№ 372
гр. Плевен , 02.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело
№ 20214430201619 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 65 ВР.ЧЛ.64 АЛ.1
НПК
Постъпило е искане от страна на АДВ.Д. Ц. – защитник на
обвиняемия П. ИЛ. П. ЕГН: ********** по досъдебно производство пр.пр.№
4719/2021г. година по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за
изменение на взетата спрямо него МНО Задържане под стража, в по-лека.
В съдебно заседание, представителят на РП – ПЛЕВЕН поддържа,
че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпленията, в които е обвинен, както и че спрямо него може да се
направи извод за наличието на реална опасност да се укрие или да извърши
престъпление. Пледира взетата МНО да бъде потвърдена, както да бъде
определен двумесечен срок, в който ново искане за изменение на МНО от
страна на обвиняемия и неговия защитник да се счита недопустимо.
В съдебно заседание, обвиняемият П. ИЛ. П. ЕГН: **********,
доведен от Следствения арест - Плевен, явява се лично и със съответен
защитник. Пледират за изменение на мярката в по-лека, тъй като не са налице
основания за взимане на най-тежката мярка за неотклонение. Изтъкват, че
обвиняемият е наркотично зависим, в подкрепа на което представят писмени
доказателства и считат, че в условията на Следствения арест не може да бъде
полагана надлежна грижа за здравословното му състояние; посочват, че до
момента обвиняемият е съдействал на органите на ДП, както и че има
1
постоянен адрес, а наред с това не притежава и достатъчно финансови
средства за да напусне гр. Плевен и да се укрие, като се отклони от
провежданото спрямо него наказателно производство. В тази връзка,
пледират за изменение на МНО Задържане под стража, в Домашен арест.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали, Съдът намира следното:
Съобразно чл.65 ал.4 НПК, в настоящото производство следва да
бъдат преценени всички обстоятелства свързани със законността на
задържането.
Досъдебно производство пр.пр.№ 4719/2021г. е започнало на
12.08.2021 година с първо действие по разследването – разпит на свидетел-
очевидец, извършен при условията на чл. 212 ал.2 НПК. С Постановление от
12.08.2021г. в качеството на обвиняем е привлечен П. ИЛ. П. ЕГН:
********** - за това, че на 12.08.2021г., около 02:30 ч. в гр. ***, отнел чужди
движими вещи - портфейл с лични документи, паричната сума от 300 лева и
мобилен телефон, от владението на *** от с. ***, обл. Плевен, като употребил
за това сила и заплашване - престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
С Определение № 334/13.08.2021 г. по ЧНД № 1534/2021 г. по
описа на РС - ПЛЕВЕН, спрямо П.П. е взета мярка за неотклонение
Задържане под стража. Определението влязло в сила на 17.08.2021 г.
В тази връзка, на първо място, Съдът намира, че
продължителността на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия П.П., към
настоящия момент, е съобразена с разпоредбата на чл.63 ал.4 НПК.
На второ място, Съдът намира, че не са налице обстоятелства,
които да са от естеството да променят изводите, направени с Определение №
334/13.08.2021 г. по ЧНД № 1534/2021 г. Спрямо обвиняемия продължават да
са налице кумулативно изискуемите предпоставки за взимане на мярката за
неотклонение Задържане под стража, по смисъла на чл.63 ал.1 НПК.
От една страна, от събраните по делото доказателствени
материали може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
автор на престъплението по чл.198 ал.1 НК. В тази насока са обясненията на
обвиняемия П., показанията на свидетелите ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
2
които са логични, последователни и непротиворечиви; в тяхно потвърждение,
а и в подкрепа на обвинителната теза са и 3 броя Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, Протокол за претърсване и
изземване, ведно с фотоалбум, 2 бр. Протоколи за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум. Следователно, налице са достатъчно
доказателства – преки и косвени, от които може да се направи обосновано
предположение за това, че обвиняемият П. е извършител на престъплението,
за което е привлечен в това качество.
От друга страна, във връзка с другата задължителна предпоставка
– реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление,
Съдът приема, че обвиняемият е осъждан неколкократно за умишлени
престъпления от общ характер. Наред с това, същият не е реабилитиран, а при
евентуален осъдителен изход на настоящото наказателно производство,
неизбежно следва да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Както
сам отбелязва в своите обяснения, П. е наркотично зависим (в подкрепа на
това са и представените в хода на настоящото производство писмени
материали) и именно необходимостта от набавяне на парични средства за
удовлетворяване на зависимостта се е превърнала в мотив за извършване на
престъплението. Следователно, личната обществена опасност на П. се явява
висока, а в подкрепа на това свидетелства и самия механизъм на извършване
на престъплението – грабежът е извършен посредством закана с нож, а когато
пострадалият се опитал да окаже съпротива – П. му нанесъл порезни рани
посредством ножа и дори – изрязал джоба, в който *** съхранявал портфейла
и другите си лични вещи. На фона на подобен агресивен и упорит начин на
извършване на престъплението, общи съждения като тези, че П. има
постоянен адрес /както впрочем, всеки български гражданин с издадена лична
карта/ или че съдейства за разкриване на обективната истина, тъй като е дал
обяснения в подкрепа на обвинителната теза, или че не притежава достатъчно
средства за да се укрие успешно от органите на полицията и Прокуратурата –
са явно несъстоятелни и изобщо не са в състояние да опровергаят налагащият
се извод, че П.П. има престъпни навици и висока лична обществена опасност,
т.е. налице е реална опасност да се опита да осуети провежданото
наказателно преследване като се укрие, а и също такава опасност – да
извърши престъпление. Неоснователно е виждането, че наркотичната
зависимост на обвиняемия съставлява пречка същият да бъде задържан под
3
стража; напротив, в условията на Следствения арест и Затвора Плевен са
налице не по-лоши условия за полагане на грижи за здравословното
състояние на П.П., в сравнение с тези, които би имал извън мястото за
лишаване от свобода. Съществената разлика в полза на задържането, обаче е
тази, че със сигурност наркотичната зависимост не може да се превърне в
мотив за извършване на престъпление като това, за което П. е привлечен към
наказателна отговорност – за разлика от случая, при който обвиняемият би
бил с по-лека МНО.
В съответствие с тези мотиви – и доколкото по делото не се
установяват съображения, водещи до извода, че задържането на обвиняемия
към момента е несъобразено с изискванията на НПК - Съдът приема, че не са
налице сериозни юридически аргументи в подкрепа на искането на
обвиняемия П. за изменение или отмяна на взетата спрямо него МНО
Задържане под стража. Напротив, същата мярка за неотклонение е
законосъобразна, съответства на извършеното деяние и на обстоятелствата на
случая, вкл. – на данните за личността на обвиняемия и неговата съдимост – и
се явява единствено подходящата на настоящия процесуален етап. Ето защо,
като неоснователно, искането на обвиняемото лице за изменение на
наложената му мярка за неотклонение, следва да бъде оставено без уважение.
На следващо място, както беше отбелязано по-горе, мярката за
неотклонение е взета с Определение № 334/13.08.2021 г. по ЧНД № 1534/2021
г. по описа на РС - ПЛЕВЕН, което е влязло в сила на 17.08.2021 г. С други
думи, от задържането на обвиняемия до момента, са изтекли по-малко от 20
дни, а вече е инициирано производство за изменение на мярката, при това –
без сериозни данни за нововъзникнали обстоятелства или други обстойни
юридически съображения. Следователно, за да бъде избегната по-нататъшна
злоупотреба с правото по чл.65 ал.1 НПК, следва на основание чл.65 ал.6
НПК да бъде определен двумесечен срок, считано от датата на влизане в сила
на настоящото Определение, в който ново искане от страна на обвиняемия
или неговия защитник, за изменение на взетата мярка за неотклонение, е
недопустимо – освен в случай на влошаване на здравословното състояние на
обвиняемия. Съдът счита, че посоченият срок се явява разумен по своята
продължителност, като би дал възможност на органите на досъдебното
производство да изпълнят задълженията си, произтичащи от процесуалния
4
закон, без излишни обструкции и забавяне.
Водим от горното и на осн.чл.65 ал.4 вр.чл.63 ал.1 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО
искането за изменение на взетата спрямо П. ИЛ. П. ЕГН: ********** мярка за
неотклонение Задържане под стража, по досъдебно производство пр.пр.№
4719/2021г. по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА–ПЛЕВЕН и
ПОТВЪРЖДАВА същата мярка за неотклонение.
На основание чл.65 ал.6 НПК ОПРЕДЕЛЯ двумесечен срок,
считано от датата на влизане в сила на настоящото Определение, в който ново
искане от страна на обвиняемия или неговия защитник, за изменение на
взетата мярка за неотклонение, е НЕДОПУСТИМО – освен в случай на
влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на частна жалба и частен протест, в
тридневен срок от днес, пред ОС – ПЛЕВЕН.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание пред ОС - ПЛЕВЕН на 07.09.2021г.
от 14:00 ч., за която дата РП - Плевен, защитникът и обвиняемият – да се
считат уведомени в днешното с.з., а последният да се доведе от ОЗ
“Следствени арести “ - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5