Решение по дело №213/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 229
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20207240700213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№224                                  11.06.2020 год.                     гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на девети юни  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           

          СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар Минка Петкова като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело №213 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на търговско дружество „ РОСАГРОФОНД” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „ Георги Гюлмезов” №7, чрез юрисконсулт Р.О. срещу Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект позиция 5 : "Модернизация на железопътен участък Оризово - Михайлово” от  проект „Рехабилитацията на железопътен участък Пловдив – Бургас – Фаза 2” на територията на община Братя Даскалови и община Стара Загора, издадено на основание чл. 34а ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закова за държавната собственост С доводи, че определеното за жалбоподателя собственик парично обезщетение за притежавания от него недвижим имот № 11675.37.126, находящ се в землището на с. Воденичарово   е силно занижен за землището, в което се намират и не съответства на пазарните цени и  се иска изменение на решението на Министерски съвет в обжалваната част, като бъде увеличен.

 

Ответникът - Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че издаденото решение е правилно. По същество са развити подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Посочва, че размерът на обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на ЗДС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министерство на транспорта, информационните технологии, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, като твърди, че оспореното решение на Министерски съвет, като правилно и законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

  Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – „Национална компания Железопътна инфраструктура” гр. София Агенция "Пътна инфраструктура" – София в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага доводи, че жалбата е неоснователна.

Ответника е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната оценка за обезщетение на отчуждените имоти.

 

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд, в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлени имоти недвижим имот № 11675.37.126, находящ се в землището на с. Воденичарово   , който попада в обхвата на отчуждените с обжалваното решение имоти на територията на община Стара Загора. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 С Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект позиция 5 : "модернизация на железопътен участък Оризово- Михайлово” от  проект „ Рехабилитацията на железопътен участък Пловдив – Бургас – Фаза 2” на територията на община Братя Даскалови и община Стара Загора, издадено на основание чл. 34а ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост.е взето решение за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „ Позиция 5” Модернизация на железопътен участък Оризово - Михайлово” от проект „ Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас- Фаза 2” на територията на област Стара Загора съгласно подробен устройствен план, одобрен със заповед №  РД-02-15-35 на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството от 16.05.2018 г. имоти- частна собственост , намиращи се в землищата на с. Оризово, с. Черна гора и с. Партизан община Братя Даскалови и в землищата на с. Воденичарово, с. Самуилово, с. Михайлово, община Стара Загора, подробно описани в приложението по вид, площ, местанохождение ,размер на паричното обезщетение и собственици. Същото е взето въз основа на доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, ведно със финансова обосновка, одобрена от Министъра на финансите, съгласно приложение №2.2, към чл. 35, ал.1, т. 4, буква” Б”.  

Определено е обезщетение в размер на 4529,13 лв. за имота собственост на жалбоподателя № 11675.37.10/ сега 11675.37.126/, находящ се в землището на с. Воденичарово.

Към преписката е приложена експертна оценка на отчуждаваните имоти, възложена от ДП „ НКЖИ” гр. София. Изготвена е от ДЗЗД „ Тракия консулт” - лицензиран оценител на недвижими имоти /стр.60 и следв. от делото/ и таблица за информация по чл. 32,ал.4 от ЗДС, предоставена от службата по вписванията гр. Стара Загора  

 С Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет на основание  чл. 34а ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закова за държавната собственост е наредено отчуждаването на 5,450 дка от имот № 11675.37.10/ сега11675.10.126/, представляващ нива целия с площ с площ 9.999 дка в м.Юрта”, трета категория, собственост на „ Росагрофонд” гр. Сливен.

