Р Е Ш Е Н И Е №312
№
гр. Кюстендил, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при участието на съдебен секретар Р.С., като
разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 346 по описа на ОС- Кюстендил
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №
483 от 30.05.2019 г., постановено по гр. дело № 2224 от 2018 г., Кюстендилският
районен съд е отхвърлил предявения от М.И.Г., с ЕГН **********, с
адрес в с. Ж., махала „Ч.“ №** против Б.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване
на установено между страните,
че към датата на одобряване на КККР за землището
на с. Ж., одобрени със заповед
№РД-18-1234/13.06.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК и към момента на подаване
на исковата молба, ищцата е била собственик на 606 кв.м., неправилно заснети като самостоятелен поземлен имот с идентификатор №
29386.76.60 по КККР на гр.Кюстендил, с площ от 606 кв.м., пета
категория, с адрес: местност “Чифличето - Над пътя”, землище с. Ж., при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: №
29386.17.90, № 29386.76.224, като погрешно
е заснет като самостоятелен имот,
собственост на ответника,
вместо един поземлен имот с
площ от 7013 кв. м. с идентификатор № 29386.17.90, собственост на ищцата и е налице грешка в кадастралната
карта в гореописания смисъл.
Със същото решение е осъдил М.И.Г. да заплати на Б.В.К. деловодни
разноски в размер на 650 лева.
Въззивното производство е образувано по депозирана
въззивна жалба от М.И.Г., с ЕГН **********, чрез адв. Д.З.,***, с която се оспорва изцяло постановения от първата инстанция съдебен
акт. Поддържа се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и
се иска неговата отмяна. На
първо място се твърди, че КнРС е допуснал процесуално
нарушение, като не обсъдил събраните по делото доказателства съотносими към приетото по делото заключение на вещото лице
и неправилно приел, че ищцата не доказва правото си на собственост, тъй като
нямало данни по делото за реституционна процедура на имот с № 017045 по КВС на
село Ж.. По делото се съдържат данни, че имота е придобит по силата на покупко - продажба от правоимащи
лица, легитимиращи се по сделката с Нотариален акт за покупко-продажба, като
ответникът не е оспорил правото на собственост на ищцата върху процесния Поземлен имот - нива с площ от 2.400 дка, 5-та
категория, в местността „Смриката", съставляващ поземлен имот с номер
017045.
Твърди
се, че с оглед приетото в отговора на правния въпрос, в съответствие с приетото
в ТР № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК разрешение Районния
съд е следвало, след като по делото е изрично установено, че по отношение на процесния имот и ответницата не е налице фактическия състав
на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и процесния имот не е
такъв по смисъла на §4а, то оспорената по реда на чл.17 от ГПК Заповед №
РД-00-1296 от 29.07.2009 г., издадена от Кмета на Община Кюстендил, е следвало
да се обяви за нищожна. Като е постановил отхвърлително
съдебно решение, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила и е придал материална доказателствена сила на незаконосъобразен
(нищожен) административен акт -Заповед № РД-00-1296 от 29.07.2009 г., издадена
от Кмета на Община Кюстендил. Ответникът няма качеството на ползвател и респ. правоимащ по смисъла на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Сочи
се, че ищцата е доказала несъмнено правото си на собственост върху 7103 кв.м.,
представляващи Поземлен имот с идентификатор 29386.17.90, тъй като от събраните
по делото писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че праводателите на ищцата са собственици и реституирани
собственици в процедура по реституция на земеделски земи, приключила преди 1999
г., а съгласно Решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г., Г. К., I
Г. О. на ВКС: „Решенията на Поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се
възстановяват земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имат конститутивно
действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. З ЗСПЗЗ. В настоящия случай решенията са отпреди
30.07.1999 г., а именно от 12.06.1997 г., поради което и собствеността на
ищцата е безспорна върху процесиите части от имота й.
Изтъква
се още, че е оборена законосъобразността на процедурата по §4к от ПЗР на ЗСПП,
доколкото към момента на издаване на удостоверение за ползване на процесния имот на ответника, същия не е имал качеството на
малоимотно или безимотно лице, имащо нужда от ползване на земеделска земя и не
е била налице построена сграда, поради което и извършеното закупуване на имота,
представляващ част от собствения на ищцата недвижим имот - не е произвело транслативно-вещен ефект. В тази връзка също се излагат
подробни съображения.
В рамките на
законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна Б.В.К., с ЕГН **********, чрез адв. С.М.,***, с който се твърди неоснователност на
депозираната въззивна жлба и се претендира
потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно.
Сочи
се в тази връзка, че КнРС, след всестранно и пълно
обсъждане на доказателствата по делото правилно е приел, че ищцата не е
доказала валидно реституционна процедура по отношение на имота с № 017045 по
КВС на с. Ж., община Кюстендил. Този имот е закупен от страна на ищцата с
договор за покупко-продажба в нотариална форма. В договора за покупко-продажба
ясно е посочено, че имотът е земеделски, индивидуализиран е с план за
земеразделяне, а от частта опис на представени документи е видно, че
продавачите са се легитимирали като собственици с НА № **, т. **, д. № ****/****
к па нотариус с рег. № 188 при НК - София, като няма никакви данни и
доказателства какво с естеството на този нотариален акт - констативен въз
основа па документи и какви или съдържащ транслативна
сделка. Следователно правилно съдът приема, че ищцата не е доказала че валидно
е придобила от собственици именно този имот. За неоснователно се намира
твърдението в жалбата, че ответницата не е оспорила реституцията на имот №
017045, като се твърди, че това е сторено в депозирания писмен отговор, към
който са представени и писмени доказателства и са изложени съображения относно
реституцията на имотите на ищцата.
В съдебно
заседание въззивницата М.Г., редовно
призована не се явява лично, представляват се от адв.
З., която поддържа изцяло подадената жалба по съображенията подробно изложени в
нея и в депозираната писмена защита. Иска се отмяна на постановения съдебен акт
и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемата
страна Б.К., редовно призована не се явява лично, представлява се от адв. М., която поддържа подадения отговор и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Съдът
като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният
съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в
рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в
открито съдебно заседание. Преценявайки обжалваното решение по реда на
чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение първо от ГПК, въззивният
съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
в писмена форма и е подписано, като волята на съда
е изразена по начин, който позволява
да се изведе
нейното съдържание. Решението отговаря на изискванията,
при които делото може да
се реши по
същество и съдът се е произнесъл по спорното право,
така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на
чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението
за неправилно по следните съображения:
Производството
пред КнРС е образувано по депозирана от М.И.Г. искова
молба, с която е предявен положителния установителен
иск с пр. осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване на
установено по отношение на ответника Б.В.К., че ищцата М.И.Г., притежава
правото на собственост, т.е. е собственик на - 606 кв.м. (шестстотин и шест
квадратни метра), неправилно заснет по КККР като Поземлен имот с идентификатор
29386.76.60, в местността „Влахов дол", с площ от 606 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За
земеделски отдих и спорт, категория при неполивни условия: 5 (пета) номер по
предходен план: 34600 (образуван в рамките на имот с номер по КВС 017090 ),
ведно с посочена в КККР за изградена в имота ( не съществуваща на място) сграда
с идентификатор: 29386.76.60.1, със ЗП от 33 кв.м., брой етажи: 1 (един) предназначение:
Друг вид сграда за обитаване, респ. неправилно продаден по реда на § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, и вписан неправилно като собственик Б.В.К., съгласно Заповед №
РД-00-1296 от 29.07.2009 г., издадена от Кмета на Община Кюстендил или погрешно
заснет като отделен имот, вместо в един поземлен имот с площ от 7013 кв.м.
(седем хиляди и тринадесет квадратни метра), към имота на ищцата,
индивидуализиран като Поземлен имот с идентификатор 29386.17.90 (землище
двадесет и девет хиляди триста осемдесет и шест, кадастрален район
седемнадесети, поземлен имот деветдесет), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Кюстендил, област Кюстендил, одобрени със Заповед
№ РД-18-1234/13.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, адрес на
поземления имот: местността „Смриката", землище село Ж., общ. Кюстендил,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята при неполивни условия: 5(пета), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 017090.
Депозиран е писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК, с който се оспорва изцяло предявения установителен
иск. Твърди се, че по силата на Заповед № РД-00-1296 от 29.07.2009 г., издадена
от Кмета на Община Кюстендил, ответникът е собственик на новообразуван имот с
идентификатор № 29386.76.60, с площ от 606 кв.м., ведно с построената в него
сграда със застроена площ от 33 кв.м. Заповедта е законосъобразна и е издадена
на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При условие на евентуалност е релевирано възражение
за придобиване на имота по давност.
За удостоверяване правото на
собственост на ищцата Г. върху процесния имот пред КнРС са представени следните писмени доказателства: Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № **, том **, рег. № ****, нот.
дело № ***/**** г. на Нотариус Евгени Павлов, нотариус рег. № 188 на НКРБ ,
вписан в Службата по вписванията при КРС, като Акт ***, том **, с вх.рег. №
1018/14.03.2007 г.; Нотариален акт за покупка - продажба на
недвижими имоти № **, том **, рег. № ***, нот.
дело № **/** г. на Нотариус Евгени Павлов, нотариус рег. № 188 на НКРБ ,
вписан в Службата по вписванията при КРС, като Акт ***, том ** с вх.рег. № 1017/14.03.2007
г.; Нотариален акт за покупка - продажба
на недвижими имоти № 1***, том **, рег. № ****, нот.
дело № ***/**** г. на Нотариус Евгени Павлов, нотариус рег. № 188 на НКРБ ,
вписан в Службата по вписванията при КРС, като Акт ***, том **, с вх.рег. № 1273/29.03.2007
г. и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № **, том **,
рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на Нотариус
Евгени Павлов, нотариус рег. № 188 на НКРБ , вписан в Службата по вписванията
при КРС, като Акт **, том *, с вх.рег. № 1451/10.04.2007 г., Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том **,
рег.
№ ****, дело ***/*** г. на Нотариус Евгени Павлов, нотариус рег. № 188 на НКРБ.
От същите се установява, че през 2007 г. на ищцата са дарени, съответно
продадени идеални части от правото на собственост върху следните недвижими
имоти на имоти, всички находящи се в с. Ж.,
Кюстендилска област: поземлен имот - нива с площ от
16,999 дка, съставлавящ ПИ с номер 017001, поземлен имот - нива с площ от 5,999 дка,
съставлавящ поземлен имот с номер 017073, поземлен имот
- нива с площ от 2,400 дка, съставлавящ ПИ с номер 017058, поземлен имот - нива с площ от 2.400 дка, съставляващ поземлен имот с номер 017045.
С констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ****/**** год. ищцата Г.
е призната за собственик на имоти с № 017001 с площ от 8.361 дка и имот с №
017089 с площ от 8.361 дка, двата находящи се в
м.“Смриката“ в землището на с. Жилинци, Кюст. Област.
От
приложените по делото Скица №
013429/12.11.2007 г. и Партида от 14.09.2007 г., издадени от ОбС
„Земеделие" - Кюстендил През 2007 г., се установява, че ищцата М.Г.
е предприела действия по обединяване на част имотите си, като от част от придобитите поземлени
имоти, конкретно: поземлен имот с №
017045, поземлен имот с № 017058 и поземлен имот с № 017088 (образуван от част от имот с № 017001 и част
от имот с № 0170073), всички в местността „Смриката",
землище село Ж., общ, Кюстендил, е образуван нов
поземлен имот с пълен № 29386017090,
с площ от 7.013 дка.
Представена и приета от КнРС
е преписка с вх. № 80137Х/07.10.1991 г., образувана за възстановяване правото
на собственост на земеделски земи в землището на с. Ж., обл.
Кюстендил на наследниците на С. Л. Т.. От приложената преписка и в частност от
решение № 26/12.06.1997 г. се установява, че имоти с № 017 001, № 017073 и
№ 017058 са възстановени на наследниците на С.Л.Т., съгласно плана за
земеразделяне е землището на с. Ж., м. „Смирката“.
От писмените
доказателства, съдържащи се в административната преписка на Община Кюстендил по
придобиване право на собственост върху предоставени за ползване земеделски земи
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.81-96 от производството пред КнРС/,
се установява, че на ответника К. е предоставено право на ползване по реда на
ПМС № 1 на 1-един декар земя, представляваща изоставена нива в землището на с. Жилинци, Кюст. област, за
отглеждане на зеленчуци и домашни животни, съгласно удостоверение № 91 от
15.07.1982 год. /л. 94 от производство пред КнРС/,
издадено от Кметството на с. Жилинци, Кюст. област. За земята е бил изготвен оценителен протокол
през 1994 год., съгласно скицата на земята /л. 92 КнРС/
тя представлява имот с кад. № 346а в местността „Чифличето над пътя“, в землището на с. Жилинци,
Кюст.област. Представено е депозирано от ответника
заявление /л. 88 КнРС/ до Кмета на Община Кюстендил
за изготвяне на оценка на имота. Изготвена е базисна оценка на ПИ с
идентификатор № 29386.76.60, с площ 606 кв.м. в размер на 353, 60 лева.
Със Заповед № РД-00-863 от 30.05.2009 г.
оценката е одобрена. На 22.06.2009 г., ответникът К. е заплатил цената, за
което е представена приходна квитанция /л. 89 КнРС/.
Със Заповед № РД-00-1274 от 27.07.2009 г. е наредено последния да придобие
собствеността на описания по-горе имот. Представени и приети като писмени
доказателства са и притежаваните от ответника разрешение за строеж №
520/31.08.1990 год. /л.51 от КнРС/ на сезонна сграда
и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 31.08.1990 год. /л. 52 КнРС/.
Пред КнРС е допусната и приета съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Л.В. и обективирана в заключение с вх. № 8681/10.04.2019 г. /л.110-112 КнРС/. Експертът заключава, че ПИ с идентификатор №
29386.17.90 по ККР е с площ от 5578 кв.м. и не е напълно идентичен с ПИ №
017090 по КВС, който е с площ от 7013 кв.м. Разликата от 1435 кв.м. е преди
всичко в площта. В тази разлика от 1435 кв.м. влизат ПИ с № 29386.60, ПИ с №
29386.171 и обслужващия път № 29386.76.224. Предоставеният за ползване имот на
ответника е попадал в зона за предоставяне на земеделски земи за ползване,
частично и непълно е застроен- извършено е строителство на етап излети бетонови
основи, няма изградена сграда до покрив.
Разпитаните
в хода на първоинстанционното производство свидетели И.И.и В.Р. свидетелстват, че са им възстановени имоти, след
което те са ги дарили/съответно продали на ищцата. В единия от имотите, през
1989 г. е излята бетонова основа, но сграда не е строена. Свидетелите М.К. и В.С.
свидетелстват, че единствено ответника е владял имота и никой не е оспорвал
правото на собственост. Същите свидетелстват също така и че през 1992 г. е
започнало строителство, като е излята първата бетонна плоча, но е имало много
кражби и строителството е преустановено.
С оглед необходимостта
от изясняване на делото от фактическа страна и правилното приложение
на императивния материален закон, на осн. чл. 195, ал.1, предл. 2 от ГПК, КнОС служебно
назначи и съответно бяха приети две допълнителни експертизи, необходими за правилното решаване на делото. КнОС кредитира като пълно и всестрано,
изготвеното от вещото лице В.С., заключение с вх. № 7491/31.10.2019 г. Заключението
проследява подробно реституционната история на поземлените имоти намиращи се в масив 17 по КВС. Експертът е заключил,
че имот № 017088 е образуван от отделни части от имоти с номера № 017001 и 017073 и като
новообразуван е получил поредния номер от масив 17. Имоти № 017 001,
№ 017073 и № 017058 са възстановени с Решение № 26 от 12.06.1997 г. от Поземлена комисия гр. Кюстендил на наследниците на С.Л.Т., бивш жител *** по удостоверение за наследници
№ 650, съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. Ж., м."Смриката". Имотите са
подробно описани в точки 1,6 и 4 от решението, приложено към експертизата.
Същото е издадено на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне по преписка № 80137Н/07.10.1991г., подадена от И.Г.И..
Имот № 017045 е възстановен с Решение № 26 от
12.06.1997 г. от Поземлена комисия гр. Кюстендил на наследниците на Р.Л.Р.,
бивш жител ***, по удостоверение за
наследници № 743, съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. Ж.,м. „Смриката", подробно
описан в точка 3 от решението. Решението е издадено на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне по преписка №
22168/20.09.1991г. подадена от М. Р. М.. След придобиване на собствеността ищцата М.Г. е
предприела действие по
обединяването на три имота с номера № 017058, 017045 и 017088. От своя страна поземлен имот № 017088 е образуван от
части от имоти с № 17001 и № 017 073.
Трите имота са преобразувани в един нов с номер № 017090, чиято площ е
7.013 дка. Издадената скица на новообразувания
имот е на 12.11.2007г, а откритата партида е от 14.09.2007г.
За удостоверяване правото на собственост на праводателите
на ищцата върху процесния имот, придобит по
силата на земеделската реституция, пред въззивната инстанция са допуснати и
приети като писмени доказателства удостоверение за наследници № 94/17.10.2019
г. на лицето Р.Л. Р. и удостоверение за наследници № 95/17.10.2019 г. на лицето
С.Л.Т., издадени от кметство Ж., Община Кюстендил. От съдържанието на същите и
от приложения по делото Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело **/**** г. на Нотариус Евгени
Павлов, нотариус рег. № *** на НКРБ се установява, че ищцата е придобила
собствеността върху имот с № 017045 по КВС от законните наследници на Р. Л. Р.,
а именно Г.Р.Ц., Д.Р.Н., Д. х.М. и Д.Х.М..
Предявен е
положителен установителен иск с пр. основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР има за цел да установи собствеността върху спорния имот в минал момент и
установи правилното му отразяване в кадастралната карта към настоящият момент.
Той е допустим когато се засяга, оспорва или застрашава заявено вещно право. Съгласно ТР № 8/23-02-2016 г. по т. д. 8/2014 на ОСГК на ВКС разпоредбата на § 1, т.16 от ДР на
ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със
спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен
ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта
или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР/ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един
недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл.54,ал.2 от ЗКИР,
цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с
оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Спорът за собственост,
възникнал по повод възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имот, който се намира в
урбанизирана територия и застъпва друг съществуващ имот се разрешава по реда на
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (в този смисъл Решение № 247/13.10.2014 г. на ВКС по
гр.дело № 3003/2014 г., Iг.о., ГК).
Настоящия спор между
страните е спор за собственост на процесния имот с идентификатор 29386.76.60, който
имот погрешно е заснет като отделен имот, собственост на ответника, вместо в
един поземлен имот с площ от 7103 кв.м., собственост на ищцата, заснет като ПИ
с идентификатор 29386.17.90. Спорът за собственост е към настоящия момент (момента на
влизане в сила на ККР), като
ищцата Г. се позовава на
придобиването му по силата на транслативна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № **, том ** рег.
№ ****, дело ***/***** г. на Нотариус Евгени Павлов, нотариус рег. № 188 на
НКР. Прехвърлителите
на ищцата се легитимират като
собственици въз основа на Решение № 26 от 12.06.1997 г. на Поземлена комисия гр.
Кюстендил, с което е възстановена собствеността на имот № 017045 по
КВС на наследниците на Р. Л. Р., бивш жител ***. Решението е издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план
за земеразделяне по преписка № 22168/20.09.1991г. подадена от М.Р.М..
Ответникът Б.К.
се позовава на изкупуването му по реда
на § 4
а от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с предоставеното
му право на
ползване по
реда на ПМС № 1 на 1-един декар земя, представляваща изоставена нива в
землището на с. Жилинци, Кюст.
област, за отглеждане на зеленчуци и домашни животни, съгласно удостоверение №
91 от 15.07.1982 год.
От събраните
пред първата и настоящата съдебна инстанция доказателства се установява, че
предоставеният за ползване на ответника имот попада в зона за предоставяне на
земеделски земи за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този имот е частично и непълно застроен
(излети са бетонови основи, без да има изградена до покрив сграда), същият
представлява част от имот 017045 по КВС, индивидуализиран е с номер от КККР № 29386.60, като ПНИ е
одобрен със Заповед № 99/10.03.2009 год. на Областният управител на област
Кюстендил, а КККР за землището на с. Ж.,
Кюст. област със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018
год.на ИД на АГКК. Установено е също така, че в площта на поземлен имот с №
29386.17.90 е включена и площта на имот с № 29386.60 по КККР на землището на с.
Жилинци, Кюст. област. На
практика е налице конкуренция на права- за ищцата от транслативна
сделка на земеделска земя, а за ответника от административен акт по смисъла на
§ 4 к,ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който е признат за собственик на имот,
предоставен му за ползване по реда на § 4 а ,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Законът урежда конкуренцията
на правата на бившия собственик
и ползвателя, като изкупуването на имота при условията
на § 4 а от
ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяване
на собствеността в реални граници. Ако обаче не
са налице предпоставките на горепосочената разпоредба, то съгласно § 4, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползвателя
се прекратява, с оглед на което
отпада основанието на което упражнява
фактическата власт върху имота и същия
дължи предаването му на реституирания
собственик. При тази регламентация следва, че при
специалната хипотеза на спорове между
реституиран собственик и ползвател на земеделски
земи, последният не може да
оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост, а следва да установи
наличието на предпоставките на § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само
в тази хипотеза може да легитимира
права върху имота, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС по решаването на
тези спорове. (Решение
№92/25.02.2010 по дело №987/2009 на ВКС, ГК, II г.о.).
Настоящата
съдебна инстанция намира за неправилен извода на КнРС
досежно факта, че ищцата не е доказала валидно
приключила реституционна процедура за процесния имот
в лицето на нейните прехвърлители. От приетото в хода
на въззивната инстанция Удостоверение за наследници № 94/17.10.2019 г. на лицето Р.
Л. Р. и от приложения по делото Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 80, том 4, рег. № 3937, дело 608/2007 г. на Нотариус Евгени
Павлов, нотариус рег. № 188 на НКРБ се установява, че ищцата е придобила
собствеността върху имот с № 017045 по КВС от законните наследници на Р. Л. Р.,
а именно Г. Р. Ц., Д.Р.Н. Д.х.М. и Д.Х.М.. Собствеността върху този имот е възстановена с Решение № 26 от
12.06.1997 г. от Поземлена комисия гр. Кюстендил (Приложение № 3 към заключение
с вх. № 7491/31.10.2019 г. )
За земеделски имоти, които се намират в
територии по пар. 4 отПЗР
на ЗСПЗЗ не се изисква скица към решението на ПК (ОСЗ). Когато решенията за
възстановяването на собствеността върху такива имоти са постановени преди
изменението на пар. 4к от ПЗР наЗСПЗЗ
с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. (при действието на първоначалната редакция на този
член, публикувана в ДВ бр.98 от 28.10.1997г.), те имат конститутивно
действие за правото на собственост, ако в самите решения имотът е
индивидуализиран по кадастралния план на местността или по изработените от ОСЗ
по реда на чл. 18д, ал. 7от ППЗСПЗЗ карта и регистър на имотите в съществуващи
или възстановими стари реални граници, дори към тях да няма издадени скици (в
този смисъл са Решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр. д. №1350 от 2009 г. на
ВКС, Първо г.о., Решение № 511 от 19.11.2010 г. 355по гр. д. № 1080 от 2009 г.
на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Ако пък решението
на ОСЗ е постановено след изменението на пар. 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 30.07.1999г., скица към него също не е необходима –
в тези случаи възстановяването на собствеността е със заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и имотът, който се
възстановява, се индивидуализира с плана за новообразуваните имоти. В този
смисъл е и съдебната практика.
Следователно,
на прехвърлителите на ищцата е възстановено правото
на собственост върху процесния имот, с приключила
съгласно изискванията на закона административна процедура, постановеното
решение на ПК е породило своето конститутивно
действие, реституционният ефект по отношение на процесния
имот, като част от възстановените с това решение на ПК имот е настъпил, поради
което ищцата се легитимира като собственик.
Ответникът се легитимира като собственик
на процесния имот въз основа на административен акт по смисъла на §
4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който е признат за собственик на имота,
предоставен му за ползване по реда на § 4 а ,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Условията за придобиване на това право по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ са: земеделският имот да е бил предоставен за
ползване на ответника по реда на някои от актовете, посочените в пар. 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., с което се изменя
ППЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ бр.122 от 1997 г., към 01.03.1991 г. имотът да е бил
застроен със сграда, да е направено искане за изкупуване на имота в срока по пар. 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в тримесечен срок от
влизане в сила на оценката цената на имота да е заплатена на собственика чрез
общината. Всички условия, с изключение на това имотът към 01.03.1991 г. да е
бил застроен със сграда са изпълнени. Още в хода на първоинстанционното
производство ищцата е оспорила законосъобразността на Заповед №
РД-00-1296 от 29.07.2009 г., издадена от Кмета на Община Кюстендил.
По
въпроса какво следва да се разбира под “сграда”
по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и
следва ли тя да отговаря на строителните правила и норми към момента на
изграждането, ОСГК на ВКС се произнесе с
Тълкувателно Решение № 2 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 2 от 2011 г. В него се
прие, че не е нужно сградата да отговаря на строителните правила и норма,
достатъчно е да отговаря на изискванията за постройка, посочени в
тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ,
т.е. да е трайно прикрепена към земята, да не е стопанска постройка за подслон
и за съхранение на инвентар и селскостопанска продукция, да не е направена от
фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина им на
закрепване за терена, да не е незавършен
строеж към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, да не представлява
обемно-сглобяеми елементи и да е предназначена за постоянно, сезонно или
временно обитаване. В Решение № 479 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 113 от 2011 г.
на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието че дали към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ една постройка е предназначена и е годна за
постоянно, сезонно или временно обитаване, следва да се преценява във всеки
конкретен случай, според това дали постройката е била трайно прикрепена към
земята и дали площта и степента на завършеност са били достатъчни за
задоволяване на нормалните ежедневни битови нужди поне на един човек
(необходимо място за спане, миене, готвене и др.подобни). Електрификацията на
имота не е абсолютно необходима за постоянното, сезонно или временно обитаване
на постройката, тъй като са налични други алтернативни
на електрическия ток източници за осветление,отопление, готвене и др. Наличието
на вода обаче е абсолютно необходимо за постоянното, сезонно или временно
обитаване на постройката, тъй като обитаването само по себе си включва
ползването на вода за пиене, миене, готвене и други хигиенни нужди. Не е нужно
обаче да е налице връзка на имота с централна водоснабдителна мрежа. Достатъчно
е в мястото да е имало източник на вода (чешма,кладенец, цистерна) или в
близост до него да е имало воден обект,върху който всички граждани да имат
право на водовземане и ползване по смисъла на чл. 41
от Закона за водите. Сградата трябва да отговаря на горните изисквания към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г., а не към момента на приемане
на разпоредбата на пар. 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (ДВ
бр.122 от1997 г.), тъй като тази разпоредба е тълкувателна по своя характери
като такава има действие от датата на действие на нормата, която тълкува – в
случая пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е в сила от
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. От изготвената в хода на първоинстанционото производство съдебно-техническа
експертиза и от разпитаните пред КнРС свидетели се
установява, че е налице незавършен строеж. Вещото лице е констатирало на място,
че са налични единствено излети бетонови
основи, без да има изградена до покрив сграда.
Разпитаните свидетели разказват, че през 1992 г. е започнало строителство, като е излята
първата бетонна плоча, но е имало много кражби и строителството е преустановено.
Действително Заповед № РД-00-1274 от 27.07.2009
г.,
издадена от Кмета на Община Кюстендил, въз основа на която ответникът се легитимира като собственик на процесния
имот, е влязла в законна сила. Същата, съгласно разпоредбата на чл. § 4к, ал.
7 ПЗР ЗСПЗЗ е подлежала на обжалване в 14 - дневен срок от
връчването й на заинтересованите страни и няма данни по делото последната да е
оспорвана. В това административно производство обаче контролът за законосъобразност на заповедта се
свежда единствено до проверка дали тя
съответства по съдържание на данните
от влезлия в сила план на
новообразуваните имоти. (в този смисъл Решение №
4958 ОТ 04.04.2012 Г. По адм.д. № 8322/2011 Г., ІV отд. на ВАС). Поради това възраженията на въззиваемата
страна, че правото на ищцата да оспори материалната законосъобразност на
заповедта са преклудирани са неоснователни. Съгласно
Решение №78/06.06.2013 по дело №778/2012 на ВКС, ГК, I г.о., при
възникване на конкуренция е налице спор за материално право, който следва да се
реши от съда, дори и вече да е издадена заповед по §4, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Това са
случаите когато бившите собственици оспорват проведеното от ползвателите
изкупуване или обратното- когато ползватели, които са изкупили имота, оспорват
възстановяването на същия имот в полза на първоначалните собственици. По повод
на такава конкуренция е създадена трайна практика на ВКС, която сочи, че
споровете се решават по съдебен ред с предявяване на установителен
иск, решението по който ще бъде основание за издаване на нова заповед или за
изменение на плана на новообразуваните имоти. Предмет на доказване е наличието
на материалноправните предпоставки за възникване на
правото на собственост, което пък е обусловено от разрешаване на спора дали са
били налице предпоставките на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от
страна на ответниците.
Както бе
споменато по-горе, за да възникне за ответника правото да изкупи имота при
условията на параграф 4 а от ЗСПЗЗ е необходимо същия да е бил застроен със
сграда по смисъла на параграф 1 в ал.3 от ППЗСПЗЗ към 01.03.1991г. Лисват
доказателства по делото, че е налице изградена такава, поради което за него не
е възникнало правото по параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не е могъл да го
трансформира в право на собственост, независимо от извършената оценка и
плащането на цената. Правото на ползване е прекратено по силата на параграф 4
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно спрямо ищцата ответника по иска упражнява
фактическата власт върху процесния имот без правно
основание.
Неоснователно е
и възражението на ответника, въведено в условията на евентуалност, за
придобиване на процесния имот по давност, с начален
период от 04.09.2009 г. (датата на влизане в сила на заповедта) до предявяване
на иска - 16.10.2018 г. Въззивникът К. няма
качеството на добросъвестен владелец, тъй като като
ползвател, закупил по реда на §4а ЗСПЗЗ не може да бъде приравнен на приобретател по чл.70 ал.1 ЗС. Той не придобива права от
реституирания собственик, а в резултат на реализирането на определена
административна процедура. Освен това в случая не се касае за порок във
формата, а за липса на елемент от фактическия състав по придобиването.
Ето защо, въззивният
съд намира, че са налице релевираните основания за
отмяна на атакуваното решение, като вместо него се постанови друго за уважаване
на предявения иск.
По разноските:
При този изход
на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателката М.Г. има право на разноските,
направени от нея в производството пред първата и въззивната инстанция. Същата е
сторила такива пред КнРС в общ размер – 265 лева, от
които 200 лева- хонорар за вещо лице, 50 лева – ДТ, 10 лева – такса вписване ИМ
и 5 лева- ДТ за издаване на съдебно удостоверение. Пред въззивната инстанция
последната е сторила разноски в общ размер от 502,20 лева, от които 477,20
лева- възнаграждение на експерти по назначени експертизи и 25 – ДТ за
въззивната инстанция. С оглед на това, ответникът Б.К. следва да бъде осъден
заплати сума в общ размер – 767,20 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 483 от 30.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2224 по описа на Кюстендилския районен съд за 2018 г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска по
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на Б.В.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, че М.И.Г. с ЕГН **********,
с адрес в с. Ж., махала „Ч.“ № **,
към датата
на одобряване на КККР на землището на с. Жилинци, Кюст. област, одобрени със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018
год. на Изпълнителният директор на
АГКК-София, е собственик на 606 (шестстотин и шест) кв.м. неправилно заснети в КККР на с. Ж. като
самостоятелен поземлен имот с идентификатор 29386.76.60 (землище двадесет и
девет хиляди триста осемдесет и шест, кадастрален район седемдесет и шести, поземлен
имот шестдесети), пета категория, адрес на имота: местността „Чифличето-Над пътя“, при съседи : поземлени имоти с
идентификатори № 29386.76.224; 29386.76.171; 29386.76.90; 2938, вместо като част от Поземлен имот с
идентификатор 29386.17.90 (землище двадесет и девет хиляди триста осемдесет
и шест, кадастрален район седемнадесети, поземлен имот деветдесет), по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, област
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК- София, адрес на поземления имот: местността „Смриката",
землище село Ж., общ. Кюстендил, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: 5 (пета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 017090, които
имоти са отразени на
комбинирана скица Приложение № 1 от заключение вх. № 7491/31.10.2019 г. на инж. В.С.С.
(лист 38 от делото),
която приподписана от съдебния състав е неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА Б.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.И.Г., с ЕГН **********, с адрес в с. Ж., махала „Ч.“ № ** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 767,20 лева (седемстотин шестдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща сторени
разноски пред
двете съдебни инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.