Р Е
Ш Е Н
И Е №304
гр. Бургас, 22 март 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на петнадесети март, през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АХД № 2000 по описа за 2022
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл.39 от Закона за защита на личните
данни (ЗЗЛД), във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от К.Т.Т., с ЕГН **********, от гр. Бургас, чрез процесуален представител адв. Г.С., против отказ, обективиран
в писмо № 94-00-1018/17.11.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията, да уважи искане за заличаване на лични данни по партидата на
„Старлайт Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
Жалбоподателят счита, че отказът
е издаден при неправилно приложение на материалния закон - в противоречие с
Регламент (ЕС) 2016/679. Иска същият да бъде отменен и Агенция по вписванията
да бъде задължена да заличи личните му данни, в качеството му на едноличен
собственик на капитала и управител в „Старлайт Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********,
съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата и направените с нея
искания. Претендира присъждане на разноски в размер на 1010лв., по представен
списък (10лв.- държавна такса и 1000лв. – възнаграждение на адвокат) .
Ответникът по оспорването –
Агенция по вписванията, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В
представен по делото писмен отговор (л. 24-34) и нарочни писмени молби (л. 63 и
л. 86), чрез представител по пълномощие – юрисконсулт И., оспорва жалбата като
процесуално недопустима, евентуално като неоснователна. Ангажира доказателства.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от
оспорването- адресат на акта, в предвидения от закона срок.
Оспореният отказ притежава всички
характеристики на индивидуален административен акт. С него по същество е
отказано да бъде уважено искането на жалбоподателя, формулирано в подадено от
него заявление вх. №94-00-1018/10.11.2022 г. и по този начин са засегнати
негови законни интереси. В този смисъл са и Определение № 8572 от 1.07.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 5343/2020 г., V о., докладчик председателят Д.Д.;
Определение № 5917 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2020 г., V о.,
докладчик съдията В.Г..
І. ФАКТИТЕ:
На 10.11.2022г. К.Т.Т., чрез
пълномощник адв. Г.С., подал до Агенция по вписванията заявление вх.№
94-00-1018/10.11.2022 г. (л.15).
В заявлението посочил, че в
качеството си на субект на данни със същото упражнява правото си на
изтриване/заличаване на лични данни пред Агенция по вписванията, Търговски
регистър и регистъра на ЮЛНЦ, в качеството ѝ на администратор на лични данни.
Заявил, че е управител и
представляващ дружеството „Старлайт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********. При
извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството установил,
че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван учредителният акт на дружеството с негови лични данни – ЕГН.
Фактът, че тези данни са публично достояние на неограничен кръг от хора
предизвикали у него безпокойство.
Изразил съмнение относно
наличието на законово основание у администратора на лични данни да обработва
данните му чрез публикуване/ обявяване до неограничен кръг от хора, тъй като
този факт създавал опасност за личната му неприкосновеност и предпоставял
възможност трети, недобросъвестни лица да използват данните му за
противозаконни цели.
Затова поискал личните му данни,
съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството да бъдат заличени по
начин, по който да не бъде идентифициран пред трети лица. Посочил, че ако
органът приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез
публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на „Старлайт
Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ до
неограничен кръг от хора.
На 17.11.2022г. ответникът издал
оспорения акт.
С него уведомил жалбоподателя за
реда, по който се извършва вписване в Търговския регистър. Посочил фактите,
свързани с извършване на вписване на промени по партидата на „Старлайт
Инженеринг“ ЕООД- подадено заявление, с приложен учредителен акт, но без препис
на такъв със заличени лични данни, съгласно чл.13, ал.6, изр. посл. от ЗТРРЮЛНЦ. Посочено било, че Агенцията обработва личните данни на физическите
лица във вида, в който същите са представени, като няма право да извършва
действия по вписвания и заличавания извън правомощията ѝ в рамките на регистърното производство. Указал
наличието на възможност да се заяви последващо обявяване на препис от
учредителния акт със заличени лични данни, с подаване на „искане за
отстраняване на грешки и непълноти“ по образец от регистърно задълженото лице -
управител на дружеството.
По изложените факти спор няма. Не
се спори и че учредителния акт на „Старлайт Инженеринг“ЕООД, ЕИК ********* е
бил обявен в Търговския регистър с лични данни на жалбоподателя, достатъчни да
го идентифицират.
ІІ. ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в обхвата на правомощията му, регламентирани с нормата на
чл.6, ал.2, т.10 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията.
Съдът не установи допуснати при
издаването му съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалният закон е приложен
неправилно.
При упражняване на дейността си
по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията действа в качеството на
администратор на лични данни и като такъв ги обработва.
Съдът намира за неоснователно
становището на ответника, че Агенция по вписванията няма качеството на
„администратор“ на лични данни, а само на получател.
Съгласно чл.4, §7 от Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.)
„администратор“ на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган,
агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и
средствата за обработване на лични данни.
Съгласно дефиницията, дадена в
чл.4, §2 от Регламента, „обработване“ на лични данни означава всяка операция
или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни
чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране,
структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране,
употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който
данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване
или унищожаване.
Съгласно чл. 3 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията води и съхранява Търговския регистър; осигурява
автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци и свързаните с тях
обстоятелства и обявените актове в ТР; осигурява свободен и безплатен достъп до
базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото
на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.
Анализът на тези норми сочи, че
Агенция по вписванията отговаря на определението за „администратор“ на лични
данни по смисъла на чл.4, §7 от Регламента, независимо от това, че получава
актовете и данните от друго лице - заявител по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. Разликата
между „администратор“ на лични данни и „получател“ на такива се установява от
дефинициите на двете понятия, дадени в чл.4, §7 (администратор) и §9
(получател) от Регламента. Основната разлика се изразява в това, че
администраторът сам определя целите и средствата за обработване на лични данни,
а получателят е това лице, пред което личните данни се разкриват.
Разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без
информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да
бъде обявена.
В случая обявеният акт е
учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност.
Според чл.115, т.3 от ТЗ,
дружественият договор на такова дружество, освен останалите, указани в нормата
реквизити, следва да съдържа името, съответно фирмата и единния
идентификационен код на съдружниците. Тъй като в случая управителят и
представляващ дружеството е физическо лице, то следва да бъде индивидуализирано
само с име.
Т.е. по силата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит
на дружествения договор, са имената на съдружниците, съответно на управителя на
дружеството.
Подлежащите на вписване
обстоятелства се заявяват по ред, регламентиран с чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №
1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Ал.6 на чл. чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ
възлага на заявителя ( лице по чл.15 от същия закон) задължение да представи
подлежащия на обявяване акт, съгласно изискванията на закона, както и заверени
преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които
личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Според ал.9 на текста, когато в
заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които
не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието
си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп
до тях.
Съдът намира, че така въведената
законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл.4, т.11 и чл.6, т.1,
б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 (наричан по- долу Регламента).
Първата норма дефинира понятието
„съгласие на субекта на данните“, като сочи, че означава всяко свободно
изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта
на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което
изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
Разпоредбата на чл.6, т.1, б. „а“
от Регламента предвижда, че обработването е законосъобразно, само ако и
доколкото е приложимо условието субектът на данните да е дал съгласие за
обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели.
В случая съдът намира, че
съгласието не следва да бъде презумирано. Администраторът на лични данни не
може да бъде освободен от задължението, вменено му с разпоредбата на чл.7, §1
от Регламента, а именно обработването да се извършва въз основа на съгласие.
Напротив, той трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал
съгласие за обработването на личните му данни.
Представянето на учредителния акт
на дружеството за обявяване без заверен препис от същия със заличени данни, не
може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието на определено лице, свързаните с него лични данни да бъдат
обработени.
Това е така, защото задължение на
администратора на лични данни (в случая Агенция по вписванията) е да спазва
забраната, въведена с чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка, администраторът,
дори да не е представен препис от документа със заличени данни, е длъжен да ги
заличи или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от
субекта на данните.
След като съгласието на субекта
на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно
по арг. на чл.6 и чл.7, т.2 от Регламента.
Дори да се приеме обратната теза,
в каквато насока са мотивите, изложени в оспорения акт, то отказът за
заличаване на лични данни или поставяне на условие за извършване на това
действие, противоречи на разпоредбите на чл.7, т.3, пр.1 и чл. 17, т.1, б.“б“,
пр.1 от Регламента.
Последните са категорични, че
субектът на данни има право да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска
от администратора изтриване на
свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен
да ги изтрие без ненужно забавяне.
В случая, с подаденото заявление
вх.№ 94-00-1018/10.11.2022г., жалбоподателят изрично е поискал изтриване на
личните му данни от обявения учредителен акт, като е заявил, че дори да е
презумптивно прието дадено съгласие за обработването им, го оттегля.
Вместо да изпълни задължението
си, посочено по- горе, ответникът е указал необходимостта от представяне на
заверен препис от учредителния акт, в който личните данни, освен изискуемите по
закон, са заличени.
Тук следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 17, т.1, б.“б“, пр.1
от Регламента задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое
гарантирано право, а администратора.
Поради това изискването за
подаване на заверен препис от учредителния акт е незаконосъобразно.
Съдът намира, че представеното от
ответника становище на КЗЛД с рег. № ПНМД-01-116(20) от 01.02.2021 г. (л. 35-46) е неотносимо към настоящия случай. От една
страна, то е изготвено по повод друго висящо съдебно производство, а от друга
страна изложеното в него няма задължителен характер за съда. В това становище
се твърди, че Агенцията по вписванията само по принцип е администратор на лични
данни, но в конкретния случай е получател на лични данни от други
администратори и независимо, че ги обявява на интернет сайта си, не разполагала
с правомощие да ги заличава.
Публикуването на лични данни в интернет сайт,
по аргумент от чл.4, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 представлява действие по
обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това
определение и автоматичните операции. За получателя на личните данни по чл. 4,
§9 от Регламента е характерно, че пред него се разкриват личните данни, а в
случая Агенцията по вписванията ги обработва, включително и чрез публикуване на
общодостъпен интернет сайт. В този смисъл становището противоречи на
горепосочените дефиниции и принципи на Общия регламент относно защита на данните
и на националния закон – ЗЗЛД.
Както вече бе посочено, поискано
е изтриване на лични данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В
този случай администраторът е длъжен да изтрие данните без ненужно забавяне или
да обоснове наличието на някое от изключенията, предвидени с разпоредбата на
чл.17, т.3 от Регламента. В този см. Решение № 8451/ 13.07.2021г, постановено по а.д.
№ 792/21г. по опис на Върховен административен съд.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Преписката следва да бъде изпратена на ответника за изпълнение на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Предвид изхода на спора,
своевременно направеното и доказано искане на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като такива се присъдят в размер на 1010лв.
(10лв- държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение).
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ,
бр. 84 от 2016 г., изм., бр. 88 от 04.11.2022 г.) за процесуално
представителство по административни дела без материален интерес по дела по
Закона за защита на личните данни възнаграждението е в размер на 900лв. В
случая, жалбоподателят е сключил договор за правна услуга от 27.01.2023 г. (л.
68), като е уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 1000 лева. Този размер се явява обоснован и справедлив по см. на чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата, близък е до минималния, фиксиран в Наредбата и
съответства на обема на осъществената правна помощ от адв. С. (активно участие
в производството, явяване в открито съдебно заседание, представяне на писмено
становище по допустимостта на производството и направените доказателствени
искания от ответника).
Поради изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо №
94-00-1018/17.11.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, да
уважи искане за заличаване на лични данни по партидата на „Старлайт
Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
ИЗПРАЩА преписката на администратора на
лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявление вх.
№94-00-1018/17.11.2022г. на К.Т.Т.,
подадено чрез пълномощник адв. Г.С., за заличаване на лични данни, съдържащи се
в публикуван учредителен акт по партидата на „Старлайт Инженеринг“ЕООД, ЕИК *********,
раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ,
съобразно указанията на съда.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да
заплати на К.Т.Т., с ЕГН **********, сума в размер на 1010лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: