Присъда по дело №8001/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 236 от 16.04.2025 г., постановена по
НОХД № 8001/2024 г. по описа на СРС, НО 99 състав

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод
внесен в съда обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. София против
подсъдимия ***, ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК за това, че в периода от 17.02.2015 г. до 30.04.2023 г., в гр.
София, след като е осъден с Решение № III-117-117 на СРС, трето гражданско
отделение, 117-ти състав по гр. дело № 4334/2014 г., влязло в законна сила на
17.02.2015 г., да издържа свой низходящ, а именно сина си - ***, ЕГН
********** (роден на *** г.), като заплаща чрез неговата майка и законен
представител - *** месечна издръжка в размер на 120,00 лева, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски: за
периода от 17.02.2015 г. до 28.02.2015 г. - 1 (една) непълна месечна вноска в
размер на 51,48 лева и за периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2023 г. - 98
(деветдесет и осем) пълни месечни вноски от по 120,00 лева всяка, като
общият размер на дължимата издръжка възлиза на 11 811,48 (единадесет
хиляди осемстотин и единадесет лева и 48 ст.) лева.
В хода на съдебното производство, в качеството му на частен обвинител
беше конституиран непълнолетният пострадал ***, със съгласието на неговата
майка.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението, тъй
като счита, че същото е категорично доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира за налагане на наказание пробация за срок от една
година.
Частният обвинител ***, редовно призован, не се явява в последното
открито съдебно заседание по делото.
Защитникът адв. *** счита, че обвинението не се доказвало по
категоричен начин, поради което моли подсъдимият да бъде оправдан. Според
него липсвал умисъл, а освен това нямало доказателства, че не било
извършено плащане. От събраните в хода на съдебното следствие показания се
установявало, че подсъдимият е плащал издръжки на детето си в посочения
период, като средствата ги бил давал на ръка и чрез други хора. Освен това
били изминали повече от десет години, поради което била изтекла давността
по ЗЗД. Пледира подсъдимият да бъде признат за невинен.
Подсъдимият *** се придържа изцяло към казаното от защитника си и
моли да бъде оправдан. Твърди, че е плащал издръжката на ръка.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият *** е роден на **** г. в Бангладеш. Същият е бангладешки
гражданин, с висше образование, женен, работи като готвач в заведение за
1

бързо хранене, с адрес: гр. София, ж.к. „***“, ул. „****“ № 21, вх. В, ет. 2, ап.
24, с ЕГН: **********.
Видно от справката му за съдимост подсъдимият *** не е осъждан.
Подсъдимият *** и свидетелката *** живеели на семейни начала в
периода от 2007 година до 2009 година. По време на съвместното им
съжителство на *** г. се родило детето ***, ЕГН **********. С Решение №
III-117-117 от 15.04.2014 г., постановено по гражданско дело № 4334/2014 г. по
описа на Районен съд - гр. София, съдът предоставил родителските права на
майката *** и осъдил подсъдимия *** да заплаща месечна издръжка в размер
на 120 лева на детето си ***, чрез неговата майка и законен представител ***.
Решението на СРС в тази част е било потвърдено с Решение № 1105/15 от
17.02.2015 г. по гражданско дело № 10667/2014 г. по описа на Софийски
градски съд и е влязло в сила на 17.02.2015 година. Въпреки, че бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си, подсъдимият *** не е плащал
такава от влизане в сила на решението по гражданското дело на 17.02.2015 г.
до 30.04.2023 г., включително в размер на по 120 лева месечно или не е
заплатил сумата от общо 11 811,48 лева, образувана от една непълна месечна
вноска в размер на 51,48 лева за периода от 17.02.2015 г. до 28.02.2015 г.,
включително и 98 пълни месечни вноски, по 120 лева всяка, общо в размер на
11 760 лева за периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2023 г., включително.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите ***, *** и
***; обясненията на подсъдимия ***; изготвената по делото съдебно-
оценителна експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства - Решение № III-117-117 от 15.04.2014 г. по гражданско дело №
4334/2014 г. по описа на Районен съд - гр. София, Решение № 1105/15 от
17.02.2015 г. по гражданско дело № 10667/2014 г. по описа на Софийски
градски съд, удостоверение за раждане на детето *** и справка за съдимост на
подсъдимия ***.
Приложеното по делото удостоверение за раждане на детето ***
доказва, че подсъдимият *** е негов баща, свидетелката *** е майка на детето,
а детето се е родило на *** г.
Приложените по делото съдебно решение № III-117-117 от 15.04.2014 г.
по гражданско дело № 4334/2014 г. по описа на Районен съд - гр. София и
съдебно решение № 1105/15 от 17.02.2015 г. по гражданско дело № 10667/2014
г. по описа на Софийски градски съд доказват, че след като подсъдимият *** и
свидетелката *** се разделили, упражняването на родителските права по
отношение на детето им *** били предоставени на майката, а подсъдимият,
като баща на детето, бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в
размер на 120 лева на месец, чрез неговата майка. Решението на СРС е влязло
в сила на 17.02.2015 г.
От показанията на свидетелката *** се установява, че въпреки
2

осъждането на подсъдимия да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в
размер на 120 лева на месец, подсъдимият *** не е плащал такава от влизане в
сила на решението по гражданското дело на 17.02.2015 г. до 30.04.2023 г. Едва
в края на 2024 г. й превел по банков път 500 лева и това били единствените
плащания за издръжка на сина им. Свидетелката е категорична, че за периода
от 17.02.2015 г. до 30.04.2023 г. не е получавала от подсъдимия суми за
издръжката на сина им. Показанията на свидетелката са напълно логични,
непротиворечиви и изцяло кореспондират с писмените доказателства, сред
които липсват документи, че в инкриминирания период подсъдимият е плащал
пари за издръжка на сина си, поради което съдът кредитира изцяло думите на
***.
В съдебна зала подсъдимият доведе свидетеля ***, който заяви, че през
2013 година подсъдимият всяка седмица му давал по 100, 150, 200 лева, които
свидетелят *** давал на свидетелката *** или на майка й. Парите били за
детето ***, за нужди и за ток. Веднъж подсъдимият дал на свидетелката ***
3600 лева, за да й помогне, понеже искали да я изкарат принудително от
къщата й. Подсъдимият купувал на детето колело и дрехи. Реално показанията
на този свидетел не доказват, че подсъдимият е заплащал дължимата на детето
издръжка, тъй като първо свидетелят говори за давани през 2013 година пари
от подсъдимия, а това е преди влизане в сила на съдебното решение, с което
подсъдимият е осъден да заплаща издръжка. Същият дължи заплащане на
издръжка от 17.02.2015 г., а тези плащания през 2013 г. нямат никакво
отношение към дължимата издръжка, защото тогава подсъдимият не е дължал
такава. Също така се посочват различни по размер суми - 100, 150, 200 лева, а
задължението за издръжка е конкретно фиксирано на 120 лева на месец,
поради което не може да се приеме, че тези суми са покривали именно
дължимата издръжка. Освен това няма нито едно писмено доказателство, нито
една разписка, че подсъдимият е давал някакви суми на свидетелката *** за
издръжка на детето. Тук не става въпрос да има писмени доказателства за
цялата дължима издръжка от 11 811,48 лева, а става въпрос за това, че по
делото няма документ за платена дори една месечна издръжка в размер на 120
лева от подсъдимия. Освен това свидетелят *** е тъст на подсъдимия, поради
което същият явно се явява заинтересован зет му да избегне наказателна
отговорност за стореното. Всички тези обстоятелства карат съда да не
кредитира неговите показания, а дори да бъдат кредитирани, то както беше
отбелязано по-горе, същите доказват направени плащания през 2013 година,
което е преди влизане в сила на съдебното решение, с което подсъдимият е
осъден да заплаща издръжка и нямат никакво отношение към дължимата
издръжка, защото тогава подсъдимият не е дължал такава. Заявеното, че
веднъж подсъдимият дал на свидетелката *** 3600 лева, за да й помогне,
понеже искали да я изкарат принудително от къщата и че купувал на детето
колело и дрехи, също не е доказателство за заплащане на дължимата
издръжка. Това са средства, различни от дължимите за издръжката на детето.
Подсъдимият, като баща може да купува вещи и да прави подаръци на детето
3

под най-различна форма, което се изразява в изпълнение на неговия морален
дълг към сина му, но задължението по силата на постановеното гражданско
решение да изплаща ежемесечна издръжка на сина си е съвсем отделно, касае
ежедневната издръжка на детето за храна, облекло и учение, поради което
следва да бъде заплащана редовно до навършване на пълнолетие на детето и
то чрез неговата майка. Помощта от 3600 лева също се твърди да е била
дадена на свидетелката *** в лично качество, за да не я изкарат принудително
от къщата, а не за издръжка на детето.
В съдебна зала подсъдимият доведе и свидетеля ***, който заяви, че
един, два пъти подсъдимият пращал по него пари, които свидетелят бил дал на
майката на детето, но не можел да се сети точно коя година било това. Било
преди около 15 години, когато детето било на една година. Сумите били по 50,
60 лева. Показанията и на този свидетел не доказват, че подсъдимият е
заплащал дължимата на детето издръжка, тъй като и той говори за давани
преди 15 години пари от подсъдимия, когато детето било на една година, а
това отново е преди влизане в сила на съдебното решение, с което
подсъдимият е осъден да заплаща издръжка. Същият дължи заплащане на
издръжка от 17.02.2015 г., а тези плащания през 2009-2010 г. нямат никакво
отношение към дължимата издръжка, защото тогава подсъдимият не е дължал
такава. Отново се посочват различни по размер суми - 50, 60 лева, а
задължението за издръжка е конкретно фиксирано на 120 лева на месец,
поради което не може да се приеме, че тези суми са покривали дължимата
издръжка, а и те реално няма как да я покрият, понеже са по-малки от
дължимото.
Подсъдимият даде кратки обяснения, като те обаче нямат никакво
отношение към фактите по делото. Сподели, че бил излъган, но това било
едно гето, от което не можел да извади доказателства. В тази връзка е
безпредметно да се обсъждат неговите обяснения.
От изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява,
че дължимата от подсъдимия сума за издръжката на детето за целия
инкриминиран период от влизане в сила на гражданското решение -
17.02.2015 г. до 30.04.2023 г., включително е в размер на 11 811,48 лева, като
тази сума се образува от една непълна месечна вноска в размер на 51,48 лева
за периода от 17.02.2015 г. до 28.02.2015 г., включително и 98 пълни месечни
вноски, по 120 лева всяка, общо в размер на 11 760 лева за периода от
01.03.2015 г. до 30.04.2023 г., включително.
Анализираната съвкупност от доказателства води съда до единствено
възможния извод за доказаност на описаните по-горе фактически
констатации.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
С описаното по-горе бездействие подсъдимият *** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от
4

НК.
От обективна страна подсъдимият ***, след като е бил осъден с влязло в
сила решение на СРС да заплаща ежемесечно издръжка на сина си *** в
размер на 120 лева на месец, в периода 17.02.2015 г. – 30.04.2023 г.,
включително, не е изпълнил задължението си в общ размер на 11 811,48 лева,
образувано от една непълна месечна вноска в размер на 51,48 лева за периода
от 17.02.2015 г. до 28.02.2015 г., включително и 98 пълни месечни вноски, по
120 лева всяка, общо в размер на 11 760 лева за периода от 01.03.2015 г. до
30.04.2023 г., включително.
Както вече беше споменато по-горе, дори подсъдимият да е купувал
колело или дрехи на сина си, то това са средства различни от дължимите за
издръжката на детето. Подсъдимият като баща може да купува вещи и да
прави подаръци на детето под най-различна форма, което се изразява в
изпълнение на неговия морален дълг към сина му, но задължението по силата
на постановеното гражданско решение да изплаща ежемесечна издръжка на
сина си е съвсем отделно, касае ежедневната издръжка на детето за храна,
облекло и учение, поради което следва да бъде заплащана редовно до
навършване на пълнолетие на детето и то чрез неговата майка. По делото не се
доказа подсъдимият да е заплащал дължимата ежемесечна издръжка, а дори
да е купувал много скъпи подаръци на детето, това по своето същество не
покрива задължението, вменено му по силата на гражданското решение, да
заплаща ежемесечно 120 лева на сина си, чрез неговата майка.
От субективна страна подсъдимият *** е действал при форма на вината
пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е
знаел, че с влязло в сила решение е осъден да издържа сина си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в лишаване
на низходящия *** от дължащите му се финансови средства и съзнателно не е
изпълнил задължението си за периода 17.02.2015 г. – 30.04.2023 г. в размер на
98 пълни и 1 непълна месечна вноска или общо 11 811,48 лева. При
разглеждане на гражданското дело за издръжката подсъдимият е участвал
лично в производството, поради което е знаел за осъждането му да заплаща
издръжка и какъв нейният размер, тоест налице е субективният елемент, а
именно умисъл от страна на дееца.
В случая е неоснователно възражението на защитника за изтекла
давност по ЗЗД, касаеща паричното вземане за издръжка, тъй като в
настоящото производство се разглежда извършено престъпление, което е било
довършено на 30.04.2023 г. Това е едно продължено престъпление, което е
осъществявано непрекъснато в инкриминирания период и в случая може да се
прилага само давността за наказателното преследване по чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1, т.5 от НК, която е четири години и половина, и започва да тече от
довършване на престъплението на 30.04.2023 г., поради което към момента не
е изтекла.
По наказанието:
5

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от *** до 1 /една/ година или пробация.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е единствено чистото съдебно
минало на подсъдимия. Видно от справката му за съдимост, деецът не е
осъждан, поради което у него не са налице трайно изградени наклонности към
извършване на престъпления. Подсъдимият работи и няма доказателства да е
бил в обективна невъзможност да набавя средства за заплащане на дължимата
издръжка. В същото време, като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да бъде взето предвид големият период, за който подсъдимият не е
заплащал издръжка на детето си, а именно почти 99 пълни месеца, а от там и
големият размер на дължимата сума – 11 811,48 лв. Реално подсъдимият не е
заплатил нито една дължима издръжка за детето от осъждането му да плаща
такава до 30.04.2023 г., което е повече от осем години. Подсъдимият не е
заплатил посочената сума и преди постановяване на присъдата, поради което
не може да се приложи привилегированият състав на чл.183, ал.3 от НК. Ето
защо съдът намира, че наказанието на *** следва да се определи при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Настоящият състав счита, че
подходящо за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.183, ал.1 от НК
е наказанието „лишаване от ***“, което би оказало силно и ефективно
въздействие върху личността му. По отношение конкретния размер на
наказанието, съдът намира, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено наказание в средния размер,
а именно „лишаване от ***“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В случая не може да бъде приложен институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, тъй като причинените с престъплението имуществени вреди не
са възстановени, а такова е изискването на чл.78а, ал.1, б. „в“ от НК.
Съдът счита, че така определеното наказание, с оглед на всички
обстоятелства по делото и личността на подсъдимия, в най-голяма степен ще
допринесе за оказване на превъзпитателно въздействие спрямо последния и е
съобразено с тежестта на извършеното от него престъпно деяние.
Съобразявайки вида и размера на наложеното наказание, както и
чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът счита, че са налице законовите
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. Съдът направи
извода, че могат да бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в
чл.36 от НК, без да е необходимо ефективно изтърпяване. Попадането на
подсъдимия в местата за лишаване от *** може да окаже по-скоро
отрицателно въздействие върху личността и психиката му, вместо да го
поправи и превъзпита. Освен това ефективното наказание ще му попречи да
реализира доходи, необходими за издръжката на детето му. Целта на
наказанието е да поправи и превъзпита дееца да не извършва за в бъдеще
6

престъпни деяния, а именно трудовата му заетост и реализирането на доходи
ще му даде възможност да изпълнява паричните си задължения към детето,
като по този начин няма да се стигне до извършване на ново престъпление от
същия вид. Условното осъждане е в интерес и на самото дете, което има нужда
от дължащите му се финансови средства, тъй като то тепърва расте,
повишават се потребностите му и нуждата от пари става все по-голяма.
Изолирането на баща му в местата за лишаване от *** ще го лиши от
възможността да получава издръжка, а това от своя страна ще затрудни и
майката, която трябва да разчита и занапред само на своите доходи. Основната
цел е подсъдимият да започне да плаща издръжката, като тази цел и целите по
чл.36 от НК не биха могли да бъдат постигнати с налагане на ефективно
наказание „лишаване от ***“. С оглед на това, съдът счете, че изпълнението на
така наложеното наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от ***,
следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години
от влизане на присъдата в сила. През този тригодишен изпитателен срок
подсъдимият ще има възможност да полага труд и да реализира доходи за
заплащане на дължимата издръжка, но под страх, че ако извърши ново
престъпление, може да се наложи да изтърпи и отложеното му наказание.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на
наказателното производство съдебно-деловодни разноски. Тъй като
подсъдимият *** беше признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК
следва да заплати по сметка на СДВР сумата от 195,93 лева, представляваща
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, а по
сметка на СРС сумата от 60,00 лева, представляваща направените по делото
разноски в хода на съдебното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	236
Дата:	16 април 2025 г. (в сила от 3 май 2025 г.)
Съдия:	Петрослав Волев Кънев

Дело:	20241110208001
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2024 г.

Присъда по дело №8001/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите