РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Пловдив, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500809 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Ц. В. против Решение № 4207/13.12.2022г.,
пост. по гр.д.№ 5307/2022, ПдРС, с което е признато за установено в отношенията
между „Авангард недвижими имоти“ ООД и А. Ц. В., че А. Ц. В. дължи на
дружеството следните суми: сумата от 3 813, 87 лв., съставляващи левова
равностойност на 1950евро, представляваща дължимо и неплатено възнаграждение на
осн. чл. 6 и чл. 15 от сключен между страните договор за посредничество при покупка
на недвижим имот от 17.09.2021г., сумата от 107лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 05.11.2021г. – 13.02.2022г., за заплащане на които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1130/16.02.2022г., постановена по ч. гр. д. № 2116/2022г., ПРС; А. Ц. В. е осъдена да
заплати на „Авангард недвижими имоти“ ООД, законната лихва върху сумата от 3 813,
87лв.– левова равностойност на 1950 евро, представляваща дължимо и неплатено
възнаграждение на осн. чл. 6 и чл. 15 от сключен между страните договор за
посредничество при покупка на недвижим имот от 17.09.2021г., за периода от
завеждане на исковата молба – 12.04.2022г., до окончателното плащане на дължимата
сума, както и да му заплати разноските в производството по ч. гр. д. № 2116/2022г. на
РС Пловдив – 78, 42лв. – държавна такса, 3,50лв. – такса за банков превод, и 367, 23лв.
1
– адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност, както да му заплати и
разноските в настоящото производство – 127, 23лв.– държавна такса, 7лв. – такси за
банков превод, и 550лв. – адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност.
Жалбоподателят А. В. е обжалвала решението изцяло като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че съдът не е съобразил всички ангажирани и
относими доказателства, поради което и решението е немотивирано, без да прави
конкретни оплаквания. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск.
Въззиваемата страна „Авангард недвижими имоти“ ООД е подал отговор на
въззивната жалба, в който я оспорва. Счита, че съдът правилно е обсъдил събраните
доказателства и е достигнал до правилен извод за наличие на облигационно отношение
помежду им, за изпълнение от страна на ищеца на задълженията по него и за
дължимост на уговореното възнаграждение. Обсъжда подробно събраните по делото
доказателства. Позовава се и на съдебна практика, съгласно която при изпълнение на
задълженията по посреднически договор, възложителят следва да заплати уговореното
възнаграждение, ако в последствие закупи предложеният от агенцията недвижим имот.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
подадена е в срок, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, поради което и решението е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, с оглед наведените оплаквания,
съдът намира следното :
В подадената въззивна жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания,
като се сочи единствено, че съдът не е обсъдил и съобразил всички доказателства,
както и че подробни съображения ще бъдат изложени в последствие. Такива са
изложени едва в писмено становище преди съдебното заседание, т.е. след срока на
2
обжалване, поради което и не могат да бъдат взети предвид. Подадената въззивна
жалба се явява бланкетна и както е разяснявал многократно ВКС в своята практика
въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата и не може, без съответно
оплакване, да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на
първоинстанционния съд, нито да проверява дали тя е направена при друго съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Ако във въззивното производство не са
събрани доказателства за новооткрити или новонастипили факти, съдът не може да
преценява нито да обсъжда наново доказателствата по делото. В този см. напр. Р№
200/23.06.2015г., гр. д. № 6459/2014г., IV г. о., ВКС и др.
Ето защо, след проверката за валидност и допустимост, се изчерпват
правомощията на въззивния съд за проверка на постановеното решение, при липса на
каквото и да е конкретно оплакване за правилността.
Независимо, че няма служебно задължение за това, съдът намира, че следва за
пълнота да изложи и кратки съображения относно правилността на постановеното
решение.
Предявеният иск е за признаване за установено / в производство по чл.422 от
ГПК/ дължимостта на възнаграждение по договор за посредничество, сключен
страните. Сключването на този договор и предлагането на процесния апартамент е
безспорно установено между страните с оглед приложения договор и вписванията за
предложените имоти. Спорът е дали ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Същите са изрично записани в самия договор : чл.1 – да консултира и посредничи при
избор на недвижим имот и сключване на предварителен договор или договор за
покупко-продажба. Събраните гласни доказателства – разпита на свидетелите Г. и Ц.,
се установява, че агенцията е намерила и организирала оглед на недвижим имот, като е
и че този имот е закупен от ответницата около месец след огледа.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел , че е налице
действителен договор за посредничество между страните, като ищецът е изпълнил
задълженията си по него - намерил е имот, съобразно търсенето на възложителя, като
поради отказ от негова страна не е посредничил при сключване на сделката. Приел е,
че по делото не се доказва неизпълнение на задълженията на посредника. По тези
съображения е уважил предявения иск.
Исковата претенция е с пр. осн. чл.79 във вр. с чл.286 и чл.86 от ЗЗД- за
изпълнение на задължението за заплащане на договорено възнаграждение по договор
за поръчка. Фактическият състав на нормата на чл.286 от ЗЗД включва установяване на
договорни отношения между страните, по силата на които доверителят е възложил, а
довереникът е приел да извърши определени действия, като възнаграждение се дължи
само ако е уговорено. При твърдения за неизпълнение на задължението за заплащане
на възнаграждение е необходимо да се докаже подобна уговорка, размера на същото,
3
както и че търсещият възнаграждение е изправна страна.
Сключването на договор за посредничество при покупка на недвижим имот, по
критерии на възложителя е доказано по делото. В договора е уговорено
възнаграждение в размер на 3% с ДДС от продажната цена. Съдът намира, че е без
всякакво значение факта дали предлагания имот е такъв, за който агенцията има права
, възложени от продавача или е имот, предлаган на пазара и намерен от агенцията за
нейния клиент. За изпълнение на задълженията по договора е необходимо и
достатъчно да предложи на купувача имот, който отговаря на зададените критерии.
Безспорно такъв имот е предложен и в крайна сметка и закупен от ответницата.
Оплакванията, че имотът е бил предлаган на много по-висока цена са несъстоятелни,
доколкото от представените копия на обяви на имота се установява, че това е обявената
от продавача цена, а при огледа самата възложителка не е заявила желание и готовност
да закупи имота на по-ниска цена, за да има основание за водене на преговори в тази
насока. Събираните доказателства за протекли в последствие лични договорки между
нея и продавача, съдът намира за ирелевантни, т.к. за точното изпълнение на
задълженията по договора е следвало да ползва посредничеството на дружеството
ищец, което да преговаря от нейно име и при проявен от нейна страна интерес към
имота.
При тази фактическа обстановка , съдът намира, че не се установява
неизпълнение на задължения на довереника по договора. Напротив – установява се, че
всички задължения, поети с него са изпълнени – търсен и предложен е имот съобразно
изискванията на възложителя, извършван е оглед. Последващи действия не са
извършвани с оглед заявеното от В. при втория оглед, че се отказва от покупкото на
имота. При това положение следва да се приеме, че за дружеството –посредник е
възникнало правото да получи възнаграждение, доколкото е налице изпълнение на
задълженията по договора и се е достигнало до сключване на договор за продажба
именно на предложения от агенцията имот. Не се установи след провеждане на огледа
на имота , договорът за посредничество да е прекратен поради неизпълнение или лошо
изпълнение от страна на агенцията.
По отношение на дължимия размер не са правени оплаквания, същият отговаря
на договореното.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на договореното
възнаграждение за оказване на посреднически услуги чрез търсене и намиране на
недвижим имот е дължимо и ответникът следва да заплати сумата в претендирания
размер / 3% от продажната цена с ДДС/.
С оглед уважаване на главния иск възниква основанието за разглеждане на
акцесорния – за мораторни лихви. В договора е записано, че задължението за плащане
възниква в дена на подписване на предварителния договор, а ако няма такъв – на
4
окончателния. Това е станало на 04.11.2021г., от която дата дължникът е изпаднал в
забава. По отношение на размера няма оплаквания, поради което следва да се приеме,
че мораторната лихва е дължима в изчисления размер.
По изложеното съдът намира, че обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 692,09лв. заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция,
намалено с оглед направеното възражение за прекомерност и при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4207/13.12.2022г., пост. по гр.д.№ 5307/2022, ПдРС.
ОСЪЖДА А. Ц. В., ЕГН **********, да заплати на „Анавгард недвижими
имоти“ООД, ЕИК *********, сумата от 692,09лв. разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5