Решение по дело №33/2021 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 24
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Полк. Свилен Русев Александров
Дело: 20216000600033
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. ....
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
административно наказателно дело № 20216000600033 по описа за 2021
година
и с участието на прокурора полк. Иво Петков,
образувано по жалба на адв. Х.Д. от АК - Пловдив, защитник на обвиняемия
ст. серж. СВ. Д. СТ. от в.ф. ..... - С. З., срещу Решение № 260001/23.03.2021 г.
по АНД № 36/2020 г. по описа на Военен съд Пловдив.
Въз основа на доказателствата по делото, закона и на основание чл. 336, ал.
1, т. 3 от НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение Решение № 260001/23.03.2021 г. по АНД
№ 36/2020 г. по описа на Военен съд Пловдив, с което обвиняемият ст. серж.
С.С. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 318 от НК - на
10.06.2019 г. в гр. А., в офис на ..... ЕАД, противозаконно да си е служил с
официален документ, издаден на друго лице - лична карта № ........, издадена
на лицето ЦВ. СТ. СТ., с ЕГН **********, с цел да заблуди длъжностно лице
– .... служител Т. Д. ТР., с ЕГН **********, като извършеното не съставлява
1
по-тежко престъпление, и на основание чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият ст. серж. С.С. е осъден да
заплати направените по делото деловодни разноски в общ размер от 1062,01
лв., от които 170.00 лв. по сметка на РС “Военна полиция“ – Пловдив, 333.79
лв. по сметка на РС “Военна полиция“ – София и 558,22 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд Пловдив и

ПОСТАНОВЯВА ново РЕШЕНИЕ, с което:

ПРИЗНАВА обвиняемия ст. серж. С.С. за НЕВИНЕН в това че, на
10.06.2019 г. в гр. А., в офис на ..... ЕАД, противозаконно си служил с
официален документ, издаден на друго лице - лична карта № ........, издадена
на лицето ЦВ. СТ. СТ., с ЕГН **********, с цел да заблуди длъжностно лице
– .... служител Т. Д. ТР., с ЕГН **********, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление, и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението по чл. 318 НК.
На основание чл. 190, ал. НПК направените деловодни разноски по
делото в общ размер от 1062,01лв. /хиляда шестдесет и два лева и една
стотинка/ ОСТАВАТ за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по ВАНД № 33/2021 г. по описа на Военно-апелативния
съд.

С обжалваното решение обвиняемият ..... С. С. е признат за виновен в
това, че на ......2019 г. в гр. А., в офис на ........, противозаконно си служил с
официален документ, издаден на друго лице - лична карта № ........., издадена
на лицето Ц.С.С. с ЕГН .........., с цел да заблуди длъжностно лице – ....
служител Т.Д.Т., с ЕГН .........., като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление – престъпление по чл. 318 от НК и на основание чл. 78а НК е
освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
С решението е постановено веществените доказателства по делото:
Заявление-декларация за установяване на договорно отношение от ......2019 г.
и искане № ......... от ......2019 г. да бъдат унищожени след влизане на
решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият е осъден да заплати
направените по делото деловодни разноски в общ размер 10..2,01 лв., от
които 170.00 лв. по сметка на РС “ВП“ – П., 333.79 лв. по сметка на РС “ВП“
– С. и 558,22 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен
съд П..
В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и
поради липса на преки доказателства почива на предположения. Съдът
неправилно е приел, че се касае за истински документ, който не е преправен
единствено въз основа показанията на свидетелката Т.Т., въпреки, че по
делото липсва дори копие на личната карта на свидетеля ..... Ц.С., върху което
копие притежателят на документа би следвало да изрази съгласието си да се
ползват данните от този документ. В мотивите си съдът не е коментирал
показанията на свидетеля ..... Ц.С., че цялата сутрин на ......2019 г. той е бил
заедно с подсъдимия, двамата не са се разделяли за повече от пет до десет
минути, за което време е невъзможно обвиняемият да отиде до офиса на
банката, да се извърши процедурата и след това да се върне в района на
поделението. Удобно не са коментирани показанията на разпитаните
командири на обвиняемия, че напускането на подразделението е строго
регламентирано и за изпълнението му се следи. Изтъква се, че
видеонаблюдението и аудиозаписите са негодни, а при извършеното
разпознаване свидетелката Т. не е разпознала обвиняемия като лицето,
представило се за Ц.С.. Иска се отмяна на решението.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адвокат Д. поддържа
жалбата. Заявява, че предмет на престъплението по чл. 318 НК е използването
на истински чужд документ за самоличност, който е основен елемент на това
престъпление. Горното предполага, че трябва да има безспорни доказателства
за този документ, а по делото липсва твърдяната за използвана от обвиняемия
1
лична карта и не е установено с експертиза, че тя е истински официален
документ, поради което обвинението не е доказано. Твърди, че дори
обвиняемият да е бил в офиса на банката на тази дата; да е попълвал и
подписал Заявлението – декларация; да е давал телефони на свидетелката Т.,
няма никакви данни за това, че е ползвал истински чужд официален
документ. Освен това, самата свидетелка в показанията си заявява, че не е
правила проверка за автентичност на представената й лична карта на името на
свидетеля Ц.С., тъй като на този етап от процедурата не се правела такава
проверка, но картата била пластмасова и изглеждала истинска. Адвокат Д.
сочи наличието на съвременна технология, която не е известна на експертите
по делото, с която безусловно може да се имитира почеркът и подписът на
всяко лице. В тази връзка е възможно с помощта на тази технология
служители на банката да напишат и подпишат какъвто си искат документ, тъй
като имат достъп до личните данни, почерка, подписа и личната карта на
обвиняемия. Счита, че дори и да се приеме, че само заключенията на
назначените по делото почеркови експертизи са достатъчни да се приеме, че
именно обвиняемият е попълнил и подписал приложения като веществено
доказателство по делото оригинал на Заявлението – декларация, то
единствената изчерпателна информация от тези заключения е, че ст. ..... С.
има съпричастност към изписването на текста и полагането на подписа в това
Заявление – декларация.
В съдебно заседание пред настоящия състав обвиняемият ст. ..... С.
поддържа защитника си и моли съда да отмени атакуваното решение и го
признае за невинен по повдигнатото му обвинение.
В законния срок срещу жалбата не са постъпили писмени възражения
от п.та.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява
становище, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и
справедливо и следва да бъде потвърдено. Счита, че от двете почеркови
експертизи на Заявлението – декларация; от искането, в което са посочени
три телефонни номера – на свидетелите Ц.С. и Н. Б. и на обвиняемия, по
делото е безспорно установено, че именно обвиняемият е лицето, явило се
пред свидетелката Т. Г. на ......2019 г., представило е пред нея личната карта
на свидетеля Ц.С. и е попълнило въпросното Заявление – декларация.
Заявява, че ако представеният документ не е бил оригинален, то свидетелката
Г. не би започнала процедура за проучване за отпускане на кредит на лицето
Ц.С.С..
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.
314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимно лице и е допустима.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическата
2
обстановка:
Обвиняемият ..... /сега ст. ......../ С.С. постъпил в БА през 2009 г. Във в.ф.
.... – А. служил до края на м. юни 2019 г., след което бил преместен във в.ф.
.... - Г. О.. От 01.07.2020 г. и към настоящия момент служи във в.ф. ...... - С.З..
По време на службата си изпълнявал служебните си задължения в пълен обем
и умеел да работи в екип. Награждаван шест пъти. Не са му налагани
дисциплинарни наказания. Женен с три деца, неосъждан.
По време на службата си във в.ф. .... – А. ..... С. познавал колегата си
свидетеля ст. ..... Ц.С.С. от същото военно формирование. Двамата служили в
една рота и поддържали приятелски отношения. На ......2019 г. докато
свидетелката Т.Т. – .... служител към „.......“, клон А., била сама в офиса на
банката в обедната почивка, при нея се явил мъж във военна униформа. Той
се представил за Ц.С.С. и пожелал да кандидатства за кредит от 2000 лв.
Представил й личната си карта и тя извършила проверка на данните от нея,
който данни като единен граждански номер мъжът й диктувал при задаването
на въпросите от нейна страна. Мъжът собственоръчно попълнил в
представеното му от Т. Заявление-декларация за установяване на договорни
отношения трите си имена, ЕГН, подпис, дата и град, без да гледа личната
карта. След това Т. взела искането и му върнала личната карта. Поискала му
телефонен номер за контакт, при което мъжът й дал телефонен номер на
колега, с който били заедно през целия ден – .........., и който мобилен номер в
действителност принадлежал на истинския му притежател - свидетеля ст. .....
Ц.С., като й обяснил, че неговият бил изключен. Като лице за контакт
посочил името на свидетелката редник Н. Й. Б. – военнослужещ от
формированието на обвиняемия. Към този момент на кандидатстването за
кредит не се правило копие на личната карта, за да остане към документите.
След като му върнала личната карта, облеченият във военна униформа мъж
напуснал офиса на банката. По – късно на същата дата свидетелят ст. ..... Ц.С.
получил обаждане на мобилния си телефон с номер 08...... от непознат за него
номер. Било му съобщено, че бил одобрен за кредит в размер на 2 000 лв. от
служител на „.......“, при което той обяснил, че не е кандидатствал за кредит и
не е искал такъв. След проверка на личните си документи - личната карта,
служебната карта и пропуска си за военното формирование, които държал в
малък портфейл в джоба на камуфлажната си риза, той установил, че личната
му карта липсвала, а другите документи били в портфейла. Звъннал на
съпругата си в дома им, за да провери дали не си е забравил личната карта,
която го уведомила, че не я е открила. Същия ден С. бил на работа във
военното формирование, като за строеви преглед винаги се изисквало
представяне на лична карта. На ......2019 г. на работа от ротата били
единствено обвиняемият и свидетелите ст. ..... С. и к-н Ц.. Тъй като
военнослужещите имали разрешение да работят по камуфлажни тениски, ст.
..... С. бил съблякъл камуфлажната си риза, в която се намирал портфейлът му
и я бил оставил на закачалка в класното помещение, достъп до което имали
само военнослужещите от ротата, т.е. той и обвиняемият, тъй като свидетелят
3
капитан Ц. изпълнявал задълженията си на друго място. Веднага след като
установил липсата на личната си карта ст. ..... С. поискал разрешение от
свидетеля к-н Ц. да отиде в РУ – А., за да депозира сигнал за изчезването й.
С разрешение на свидетеля Н. ст. ..... С. посетил РУ – А., където подал
Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност от ......2019 г. за изчезналата му лична карта, която
обявил за невалидна /л. 117 ДП/. На следващия ден депозирал и жалба с вх. №
1...00-8977/11.0...2019 г. в РУ – П., в която описал случилото се на ......2019 г.
относно изчезналата му лична карта /л. 37 ДП/. Впоследствие С. получил
обаждане и от свидетелката Т.Т. поради забавяне на одобрението на кредита.
Едва тогава тя разбрала, че се касаело за измама.
От заключенията на почерковата /л. 8.. – 92 ДП/ и на тройната почеркова
експертизи /л. 142 – л. 1..0 от съдебния том/, се установява, че ръкописните
текстове и подписът, положен след думите „Заявител“ в „Заявление-
декларация за установяване на договорни отношения“ от ......2019 г. са
изпълнени от обвиняемия ..... СВ. Д. СТ.. Вещите лица от тройната почеркова
експертиза са категорични, че при полагане на подписа той се е опитал да
избяга от собствените си признаци, но не е успял.
От заключението на комплексната видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза /л. 99 – 110 ДП/ е видно, че на представеното
от „.......“ ЕАД CD-R марка ..... 700 MB, 80 с номер N 11 / символ, който не
се чете /WD/ символ, който не се чете /4D82/ символ, който не се чете/ .... В2,
няма установени следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. От кадрите е видно, че в офиса действително влиза лице от
мъжки пол, облечено в камуфлажни дрехи. При направената оценка на
снимките, извлечени от видеозаписа се установява, че тяхното качество не
позволява отграничаване по частни признаци, поради което не може да се
извърши лицева идентификация. Резолюцията на камерите е малка и
качеството на записа е с ниско ниво на резолюция, а записващото устройство
е така разположено, че не дава възможност за каквото й да е разпознаване на
лицето. В експертизата е описана и приложена цялата информация от
аудиозаписите, представляващи телефонни разговори между служител на
„.......“ ЕАД и лица, отговарящи на мобилни номера 08...... и 08.........
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е квалифицирал
деянието на обвиняемия като престъпление по чл. 318 НК и му е наложил
цитираното по – горе наказание.
Съдът е приел, че са налице всички елементи от обективната страна на това
престъпление, тъй като по делото е безспорно установено, че използваният от
обвиняемия документ е бил официален, истински, а не подправен, и е издаден
на свидетеля Ц.С.; че обвиняемият си е служил противозаконно с този
официален документ, като е представил личната карта на С. за своя пред
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – свидетелката Т.Т.,
и извършеното от него не представлява по-тежко престъпление.
4
За правилното изясняване на обстоятелствата по делото настоящият състав
изиска от Началник Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД
МВР П. Справка за всички данни /номер, дата на издаване, дата на валидност,
постоянен адрес/ на личната карта на свидетеля ст. ..... Ц.С.С., с ЕГН..........,
обявена за невалидна от него с Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските документи за самоличност от ......2019 г. в РУ А.; от
........ - Справка дали към ......2019 г. лицето Т.Д.Т. /сега Г./, с ЕГН .........., е
била служител на банката в офиса в А. и ако да – на каква длъжност, като в
съда се изпрати заверено копие от трудовия й договор с банката, актуален
към ......2019 г.; допусна и проведе разпит на обвиняемия ст. ..... С. С.; както и
повторен разпит на свидетелите ст. ..... ........ Ц.С.С. и Т.Д.Т. /сега Г./. От ........,
централен офис гр. С., ул. „.....“ № .. - .., бяха изискани оригиналните файлови
записи в цялост на магнитен или оптичен носител от камерите за видео
наблюдение в салона и пред входа на офиса на банката в А. за дати 1. и .1.20..
г. След получаването им, като съобрази заключението на изготвената от
вещото лице П.М. от РС „ВП“ – С. по ДП № ...../2020 г. по описа на Военно-
окръжна п. П. Комплексна видео - техническа и лицево - идентификационна
експертиза /л. 99 – 110 ДП - Протокол № 13/2020 г./; доводите във въззивната
жалба на адвокат Д.; атакуваното решение и всички останали материали по
делото, съдът намери че заключението на изготвената от вещото лице майор
П.М. експертиза не е достатъчно пълно и ясно в частта си относно
видеозаписа в офиса на банката в гр. А., поради което за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото назначи Допълнителна комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза със същите задачи,
която бе изготвена от вещи лица от НИК - МВР, определени от Директора на
института.
От получения отговор с писмо № 0200/13528 от 02.11.2021 г. и приложеното
към него заверено копие на трудов договор № ..../1....20.. г. между ........ и
свидетелката Т.Д. Т. /сега Г. /л. 109 - 110 ванд № 33/2021 г./, се установи, че
към датата на инкриминираното деяние същата е била на длъжност „....
служител, отдел Национална търговска мрежа, направление Продажби на
дребно, офис А. към банката. От писмо с рег. № ....../.....20.. г. на Директор ОД
МВР - П. е видно, че личната карта на свидетеля Ц.С. е била със следните
данни: № ........., изд. на ....20.. г., валидна до .......20.. г., постоянен адрес в гр.
П., ул. „В. А.“ № .., вх. .., ет. .., ап. ...
Съгласно заключението на Допълнителна комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Записът обхваща
интервала от 13.43.01 ч до 13.53.59 ч. на ......2019 г., заснет от една статична
камера с № 01, насочена към участък от .... салон. Качеството на
изображението на заснетото лице /резолюция, ракурс и отдалеченост на
заснемащата камера от лицето/ не позволява извличане на отчетливо
различими лицеви елементи, поради което не е възможно да се анализират
голяма част от общите признаци, както и не могат да бъдат отграничени
5
частни идентификационни признаци. Извлечените данни се определят като
годни за евентуално разпознаване, но не и за сравнителното лицево –
идентификационно изследване.
След анализ на всички събрани по делото доказателства, настоящият
състав намери жалбата за основателна, а обжалваното решение за неправилно
и незаконосъобразно по следните съображения:
Престъплението по чл. 318 от НК е резултатно престъпление. За да е
осъществен съставът му е необходимо от обективна страна деецът да си е
послужил противозаконно с чужд официален документ, удостоверяващ
самоличност пред длъжностно лице. От субективна страна следва да се
установи, че деецът е действал с пряк умисъл и специалната цел да заблуди
това длъжностно лице, че с този документ обозначава собствената си
самоличност. Документът за самоличност трябва да е във всички случаи
истински официален документ, а не продукт на някои от престъпленията по
чл. 308 – 315 от НК. Престъплението е довършено с предаването на
документа пред длъжностното лице с посочената заблудителна цел. Без
значение е дали лицето ще бъде наистина заблудено или не.
Условията и редът за издаване, ползване и съхраняване на българските
лични документи са уредени в Закона за българските документи (ЗБЛД), обн.
ДВ, бр. 93/11.08.1998 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 21/12.03.2021 г. В § 1, т.
1 от закона е дадено легално определение на „документ за самоличност“ -
това е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на РБ с
цел индивидуална идентификация на българските и чуждите граждани. В чл.
13, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД е указано, че личната карта е един от видовете
документи за самоличност на българските граждани и съгласно чл. 31, ал. 1
от закона тя се издава от органите на МВР по постоянния адрес на лицето. В
чл. 16, ал. 1 от закона са посочени задължителните лични данни, които следва
да се съдържат в личната карта и те са: имена, дата на раждане, ЕГН, пол и
гражданство, а в чл. 26, ал. 1 е указано, че освен данните по чл. 1.., ал. 1,
личната карта съдържа и данни за: 1. снимка на притежателя; 2. място на
раждане; 3. ръст; 4. Ц.ят на очите; 5. постоянен адрес; ... подпис на
притежателя; 7. номер на личната карта; 8. дата на издаване; 9. дата на
изтичане на валидността; 10. органа на Министерството на вътрешните
работи, издал личната карта.
Безспорно е, че личната карта с № ......... на свидетеля Ц.С. е официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като е предназначена да
установява неговата самоличност, за което е издадена по установения ред и
форма от съответното компетентно длъжностно лице от МВР в кръга на
службата му.
Както бе посочено по-горе, обвиняемият ст. ..... С. е предаден от п.та на
съд и с атакуваното решение е осъден да е извършил престъпление по чл. 318
НК - на ......2019 г. в гр. А., в офис на ........, противозаконно си служил с
официален документ, издаден на друго лице - лична карта № ........., издадена
6
на лицето Ц.С.С. с ЕГН .........., с цел да заблуди длъжностно лице – ....
служител Т.Д.Т., с ЕГН .........., като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление.
Съставът на дадено престъпление винаги е производен от общото
понятие за престъплението, защото конкретизира особеностите на даден вид
престъпление, съобразно с общите признаци, посочени в чл. 9, ал. 1 от НК.
Функцията на престъпния състав е да посочи кои деяния са обявени за
престъпления и това става чрез съвкупността от техните признаци. В
наказателно-правната теория са обособени четири вида признаци на
престъпния състав – относно обекта на посегателство; относно обективната
страна на дадения вид престъпление; относно субекта и относно тези, които
очертават субективната страна на престъплението. Признаците относно
обективната страна на престъплението се разделят на основни, които са
характерни за всички видове престъпления и допълнителни, които са
задължителни за съставомерността на престъпленията, в чиито състави са
включени. На първо място сред тези признаци са тези относно предмета на
престъплението, които указват върху кой елемент от действителността деецът
въздейства пряко и непосредствено. Неосъществяването на които и да е от
признаците на състава сочи, че визираното в дадената норма от особената
част на НК престъпление не е извършено. За да е осъществено дадено
престъпление от особената част на НК следва да е налице пълно и точно
съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на
състава на това престъпление, взети в тяхната съвкупност.
За да бъде доказано по несъмнен начин, че обектът на престъплението
по чл. 318 НК е истински официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от
НК и по този начин да се установи, че този официален документ е издаден за
друго лице, а не за представилия се за това лице, е абсолютно задължително
това да се установи чрез технически-документна експертиза на официалния
документ. В тази насока съдебната практика е последователна и
непротиворечива – виж Решение № 412/08.10.2010 г. по н.д. № 323/2010 г.,
второ н.о. ВКС; Решение № 1329/23.10.2013 г. по ванд № 2374/2013 на СГС и
др.
От събраните по делото доказателства не се установява един от
обективните признаци на престъплението по чл. 318 НК - този относно
предмета на престъплението, който указва върху кой елемент от
действителността е въздействал пряко и непосредствено обвиняемият ст. с-т
С. С.. Липсва предметът на престъплението - личната карта с № ......... на
свидетеля Ц.С., за която п.та твърди, че е била представена от обвиняемия на
свидетелката Т.Т. /сега Г./ в качеството й на длъжностно лице в офиса на ........
в А.; липсва дори нейно фотокопие, за да има индиция, че става въпрос
именно за тази лична карта. Органите на досъдебното производство и
първоинстанционният съд дори не са се постарали да установят всички
данни, законово индивидуализиращи личната карта с този номер, за да може
да се приеме, че действително се касае за официален документ за
7
самоличност съгласно разпоредбите на ЗБЛД - личната карта на свидетеля
Ц.С..
По този начин чрез технически - документна експертиза не е установено
и доказано по безспорен начин, че инкриминираният официален документ е
бил именно истинската лична карта на свидетеля ст. ..... Ц.С..
Самата свидетелка Г. заявява в показанията си, че не е правила проверка
за автентичност на представената й лична карта на името на свидетеля Ц.С.,
тъй като на този етап от процедурата не се правела такава проверка, но
картата била пластмасова и изглеждала истинска.
Неосъществяването на този признак на състава сочи, че визираното в
чл. 318 НК престъпление не е извършено. Тоест, не е доказано, че
престъплението е извършено от обективна страна, поради което обвиняемият
ст. ..... С. С. бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл. 318 НК.
С оглед изложеното е основателно твърдението на защитника на
обвиняемия, че дори и да се приеме, че на посочената дата и в посоченото от
прокурора време именно ст. ..... С. е бил лицето във военни дрехи в офиса на
банката; че той е попълнил и подписал Заявлението - декларация за
установяване на договорни отношения от ......2019 г. и е дал своя телефонен
номер и телефонните номера на свидетелите Ц.С. и Н. Б. на свидетелката Т.
Г., то няма никакви категорични данни за това, че е ползвал истински чужд
официален документ – личната карта на Ц.С. с № ..........
Поради горното настоящият състав прие, че не следва да се коментира
обстоятелството дали действително обвиняемият е съставил и употребил пред
свидетелката Г. неистинския частен документ - Заявлението - декларация за
установяване на договорни отношения от ......2019 г., тъй като това няма
отношение към предмета на настоящото дело за извършено от него
престъпление по чл. 318 НК, а не документно престъпление за съставяне и
употреба на неистински частен документ, каквото обвинение не му е
повдигано и срещу което той не се е защитавал.
С оглед решението си, въззивният състав постанови на основание чл. 16, ал. 1
НПК направените деловодни разноски по делото в общ размер от 1062,01 лв.
/хиляда шестдесет и два лева и една стотинка/ да останат за сметка на
държавата.
Настоящият състав се произнесе по реда на л. 306, ал. 1, т. 4 НПК относно
веществените доказателства по делото с отделно определение №
68/16.11.2021 г.
В този смисъл съдът постанови мотивите си.
Мотивите са изготвени на 22.11.2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8
ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.



9
Съобщи за изтекли лични данни