Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
Пазарджик,15.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет
и втори май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от съдия Харизанова
гр. дело №5086 по описа за 2017 г., за да се произнесе, прие следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на А.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, Р.Г.Х.с ЕГН ********** ***, К.Г.Ш. с ЕГН **********
, П.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.Д.Ш. с ЕГН ********** *** срещу Държавата,
представлявана от Министерството на земеделието и храните, в обстоятелствената
част на която се твърди, че ищците са единствени наследници на А.Г.Ш. , бивш
жител ***, починала на 19.12.1986г.Твърди се, че по силата на съдебна делба по
ч.гр.д.№432/1939г. на Пазарджишкия околийски съд-протокол от 22.04.1939г.
наследодателката им получила в дял следния недвижим имот: дворно място с площ
от три декара в село Марица, пир съседи
: Г. П.Д., А.С.Г., Д.Д.и път. Делбата била извършена между наследниците на
нейния баща Г.Д.К., който придобил този имот на основание продажба , обективирана в
нотариален акт том II, №152, регистър 4322, дело 520 от 26.12.1931г.
на нотариус при Татар Пазарджишки окръжен съд. Към този момент имотът бил в
регулацията на селото и за него би отреден парцел III-50 в кв.66 по плана на селото от 1927г. От този
момент наследодателката започнала да владее имота като свой собствен.Построила
в него едноетажна жилищна сграда с площ около 42 кв.м. и стопански постройки-
единствен за нея и семейството и жилищен имот.Твърди се, че наследодателката
живяла в този имот до смъртта си през 1986г. След нейната смърт наследниците и
продължават да живеят в този имот и да
го ползват – както земята, така и жилищната сграда и стопанските постройки като
свой собствен. Плащат редовно данъците за имота. Към момента този имот е с административен
адрес : село Огняново, ул.“Васил Левски“№113 и представлява имот пл.№255 в
кв.21по плана на селото от 1967,с площ
2700 кв.м. Ищците наскоро разбрали, че тъй като по плана на селото от
1967г. цялото дворно място е изключено
от регулация, към момента за имота е отреден поземлен имот 600014 по картата на
възстановената собственост – Държавен поземлен фонд. По кадастралната карта
имотът е обозначен като поземлен имот
53335.600.14 по КККР на село Огняново, община Пазарджик, одобрени със Заповед
№РД-18-279/31.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота : село Огняново,
община Пазарджик, местност „мерата“, площ
3008 кв.м., стар номер 600014. Твърди се, че при това положение
държавата има правна възможност да извърши действия на разпореждане с имота.
През 1967г. процесният имот е бил изключен от регулация, но не е одържавяван и
не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация. Имотът не е
заявяван за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Твърдят, че съгласно чл.17, ал.2 от КРБ частната собственост е неприкосновена
, по силата на ал.5 от същата разпоредба принудителното отчуждаване за държавни или
общински нужди може да става сам въз основа на закон, при условие, че тези
нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително равностойно обезщетяване.
Твърдят, че никой не ги е информирал, че имотът им се отчуждава и се предоставя
на Държавата, нито им е плащано обезщетение. Твърдят, че при това положение са
собственици на процесния имот . Моли се съда да постанови решение, с което да
се приеме за установено по отношение на Държавата, че ищците са собственици на
процесния имот. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на
твърденията си ищците ангажират доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор , с който се изразява становище,
че искът е недопустим и неоснователен.Поддържа се, че правото на собственост на Държавата досежно процесния имот е
възникнало в хипотезата на предложение
трето на чл.77 от ЗС- по друг начин, определен в закона и в конкретния случай
това е осъществяването на фактическия състав на чл.10б, ал.5, чл.24, ал.1 и
чл.19 от ЗСПЗЗ. Поддържа се, че според чл.45, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските земи
от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските
служби по земеделието като законодателят е предвидил общината да стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците.след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите стават общинска собственост. Определянето на имотите се извърша
от комисия, назначена от директора на Областна дирекция „Земеделие“, в която
участва и представител на Общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, на Общината, на Държавните горски стопанства. Със заповед на
директора на Областна дирекция“земеделие“ се одобряват протоколните решения на
комисиите, чиято цел е да определи имотите, които да и бъдат предадени. Поддържа се, че със Заповед
РД-06-74/20.06.2011г на директора на Областна дирекция“земеделие“ процесният
имот с идентификатор 53335.600.14/№ по
предходен план 600014/ е причислен към Държавния поземлен фонд. С
административният акт е одобрено протоколното решение №4, с което имотът е
определен като държавна собственост на основание чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ.
Ответникът твърди, че е собственик на процесия имот на основание чл.53 от Правилника за прилагане
на закона за опазване на земеделските земи. Поддържа се, че са налице
съществуващи във времето възбрани за
придобиване по давност на имот държавна собственост. Сочи се, че ищците са посочили , че владението
на имота от наследодателите им е започнало на 26.12.1931г. Съгласно чл.34 от
закона за давността / отм/ може да се придобиват чрез давност правото на собственост и другите вещни права
върху недвижими имущества с непрекъснато владение в продължение на 20 години. В случая
придобивната давност е започнала да тече при действие на Закона за
давността и е прекъсната при действието
на Закона за собствеността в сила от
17.12.1951г. Според ищците давностният срок е започнал да тече през декември
1934г. и към момента на влизане в сила на ЗС от предвидения в Закона за
давността двадесетгодишен срок остават три години, който срок е по-къс от
предвидения в чл.79 от ЗС десетгодишен срок . В тази случай приложим е двадесет
годишния срок на давностно владение. С
приемането на чл.2 от закона за собствеността в редакцията от 1951г. държавната
собственост е част от социалистическата собственост и според 86 от ЗД давност върху нея не е
текла. С влизане в сила на плана на ПУП на село Огняново от 1968г. имотът е
изключен от регулация и причислен към земеделския фонд. С промяната на
редакцията на ЗС от 1990г т.нар социалистическа собственост се разделя на
държавна и общинска като придобивната давност не е текла и за двата вида
собственост до 1996г.След 1997г. с
разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ/ДВ бр.88 от 1998г/ е въведена категорична
забрана за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Въпреки
че наследодателите са упражнявали фактическа власт в периода от 1931г. до
1997г. върху процесния имот не е
необходимия срок за владение за придобиване на собствеността върху имота
по давност.Оспорва се твърдението на ищците, че процесният имот не е подлежал
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй
като не попадал в хипотезите на чл.10, ал.1-14
и за него нямало данни да е включван
в ТКЗС или друга подобна организация. Според ответника процесният
имот е земеделски по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ и е подлежал на реституция по реда
и сроковете на ЗСПЗЗ. Сочи се , че възможността за включване на имоти в
държавния поземлен фонд е била предвидена в нормата на чл.26, ал.2 от ЗТСУ. С
отговора се правят доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа оспорването,
направени с писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени
бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите
на страните и след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие са установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от
представените писмени доказателства – удостоверение за наследници изх.№150/07.07.2017г.,издадено
от Кметство-село Огняново, удостоверение за наследници изх.№ УН-2829 от
21.07.2017г, издадено от Община Пазарджик, че наследодателката А.Г.Ш. е починала
на 19.12.1986г и е оставила за свои наследници ищците по делото.
От представените от ищцовата
страна писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно нотариален акт
за продажба на недвижим имот том II №152, регистър 4322, дело №520/1931г по описа на нотариус
при Татар Пазарджишки окръжен съд, протоколно определение от 22.04.1939г
по ч.гр.д.№432/1939г по описа на Пазарджишкия околийски съд се установява, че
по силата на съдебна делба
наследодателката на ищците А.Ш. е получила в дял дворно място с площ от 3 декара в сели Марица
при съседи: Г. П.Д., А.Г., Д.Д.и път.
От представените от ответната
страна писмени доказателства ,съдържащи се на лист 46 до 89 от досието на делото се установява,
че със Заповед №РД-06-74/20.06.2011г . на директора на
ОД“Земеделие-гр.Пазарджик, на основание чл.45в, ал.7 от Правилника за прилагане
на ЗСПЗЗЗ е одобрено протоколно решение №4 от 27.04.2011г. на комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗЗ аз определяне на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за
землищата в община Пазарджик като в
Приложение №2 към този протокол / лист 83 от делото/ фигурира процесния имот.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните по делото. Според констатациите на вещото
лице ТКЗС в село Огняново е образувано през 1945г. Към този момент е действал
регулационния план от 1927г, действащ до 1967г. По плана от 1927г. процесният
имот е обозначен като парцел III-50 кв.66.
Така индивидуализиран имота е идентичен
с имота по протоколното определение от 22.04.1939г по ч.гр.д.№432/1939г по
описа на Пазарджишкия околийски съд, където е описан като дворно място
от три декара в село Марица при съседи Г. П.Д. , А.С.Г., Д.Д.и път, така
както имотът е отразен и в нотариалния акт
за продажба на недвижим имот/ обсъден по-горе/.Към момента на образуване
на ТКЗС процесното дворно място е било в регулационните граници на населеното
място. Вещото лице заключава, че процесният имот е изключен от регулация на
основание Заповед №211 от 22.11.1962г. на основание 216-то Постановление на МС
и протоколно решение VII на ОС по
ПИНМ. Няма данни за проведена процедура по уведомяване на засегнатите страни.
Експертизата заключава, че новият регулационен план на село Огняново/ действащ
и към момента/ е приет със Заповед №5079 от 1967г. По този план процесният имот е обозначен с пл.№ 255 в кв.21. Според
констатациите на вещото лице в момента за землището на село Огняново, община
Пазарджик е действаща кадастралната карта и кадастрален регистър, одобрен със
заповед РД-18-279/31.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК и процесният
имот е индивидуализиран по следния начин: поземлен имот с идентификатор
53335.600.14 по КККР на село Огняново, община Пазарджик с площ от 3008 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване-
друг вид ливада, категория на земята при неполивни условия -5, номер по
предходен план 600014. Вещото лице обобщава, че по действащият план процесният
имот е извън регулация , но при оглед на място е видно, че имотът е
непосредствен до границите на урбанизираната територията на селото. При огледа на място вещото лице е
констатирало, че през улицата в източната посока, след процесния имот има
имоти застроени с жилищни сгради и стопански постройки. От северната страна на
процесния имот също има имоти, застроени с жилищни сгради.
Видно от писмо изходящ
№РД-05-878/30.04.2018г. от Общинска служба по земеделие –град Пазарджик в службата не е подаване заявление по реда на
чл.11 от ЗСПЗЗ по отношение на процесния
имот. Установява се от писмо изх.№94-15-107/26.04.2018г от Държавна
агенция“Архиви“ , че в отдел Държавен архив- гр.Пазарджик не се съхраняват
документи / данъчни книги, декларации за притежавани непокрити земеделски
имоти, опис –декларации за влизане в ТКЗС, заповеди за включване на имоти в ДПФ
на село Огняново и т.н./ касаещи поземлен имот 53335.600.14 по КККП на село
Огняново.
За изясняване на релевантните за
спора факти са ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на
свидетеля П.П, че същият познава наследодателката на ищците- баба А.. Знае имота на баба А.- дворно място с площ около три декара , с построена в него масивна жилищна сграда, което според свидетеля
се намира на края на селото, на главния път
село Огняново- село Хаджиево. Свидетелят допълни,че този път свързва двете
села и е пътната връзка за град
Пловдив.От дясната страна на пътя има десет къщи, от ляво на запад от процесния
имот има още десет къщи. Според свидетеля тази част на селото е електрифицирана
през 1938-40г. Свидетелят допълни, че
наследодателката на ищците е живяла в този имот до смъртта си. След нейната
смърт имотът се владее от нейните
внуци/ децата на починалия и син/.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
– положителен установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим
имот.
За
да е процесуално допустим този иск,
следва да е налице правен интерес от предявяването му. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск,
за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
В настоящия случай правният интерес на ищците
се обосновава от твърденията им, че
имотът им, който притежават по
наследство от тяхната баба, а последната- придобила същия по силата на
постигната съдебна делба е включен в
Държавния поземлен фонд.
По същество на иска съдът
намира следното:
Безспорно се установи от съвкупният анализ на доказателствените
материали, че наследодателката на ищците е придобила в собственост процесния
имот през 1939г. по силата на съдебна
делба. Установи се от кредитираното с пълно доверие експертно заключение, че
процесният имот, който е имал жилищен характер е бил в регулация по обезсиления регулационен план на село Огняново от 1927г. Установи се, че по силата на
действащия регулационен план от 1967г. имотът е изключен от регулация. Установи
се, че имотът е застроен със жилищна сграда и в границите , материализирани на место,се е
владял от наследодателката непрекъсното до смъртта и през 1986г, като след
нейната смърт наследниците и – ищците по
делото са продължили да ползват имота. Установи се идентичността на
поземлен имот 53335.5000.14 по КККР на село Огняново, одобрени със
Заповед РД-18-279/31.08.2017г. на изпълнителния директор на АГГК , с имота така
както е описан в титула за собственост, по силата на който наследодателката на
ищците се легитимира като собственик. На основание възникнало наследствено
правоприемство ищците са собственици на същия този имот. Установи се, че със Заповед
№РД-06-74/20.06.2011г на директора на ОД“Земеделие“-Пазарджик този имот е
причислен към Държавния поземлен фонд.
По делото няма данни
процесният имот да е бил включван в блок на ТКЗС или други подобни образувания.
Няма данни наследодателката ищците да е
била член кооператор.Няма данни този имот да е бил отчуждаван.
За да се обхване от приложното
поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не само следва да има
земеделски характер по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е
било извършено одържавяване, респективно обобществяване по някоя от
реституционните хипотези на чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ се
възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по
своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или
друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. При това
положение ако една земя е имала земеделски характер , но не е включвана в ТКЗС,
ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не е
била отчуждавана по реда на чл.12, ал.2 от ЗСТ/ отм/, не е отстъпвана
безвъзмездно на ТКЗС или на държавата , не е отнемана неправомерно по друг
начин, не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС, не е отчуждавана по
реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал.14 ЗСПЗЗ
нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху
нея не е била отнемана или ограничавана.
В тази насока е и практиката
на ВКС/решение по гр.д.№430/2010г. на ВКС . Касационната инстанция дава разрешение
по материално правния въпрос дали предвидения в чл.10 и сл. от ЗСПЗЗ
режим за възстановяване на собствеността
следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били
обобществени , съответно не са били реално включени в ТКЗС, ДЗС и други
селскостопански организации. Според последователната практика на ВКС не всички
земеделски земи, подлежат на възстановяване на ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона
е се върне едно предходно фактическо или правно положение , което е било
създадено в резултат на отнемане/ ограничаване/ от държавата на правото на
лична/ частна / собственост на земеделски земи. Съгласно чл.10, ал.1-14 от
ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти,
които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите,
когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение , не е
одържавяван- например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ/отм./, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на
такива земи във фонда по чл.19, от ЗСПЗЗ не намира опора в закона. С решение по гр.д.№1432/2009г на ВКС , I г.о. е прието, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно
място, изключено от регулационния план на населеното място , за което липсват
данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето след надлежно
обезщетяване на собственика. Изключването на имотите от регулация би довело до
отнемане на собствеността само при изпълнение на предпоставките на ПМС
216/1961г. за обезщетяване на собствениците и преценка за наличието или липсата
на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на
членовете на семействата им. Аналогично е и разрешението в решение по
гр.д.№3303/2009г на ВКС, Iг.о.
В настоящия случай няма данни земята да е била отнета от собственика и/
наследодателката на ищците/ в някоя от изброените хипотези. Няма и никакви
данни за това имотът – предмет на иска да е станал държавна собственост.
Възможностите
за придобиване от Държавата на такъв имот , са обхванати от хипотезите
на чл.10 и при наличие на такива данни би се дължала реституционна процедура.
Няма данни по отношение на имота да е провеждана отчуждителна процедура на
каквото и да е основание, още по –малко пък има данни този имот да е бил изначално
държавна собственост. Ето защо няма основание да се обсъжда нормата на чл.24,
ал.7 от ЗСПЗЗ, на която ответникът се
позовава в писмения отговор. Възможността за включване на имоти в ДПФ е била
предвидена в нормата на чл.26, ал.2 от ЗТСУ/ отм/, която в редакцията си към
влизане в сила на закона през 1973г. е предвиждала , че недвижими имоти, които
се изключват от строителните граници на населените места, се включват в
държавния поземлен фонд, а когато собствениците са кооператори- във фонд на
ТКЗС след като :1/на собственика безвъзмездно е отстъпено право на строеж върху
държавен парцел, съответно собственост на парцел на ТКЗС, ако няма в населеното
място, в местожителството си или другаде
имоти за задоволяване на жилищните и здравни нужди на семейството и на
роднините му по права линия до втора степен, 2/ правоимащият е обезщетен за
имота и подобренията в него/ сгради, постройки, съоръжения и трайни
насъждения/.Обезщетението се е определяло при условията и реда , посочени в
правилника за приложение на този закон,3/ на правоимащия е осигурено подходящо
жилище, когато изключеният имот е служил за задоволяване на жилищните му нужди.
В настоящия случай няма данни за проведена такава процедура. Нормата на чл.12,
ал.2 от ЗСГ е предвиждала отчуждаване на притежаваните повече земеделски имоти,
като отново няма данни за провеждане такава
процедура.
Предвид изложеното предявения
иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на
ответника- държавата, че ищците са собственици на описания в исковата молба
имот.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и сумата от 680
лв. сторени по делото разноски/ съгласно представения списък по чл.80 от ГПК/
Така
мотивиран Пазарджишкия районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Държавата,
представлявана от Министерството на
земеделието и храните с адрес град София, ул.“Христо Ботев“№55, че А.Г.Ш.
с ЕГН ********** ***, Р.Г.Х.с ЕГН ********** ***, К.Г.Ш. с ЕГН ********** , П.Д.Г.
с ЕГН ********** и Г.Д.Ш. с ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 53335.600.14 по КККР на село
Огняново, община Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-279/31.08.2017г. на
изпълнителния директор на АГГК , с площ на имота 3008 кв.м., адрес на имота:село Огняново,
община Пазарджик, местност“Мерата“.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от Министерството
на земеделието и храните с адрес град София, ул.“Христо Ботев“№55 да заплати
на А.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, Р.Г.Х. с ЕГН **********
***, К.Г.Ш. с ЕГН ********** , П.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.Д.Ш. с ЕГН **********
*** сумата от 680 лв. , представлявяща сторени по делото съдебно деловодни
разноски.
Решението
е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчване
на препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: