Определение по дело №49/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производство по чл. 420, ал. 3, вр. чл. 274 ГПК.

Подадена е жалба от "М." гр. С., ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. и М. № 1. .1 ап.2.2, представлявано от Г. А. Б., против определение № 1390/17.02.2011 год. постановено по гр.дело № 3998/2010 год. на Районен съд Б., с което е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № *0014 на ЧСИ М. В. с рег. № * и с район на действие този на ОС-Б., образувано по изпълнителен лист от 28.10.2010г., издаден въз основа на Заповед от 28.10.2010г. по ч.гр.д. № 3998/2010г. по описа на РС-Б., на основание чл.420 ГПК, и е указано на "М. " гр. С., че в едномесечен срок от получаване на съобщението, следва да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе необходимата държавна такса и представи доказателства за предявяване на иска.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като не е налице хипотезата на чл.420 ал.2 от ГПК. Твърди, че в случая е задължително представяне на обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Поддържа се, че в случая предмет на заповедта е неплатен остатък по отпуснат договор за заем. Поддържа се, че представените писмени доказателства не са убедителни такива, че да обосноват спиране на принудителното изпълнение. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното определение.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника СД “Т. Р. - Н. И С.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. С.С. К. и М. № *, представлявано от законния представител В. С. Н.в, съдебен адрес-гр. В., ул. “Д.” № * чрез Адвокатско дружество “М. и К.”, представлявано от адвокат К. М., в който се излагат доводи за неоснователност на оплакванията. От останалите ответници не е постъпило становище.

Окръжният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от надлежна страна в производството. Разгледани по същество оплакванията се явяват неоснователни.

Окръжният съд изцяло споделя направения от районният съд извод за основателност и доказаност на искането за спиране на принудителното изпълнение. Правилно при преценка на писмените доказателства съдът е приел, че е налице предвидената в закона по чл. 420, ал. 2 ГПК предпоставка, необходима за уважаване на искане по чл.420 ГПК, а именно - представени са убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи от лицата, конституирани като длъжници от съдебния изпълнител. Изложените в молбите за спиране съображения са подкрепени с убедителни писмени доказателства – самия договор за заем и представените вносни бележки. Заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 750 лв. Видно от представения към молбите за спиране договор в чл. 4, ал. 2 от същия е уговорено, че заемателят заплаща на заемодателя гаранция в размер на 5% или 750 лв. от заемната сума. Изрично в изречение второ на същия член е посочено, че гаранцията се удържа от същата, т.е. от заемната сума. С подписите си под договора страните са удостоверили така постигнатото съгласие, поради което съдът приема за убедителни твърденията на молителите-длъжници, че посочената гаранция в размер на 750 лв. не се дължи, предвид удържането й от заемната сума. Представените към молбата за спиране писмени доказателства-вносни бележки сочат и на основателност на възражението за изплащане и връщане на заетата сума.

С оглед на изложеното съдът счита, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1390/17.02.2011 год. постановено по гр.дело № 3998/2010 год. на Районен съд Б.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПР┼ДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.