Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 133 13.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 9513 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по исковата
молба от ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********
, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пощенски код 1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, представляван от Александър В.Д. и Младен Маркоски за приемане за установено на основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на
ответника “М И К 2013“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Бургас,
жк.“Изгрев“, бл.8, вх.1, ет.1, представляван
от Климентин Стоянов Милчев, че същия
дължи на ищеца въз основа на сключен помежду им договор № М4192118/13.08.2014г. сумата от 462.81 лв.- главница, представляваща суми за
месечна абонаментна такса за ползувани далекосъобщителни услуги за периода от
20.11.2017г. до 19.04.2018г. за мобилни номера **********, ********** и ********** и сумата от 247лв. - неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, начиная от подаване на заявлението
– 17.10.2018г. до изплащането им, за
които вземания ищецът се е снабдил със заповед №
3727 от 18.10.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.
7805/2012г. по описа на БРС. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК претендира
присъждане и на направените в настоящото исково производство.
В исковата молба се твърди, че между
страните има сключен договор за предоставяне на GSM услуги № М4192118/13.08.2014г., по силата на който ищецът е
изпълнил задълженията си по предоставяне на уговорените GSM услуги, а
ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на ползваните от него
услуги по издадените шест фактури за посочения в исковата молба период. По
изложените съображения ищецът претендира съдебно
установяване на дължимостта на горепосочените
парични вземания към ответника за
ползваните телекомуникационни услуги за процесния период, предоставени му
съгласно сключения помежду им договор,
както и вземането си за претендираната неустойка по т. 5.3.1 от договора за
мобилни услуги. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът не изпраша представител. Депозира писменаи молби, в
които моли за уважаване на исковете.
В законовия
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът “М И К 2013“ ЕООД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, в
който е посочил, че между страните не е възникнало валидно соченото от ищеца
облигационно правоотношение по сключения договор от 13.08.2014г., по
съображения, че същият е подписан от лице, без представителна власт досежно
ответника, както и, че срокът на действие на договора досежно исковия период е
изтекъл, а приложенията от 2016г. и 2017г. не са подписани от управителя на ответното
дружество. Досежно неустойката ответникът счита, че същата е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави. С оглед гореизложените съображения, моли за отхвърляне на исковете.
Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответникът,
чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и
моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено
следното :
Със заповед № 3727 от 18.10.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.д. 7805/2012г. по описа на БРС, е разпоредено
ответника- длъжник да заплати на ищцовото дружество сумата от 462.81 лева - главница, представляваща суми за месечна абонаментна такса
за ползувани далекосъобщителни услуги за периода от 20.11.2017г. до
19.04.2018г., сумата от 247 лева -
неустойка за неизпълнение, дължими по
договор № М4192118/13.08.2014г., ведно със законната лихва върху двете
суми, начиная от подаване на заявлението – 17.10.2018г. до изплащане на
вземането, както и съдебно-деловодни разноски от 325 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
С оглед
указанията на заповедния съд, в дадения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по които е
образувано настоящото дело.
Тъй като ищецът
основава претенцията си на договор № М4192118 от 13.08.2014г.,
който не е бил приложен към исковата молба, в хода на делото, след задължаване
на ищеца по искане на ответника да представи посочения договор № М4192118
от 13.08.2014г., същият е депозирал молба от
03.06.2019г., в която е заявил, че в архива му посочения договор от 13.08.2014г. не се пази, а „М4192118“ е всъщност клиетският номер на
ответното дружество по партидата му, под която е генериран първоначалния
договор, сключен между страните през 2014г. в софтуерната програма на мобилния
опоератор, като под този номер са отнасяни всички активирани впоследствие от
абоната мобилни услуги. В тази връзка ищецът е представил на хартиен и
електронен носител рамков договор № ********* от
24.08.2016г., ведно с приложенията му от 24/08.2016г. и 20.06.2017г., подписан
с дигитален подпис от страните съгласно т.4.3 от него, с който твърди, че
страните са преуредили отношенията си. Позовава се и на приложението на чл. 301
от ТЗ.
Ответникът е
възразил, че представените като заверени копия и на електронен носител
документи –договор и приложения нямат белезите на електронни документи по
смисъла на ЗЕДЕП, като наред с това е оспорил, че самото волеизявление в тях е
извършено от законния му представител към този момент – Милена Стоянова
Милчева.
По повод
оспорването на ответника на основание чл. 193, ал. 1, изр. 1 от ГПК съдът е
открил производство по проверка на автентичността на положените от името на
Милена Стоянова Милчева подписи в приложенията на договор № ********* от 24.08.2016г. - от 24/08.2016г. и
20.06.2017г. В тази връзка с оглед доказателствената тежест, която носи по
искане на ответника по делото е извършена съдебно-графологична експертиза, по
която вещото лице е дало заключение, че оспорените подписи не са изпълнени от Милена
Стоянова Милчева.
По делото е
извършена и съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че
ответникът е заведен в софтуерната програма на ищеца под номер „*********“, а
неговата партида е под номер105622190, като за посочените в исковата молба
мобилни номера **********, ********** и ********** има записвания
за периода от 13.08.2014г. до
13.08.2016г., а за останалите два номера са продължили услугите, като
единият от тях е прекратен на 13.11.2017г. и от 14.12.2017г. е прехвърлен на
друга мрежа, а другият на 13.11.2017г. е спрян, като на 14.12.2017г. са спрени
и изходящи съобщения, на 11.04.2018г. изцяло е спрян, а от 20.04.2018г.
услугата по него е прекратена. От експертизата се установява, че процесните три
мобилни номера**********, ********** и ********** са временно ограничавани, като на
13.11.2017г. са спрени, на 14.12.2017г. са активирани само входящи обаждания,
на 14.02.2018г. са изцяло спрени обажданията, а от 20.04.2018г. услугата по тях
е прекратена. Вещото лице е посочило, че
в системата на мобилния оператор съществува договор с ответника под номер № М4192118, като процесните фактури, по които се
претендират вземанията от ищеца към ответника за услуги за периода от 20.11.2017г. до 19.04.2018г са издадени
по договор № М4192118.
По делото е
извършена и съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочила, че
за периода от 13.08.2014г. до 01.10.2017г. в двете счетоводства на страните са
осчетоводена фактури, издадени от ищеца на ответника по договор М4192118/13.08.2014г., като за периода от
01.10.2017г. до 19.04.2018г. /обхващащ процесния период/ издадените от ищеца
фактури за месечни такси и услуги за разговори са осчетоводени само при него,
като в счетоводството на ответника не се води отчет на задължение към ищеца по
процесните фактури.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, от права страна съдът намира следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Ищецът
претендира установяване спрямо ответника, че същият му дължи неплатените задължения по сключения помежду им договор№
М4192118/13.08.2014г.
и приложенията към него от 2016г. и 2017г. за периода от 20.11.2017г. до 19.04.2018г. Затова за уважаване на исковата
претенция в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за наличието на
възникнало в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото договорно основание – договор за
предоставяне на GSM услуги. В тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора.
В случая въпреки
доказателствената тежест, която носи и която му е изрично указана от съда, в
т.ч. и въпреки предоставената му възможност по чл. 190 от ГПК ищецът не
представи по делото нито в копие, нито в оригинал твърдения договор № М4192118/13.08.2014г., на който е основал вземането
си, независимо, че от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, неоспорена от страните и приета по делото се установи, че такъв
съществува в софтуерната му база. Освен това същата експертиза установи, че
услугите по процесните три мобилни номера, посочени в исковата молба са били
спрени преди периода на фактуриране по процесните фактури, от което следва
извода, че начислените по тях задължения касаят период, следващ спиране на
услугата. Що се касае до представените две приложения от 2016г. и 2017г. на
хартиен и електронен носител с дигитални подписи, от съдебно-графологичната
експертиза се установи по безспорен начин, че положените за управителя на
ответника подписи не са изпълнени от него. Установи се също от съдебно-икономическата
експертиза, че процесните фактури, издадени за периода от 20.11.2017г. до 19.04.2018г. не са осчетоводени от ответника и по
тях не е ползван данъчен кредит, поради което и съдът намира за неоснователно
позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като в случая
същата се явява неприложима.
От гореизложеното следва, че тъй като ищецът не проведе
успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че между страните е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор№ М4192118/13.08.2014г. и приложенията към него от
2016г. и 2017г., както и, че въз основа на него е предоставил на ответника
твърдените услуги, следва, че претенцията му за дължимост на начислената сума
от 462.81 лв.- главница, представляваща месечна абонаментна такса за
ползвани далекосъобщителни услуги за
периода от 20.11.2017г. до 19.04.2018г. за мобилни номера **********, ********** и **********, се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Що се касае до искът за дължимост на неустойка за
неизпълнение в размер на сумата от 247лв.:
Съгласно
чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Това
означава, че неустойката може да обезпечава вреди от неизпълнение само на валидно
възникнали задължения. В случая обаче предвид липсата на валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение, следва, че такова задължение за
неустойка не е поемано от ответника по договора. Липсата на неустоечна клауза
прави в случая безпредметно изследването на възраженията на ответника за
нищожността й на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. С оглед горното искът за неустойка се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради
неоснователността на главните претенции, неоснователен се явява и акцесорния иск за дължимост на законната
лихва върху горепосочените вземания, начиная от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. –
17.10.2018г. до изплащането им.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изцяло отхвърляне на исковете в полза на
ответника следва да се присдят направените по делото разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 802 лв.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, пощенски
код 1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1,
представляван
от Александър В.Д. и Младен Маркоски
ЗА
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД по отношение на ответника “М И К 2013“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Бургас,
жк.“Изгрев“, бл.8, вх.1, ет.1, представляван
от Климентин Стоянов Милчев, че същия
дължи на ищеца въз основа на сключен помежду им договор № М4192118/13.08.2014г. сумата от 462.81 лв. /четиристотин шестдесет и два
лева и осемдесет и една стотинки/- главница, представляваща суми за месечна абонаментна
такса за ползувани далекосъобщителни услуги за периода от 20.11.2017г. до
19.04.2018г.
за
мобилни номера **********, ********** и
********** и сумата от 247лв. /двеста
четиридесет и седем лева/ - неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, начиная от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 17.10.2018г. до изплащането
им, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3727 от 18.10.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр.д. 7805/2012г. по описа на БРС
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********
, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пощенски код 1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, представляван от Александър В.Д. и Младен Маркоски, ДА ЗАПЛАТИ на „М И К 2013“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, жк.“Изгрев“, бл.8,
вх.1, ет.1, представляван от Климентин Стоянов Милчев, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с
чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в общ размр от 802 лв. /осемстотин и два лева/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Бургаският окръжен съд в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.