Решение по дело №549/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 224
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Георги Константинов Грънчаров
Дело: 20194400600549
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

Гр. Плевен 9.ХІІ.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Плевенски окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 12 ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина Мълчиниколова

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Мариан Иванов

                                                                                      Георги Грънчаров

при участието на секретаря Ивайло Цветков и при участието на прокурора Ваня Савова, като разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 549 за 2019 г., докладвано от съдията Георги Грънчаров, за да се произнесе съобрази:

                   С присъда № 50/6.ХІІ.2018 г. постановена по НОХД № 16/2018 г. Червенорежки районен съд е признал подсъдимият Н.Д.Н. за виновен, в това че на 12.ІІІ.2017 г., около 18,20 часа в землището на с. *****, област Плевен, по земен път в местността „Пипра“ с МПС лек автомобил марка „ВАЗ 21061“, регистрационен номер ОВ ***** АС, транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал – 0,8 куб.м. дърва за огрев от дъб, без редовно писмено позволително и контролна горска марка, доказваща законния им произход на стойност 52 лв., като случая е маловажен, поради което и на основание чл. 235, ал. VІ, във връзка с ал. ІІ, предложение 3, във връзка с ал. І от НК  съдът му е наложил наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева

                   Със същата присъда Червенобрежкият районен съд е признал подсъдимия Н. за виновен, в това че на 12.ІІІ.2017 г., около 19,00 часа по път ІІІ-306, пътна отсечка с. *****, област Плевен – с. *****, област Плевен, в посока с. *****, област Плевен, както и в с. *****, област Плевен по улиците „Георги Д.“*** и ул. „Юрий Гагарин“ управлявал МПС лек автомобил марка „ВАЗ 21061“, регистрационен номер ОВ ***** АС, без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 16-0374-000785/2016 г. по описа на РУ – Червен бряг, влязло в сила на 7.ХІІ.2016 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК, съдът му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година, като на основание чл. 66, ал. І от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 3-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

             На основание чл. 23, ал. І от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. І от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 3-годишен изпитателен срок и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

                   Недоволен от така постановената присъдата е останал  въззивният жалбоподател Н.Д.Н., който чрез своя процесуален представител я обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната  жалба са изложени доводи, че присъдата предмет на въззивна проверка е неправилна и необоснована. Твърди се, че не са налице достатъчно убедителни доказателства установяващи вината на ответника по жалбоподателя, и които са били интерпретирани превратно от страна на районния съд.

             Предвид на това въззивният жалбоподател моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да  признае Н.Д.Н. за невинен по повдигнатото му обвинение.

                   Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

                   За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

              Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

                    Въззивната жалба е неоснователна.

                    Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. Даден е задоволителен отговор защо не се приема тезата изложена от страна на процесуалния представител на въззивния жалбоподател по време на съдебното следствие пред първата инстанция, че той не е извършил престъпленията, за които е предаден на съд. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянията извършени от страна на Н.Д.Н.. Аргументирал се защо приема и кредитира някои доказателства и защо не приема други. Изложени са доводи, че показанията на свидетелите В., Х. и В. са били взети в предвид, тъй като същите са ясни, точни, логични и напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото, както и с обясненията дадени от страна на въззивния жалбоподател.  От доказателствата събрани и анализирани по време на съдебното производство се установява по категоричен и безспорен начин, че въззивният жалбоподател е извършител на двете деяния, за които му са повдигнати обвинения.

                   Що се отнася по показанията на свидетелите Г.Р. и Г.Г., както и обясненията на Н. дадени в хода на съдебното производство, първоинстанционният съд правилно не ги е кредитирал при постановяване на присъдата, тъй като същите са дадени от лице заинтересовани от изхода на делото, логически са необосновани и не съответстват на установената фактическа обстановка.  

                  Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по едни категоричен и безспорен начин, че Н.Д.Н. е осъществил от обективна и субективна страна пристъпните на престъпленията, за които е предаден на съд.

          В хода на съдебното производство не са били представени доказателства от страна на процесуалният представител на въззивния жалбоподател, от които да бъде установено по категоричен и безспорен начин, че въззивният жалбоподател не е извършил деянията, за които е предаден на съд. В този смисъл оплакването на представителя на въззивният жалбоподател, че Н.Д.Н. е невинен остава чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по делото доказателства, поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи наличието на авторство на деянията от страна на въззивният жалбоподател са правилни и законосъобразни.

                   При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

                   Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

                              

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50/6.ХІІ.2018 г. постановена по НОХД № 16/2018 г. по описа на Червенобрежки районен съд, като правилна и законосъобразна.

                   Решението е окончателно.

 

 

                  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: