№ 2104
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Михайлова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Гражданско дело №
20211100111716 по описа за 2021 година
Ищецът В. ИЛ. М. е предявил срещу ответника ЗК „Л.И.” АД обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане
от ответника на сумата от 300 000.00 лв. главница, представляваща
дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинени неимуществени вреди и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
претендираната сума за периода от 16.05.2020 г. до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 22.08.2016 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. София по вина на водача на лек
автомобил „Киа Карнивал” с рег. № **** – М.Х.Л., е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в непредвидено и неочаквано
усложнение в здравословното му състояние, представляващо ексцес на
увредите, получени в резултат на горепосоченото ПТП, които са били
предмет на разглеждане по образуваните гр.д. №1607/2017 г. по описа на СГС,
ГО, І-1 състав, в.гр.д. №1518/2018 г. по описа на САС, 12-ти състав и т.д.
№247/2019 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Сочи, че на 16.05.2020 г. здравословното
му състояние се влошило, като усетил силна болка и оток в дясното коляно,
като проведените прегледи му била поставена диагноза „Последици от
1
счупване на бедро – дясно. Локалиризано подуване, уплътнение или слаб оток
в областта на долния крайник – дясно. Инфекция и възпалителна реакция,
дължащи се на вътрешно фиксиращо устройство (с всякаква локализация) –
дясно”. Поради настъпилото усложнение било взето решение за провеждане
на оперативно лечение, което е извършено двуетапно – на 18.05.2020 г. и на
21.05.2020 г. Сочи, че продължава да изпитва болки в областта на десен долен
крайник, съпроводени с оток и подуване, както и че с ЕК на ТЕЛК №890/039
от 25.02.2021 г. му е призната 75 % трайно намалена работоспособност за
срок от 3 години.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил. Навежда доводи за съпричиняване.
Оспорва да е налице ексцес, поради липса на новонастъпили вреди, довели до
влошаване на здравословното състояние на ищеца. Излага твърдения, че
описаните от ищеца телесни повреди не представляват качествено ново
състояние, а констатираните при него инфекция и възпалителен процес са
отчетени при разглеждане на първоначално предявената претенция за
присъждане на обезщетение за настъпилите в резултат на процесното ПТП
неимуществени вреди. Позовава се на давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С решение 04.01.2017 г. на Софийски градски съд, І-1 с-в,
постановено по гр. дело № 1607/2015 г., ЗК „Л.И.” АД е осъден да заплати на
В. ИЛ. М. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 250 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 22.08.2016
година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2017 г.,
до окончателното изплащане.
С решение №2507/30.10.2018 г. на Софийския апелативен съд, 12 с-в,
постановено по в.гр. дело № 1518/2018 г., е отменено горепосоченото
решение на СГС в частта, в която ЗК „Л.И.” АД е осъден да заплати на В.
2
ИЛ. М. обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени от
ПТП, което е настъпило на 22.08.2016 г., за разликата от 105 000 лв. до 250
000 лв., и е отхвърлен предявеният от В. ИЛ. М. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени от ПТП,
което е настъпило на 22.08.2016 г., за разликата от 105 000 лв. до 250 000 лв.
С решение №20/11.02.2020 г. на ВКС, ТК, постановено по т. дело №
247/2019 г., е отменено решение № 2507 от 30.10.2018 на Софийския
апелативен съд по гр. д. № 1518/2018 г., в частта, с което е отменено
първоинстанционното решение № 61 от 04.01.2017 г. по гр. д. № 1607/2017 г.
на СГС, в частта, с която е бил уважен искът на В. ИЛ. М. срещу ЗК „Л.И.”
АД , за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ за разликата между 105 000 лева и 128 000 лева, за претърпени
болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на
22.08.2016 г. пътно-транспортно произшествие и искът за тази част е
отхвърлен от въззивния съд и вместо това е осъден ЗК „Л.И.” АД да заплати
на В. ИЛ. М. сумата от още 23 000 лева застрахователно обезщетение в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ за претърпени болки и страдания от телесни
увреждания в следствие на настъпило на 22.08.2016 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
07.02.2017 г. до окончателното плащане.
При определяне размера на вредите съдът е отчел, че че в следствие на
ПТП на посочената дата на ищеца са причинени следните травматични
увреждания: счупване на тялото на дясната бедрена кост, пунктиформена
рана на дясното бедро, закрито счупване на дясната коленна капачка, закрито
счупване на дясната петна кост, остеомелит на същата, травма на нервните
коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб, Проведени са две
последователни оперативни намеси. В последствие се е възбудило гнойно
огнище в дясната пета, което е наложило оперативно премахване на
нежизнени фрагменти от петната кост и изчистване на раната. Счетена е за
доказана причинно-следствената връзка на остеомелита с причинените травми
от ПТП. Същото е установено за гнойно-възпалителния процес, който е
засегнал бедрената кост. Вещото лице, изслушано в производството пред
въззивния съд, е освидетелствало пострадалия и е констатирало, че на дясното
му бедро има все още три открити рани с дренажи за отделяне на гноен
секрет. Дясната тазобедрена става е със значително затруднено движение,
3
което се отнася и за съответните коленна и глезенна стави. С оглед
доказаното виновно поведение на водача на МПС, чиято ГО е обект на
застраховане, като причина за инцидента и като е взел в предвид мократа
настилка и намалената видимост в дъждовни условия, изискващи повишено
внимание при управление на МПС и за двамата участници в движението,
съдът е приел, че пострадалият е съпричинил вредоносният резултат в обем
на 20 на сто, с които и общодължимото обезщетение следва да бъде
редуцирано до размера на 128 000 лева.
Обсъждайки приетите по делото писмени доказателства за последващо
проведено лечение вещото лице д-р Б.Б. по приетата и неоспорена Съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ) сочи, че травматичните увреждания на ищеца
са получени и имат пряка причинна връзка с преърпяното от него ПТП на
22.08.2016г., като същите са били сложни по вид, трудни за лечение,
налагащи провеждане на оперативно лечение в кратък срок и изискващи
продължителен период за лечение и възстановяване. След продължително 2-
годишно затишие в периода от 16.05.2020 г. до 26.05.2020 г. ищецът отново е
приет за болнично и оперативно лечение, като при проведена операция на
18.05.2020 г. при отваряне на дясната коленна става е била отстранена 200 мл.
гнойна колекция, а при проведена операция на 21.05.2020 г. е извършена
«остеотомия на секвестър, фасциотомия и поставен дренаж» и лечението е
продължило с медикаментозна терапия. За първи път при възпалителният
процес при ищеца е забелязан след 4,5 месеца след злополуката и
извършените костни операции. Въпреки проведените операции гнойният
процес е продължил да се задълбочава и затова са били проведени две нови
операции - на 24.04.2018 г. и на 30.08.2018 г. за вече оформения «флегмон на
дясното бедро и коляното». След проведеното оперативно и антибиотично
лечение инфекциозният процес при ищеца се е активизирал отново, 2 години
по-късно, в зоната на дясната колянна става, с появата на тежък гонит,
манифестиран с болка, оток, зачервяване и фистула, през която изтича гнойна
колекция. Вещото лице е посочило, че остеомиелитният процес най-често
остава като хроничен, тлеещ и непредвидим за пострадалите процес, който
често затихва и отново се появява
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
4
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
Въз основа на така събраните доказателства се установява, че с влязло в
сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо между
страните на основание чл. 298 ГПК, е прието в резултат на ПТП, настъпило на
22.08.2016 г. в резултат на виновно противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Киа Карнивал” с рег. № **** – М.Х.Л., чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответното дружество, ищецът да е претърпял
травматични увреждания. В решението е счетена е за доказана причинно-
следствената връзка на остеомелита с причинените травми от ПТП, като
същото е прието и за гнойно-възпалителния процес, който е засегнал
бедрената кост.
Основният спорен въпрос между страните по делото е налице ли е
ексцес в здравословното състояние на ищеца и наличието на такова
усложнено състояние на неговото здраве, което не се покрива от вече
изплатеното обезщетение.
Ексцесът следва да се определи като влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, след обезщетяване на вредите, намиращи се в
причинно-следствена връзка с произшествието. Влошаването на
здравословното състояние трябва да представлява също закономерна
5
последица от травматичните увреждания, причинени от произшествието,
тоест то трябва да се намира във връзка с произшествието, но да не се е
проявило към момента на определяне на обезщетението.
Съгласно т. 10 на ППВС 4/1975 г. след присъждане на обезщетение за
вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново
обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се
намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и
съобразено.
В конкретния случай при определяне на обезщетението съдът е отчел
развития при ищеца възпалителен процес – остеомиелит, както и че същият
към момента на постаняване на решение все още не е овладян и най-вероятно
ще остане пожизнен.
Събраните по делото доказателства в конкретния случай обаче не
установяват еднопосочно, че настъпилото влошаване на здравословното
състояние на ищеца в периода от 16.05.2020 г. до 26.05.2020 г. не съставлява
последица от развития при ищеца възпалителен процес – остеомиелит.
Напротив, в приета в настоящото производство и неоспорена от страните
Съдебномедицинска експертиза д-р Б. сочи, че остеомиелитният процес най-
често остава като хроничен, тлеещ и непредвидим за пострадалите процес,
който често затихва и отново се появява, като въпреки проведеното
оперативно и антибиотично лечение инфекциозният процес при ищеца се е
активизирал отново, 2 години по-късно, в зоната на дясната колянна става.
Остеомелитът и гнойно-възпалителния процес при ищеца са били безспорно
констатирани и проявени, още към момента на присъждане на
първоначалното обезщетение.
При така вложеното от съда съдържание на понятието «ексцес» и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът приема настъпването в
периода от 16.05.2020 г. до 26.05.2020 г. на влошаващи здравето на ищеца
факти за безспорно доказано. Но в конкретния случай, се касае за влошаване
на здравословното състояние на ищеца, което при присъждането на
първоначалното обезщетение е било предвидено и съобразено.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по производството
6
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса по
делото.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
в размер на 500.00 лв. (юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо
лице).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ИЛ. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. **** – адв. В.О., срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, осъдителни искове с
правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 300 000.00 лв.,
представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за допълнителните неимуществени
вреди, настъпили след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.
№1607/2017 г. по описа на СГС, ГО, І-1 състав и с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната сума за
периода от 16.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. ИЛ. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. **** – адв. В.О., да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ****, сумата от 500.00 лв. – разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7