По делото по искане на жалбоподателя за изясняване на спорните обстоятелства е назначена съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещо лице, което отговаря на изискванията на §1а, т.3 от ДР на ЗДС.. Вещото лице е използвал дванадесет  последни сделки, сключени в периода 11.10.2017 год. – 07.10.2018 год. В съдебно заседание във връзка направеното възражение от страните експертът уточни, че при изготвяне на оценката следва да се имат впредвид две сделки, сключени в с. Воденичарово и цената на декар следва да бъде 900 лева а не както е посочено в заключението 984 лева,Не следва да се има впредвид коефициента, с който е увеличена стойността на обезщетението К.1,20. Въз основа на направените изчисления, вещото лица дава заключение и определя парично обезщетение в размер на 900  лв. на кв.м. или 4905 лв. за отчуждената част от имот №11675.37.126  в размер на 5,450 дка.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, намира следното от правна страна:

Разгледана по същество, се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

 Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон или с решение на Министерски съвет.

 Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

 Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект /.

Предвид горното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост. При това не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. Като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, визирано в чл. 34б от Закона за държавната собственост. Съответно липсва основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. От двамата министри, съответно на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е направено предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект:. В табличен вид са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител,.

По делото не е спорно, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на решението  – държавна нужда от изграждане на национален обект която не може да бъде задоволена по друг начин и влязъл в сила подробен устройствен план- парцеларен за модернизацията на железопътния участък Оризово - Михайлово  Имотът, собственост на жалбоподателя, се засяга непосредствено от предвидените дейности.

Спорен е единствено въпросът за размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот.

Съгласно чл.32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственика на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл.32, ал.2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на  §1а, т.2 от ДР на ЗДС, са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. А съгласно  §1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания, и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Няма спор по делото, че според предназначението си имотът - предмет на отчуждаване, представлява земеделска територия - нива в землището на с. Воденичарово общ. Стара Загора, и като такава е отчужден.

Настоящият съдебен състав намира, че за определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждения имот на жалбоподателя следва да се има в предвид, определената оценка в назначената -оценъчна експертиза, която е компетентно дадена и определя равностойно обезщетение. В съдебно заседание аргументирано бе отговорено на всички въпроси на страните по делото, а в заключението са включени сделки в предвидения от закон период /12 месеца преди датата на възлагане на оценката/, за имоти, представляващи ниви от трета категория, при които е посочена самостоятелна продажна цена за конкретния имот.

Тези сделки са изчерпателно посочени в заключението и отговарят на всички критерии по чл.32, ал.1 от ЗДС, §1а, т.2 от ДР на ЗДС и  §1а, т.4 от ДР на ЗДС, тъй като се отнасят за покупко-продажба на имоти в землището на с. Воденичарово, представляват ниви и са от същата категория като отчуждаваните имоти, т.е. предметът им е имот с подобни характеристики, намиращ се в близост до отчуждавания като са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Изчислено на тази база, равностойното парично обезщетение за отчуждаваните от жалбоподателя ниви, е както следва: част от  имот с №11675.37.126  с площ 5,45 дка, целия от 9,999 дка е 4905  лв.

При така установеното съдът намира, че определеното обезщетение от административния орган се явява неравностойно, поради което следва да бъде изменено, като се увеличи съответно от 4529,13 лева на 4905.00 лева.

С оглед изхода на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски - внесена държавна такса в размер на 50.00 лв., депозит за вещо лице в размер на 300.00 лв. и юристконсулско възнаграждение  от 150 лв  .е основателно  и те следва да му бъдат заплатени от Министерски съвет.

Водим от тези мотиви и на основание чл.38, ал.8 от ЗДС, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ИЗМЕНЯ по жалба от търговско дружество „ РОСАГРОФОНД” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „ Георги Гюлмезов” №7  Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет в частта за определеното обезщетение за отчуждаване на  част от недвижим имот № 116.75.37.10/ сега 11675.37.126/ в размер на 5,450 дка, представляващ нива с площ 9,999 дка  в м.”Юрта” в землището на с.Воденичарово обл.Стара Загора, като го увеличава от 4529,13 лв. на 4905.00/  четири хиляди деветстотин и пет/ лв.

.

ОСЪЖДА Министерския съвет ДА ЗАПЛАТИ на„ РОСАГРОФОНД” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „ Георги Гюлмезов” №7 сумата 500.00 /петстотин /лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: