Д О Б Р И Ч К И Я Т Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
16.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
втори юли две хиляди и осемнадесета
година,в състав:
Съдия -Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен
секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д. № 579 по описа на ДРС за
2020 г.
Производството е реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и
е образувано въз основа на жалба на „*****” ЕООД Енд КО” КД, ЕИК:със седалище и
адрес на управление: България, гр.София, *** представлявано от Е.Г. , ЛНЧ ****** и И.Н. Ч., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № В-0047209 от 13.04.2020 год. на Директора на Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите. С
атакуваното НП за извършено нарушение на чл.66, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя на основание чл.209 от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно
и неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Изцяло се оспорва обвинителната теза за наличието на осъществен
състав на адм.нарушение на чл.66, ал.1 от ЗЗП от страна на дружеството-жалбоподател.
Тезата се аргументира с обстоятелството, че цените на предлаганите хранителни
артикули са били променяни многократно през посочения в период от
25.10.2019 г. до 31.12.2019, което е основание да се приеме, че са били спазени
законовите изисквания и реално не са накърнени правата на потребителите, както
и няма настъпили вреди за фиска. Алтернативно се моли, съдът да приеме, че нарушението
съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което наказващият
орган неправилно е приложил материалния закон.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от
процесуален представител. Изложено е писмено становище, с което се подържа
искането за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно на посочените в
жалбата правин доводи и аргументи.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание не се представлява.
Изложено е писмено становище по отношение депозираната пред съда жалба, с което
се приема, че същата е неоснователна. Моли, съдът да потвърди изцяло НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като подложи на анализ и
преценка събраните по делото доказателства,
съобразно обхвата и пределите, очертани в разпоредбата на чл.314, ал.1
от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
На 30.12.2019 година, около 16.44 часа св.М.С.К. и св.Н.П.К. - на длъжност „инспектор” на КЗП - РД Варна, извършили проверка в търговски обект на жалбоподателя „***” КД , а именно – Хипермаркет „***”, находящ се в гр.Добрич, ***. При проверката е установено, че в обекта се предлагат за продажба на
клиентите разнообразни хранителни стоки, хляб и хлебни изделия, плодове и
зеленчуци, мляко и млечни продукти, консерви, пакетирани захарни и др. изделия,
трайни и малотрайни колбаси, както и замразени хранителни стоки - риба, пиле, агнешко месо и др., разположени в хладилни витрини,
алкохолни и безалкохолни напитки, бира, вино, промишлени стоки,
домашни потреби, стоки за дома, ученически пособия и др. стоки. Проверяващите органи установили, че в обекта има монтиран и
работи ЕКАФП,
както и че към момента се обслужват клиенти. При извършения
преглед на предлаганите замразени хранителни артикули е констатирано, че на
потребителите се предлага за продажба агнешка предна четвъртина в различни разфасовки с намалена
цена от 13.99 кг, за периода от 25.10.2019 г. до 31.12.2019
г. , т.е. за повече от един месец, което е в нарушение на чл.66,ал.1 от ЗЗП. Установеното налично количество в търг.обект на редлагания
хранителен продукт е било 144 кг. и 666 гр.
В хода на проверката са установени и други
предлагани хранителни артикули, предлагани за продажба на клиентите, по отношение на тях са констатирани нарушения при
етикетирането, маркирането и продажбата
на каса
/тел.шкембе; свински опашки; свински крака /, но посочените
продукти
не са предмет на разглеждане в настоящия административно-наказатален спор.
Изложените
обстоятелства и констатации от проверката в търговския обект на жалбоподателя
са обективирани в Констативен протокол /КП/ с № К-2663990 от 30.12.2019 година,
който е съставен на място в обекта и предявен на представител на търговеца. При
проверката органите на КЗП в подкрепа на констатираното нарушение са иззели касов
бон от въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП, както и са направили снимки на част от предлагания за продажба продукт- агнешка предна четвъртина,
замразена на цена от 13,99 лв.
При тези обстоятелства на жалбоподателя **** е
изпратена покана по надлежния ред на представляващия дружество да се яви на
определена дата и час в КЗП –Варна /офис Добрич/ за съставяне на АУАН. Въпреки
надлежното връчване призоваване на указаната дата и час така и не се явил
представител на жалбоподателя, което мотивирало св.М.К., в качеството на
длъжностно лице „ст.инспектор” в РД на КЗП – Варна, съобразно делегираните й
властнически правомощия да привлече отговорността на санкционираното дружество
при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка, против *** е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № К-0047209 на дата 22.01.2020 г. за извършено нарушение по
чл.66, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът е съставен в
присъствието на две длъжностни лица - св.Н.П.К. и св.В.Г. /първата е очевидец
при установяване на нарушението/. По отношение на изпълнителното деяние на
нарушението в акта е посочено, че се изразява в предлагане за продажба на
агнешка предна четвъртина в разфасовки, с намалена цена, за период от
25.10.2019 г. до 31.12.2019 г. , като периодът е повече от един месец.
Актът е връчен на 22.01.2020 г. на жалбоподателя
чрез лице с представителни функции, намиращо се в трудови правоотношения с
търговеца. По така съставения АУАН не са постъпили възражения или обяснения в
законоустановения 3-дневен срок от страна на дружеството във връзка с
установеното нарушение.
Описаната фактическа обстановка на административното нарушение, съдът
намира за безспорно установена от показанията на актосъставителя М.С.К., св.Н.П.
и св.В.Г., както и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от
съда по предвидения процесуален ред. Показанията на актосъставителя и
горепосочените свидетели съдът намира за еднопосочни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Същите се подкрепят от представените по делото писмени
доказателства и се явяват изцяло в подкрепа на описаната обвинителна теза и
изложена фактическа обстановка на нарушението. По изложените съображения съдът
кредитира изцяло и безрезервно като достоверни и правдиви показанията на
актосъставителя и свидетелите Н.П. и В.Г..
Въз основа на АУАН и в законоустановения срок на чл.34, ал.3 от ЗАНН е
издадено и атакуваното наказателно постановление № В-00472094 от 13.04.2020 година,
с което привлечена отговорността на жалбоподателя за осъществен състав на адм.нарушение
по чл.66, ал.1 от ЗЗП, като на основание чл.209 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
В законоустановеният 7-дневен преклузивен срок, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес
оспорва наказателното постановление и наложената с него имуществена санкция,
при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
/ По отношение на
приложимия административнонаказателен закон/
Настоящият съдебен
състав споделя изцяло действията на наказващия орган по привличане отговорността
на жалбоподателя с атакуваното НП, предвид наличието на безспорни доказателства
за осъществен състав на адм. нарушение от жалбоподателя на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно цитирания текст от
ЗЗП съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за
период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един ден. Видно е, че в
разглеждания случай жалбоподателят -***** в качеството на търговец е предлагал
намаление на агнешка предна четвъртина в различни разфасовки, с намалена цена от
13.99 лв. за кг., през периода от 25.10.2019 г. до 31.12.2109 г. което очевидно
е в нарушение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗЗП. Установеното налично
количество от предлагания хранителен продукт в обекта към момента на проверката
е било 141 кг. и 666 гр. Офертираното намаление на цената на продукта е
установено по безсъмнен намин от проверяващите органи на КЗП-Варна в хода на
извършената на 30.12.2019 г. проверка в търговския обект. По делото са
представени убедителни и безспорни доказателства, които по своята същност налагат
еднозначен извод за съда, че санкционираното дружество „****” КД е осъществило състава на процесното адм.
нарушение по чл.66,ал.1 от ЗЗП. В подкрепа на изложената обвинителна теза и
описана фактическа обстановка се явява и приложения снимков материал,
онагледяващ офертираните хранителни продукти от търговеца, разположени в
хладилни витрини, както и иззетия като веществено доказателство касов бон от функциониращото
в обекта фискално устройство.
Съдът намира за необходимо да подчертае, че в
хода на съдебното следствие не бяха събрани никакви доказателства, които да опровергават
или компрометират застъпената от наказващия орган обвинителна теза и описана фактическа
обстановка на нарушението. Приложените към жалбата копия на издаване през същия
период промоционални брошури не съдържат информация и данни, които да
разколебават и компрометират обвинителната теза на наказващия орган, нито
внасят съмнение, относно изложената фактическа обстановка и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението.От това следва извода, че наказващият орган е издал атакуваното НП
при спазване на материалния закон и в частност разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, след като е съобразил и поставил на преценка освен законосъобразността и обосноваността на АУАН, така също и обстоятелството, че по представената преписка няма неизяснени и спорни
обстоятелства, отнасящи се извършеното нарушението и привлечения към
отговорност нарушител.
Фактическата обстановка на нарушението и авторството на субекта са установени
по безсъмнен и категоричен начин. А колкото до това, че се касае за ангажиране
отговорността на ЮЛ, то въпроса за субективната страна на нарушението не
подлежи на обсъждане, тъй като в разглеждания казус е налице тъй нар.обективна,
„безвиновна отговорност” на субекта на нарушението. Ето защо, за
съставомерността на самото нарушение е достатъчно да се установи дали от
обективна страна са осъществени всички посочени признаци на инкриминирания
състав.
В насока на изложените съображения
за съставомерността на деянието,
съдът намира да посочи още, че разглежданият казус не попада в обхвата на нито една от изчерпателно посочените хипотези в разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗЗП, при които
законодателят по изключение допуска
съобщението за намаление на цените да обхваща период по –дълъг от един месец,
но не повече от 6 месеца.
/ По отношение на наведените в жалбата претенции/
С жалбата се инвокират претенции,
че има разминаване в твърденията на наказващия орган, издал атакуваното НП и по-конкретно, относно датата на извършване на нарушението
и периода, през който е извършено нарушението, които правни доводи съдът не споделя и отхвърля като несъстоятелни и неиздържани. Действително, че в наказателното
постановление е отразена точна дата,
на която е извършена проверката
и установено нарушението от проверяващите органи на КЗП. Обстоятелство, че е
посочена дата на проверката, на която е установено нарушението се явява в съгласие с нормата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, доколкото с нея се установява задължение за наказващия орган, при това със силата на императива, да посочи като
задължителен
реквизит в НП датата, на която е извършено нарушението.
В този
аспект, посочването
на датата - 30.12.2019
г. в НП , на която е установено
нарушението, не води до друг
правен извод и не внася неяснота,
относно периода, през който е
осъществено процесното нарушение.
За последното в постановлението е посочено недвусмислено, че е извършено
през периода 25.10.2019 г. - 31.12.2019
г.,
което не води объркване и разминаване в датата на проверката и периода, през
който е осъществено нарушението. В този смисъл, съдът отхвърля като несъстоятелни
претенциите на жалбоподателя в тази насока.
Несъстоятелно се претендира с
жалбата и това, че липсвали мотиви в НП, от които привлечения към
отговорност субект да разбере защо е санкциониран по текста на чл.66,ал.1 от ЗЗП. Съдът счита, че в постановлението е изложено ясно, пълно и точно описание както на
самото нарушение, респ. в какво точно се изразява неговото изпълнително деяние,
така също и на обстоятелствата,
при които е извършено. В случая наказващият орган е приел, че нарушението се
изразява в ..”предлагане за
продажба на клиентите на намаленена цена на агнешка предна четвъртина в различни разфасовки за периода
от 25.10.2019 г. до 31.12.2019 г...Посочил е още, че предлаганите за продажба хранителни
стоки са разположени в
хладилни витрини. В постановението е посочено и установеното
налично количество в
търговския обект към
момента на проверката, а именно –
141 кг. и 666 гр.
Така описано нарушението и
обстоятелства, при които е извършено не води по никакъв начин до ограничаване
правото на защита и не възпрепятства санкционирания субект да разбере по кой
текст и от кой административнонаказателен закон е привлечен да отговаря, както и въз основа на какви
доказателства се гради обвинителната теза. Изложените съображения налагат за
съда да отхвърли като правно неиздържани претенциите на жалбоподателя за
липсата на мотиви в издаденото НП.
При извършената цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН съдът констатира, че и
двата акта са издадени при спазване на всички срокове и законови процедури, нормативно
въздигнати с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им властнически
правомощия /по арг. от Заповед №165/18.03.2020 год. на Председателя на КЗП/.АУАН е бил съставен в присъствието
на двама свидетели, от които единият не е положил подпис /касае се очевиден технически
пропуск/. Липсата на положен подпис в АУАН от свидетеля Н.К. обаче, не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Соченият порок не
може да се отнесе към категорията на онези съществени процесуални нарушения,
водещи до ограничаване на правото на защита, тъй като АУАН е бил съставен в
присъствието на друг свидетел, който е положил подпис в него. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН
за валидността на АУАН е достатъчно той да бъде подписан поне от един от
свидетелите, посочени в него. Ето защо,в случая се явява приложима
разпоредбата на 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е
допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е и
настоящият казус /в тази насока
Постановление №5/1968 г. на Пленума на ВС на ВС на РБ/.
Настоящият съдебен състав приема, че атакуваното НП се явява обосновано и правилно, тъй като описаното в него административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност субект да разбере за какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е конкретно нарушената материално-правна норма, по която е привлечена отговорността на субекта, датата и мястото, където е установено нарушението, както и други обстоятелства от значение за предмета на спора са описани точно и ясно от АНО. Изложеното налага еднозначен извод, че правото на защита не е било накърнено и ограничено по никакъв начин, в каквато насока са претенциите на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че извършеното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б."а" от ЗАНН. Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, според която това е такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В конкретния казус не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 28, б."а" от ЗАНН за да бъде освободен от отговорност нарушителя
/ По отношение размера на наложеното адм.наказание/
С поднадзорното наказателно постановление за извършеното нарушение на чл.66,ал.1 от ЗЗП на жалбоподателя **** КД на основание чл.209 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 / петстотин/ лева, която се явява индивидуализирана по размер в самия законов минимум. Съдът намира, че така определена по размер санкцията се явява справедлива и съответна на тежеста на нарушението, наличните смекчаващи обстоятелства за субекта на нарушението. Същевременно, определянето на размера на имуществената санкция в законовия минимум изключва всякаква възможност да се дебатира по въпроса.
В хода на съдебното производство от страна на въззиваемата страна – „Комисия за защита на
потребителите” – Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра, във връзка с подадената жалба и
осъществено процесуално представителство от юристконсулт са сторени разноски в
размер на 120.00 лв./ сто и двадесет
лева/, което е удостоверено с представени по делото
документи. С оглед изхода на спора и изрично отправено от процесуалния представител искане, съдът на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН, следва да присъди в полза на въззиваемата страна
сторените разноски
по юрисконсулстко възнагражднение, определено съгласно чл.27е от Наребдата за
заплащане на правната помощ , което е в
размер на 120.00
лв./ сто и двадесет лева/.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж А Д А наказателно постановление № В-0047209 от дата 13.04.2020
година на Директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите, с което на „***” ***” КД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: България, гр.София, р-н „**** представлявано от
Е. Г. и И.Н.Ч. за извършено адм. нарушение на чл.66, ал.1 от Закона за защита
на потребителите на основание чл.209 от Закона за защита на потребителите е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
О С Ъ Ж Д А „***” КД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: България, гр.София, *** представлявано от Е. Г.
и И. Н. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите сумата от 120.00 лв. /сто и
двадесет/ представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен
съд-гр.Добрич.
Съдия :