Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКO
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6997/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.В. Д.Т., с
която са предявени срещу С.К.И. ЕООД, С.К. Д.ЕООД и Р.С.Д. искове, както
следва:
Главни искове
с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.87, ал.1 ЗЗД, предявени срещу С.К.И. ЕООД, С.К. Д.ЕООД за сумата от 100000 евро, представляваща сума, получена от ответниците на отпаднало основание – авансово платена цена
по договор за изработка на автомобил, озаглавен Договор за покупко-продажба на
автомобил от 07.04.2016 г., подлежаща на връщане поради разваляне на договора,
Евентуален
иск с правно основание чл.50, ал.1 ЗЗД, предявен срещу Р.С.Д., за сумата от 100000
евро, получена от ответника по силата на договор за изработка на автомобил, озаглавен
Договор за покупко-продажба на автомобил от 07.04.2016 г.
Ищецът
претендира законната лихва за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и разноските по делото.
Ищецът твърди,
че е сключил с ответника С.К.И. ЕООД Договор за покупко-продажба на автомобил
от 07.04.2016 г., по силата на който ответникът е следвало да произведе
автомобил, предназначен за състезания, по спецификация съгласно договора и да
го предаде и прехвърли собствеността на ищеца в срок до 31.08.2016 г., срещу
цена от 100000 евро, плетена авансово от ищеца съгласно уговорките – по сметка
на ответника Р.С.Д.. Претендира сумата от първите двама ответника, които поради
преобразуване отговарят за задължението солидарно. При условията на
евентуалност претендира сумата от третия ответник, по чиято банкова сметка ***.
Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че
сключеният договор е за изработка и продажба на автомобил, но съдържа и други
уговорки – за проучване на пазара и реклама, които задължения ищецът е поел
срещу цена от 30000 евро, която да се усвои като отстъпка от цената на
автомобила. Освен това твърдят, че страните са постигнали съгласие на ищеца да
бъде предоставен демонстрационен автомобил за участие в ралита, който да ползва
в срока за доставка на поръчания. Оспорват да е възникнало право за ищеца да
развали договора от 07.04.2016 г., тъй като не е налице виновно неизпълнение от
страна на ответниците, а именно – авансовата цена е
заплатена със забава, което не е позволило закупуване на части и материали,
необходими за изработване на автомобила, отделни позиции от спецификацията са
уточнявани чрез кореспонденция по имейл месеци след сключване на договора, без
да са окончателно уговорени, в изпълнение на договора ответникът е закупил
части и материали и е изработил отделни детайли от автомобила, които с цената
на материалите и вложения труд са на стойност от 107387,71 евро. Твърди, че не
дължи връщане на авансово платената цена, тъй като цялата сума е изразходвана
за разходи за материали и труд, като в този случай има вземане срещу ищеца за
сумата от 107387,71 евро за посочените разходи, които предявява като правонамаляващо възражение.
Отделно от
това сочи, че на 10.09.2016 г. ищецът поради виновно неизпълнение на правила за
движение по пътищата е причинил катастрофа с предоставения му демонстрационен
автомобил с рег.№********по време на рали, в следствие на което
автомобилът е напълно унищожен. Стойността на увредения демонстрационен
автомобил е 150000 евро. С писма от 07.04.2017 г. и 5.05.2017 г. ответникът е
отправил до ищеца изявление, с което претендира заплащане на обезщетение за
унищожения автомобил – т.е. допълнително сумата от 50000 евро, а за
изпълнението на договора предложил специални условия по производствена цена.
Твърди, че с писмата пръв е отправил изявление за разваляне на договора. С
твърдението, че предоставянето за ползване на демонстрационен автомобил е част
от съдържанието процесния договор от 07.04.2016 г.,
прави правоотлагащо възражение – за неизпълнен
договор, като се позовава на неизпълнение на задължението на ищеца да обезщети
вредите от унищожената вещ, предоставена му в заем за послужване. При условията
на евентуалност предявява частично възражение за прихващане с вземане с правно
основание чл.224, ал.3 ЗЗД за сумата от 100000 евро, представляваща част от
150000 евро, представляваща обезщетение за вреди от погинала вещ –
демонстрационен автомобил, предоставена за ползване със заем за послужване от
ответника на ищеца. Твърдят, че при управление на автомобила от ищеца по време
на автомобилно състезание или поради невключване на режим за управление при
дъжд, е причинил пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът е
напълно унищожен.
Ищецът оспорва възражението за прихващане, като излага противоречиви
твърдения – не взема становище дали му е предаден тестов автомобил, оспорва да
е налице заемно правоотношение, както и оспорва автомобилът да е погинал в
следствие на ПТП, а твърди да се е самозапалил. Оспорва автомобилът,
който му е предоставен като тестов, да е с посочения от ответниците
регистрационен номер рег.№ ********, твърди, че автомобилът е с друг
регистрационен номер и със сменени номера. Оспорва да е поемал задължение да
застрахова автомобила. Оспорва да е налице тотална щета, като твърди, че
впоследствие са сключвани застраховки на автомобила с рег.№********и
същият е в движение. Твърди, че причина за произшествието са вложени
некачествени материали при производството на автомобила. Твърди, че в задължение на собственика на
автомобила е да сключи застраховка „каско“, която да
покрива евентуални вреди по вещта, поради което не носи отговорност за
повредите. Твърди, че е участвал в състезанието със собствения на ответниците автомобил по възлагане от ответника Д. – „като
услуга“ към него, тъй като е следвало Д. да го управлява, но му е възникнало
препятствие и не е могъл да се яви.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Установява
се от представения Договор за покупко-продажба на автомобил от 07.04.2016 г.,
че между ищеца от една страна и ответника С.К.И. ЕООД е възникнало
правоотношение, по силата на което С.К.И. ЕООД е поело задължение да произведе
и предаде на Т.В. Д.Т. автомобил марка SIN, модел R1, със
спецификации, посочени в т.А.4 от договора, срещу цена от 130000 евро, от която
цена изпълнителят прави отстъпка от 30000 евро, която ще се използва от
купувача за маркетингови дейности и промоция на автомобила. Окончателната
покупна цена в размер на 100000 евро е платима 100% авансово в 7-дневен срок от
подписване на договора по сметка с титуляр Р.С.Д.. Срокът за доставка на автомобила
е не по-късно от 31.08.2016 г.
Неоснователни
са възраженията на ищеца, че договорът е за покупко-продажба, а не за изработка.
И двата договора имат транслативен ефект –
прехвърляне на правото на собственост върху вещта, но за разлика от продажбата,
при договора за изработка изпълнителят поема задължение да изработи поръчаното
със свои средства (чл.259 ЗЗД). Доколкото в настоящия договор, в графа
„Предистория“ изрично е предвидено че „продавачът“ ще произведе описания
автомобил, то следва да се приеме, че сключеният договор носи характера на
такъв по чл.258 и сл. ЗЗД.
Установява
се от извлечение от банковата сметка на ищеца, че на 18.04.2016 г. и 09.06.2016
г. е направил преводи по сметка на Р.С.Д., всеки за сумата от 50000 евро, с
посочено основание „плащане за поръчка SIN CAR R1“.
Между
страните няма спор относно обстоятелството, че поръчаният автомобил не е
предаден на ищеца на датата на падежа (31.08.2016 г.), нито в по-късен момент –
до устните състезания по настоящото производство. Спорно е обстоятелството
дължи ли се това на виновно неизпълнение от страна на ответника и възникнало ли
е в патримониума на ищеца правото да развали договора
на основание чл.87, ал.1 ЗЗД.
Ответникът
на първо място се позовава на забава на ищеца да плати авансово дължимата сума
и на неизпълнение на задължението му да уточни всички спецификации, които
съгласно т.А.4 подлежат на допълнително уточняване в анекс.
Забавеното
плащане на цената може да бъде повод за освобождаване от последиците на забавата
на ответниците (за срока от 18.04.2016 г. до
09.06.2016 г.) – 95 ЗЗД, но не и да ги освободи от последиците на
неизпълнението. Поради това възражението е неоснователно.
При непредоставяне
от ищеца на необходимо съдействие за изпълнение на договора (допълнително
уточняване на непосочени в т.А.4 спецификации на автомобила) длъжникът има
право да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски,
направени поради забавата на кредитора (чл.98 ЗЗД). Спорен между страните е
въпросът дали ищецът е отказал да уточни въпросните спецификации и това е довело до неизпълнение от страна на изпълнителя. За установяване
на това обстоятелство и двете страни са предоставили преписи от електронна
кореспонденция, от която се установява следното: Видно от писма от електронната
поща между страните, още преди подписване на договора – през м. февруари 2016
г. са уточнявани параметри на автомобила – гуми, въздушни възглавници, навигация,
озвучаване, цвят, оборудване на седалки (виж мейли от
16.02.2016 г., 05.04.2016 г.). За обсъждане на параметрите са проведени и лични
срещи, от които са представени протоколи, обобщаващи съдържанието на
разговорите (напр. Протокол от 02.08.2016 г.). По делото липсват данни за
отправяне на покани към ищеца за уточняване на спецификации. А видно от мейл от 07.04.2017 г. ответникът Д. отправя към ищеца
искане за плащане на 50000 евро, които заедно с внесената авансово сума от
100000 евро да го обезщетят за увреден от ищеца демонстрационен автомобил през
септември 2016 г., като поставя това като условие за продължаване на
съвместната работа – „… любезно Ви молим
да поемете всичките си отговорности, описани по-горе, да направите плащането,
за да можем да продължим съвместната си работа“ – така в електронно писмо
от 07.04.2017 г., изпратено от ответника Р.Д. до ищеца. В последствие са
последвали още разменени писма по същата тема, като настояването на ищеца е да
получи поръчания автомобил, а в отговор ответниците и
техни служители (напр. М.С.– виж писмо от 15.05.2017 г.) са поставили като
условие заплащане на допълнителни 50000 евро като дължимо обезщетение за
повреден тестов автомобил. От изложеното следва, че възражението на ответника
по чл.98 ЗЗД – че неизпълнението по договора за изработка се дължи на неоказано
съдействие от страна на възложителя, е неоснователно – от изходящи от самите ответници писмени изявления в електронна кореспонденция,
представена по делото от ответниците, се установява,
че изпълнителят по договора е оказал да престира до
плащане от страна на възложителя на претендирано от
него вземане за обезщетение за вреди от унищожен тестов автомобил. Ето защо и
това възражение се явява неоснователно.
По
възражението за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД (предявеното от ответниците право да задържат своята престация
до едновременното изпълнение на дължимо от насрещната страна задължение,
произтичащо от същото правоотношение), съдът намира следното:
Установява
се от кореспонденцията по електронна поща, както тази, предоставена от ответниците, така и от предоставената от ищеца, че страните
са постигнали съгласие за предоставяне от ответника С.К.И. ЕООД на ищеца на
демонстрационен автомобил. В разменените електронни писма въпросът е
многократно обсъден (предоставянето на автомобила е споменато в писма: от 01.06.2016
г., изходящо от Т.В. Д.Т. – л.209, от 08.06.2016 г., изходящо от Т.В. Д.Т. – л.296,
от 09.06.2016 г., изходящо от М.С.– л.58, от 09.06.2016 г. от Р.Д. – л.305, от
09.06.2016 г., изходящо от Т.В. Д.Т. – л.307, от 13.06.2016 г., изходящо от Т.В.
Д.Т. – л.225). В посочените имейли се договарят условия по транспортиране на
тестов (демонстрационен) автомобил, място на получаването му, застраховане на
автомобила и т.н. В част от писмата, изходящи от ищеца, като тема (в графата
„относно“) е посочено именно „демонстрационен
автомобил / рали на супер автомобили“ (напр. писмо от 08.06.2016 г.).
Установява
се от показанията на свидетеля Т.П.(л.597 и сл.), през 2016 г. е закарал на Т.В.
Д.Т., жълт спортен автомобил, марка „СИН Р 1“ в гр. Кобленц,
Германия, като е предал автомобила лично на ищеца, когото познава, защото го е
посещавал и преди и му е транспортирал и други автомобили за партита. Автомобилът е бил превозен до Германия на
платформа - с бус. Транспортирането на автомобила му
е било възложена от ответника Р.Д.. Предал е автомобила на ищеца с платформата,
с която е бил транспортиран. Показанията на свидетеля за установяване на
възникване на договора са допустимо с оглед обстоятелството, че договорът е
безвъзмезден (не попадат в забраната на чл.164 ГПК).
От
изложеното съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение, по
силата на което ответникът С.К.И. ЕООД е предоставил на ищеца Т.В. Д.Т.
определена вещ – състезателен автомобил, за временно безвъзмездно ползване. Договорът
е неформален и е възникнал с предаване на автомобила от представител на
ответника на ищеца. Няма данни за какъв срок е възникнал договора – отсъстват
доказателства да е уговорен такъв. По силата на чл.243 ЗЗД договорът, който е
възникнал, следва да се квалифицира като заем за послужване. На основание на
възникналото правоотношение в тежест на ищеца (заемател)
е възникнало задължение да върне заетата вещ след използването й.
Тук следва
да се отбележи, че всички възражения на ищеца, че такъв договор не е възниквал
между страните и че по време на рали състезание в Гросглокнер,
Австрия на 10.09.2016 г. ищецът е управлявал собствен на ответника С.К.И. ЕООД
по възлагане от законния му представител Р.Д. – като „услуга“ към него, не
могат да се приемат. По делото няма събрани доказателства ответникът Д. лично
или като управител на дружеството С.К.И. ЕООД да е възложил на ищеца да участва
като водач със собствения на ответника автомобил в рали състезание. От друга
страна са събрани множество доказателства, включително писмени, включително
изходящи от самия ищец, в които се правят уговорки за предоставяне на
тестов/демонстрационен автомобил. Това предоставяне е безвъзмездно (липсват
уговорки за ползването да се дължи цена) и е облигационно (липсват уговорки
тестовият автомобил да преминава в собственост на ползвателя – напротив,
навсякъде относно автомобила се посочва, че той е собственост на ответника, за
разлика от автомобила, предмет на договора за изработка, за който ищецът
използва словосъчетанието „моят автомобил“). Неоснователни са възраженията на
ищеца, че уговорките са във връзка ползване на автомобили на ответника през м.
май и м. юни, но не и през м. септември. Действително, по делото има данни и за
други договори за заем, предхождащи процесният от м.
септември, но те стоят извън предмета на доказване и поради това няма да бъдат
обсъждани. Условията, при които са сключени всички договори, са идентични, а
доколкото сключването се извършва с предаване на вещта, по делото са събрани
доказателства единствено за договора за заем от м. септември 2016 г. (възникване
на правоотношението се установява от събраните гласни доказателства). От
горното, включително разменената кореспонденция, съдът прави извод за съдържанието
на уговорките между страните, съответно – квалифицира правоотношението като
заем за послужване. Твърдението на ищеца за управление на автомобила като
„услуга“ към ответника (следва да се квалифицира като договор за изработка), не
намира опора в установените по делото факти – няма представени доказателства,
от които да се направи извод, че ответникът е възложил, а ищецът е приел, да
участва в състезанието, като управлява собствения на ответника автомобил.
От
изложеното следва, че в тежест на ищеца по договора за заем за послужване е
възникнало задължение да върне вещта или – при погиването или повреждането й –
да обезщети собственика със стойността й.
За да бъде
упражнено успешно дилаторното възражение по чл.90 ЗЗД, следва двете задължения да произтичат от едно и също правоотношение. В
настоящият случай съдът приема, че задълженията по договора за изработка,
озаглавен Договор за покупко-продажба на автомобил от 07.04.2016 г., и по
договора за заем за послужване, не произтичат от едно правоотношение.
Действително, няма пречка между две страни да възникне сложно (комплексно)
правоотношение, включващо елементи на различни договори, оформени като едно
единно гражданско правоотношение – с оглед свободата на договаряне страните
могат автономно да оформят облигационното си правоотношение по начина, отговаряш
на целите им. В същото време няма пречка между две страни в един и същ момент
да съществуват няколко различни правоотношения, всяко от които самостоятелно и
необвързано с останалите. Ето защо за да прецени дали съобразно волята на
страните правоотношенията по договора за изработка и по заема за послужване са
част от един комплексен договор съдът взе предвид формата, момента на
възникване и съдържанието на двете правоотношения. Договорът за изработка е
сключен в писмена форма, с дата, посочена в договора – 07.04.2016 г. и подписан
от двете страни в по-късен момент - на дата около 15.06.2016 г. (в този смисъл
– имейл от 15.06.2016 г., л.61, в който служител на ответника М.С.уведомява
ищеца, че подписаният договор му е изпратен по куриер на посочената дата –
15.06.2016 г.). Към този момент страните вече са били в преговори за
демонстрационния автомобил – например имейл от същата дата и по-ранен час,
изпратен от ищеца, с въпроси относно демонстрационния автомобил (л.61), както и
обсъдените по-горе електронни съобщения, разменени в периода 08.06.2016 г. -
13.06.2016 г., които се отнасят до демонстрационния автомобил. От тук следва,
че към момента на подписване на Договор за покупко-продажба на автомобил,
страните вече са уговорили предоставяне на демонстрационен автомобил за
ползване, но въпреки това не са включили уговорките относно това в съставения
писмен договор. Отделно от това, в разменената кореспонденция относно
демонстрационния автомобил (относно мястото и начина на доставянето му,
застраховането му и т.н.) няма изявления, от които да се направи заключение, че
това заемно правоотношение е част от правоотношението по договора за изработка
на автомобил. Ето защо съдът приема, че по делото не се установява част от
правоотношението по договора от 07.04.2016 г. да включва и уговорките, свързани
с предоставяне за временно и безвъзмездно ползване на тестов/демонстрационен
автомобил през м. септември 2016 г.
При така
установеното съдът приема, че в полза на ответника С.К.И. ЕООД не е възникнало
правото по чл.90 ЗЗД да задържи престацията си до
изпълнение на насрещно задължение на ищеца, което да произхожда от същото
правоотношение. Поради това възражението за неизпълнен договор се явява
неоснователно.
От
изложеното съдът приема, че по силата на Договора за покупко-продажба на
автомобил от 07.04.2016 г., в тежест на ответника С.К.И. ЕООД е възникнало задължение
да произведе и продаде на Т.В. Д.Т. автомобил марка SIN, модел R1, на падеж - не
по-късно от 31.08.2016 г. На датата на падежа, а и след това – до устните
състезания, задължението не е изпълнено. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
потестативното право на основание чл.87, ал.1 ЗЗД да
развали договора и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да иска връщане на авансово
платената цена. Поради това в полза на ищеца е възникнало вземане с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 100000 евро, представляваща подлежаща на
връщане сума, платена авансово по развален договор.
Видно
от извлечението от Търговския регистър, вписано е решение за преобразуване на С.К.И.
ЕООД, чрез отделяне, като правоприемник на преобразуващото се дружество е С.К.Д.
ЕИК ********. По силата на чл. 263л ТЗ за задълженията, възникнали до датата на
преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването
дружества, поради което за процесното вземане ответниците по главния иск са солидарно задължени.
С
оглед извода на съда, че претендираното срещу ответниците по главния иск вземане е възникнало, не подлежи
на разглеждане евентуалния иск.
По
възражението за прихващане:
Установява
се от съставените писмени доказателства – доклади на Полицейската инспекция Хайлингенблут (л.527 и сл. – последващи
доклади и окончателен доклад) и от приетите по делото автотехнически
експертизи (първоначална и повторна), че на 10.09.2016 г. в Гросглокнер,
Австрия, е настъпило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: автомобилът
„Син Карс“ се е движил по дясната пътна лента за
посоката му на движение и в зоната на равнинна хоризонтална крива - ляв завой.
След преминаване на кривата, водачът на автомобила подава рязко газ, при което
поради високата мощност на двигателя се е генерирал голям въртящ момент към
задвижващите колела (задните) и поради намалено сцепление между гумите и
пътната настилка (дъждовно време, мокра пътна настилка и гуми тип „спортни“) се
е реализирало превъртане (буксуване). Поради на ниското сцепление и действието
на инерционните сили в напречно направление, задната част на автомобила се е
завъртяла в посока надясно, при което направлението на движение на автомобила
се е променило в посока наляво. В следствие на завъртането на автомобила той се
е отклонил наляво, като е навлязъл в обхвата на пътната лента за насрещно
движение. Водачът на автомобила „Син карс” е
въздействал върху кормилното управление, чрез завъртане на кормилния кръг на
автомобила на дясно, при което е успял да преустанови по-нататъшното завъртане
на автомобила на ляво, но автомобилът е продължил да се движи в посоката на
пътя и върху пътната лента за насрещно движение. В същото време л.а. „Шкода“,
се е движил в посока обратна на „Син карс“, като за
водача на л.а. „Шкода“ не е била налице техническа възможност да реагира чрез
аварийно спиране и ударът е бил непредотвратим за него. Реализирал се е удар
между двата автомобила в предните им леви части челно, като автомобилът „Шкода“
се е възкачил върху автомобила „Син карс” поради
ниската му предна част. След удара двата автомобила са се установили в
състояние на покой и в положение документирано от компетентните органи. Причина
за настъпване на събитието са субективните действия на водача на автомобила „Син
карс” и в пряка връзка с атмосферните условия, който
е предприел ускоряване и едновременно загуба на устойчивост в напречно
направление, при което автомобилът е станал неуправляем и е напуснал лентата
предназначена за неговото движение. В този смисъл са заключенията на двете автотехнически експертизи. Вещите лица са използвали за
определяне на механизма на произшествието видеозапис от видеорегистратор,
монтиран в автомобил „Шкода“, монтиран на челното стъкло на автомобила, от
който може да се анализира движението и на двамата участници в произшествието
преди настъпването на удара между тях. И двете експертизи единодушно приемат,
че настъпване на произшествието се дължи на субективните действия на ищеца като
водач на автомобила „Син карс”, който е изгубил
контрол върху управлението и автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Изводът се потвърждава и от констатациите, вписани от полицейските
органи, разследвали произшествието. Поради това съдът приема, че ищецът е
допуснал нарушения на правилата за движение и не е положил дължимата грижа при
управление на процесния зает автомобил „Син карс”, в следствие на което е причинил настъпване на
пътнотранспортно произшествие.
От
представените писмени доказателства – доклади на Полицейската инспекция Хайлигенблут, че автомобила, управляван от В. Д.Т., е с
българска регистрационна табела – ********, собствен на С.К.И. ЕООД. Въпросният
автомобил, както се установи по-горе от гласните доказателства, е предоставен
от ответника на ищеца по заем за послужване (мотивите относно съществуването и
предмета на това правоотношение са изложени по-горе).
Установява
се от първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.Т., че степента
на увреждането на автомобила е „Син карс” може да се
квалифицира като тотална щета – повредени са двигателя, задвижващите валове, изпускателната
систама, окачването, светлините, спирачната систама, системата за управление, шасито,
съединителя и предавателната кутия. Налице е съответствие между представеният
по делото протокол за увредените части, направен след катастрофата при
репатрирането и разглобяването на автомобила в протокола от австрийската
полиция и снимките към него. Стойността на увредените авточасти е 210032,10 лв.
Повторната
комплексна експертиза потвърждава горните изводи. Вещите лица инж. П. и инж. Х.
приемат, че степента на увреждане може да се определи като цялостно увреждане
или, както е известно в областта на автомобилното застраховане – „тотална щета“,
т.е уврежданията на превозното средство са такива, че то не подлежи на
възстановяване било то от техническа или икономическа гледна точка.
Уврежданията документирани върху автомобила са: купе – цялостна деформация/счупване
(купето е от карбонови нишки) – не подлежи на последващ
ремонт, двигател – при него са увредени основни възли и агрегати необходими за
цялостното функциониране на двигателя и автомобила, като цяло; предно и задно
окачване – уврежданията са вследствие на удара на автомобила „Син карс“ с насрещно движещия се автомобил „Шкода“; рама на автомобила
– силно деформирана вследствие на удара между двата автомобила и в пряка връзка
със скоростите им на движение; предавателна кутия и съединител – увредени
вследствие на действието на ударния импулс върху техните конструкции.
Стойността на повредените авточасти и вложен труд възлиза на 210 032,12 лв. Пазарната
цена на процесния автомобил „Син карс”
– употребяван, е в порядъка на 150000 – 160000 евро. Офертната
цена за нов автомобил от „Син Карс” е с базова цена
300000 евро. Производствените разходи за производство на такъв автомобил от
производителя „Син Карс” са в порядъка на 150000 евро.
По силата на
чл.248, вр. чл.233 и чл.245 ЗЗД заемателят
е длъжен да върне вещта, като дължи обезщетение за вредите, причинени през
време на ползването й, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която
той не отговаря. Заемателят е длъжен да се грижи за
вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването
на своите вещи, като понася обикновените разноски за поддържането, запазването
и използването на вещта.
От
изложеното следва, че при използване на вещта – спортен автомобил, ищецът не е
положил дължимата грижа при управлението й – без да се съобрази с конкретните
атмосферните условия, предприел ускоряване, с което изгубил устойчивост в
напречно направление и автомобилът е станал неуправляем, в следствие на което
автомобилът напуснал лентата, предназначена за неговото движение и се ударил в
насрещно движещ се автомобил. Причината за настъпване на произшествието са
действията на ищеца, поради което настъпилите вреди са в причина, за която заемателят отговаря. Причинената вреда е в размер на
210032,10 лв. - стойността на повредените авточасти и вложен труд.
Неоснователни
са възраженията на ищеца, че повредите на автомобила не са значителни, за което
той се позовава на наличието на сключени застраховки „Гражданска отговорност“
за същия автомобил за период след настъпване на произшествието. Във връзка с
поставени въпроси и двете експертизи посочват, че от техническа гледна точка
няма пречки производителят да възстанови изцяло увредения при анализирания пътен
инцидент автомобил. Отделно от това и доколкото собственикът на пострадалия
автомобил притежава разрешение като производител на автомобили да поставя
номера на шасито, той би могъл да използва същият
идентификационен номер за нов автомобил от същата марка и модел, тъй като,
принципно, параметрите на превозното средство са непроменени спрямо тези, които
са документирани в регистрационните форми за него (регистрационен талон,
застрахователна полица). Ето защо дали автомобилът е възстановен или регистрационните
му номера са използвани за новопроизведен автомобил,
това не променя извода относно естеството на повредите, причинени от
произшествието.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ответника С.К.И. ЕООД е
възникнало вземане с правно основание чл.244, ал.3 ЗЗД за сумата от 210032,10
лв., представляваща обезщетение за вреди от повреда на заетото имущество.
Във връзка с
наличието на задължение за застраховане на автомобила, включено в доклада по
делото и по повод направени от ищеца възражения във връзка с отговорността за
вредите от неизпълнение на задължение на собственика да застрахова автомобила,
съдът намира следното: С доклада по делото съдът неправилно приел, че в
предмета на доказване като релевантен факт се включва обема на дължимата грижа
относно застраховане на автомобили, които участват в рали състезания. Това
неправилно съждение е предизвикано от обстоятелството, че съдът неправилно е
възприел фактическите твърдения, че произшествието е настъпило по време на рали
състезание. От писмените доказателства и двете автотехнически
експертизи се установява, че произшествието е настъпило в несъстезателен
участък – по време на движение на път от пътната мрежа. От тук следва, че
произшествието не е настъпило по време на рали състезание и за управление на
автомобила се прилага обичайната грижа на водач при движение по пътната мрежа.
Доколкото за управление на автомобил не се изисква задължително имуществено
застраховане по застраховка „Каско“ (за разлика от
застраховката „Гражданска отговорност“), то следва да се приеме, че в тежест на
нито една от страните по договора (заемодател и заемател)
не е настъпило задължение за сключване на застраховка „Каско“.
Поради това всички съображения по този въпрос, като ирелевантни,
не следва да бъдат обсъждани, доколкото не влияят на отговорността по чл.244 ЗЗД.
Въз основа
на изложеното съдът приема, че в полза на ответника С.К.И. ЕООД е възникнало
вземане с правно основание чл.244, ал.3 ЗЗД, надвишаващо частично предявения
размер на вземането от 100000 евро. Ето защо предявеното възражение за
прихващане е основателно и искът по чл.55, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли като
погасен чрез прихващане с вземането по чл.244, ал.3 ЗЗД.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят
направените разноски за такси, превод на документи и адвокатско възнаграждение,
без разноските за път и хотелски престой (тези разходи нямат характера на
съдебни разноски), както следва: на С.К.И. ЕООД – за сумата от 8652,81
лв., за С.К.Д. ЕООД – 8556 лв. Възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответниците е
неоснователно – същото е в сходен размер с адвокатското възнаграждение на
представителя на ищеца и е съобразено с правната и фактическа сложност на
делото.
Поради
което, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.В. Д.Т., живущ във Федерална република
Германия, лична карта №********, срещу С.К.И.
ЕООД, ЕИК:********и С.К.Д. ЕООД,
ЕИК:********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр.
чл.87, ал.1 ЗЗД, за сумата от 100000
евро, представляваща сума, получена от ответниците
на отпаднало основание – авансово платена цена по договор за изработка на
автомобил, озаглавен Договор за покупко-продажба на автомобил от 07.04.2016 г.,
подлежаща на връщане поради разваляне на договора, като погасен чрез прихващане с вземане на С.К.И. ЕООД, ЕИК:********, срещу Т.В. Д.Т., живущ във Федерална
република Германия, лична карта №********, за сумата от 100000 евро, представляваща част от дължимо обезщетение с правно
основание чл.224, ал.3 ЗЗД за вреди от повредена вещ – демонстрационен
автомобил, предоставен за ползване по договор за заем за послужване от
ответника на ищеца.
ОСЪЖДА Т.В. Д.Т., живущ във Федерална
република Германия, лична карта №********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на С.К.И. ЕООД, ЕИК:********,
сумата от 8652,81 лв.,
представляваща съдебни разноски и на С.К.Д.
ЕООД, ЕИК:********, сумата от 8556
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: