гр. Силистра, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на втори юли през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при участието на съдебния секретар Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№121//2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от „ЛЪКИ СИС" ЕООД, ЕИК ********* и „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО-СС” ЕООД, ЕИК *********, двете дружества са с адрес гр. Силистра, ул. Харалампи Джамджиев № 1, и се представляват от Свилен Иванов Стоянов, сев Койчев чрез процесуален представител, против Решение № 427/20.12. 2018 г. по гр.д. 237/2018 г. на Районен съд - Силистра,с което първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателите пред тази инстанция, че „БОЯНА” ООД с ЕИК 1 18559585, със седалище и адрес па управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко /Димитров Коев е собственик на 13,04 % идеални части от ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА-ПАВИЛИОН № 1, с идентификатор 66425. 514. 502. 19 /шестдесет и шест хиляди четиристотин /(вадесет и пет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, петстотин и две, точка, деветнадесет'/, със застроена площ от 147 / сто четиридесет и седем/ кв.м , построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, пелият с площ от' 18066 кв.м. (осемнадесет хиляди и шестдесет и шест кв.м.), с предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори 66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276; които идеални части са предмет па сключен между ответниците договор за покупко - продажба, обективиран в EIA № 59, т. 1 по описа на СВ - Силистра за 2011 г. Правото на собственост на ищеца произтича от постановление за възлагане от 05.04.2016 г., влязло в сила на 19.07.2016 г. и вписано в СВ - Силистра па 24.08.2016 г. под № 4716, т. XIII. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, необосновано и недопустимо, поради което молят въззивната инстанция да обезсили изцяло, евентуално само спрямо „Търговия на едро-СС“ ЕООД, евентуално да отмени изцяло Решение № 427/20.12.2018 г. по гр.д. 237/2018 г. на Районен съд - Силистра в частта на уважените искове за сградата и за комуникациите. Молят, след като съдът разгледа и възраженията им от отговора на ИМ, да обезсили решението, поради недопустимост на иска, евентуално да не го уважава .
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - „БОЯНА” ООД, ЕИК ********* чрез адвокат Н.Б. ***, е представил писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като счита жалба за неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде потвърдено.
И двете страни претендират разноски по делото.
Въззивна частна жалба е постъпила от „БОЯНА” ООД, ЕИК ********* чрез адвокат Н.Б. ***, против определение № 371 от 07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 237 / 2018 г., с което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев за изменение на Решение № 427 / 20. 12. 2018 г., постановено по гр.д. № 237 / 2018 г. по описа на СРС в частта, касаеща присъдените разноски. Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението, моли да бъде отменено и изменено поставеното решение в частта за разноските, като съдът приеме, че са налице основания за намаляване на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците по частната жалба - „Лъки СИС” ЕООД, ЕИК *********, и „Търговия на едро-СС” ЕООД, ЕИК *********,двете с адрес Силистра, ул. Харалапи Джамджиев № 1, представлявани от Свилен Иванов Стоянов, чрез процесуален представител, са депозирали отговор, съгласно който считат частната жалба за неоснователна, молят съда да не я уважава.
И двете страни по делото се представляват в с.з. пред тази инстанция от адвокатите си, които поддържат жалбите и отговорите си, молят съдът да съобрази крайния съдебен акт с тях.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са предявени от надлежна страна, против подлежащи на обжалване съдебни актове и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК по отношение на въззивната жалба и чл. 248, ал.3 ГПК по отношение на частната жалба ,поради което са допустими.
Пред районния съд настоящият въззиваем „БОЯНА” ООД, ЕИК ********* е предявил установителен иск против „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Харалампи Джамджиев № 1 и „ЛЪКИ СИС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Харалампи Джамджиев № 1,с който претендира съдът да признае за установено по отношение на тях, че е собственик на имота, предмет на договора за продажба, обективиран в Нотариален акт /НА/ № 66, т.1, рег.№ 639, д. № 21/2011 г. по описа на нотариус Румен Тодоров, вписан в СВ с акт № 59, т.1, д. № 59/2011г., сключен между „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СС” ЕООД - гр.Силистра, в качеството на продавач, и „ЛЪКИ СИС” ЕООД - гр.Силистра, в качеството на купувач, находящ се в гр.Силистра, Промишлена зона-Запад, ул. Харалампи Джамджиев № 1, а именно: 13.04 % от 347/ 18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Силистра, одобрени със Заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, целия имот с площ от 18 066 кв.м, при съседи имоти с идентификатори: 66425. 514. 74,66425. 514. 272, 66425. 514. 476, 66425. 514. 501 ,66425.514.276, ведно с 13. 04 % от построената в него ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА-ПАВИЛИОН № 1, с идентификатор 66425. 514. 502. 19, със застроена площ от 147 кв.м, с предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните части от изградения в поземления имот комуникации. С протоколно определение в с.з. пред районния съд производството по делото е прекратено в частта, отнасяща се за 13.04 % от 374 /18066 идеални части от поземлен имот с идентификатор 66425. 514. 502, тъй като ищецът е оттеглил исковата си претенция по отношение на ответниците в тази част.
Съгласно събраните от районния съд писмени доказателства,приложени по делото, на 08.11.2010 г. по искане на ЧСИ Г. Георгиев като обезпечение по изп.д. № 20107670401397 е вписана възбрана върху поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД- 18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК и върху построените в имота сгради, подробно описани в искането, всред които попада и сграда с идентификатори 66425.514.502.19, собственост на ответника „Търговия на едро - СС“ ЕООД. Между двамата ответници , „Търговия на едро - СС“ ЕООД, в качеството на продавач и „Лъки СИС” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на купува, на 17.01.2011 г. е сключен договор за покупко - продажба по отношение на 13.04 % от имота и сградите в него, обективиран в НА № 59, т. 1 по описа на СВ - Силистра за 2011 г., вписан в СВ - Силистра на същата дата, независимо от вписаната вече възбрана от ЧСИ. В последвалата публична продан ищцовото дружество е било обявено за купувач на 347/18066 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД па АГКК, целият с площ от 18066 кв.м., ведно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА- ПАВИЛИОН № 1, с идентификатор 66425. 514. 502. 19, със застроена площ от 147 кв.м, с предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации и придобило правото на собственост върху този имот - постановление за възлагане от 05.04.2016 г., влязло в сила на 19.07.2016 г. и вписано в СВ - Силистра на 24.08.2016 г.
Според ищеца, настоящ въззиваем, позовавайки се на императивната норма на чл. 452, ал.2 ГПК, извършената разпоредителна сделка е недействителна спрямо взискателя по време на сключването и ОББ АД , поради което ответникът - купувач не може да му противопостави право на собственост върху имота, което пък, респективно води до невъзможност да противопостави собственически права и на ищеца в качеството му на купувач от публичната продан. Като не оспорва, че владее имота и го използва за търговската си дейност, ищецът обуславя правния си интерес от търсената съдебна защита с факта, че при всяка справка в АВ и при издаване на скици от СГКК – Силистра, ответникът „Лъки СИС” ЕООД, ЕИК ********* се изписва като собственик на продадените 13,04%.
В обжалваното решение е посочено, че непротивопоставимостта на разпорежданията с възбранен имот спрямо взискателя, в чиято полза е наложена възбраната, обуславят настъпване па вещноправния ефект на публичната продан по силата на чл. 496, ал. 2 ГПК, съгласно който от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, като правата, които трети лица са придобили върху него, не могат да бъдат противопоставени па купувача, ако тези права не могат да се противопоставят иа взискателите. При тези предпоставки проданта обуславя правото па собственост на ищеца върху сграда с идентификатор 66425.514.502.19. Същевременно, обаче, именно поради закрилата, която ползва купувача по публичната продан по силата на закона, предявяването на иск за собственост срещу страните по сделката, която , съгласно чл. 452, ал.2 ГПК е относително недействителна спрямо него, води до недопустимост на същия, тъй като вторият ответник не е демонстрирал поведение, застрашаващо правото на собственост на ищеца. Съгласно приложените по делото скица и справка от АВ е видно, че името на ищеца като собственик на процесния имот е посочено като последен, а там където е споменат „Лъки СИС” ЕООД, като такъв е в рамките на информацията за предходни собственици.
Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право. Вярно е, че в хода на производството пред двете инстанции процесуалният представител на ищеца прави такива оспорвания, но те са в резултат от предизвикания от ищеца процес. Сам ищеца сочи като единствено основание за правния му интерес от завеждане на иска вписванията в скиците и извлеченията от АВ, които , както се спомена по – горе, сочат предходния собственик само в рамките на историята на имота. Нещо повече, сам процесуалният представител на ответниците, независимо от направени от него възражения по оспорване на собствеността на ищеца, прави изявление, че сделката между тях е относително недействителна и че отразеното по документацията на имота не конкурира правата на собственост на ищеца с тези на втория ответник, като това са едни от доводите му за недопустимост на иска.
Посочени са няколко тълкувателни решения, в които страните намират опора на своите доводи. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, на което се позовава процесуалният представител на въззивниците в настоящото производство „ по силата на процесуалния закон взискателят може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател, или качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане.“ В същия контекст, съгласно посоченото от адвоката на въззиваемия Тълкувателно Решение №1 от 10.07.2018г., по Тълкувателно дело №1/2015г. на Общо събрание на гражданската и търговска колегия на ВКС, „Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори.
Именно в задължителните указания в т.3Б от Тълкувателно Решение №4 от 14.03.2016г., по Тълкувателно дело №4/2014г. на Общо събрание на гражданската колегия, на които се позовава процесуалният представител на въззиваемия съдът намира довод за недопустимост на иска, съгласно който „ Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. „ Следват примери на фактически действия по оспорване правото на собственост, като в настоящия случай няма такова фактическо действие, което да се съотнесе към тази хипотеза. По делото няма данни ответникът – купувач „Лъки СИС” ЕООД да се конкурира в правата си с ищеца чрез фактически действия или по силата на актове за право на собственост или други документи, свързани с това право. И трите тълкувателни решения съдът намира, че са в унисон с констатираната от него недопустимост на иска.
Предвид този правен извод за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес от предявяването му, следва да се обезсили обжалваното решение и прекрати производството по делото пред районния съд. Поради този извод е безпредметно обсъждането на доводите по съществото на спора, направени и от двете страни.
Предвид прекратяване на производството по делото, частната жалба против определение № 371 от 07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 237 / 2018 г. на СсРС по реда на чл. 248 ГПК е също неоснователна. То следва да се отмени, защото следва да се отмени решението в частта за разноските и да се присъдят на ответниците преизчислени разноски за двете инстанции. Правилен е доводът на жалбаподателя по частната жалба, че се касае за един иск, макар, че производството по него е прекратено частично пред първата инстанция, поради което и разделянето на заплатения от ответниците хонорар на две суми по всеки един от исковете е неправилно. Същите са заплатили на адвокат М. по 1200 лв. за предявяване на един иск. Следва да се уважи направеното от процесуалния представител на ищеца пред първата инстанция възражение за прекомерност, тъй като защитната линия е една и съща по отношение на двамата ответници, касае се за серия от сходни казуси, които са протекли с аналогична позиция на адвоката на последните , което е служебно известно на съда . Следва да се уточни, че не може да се приложи чл.7, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото исковете не са по чл.108 от ЗС, а по чл.124 от ГПК, поради което и сумата от 600 лв. като минимален размер на адв. възнаграждения по тези дела е неправилно определена. С оглед на това, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на минималното възнаграждение възлиза на 322 лв. за всеки един от ответниците. На основание чл. 2, ал.4 от Наредбата сумата следва да бъде присъдена двукратно, т.е. по 644 лв. за всеки един от тях. ДТ пред тази инстанция в размер на 25 лв. е заплатена от въззивника „Лъки – СИС“ ЕООД, поради което също следва да му бъде присъдена
Водим от горното
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 427/20.12. 2018 г. по гр.д. 237/2018 г. на Районен съд - Силистра, в частта, с която първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателите пред тази инстанция, че „БОЯНА” ООД с ЕИК 1 18559585, със седалище и адрес па управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко /Димитров Коев е собственик на 13,04 % идеални части от ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА-ПАВИЛИОН № 1, с идентификатор 66425. 514. 502. 19 /шестдесет и шест хиляди четиристотин /(вадесет и пет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, петстотин и две, точка, деветнадесет'/, със застроена площ от 147 / сто четиридесет и седем/ кв.м , построена в поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на ИД на АГКК, пелият с площ от' 18066 кв.м. (осемнадесет хиляди и шестдесет и шест кв.м.), с предназначение - промишлена сграда, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, при съседи на имота: имоти с идентификатори 66425.514.74, 66425.514.272, 66425.514.476, 66425.514.501 и 66425.514.276; които идеални части са предмет па сключен между ответниците договор за покупко - продажба, обективиран в EIA № 59, т. 1 по описа на СВ - Силистра за 2011 г. Правото на собственост на ищеца произтича от постановление за възлагане от 05.04.2016 г., влязло в сила на 19.07.2016 г. и вписано в СВ - Силистра па 24.08.2016 г. под № 4716, т. XIII, КАТО вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 237/2018 г. на Районен съд – Силистра в тези части.
ОТМЕНЯ Решение № 427/20.12. 2018 г. по гр.д. 237/2018 г. на Районен съд - Силистра, в частта, с която Е ОСЪДИЛ „Търговия на едро - СС“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев” № 1, представлявано от Свилен Иванов Стоянов, да заплати на „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес па управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев, направените по делото разноски в размер иа 138.72 / сто тридесет и осем лв. и 72 ст. / лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски пад така посочената сума, както и в частта, с която Е ОСЪДИЛ „Лъки СИС“ ЕООД с Е ИК ********* и адрес иа управление: гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев” № 1, представлявано от Свилен Иванов Стоянов, да заплати на „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев, направените по делото разноски в размер на 138.72 / сто тридесет и осем лв. и 72 ст. / лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане па разноски над така посочената сума, а също и в частта, с която е ОСЪДИЛ „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев да заплати на „Търговия на едро - СС“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес па управление: гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев” № 1, представлявано от Свилен Иванов Стоянов, разноски съразмерно на прекратената част от исковете в размер на 275.25 / двеста седемдесет и пет лв. и 25 ст. / лева за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски пад така посочената сума, както и в частта, с която е ОСЪДИЛ „БОЯНА” ООД с 1 МК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев да заплати на „Лъки СИС“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес па управление: гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев” № 1, представлявано от Свилен Иванов Стоянов, разноски съразмерно на прекратената част от исковете в размер на 275.25 / двеста седемдесет и пет лв. и 25 ст. / лева за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане иа разноски пад така посочената сума.
ОТМЕНЯ определение № 371 от 07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 237 / 2018 г., с което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев за изменение на Решение № 427 / 20. 12. 2018 г., постановено по гр.д. № 237 / 2018 г. по описа на СРС в частта, касаеща присъдените разноски,
КАТО ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев да заплати на „Търговия на едро - СС“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес па управление: гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев” № 1, представлявано от Свилен Иванов Стоянов, разноски по делото за двете инстанции в размер на 644 / шестстотин четиридесет и четири / лева за адвокатски хонорар, намалени до този размер на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, поради прекомерност.
ОСЪЖДА „БОЯНА” ООД с 1 МК *********, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. Велико Търново № 39, представляван от управителя Желязко Димитров Коев да заплати на „Лъки СИС“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес па управление: гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев” № 1, представлявано от Свилен Иванов Стоянов, разноски по делото за двете инстанции в размер на 669 / шестстотин шестдесет и девет / лева за адвокатски хонорар и ДТ, намалени до този размер на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, поради прекомерност.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаване на съобщение от
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.