РЕШЕНИЕ
№193/4.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тринадесети януари Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4860 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.2.“ ЕООД,
представлявано от Г.П.Д., против
Наказателно
постановление № 03-010563 / 05.12.2018г. на Директора на Дирекция " Инспекция
по труда" - Варна, с което на „ Грил 2018” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция"
в размер на 1 500 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
В жалбата не се оспорва
фактическата обстановка , а са изложени подробни съображения за това, че
случаят следва да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание , въззивната страна, редовно
призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се явява упълномощен
представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Прави се искане да бъде присъдено и юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
20.11.2018г. служители на Д „ИТ”-Варна,
една от които св.М.М.,
в изпълнение на служебните си задължения, в 11,15ч. извършили проверка на
обект за бърза закуска „Кралския дюнер“, намиращ се на ул.“Тракия“ № 65 , който бил стопанисван от „ Г.2.“ ЕООД.На място били установени да
полагат труд две лица, едно от които било А.К..Тя попълнила декларация, в която
посочила, че работи като „продавач бюфет“ към „Г.2.“ ЕООД, с определено работно
време, почивни дни, уговорено трудово възнаграждение и че има трудов договор.
В
последствие била извършена и документална
проверка, при която се установило, че
между „ Г.2.” ЕООД и работника има сключен трудов договор №
1/19.11.2018.г Уведомлението до НАП обаче било изпратено на 20.11.2018г. в
14,27ч., т.е. след извършената проверка.
Поради
това на 26.11.2018г. против „ Г.2.” ЕООД бил съставен акт за установяване на нарушение, за това ,
че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа А.К.
на длъжност „ продавач бюфет”,
преди да й е предоставил копие от уведомлението за регистрацията на трудовия
договор в ТД на НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на
20.11.2018г. в 11.15ч. и квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ.Актът бил предявен на надлежно
упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 010563 / 05.12.2018г. , с което изцяло
възприел фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по
чл.63 ал.2 от и наложил на „ Г.2.” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер
на 1 500 лв. на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел
бе разпитана св.М. Манолова –Жечева, актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че
при проверката в обекта лицето е полагало труд, а трудовият договор е бил регистриран в НАП след
това.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на гласните доказателства и
писмените доказателства по административно-наказателната преписка ,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена от надлежна
страна, в предвидения от закона срок и приета
от съда за
разглеждане.
Наказателното
постановление № 03-010563 / 05.12.2018г. е издадено от компетентен орган-
от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна и в шестмесечния преклузивен срок.То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени
датата , мястото и обстоятелствата по
неговото извършване.Наказанието за него е индивидуализирано. При
предявяването на акта, както и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в които
да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.По никакъв
начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като същото е
реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради
изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените
и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че между „ Г.2.” ЕООД и К. на
19.11.2018г. е бил сключен трудов договор № 1, който е бил регистриран в ТД на НАП на 20.11.2018г. в 14,27 часа , като в 11,15ч. на
същия ден К. се е намирала
в „Кралския дюнер“ и е
изпълнявала трудови функции като
продавач.Тези обстоятелства не се и оспорват.С оглед на това съдът
намира, че правилно наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл.63 ал.2
от КТ.Именно тази норма забранява
на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните
документи, един от които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението
на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63
ал.1 от КТ.
Правилно наказващият орган е приел,
че в случая отношенията между работника и „ Г.2.” ЕООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се
явява лице което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била
ангажирана отговорността на „ Г.2.” ЕООД в качеството
му на работодател. чрез налагане
на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай
и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца
и т. н.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ,
доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ независимо от тяхното
отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните характеристики на самото
нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от
този вид.
Правилно е била
определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган правилно е наложил на „ Г.2.”
ЕООД „ имуществена санкция” в
минималния предвиден от закона размер от 1
500лв., като е взел предвид , че нарушението е извършено за първи път и непосредствено след неговото установяване е било отстранено.
Поради изложеното
до тук, съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна да се присъди юристконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено,
че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела
по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна юристконсултско възнаграждение
в размер на 100лв.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 03-010563 / 05.12.2018г. на Директора на Дирекция " Инспекция
по труда" - Варна, с което на „ Грил 2018” ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция"
в размер на 1 500 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Г.2.“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна , юристконсултско
възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: