Р Е Ш Е Н И Е
№ 99 04.06.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Деница Д.
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 279 по описа за 2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на "В.И К." ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т. с ЕГН **********, подадена чрез процесуалния им представител –
Главен юрисконсулт Д.З. против И.Н.П. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК. В
исковата молба се сочи, че ответникът П. е клиент на „В.и к." ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет доставка на ВиК услуги, на основание чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, по отношение на водоснабден обект с административен
адрес: с.Р., общ.Н., ул.О.П.№*. Сочи се, че горните обстоятелства не са били
оспорвани до настоящия момент нито пред ВиК оператора, нито по съдебен ред,
поради което и на основание валидно съществуващото правоотношение редовно,
точно и добросъвестно ищцовото дружество е осъществявало непрекъснато водоподаване,
считайки абоната И.П. за техен контрагент.
Твърди
се, че съгласно публично известните Общи условия на оператора за надлежно
водене и остойностяване на потреблението, в базата данни на „ВиК” ЕАД била
открита и заведена партида с абонатен № *****. Доставените ВиК услуги били отчитани по електронен път, като били
взети предвид показанията на измервателните средства - един водомер, монтиран в
сградата на имота, находящ се в процесния обект. Ищецът
счита, че като абонат на дружеството, И.Н.П. е следвал да заплаща потребените
услуги в 30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите
условия на ВиК оператора. По издадена фактура на 26.10.2015год.,
неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени
от КЕВР, възлизали в размер на 49,96 лева, като същите произтичали от потребени
ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период
09.07.2013 год. - 12.10.2015 год. Върху тези суми
ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение общо в размер на 12,88 лева, от момента на падежа – 26.10.2015г. до датата на предявяване на исковата претенция –
27.03.2018г., както и лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.03.2018г. до окончателното й изплащане. Твърди се,
че през процесният период в дружеството не са постъпвали молби за откриване,
прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот.
Гореизложеното,
мотивирало правния интерес у ищеца да потърси съдействие от съдебните институции
чрез иск за сумата от 62,84 лв., която все още не била
заплатена. С оглед на това, ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. № 1046/2017 год. по описа на РС-Н.
и по което била издадена Заповед за изпълнение. Съобщението за
издадената Заповед за изпълнение е било връчено на ответника по реда на чл.47
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си против длъжника П. в едномесечен срок, с указания,
че при неизпълнение издадената Заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
В
изпълнение указанията на съда и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът
е предявил иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на
ответника И.Н.П. с абонатен № ******, че същият дължи на "В.и К." ЕАД сумата в
размер на 49,96 лева /четиридесет и девет лева
и деветдесет и шест стотинки/, представляваща стойността за доставена, отведена
и пречистена вода по издадена фактура на 26.10.2015г., за отчетен период
09.07.2013г. - 12.10.2015г. за
абоната на ответника Нейков с абонатен № 942825, обезщетение за забавено
плащане върху главниците общо в размер на 12,88 лева /дванадесет лева и
осемдесет и осем стотинки/, за периода от датата на падежа – 26.10.2015г. до датата на предявяване на исковата претенция –
27.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяването на иска – 28.03.2018г. до окончателното
й изплащане. Представят
писмени доказателства. Правят искане за допускане на
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, както и за изискване и
прилагане, като доказателство по настоящото дело на ч.гр.д. № 1046/2017г. по описа на РС-гр.Н..
Правят искане за допускане до разпит на един свидетел – В.Х.Р., при условията
на призоваване на адрес: гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Ген.Владимир
Вазов” № 3. Претендират присъждане на заплатените
разноски по настоящото и по заповедното производство.
В
срока по чл.131 ГПК, назначеният на ответника П. особен представител е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан,
и моли същият да бъде изцяло отхвърлен.
На
първо място, оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните по
делото. Твърди, че представеното като доказателство с исковата молба - Искане с
вх.№1829 от 15.12.2008г., било подписано от Р. П. Е., поради което не
представлявало годно доказателство за такава, тъй като в него не се съдържала
воля на ответника И.П. за сключване на договор за доставка на ВиК услуги с
ищеца за процесния имот. С оглед на това особеният
представител на ответника прави възражение за нищожност на Договора за доставка
на ВиК услуги между ищеца „В.и к." ЕАД *** и И.Н.П.,
на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие.
На
следващо място, особеният представител на ответника възразява срещу посочените
размери на дължимите суми, произтичащи от предоставени услуги. В тази връзка сочи, че не била посочена причината за дългия период
на отчитане /09.07.2013г. - 12.10.2015г./. Наред с това сочи, че ищцовото дружество не било изпълнило
задължението си да издава ежемесечни фактури за дължимите суми и то на хартиен
носител, които да предяви на потребителя, за да знае той какви количества вода
е изразходвал и каква сума дължи. По делото нямало
данни също и справката-извлечение да е била съобщена на ответника, поради
липсата на доказателства за получаването и от същия. Нямало
и доказателства каква е методиката на определяне на количествата вода и дали
количествата, които били записани в тази справка, отговаряли на реално
доставената и потребена вода. Дори и потребителят да е
препятствал снемането на показания, по делото липсвал представен протокол,
формирал отказа на ответника. Не бил представен и
карнет, който да показвал периодичните записи за показанията на водомера, въз
основа на които би следвало да се издават данъчните фактури, които от своя
страна създавали задължението на потребителя да заплаща предоставените услуги.
Независимо от
горното особеният представител на ответника сочи, че след справка в Службата по
вписванията при Районен съд - Н. по партидата на ответника П.,
установил, че на 20.07.2015г. процесният имот е бил
придобит от Б.П.Б. АД /ЕВРОБАНК АД/. Също така сочи, че
процесната фактура не била подписана от потребителя, поради което не можело да
се приеме, че доказва извършването на доставката на ВиК услуги.
На
последно място, особеният представител на ответника прави възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл.111, буква „в", като счита, че
претендираните суми са за периодични плащания, чийто погасителен давностен срок
бил изтекъл. Не сочи нови доказателства. Възразява
срещу приемането на представеното с исковата молба искане с вх. №1829 от
15.12.2008г., тъй като същото произхождало от трето за
делото лице – Р. П. Е.. Оспорва представената от ищеца справка за показанията
на водомер с партиден номер 467/295, тъй като съставлявал частен документ,
произхождащ от ищеца и целящ да докаже неговата претенция. Оспорва
искането за допускането на СИЕ, като счита въпросите по същата за неотносими по
делото. По отношение искането за допускане на СТЕ, сочи, че първият
въпрос не бил предмет на спор между страните, вторият въпрос бил несъстоятелен,
а на третият въпрос вещото лице нямало как да отговори, тъй като водомерите
били механични устройства и нямало техническа възможност показанията им да
бъдат установени към определен момент. Не възразява да бъде
изискано и приложено ЧГД № 1046/2017г. на РС-Н.,
както и да бъде допуснат до разпит поискания от ищеца свидетел. Моли да бъде
задължена ищцовата страна да представи карнета по партидата на абонатен номер 898225
от момента на създаване на същата, както и доказателства за актуалните цени на
предоставянето услуги от нея, съдържащи санкция на КЕВР за техния размер.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество ”ВиК”
ЕАД - Бургас в съдебно заседание поддържа изцяло
заявените претенции против ответника. Представя нови писмени и ангажира гласни
доказателства, както и съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Претендират присъждане на разноски.
Особеният
представител на ответника П. оспорва ищцовите претенции, като неоснователни и
недоказани, и пледира за отхвърлянето им.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В
полза на ищеца е издадена Заповед
№ 542 от 03.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми: 49,96 лева – незаплатени
задължения за предоставени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на отпадни води) за периода от 09.07.2013г. до
12.10.2015г. за обект, находящ се в с.Р., ул.”О.П.” № 1, сумата от 12,88 лева –
лихва за забава за периода от 27.11.2015г. до 26.10.2017г., ведно
със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 01.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лева, представляващи разноски по
делото. Съобщението за издадената Заповед за изпълнение е било връчено на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си против длъжника П. в едномесечен срок, с указания, че при
неизпълнение издадената Заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
В изпълнение указанията на
съда и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът "В.и К." ЕАД *** е предявил искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по
издадената Заповед № 542 от
03.11.2017г. за изпълнение на парично задължение.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по
предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на валидна облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е
бил абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на
посочената стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен
период; периода и размера на обезщетението за забава. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение № 48 от 10.01.2019г., постановено
по настоящото дело /л.45/.
Основният спорен въпрос е
свързан с наличието на валидна облигационна връзка между страните по спора,
възникнала и регламентирана от относимите законови
и подзаконови нормативни актове, определяща ответника, като „ползувател на В и К
услуги”. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б.„а”
от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя кръга лица /юридически и физически/ – потребители
на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
По
делото не е оспорено от страна на ответника, че е титуляр на партида с абонатен
№ 898255, както и че в притежавания от него имот, находящ се в с.Р., ул.”О.П.”
№ *, по отношение на които се претендира незаплатена стойност по издадена
фактура за ползвани ВиК услуги за периода 09.07.2013г. – 12.10.2015г., с отчетен период по фактура
от 26.10.2015г., са регистрирани два водомера, единият от които процесният
такъв. Не е спорен и фактът, че имота е включен към водопреносната мрежа, както и че в същия се доставят и ползват ВиК услуги. Последното
се потвърждава и от изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че в имота има монтирани
два водомера, единият от които е процесния, които е с необходимите пломби и
поставен бар код за електронно отчитане. Представената от вещото лице Д.
Таблица № 1, съдържаща данни за общото изразходено количество вода за отчетния
период от 09.07.2013г. до 12.10.2015г. по партида на потребителя № 898255 установява
факта на доставянето и надлежното отчитане на количествата потребена вода. Фактът, че ответникът е потребител на услуги, доставяни от
ищеца в горепосочения обект, се установява и от представените от ищеца - Искане
за прехвърляне партидата за вода от името на Р. П. Е. на ответника И.Н.П.,
подадено от И.П., в качеството му на собственик, въз основа на притежаван от
него нотариален акт № ** от 2008г. /л.8/ и карнетен
лист /л.9/, в който за клиент е записан именно ответникът П.. С оглед на
това съдът намира, че в качеството му на потребител, за ответникът е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената вода.
С оглед горното, следва да се приеме за установено, че между
страните е било налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, по
силата, на което, ищецът се задължава да предоставя В и К
услуги, а ответникът – да заплаща същите. Облигационното
отношение между страните е възникнало при действието на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл.8, ал. 1 – 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, одобрени с решение на
ДКЕВР /сегашно наименование КЕВР/ с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да
бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да
предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "В.и к." ЕАД ***, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014
г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар" на 21.08.2014г. и
в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г.,
поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто
съгласно чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
Съгласно
чл.7, т.1 от ОУ,
В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни
качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда
и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.
Видно от показанията
на свид.В.Р., до средата на 2013г. същата отчитала водомерите на ответника,
след което същият изчезнал. Чакали го през лятото на 2014г. и 2015г., но обекта
бил заключен, а съседите не били виждали собственика. Свид.Р. сочи, че въпреки
отсъствието на ответника, не са начислявали служебно суми за вода, защото било
много рисковано. До 2015г. местонахождението на ответника не било известно. В
края на 2015г. в офиса на ВиК Н. дошъл представител на банка, който имал
ключове от процесния имот и се представил за собственик. Същият настоял
представител на ВиК да отиде с него и да замери показанията на водомерите, тъй
като предстояло Банката да бъде въведена във владение на процесния имот. Свид.Р.
установява, че до този момент партидата на имота не била сменена. При отиване
на место, свид.В.Р. записала показанията от водомерите, единият от които бил на
физическото лице И.П., отчитащ показанията от изразходеното количество вода на
втория жилищен етаж, а другият – на фирмата „Ф.Ф.”, представлявана от ответника
П. и касаещ намиращото се на първия етаж заведение. След отчитане на
водомерите, показанията били предоставени на свид.Р., която въвела данните от
водомера в мобилното устройство.
За да се
приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално са доставени на ответника. С разпоредбата на чл.32, ал.1 от ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл.23 от ОУ сочи реда, по който следва
да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. В настоящият случай
се касае за обект, ползван само през летния сезон, когато е ставало и неговото
отчитане.
Видно от
заключението по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, консумираното
водно количество за абонат с абонатен номер 898255 е било 23 куб.м., съвпадат с
представената справка-извлечение на отчети с мобилно устройство /л.9/,
съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен №
898255.
От изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № ********** от
26.10.2015г. за сумата от 49,96 лева е била отразена в счетоводните регистри на
дружеството-ищец.
След като дружеството
ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност. Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимите суми в посочените размери за
главница и лихви, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск
за сумата от 49,96 лева, представляващи незаплатена стойност на доставена,
отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за обект
с абонатен № ******* за периода от 09.07.2013г. – 12.10.2015г., с отчетен период по фактура от 26.10.2015г. С оглед горното, съдът намира, че искът
за главница е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Неоснователни
останаха възраженията на особения представител за липсата на валидна
облигационна връзка между страните по делото, както и за неустановяване на
причината за дългият междинен период на отчитане /през 2013г. и след това през
2015г./. Видно от показанията на свид.Р., след средата на 2013г. ответникът не
е бил открит повече на адреса му, а имота е бил заключен през горепосочения
период. Неотносимо по делото е и обстоятелството, че на 20.07.2015г. процесният
имот е бил придобит от „Б.П.Б.” АД чрез публичен търг, по силата на
Постановление за възлагане на ЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004г., промяната на носителя на
правото на собственост или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя. Видно от
показанията на свид.Р., когато дошъл представител на Банката в края на 2015г.
при тях, за да иска замерване на процесния водомер, партидата все още не е била
сменена и се е водела на ответника П..
Като
не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението
за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен
срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от
27.11.2015г. до 28.03.2018г., възлизащо общо в размер на 11,84 лева, до който
размер следва да се уважи претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Над уважения
размер до претендирания такъв от 12,88 лева, претенцията за мораторна лихва
следва да бъде отхвърлена.
Възражението на особеният представител на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията на ответника, без да конкретизира размер или период, съдът намира за неоснователно. Съгласно разрешението дадено с ТР№ 3/2011г. на
ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества представляват „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.„в”, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В настоящият
случай заявлението, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 1046/2017г.
по описа на РС-Н. е подадено
на 01.11.2017г., поради
което към тази дата не е бил изтекъл тригодишният давностен срок по отношение на процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила след 26.10.2015г.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, както следва:
държавна такса - 75,00 лева, ССчЕ – 188
лева, СТЕ – общо 320 лева и юрисконсултско възнаграждение – 300 лева, или общо
разноски в размер на 883 лева /осемстотин осемдесет и три лева/. В тази му
част, решението следва да бъде с осъдителен диспозитив, тъй като с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В съгласие с
т.12 от Тълкувателно
решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид гореизложеното, на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски в заповедното производство разноски за внесена държавна
такса и
юрисконсултско въззнаграждение общо в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/. В тази част
съдът също следва да
постанови осъдителен диспозитив.
Мотивиран
от горното, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на ищеца "В.И К." ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., че ответникът И.Н.П.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** им дължи сумата в размер на 49,96 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща стойността за
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 09.07.2013г. до
12.10.2015г., с отчетен период по фактура от 26.10.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени с издадена Заповед
№ 542 от 03.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1046/2017г. по описа на РС-Н..
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на ищеца "В.И К." ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., че ответникът И.Н.П.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** им дължи сумата в размер на 11,84 лева /единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 27.11.2015г. до 26.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендирания такъв от 12,88 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Н.П. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на "В.И К." ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 883 лева
/осемстотин осемдесет и три лева/, представляващи заплатени разноски в
производството по чл.422 от ГПК и сумата общо в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева / - сторени разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: