№ 148
гр. Сливен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230100262 по описа за 2023 година
Производството е по молба на пострадало лице за защита от домашно
насилие, с правно основание на чл.5 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Молителката Ж. И. Г. твърди, че ответното по молбата лице Х. Я. И. е
неин син. Посочва, че синът й, тя и нейния баща живеят в жилище, находящо
се в с. Г, Об.С..
Сочи, че от месец юни на 2022 г. в поведението на синът й Х. Я. И.
била настъпила коренна промяна, която се дължа на общуването му с
неподходящи за него хора. Същите гостували в дома му, организирали шумни
купони, в резултат на което, синът й започнал и да се държи грубо и
неуважително към дядо си. Твърди, че в този период молителката е работила
в чужбина, но по телефона е получавала редовно информация за сина си от
нейния баща - И Г И., както и от брат си - Г И Г.
В молбата се посочва, че брат й често пътувал от дома си в гр. Т до с.
Г, за да прекратява среднощните сбирки на сина й, както и да го усмирява.
Изтъква, че брат й и е споделял, че четири пъти ситуациите са излизали извън
контрол, като се е налагало и да подава сигнали към органите на МВР срещу
собствения си племенник. Още повече, че брат й веднъж открил наркотични
вещества у сина й, след което го завел лично в полицейско управление.
Посочва, че през месец октомври 2022 г., след като се завърнала в
България, се убедила лично, че синът й е станал част от лоша компания,
дружал неподходящи лица, които нямат добро име в обществото.
Отношението на сина й към нея и баща й било непристойно, като същият се
1
държал лошо, карали се почти всеки ден, той обиждал и псувал дядо си.
Изнудвал самата нея за пари, а в случай, че му откаже изпадал в нервна
криза, започвайки да крещи и обижда. Заплашвал я, че ще изпотроши
покъщнината, ако не получи желаната сума. В действителност е счупил
множество предмети у тях. В същото време заплахите са отправени и срещу
дядото, със същият претекст да получава и пари. Заявява, че сина й
лентяйства, вместо да се развива и образова, кани често неподходящи
приятели в дома им, без да иска разрешение. По време на сбирките говорят на
висок тон, крещят, псуват, слушат силна музика, злоупотребяват с алкохол,
което продължава до малките часове на нощта. При опит за разговор със сина
си и гостите му, се е налагало да се обърне към органите на МВР, като е
подавала сигнали за непристойното и опасно поведение на сина си. Твърди
още, че всичко това й причинява психическо, емоционално насилие и
въпреки, че е неин син, намира, че не може да извини непристойното му
поведение и опасни реакции.
С молбата е приложена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД от
молителката, в която са посочени конкретни дати на актовете на домашно
насилие, съобразно законовите изисквания, а именно: 09.01.2023 година,
14.01.2023 година, 15.01.2023 година, 21.01.2023 година и на 22.01.2023
година. С молбата е приложена уточняваща декларация на лист 15 по делото.
На 09.01.2023 година, ответникът е изнудил своята майка да му даде
сумата от сто лева, като я заплашил, че ако откаже ще изпотроши всичко.
На 14 и 15.01.2023 година, както и на 21 и 22.01.2023 година се е
слушала висока музика, имало е злоупотреба с алкохол и имало непристойно
поведение от страна на сина й и неговите приятели. Излагат се аргументи, че
постоянно синът й я изнудва за пари и при отказ получава нервни кризи и
започва обиди спрямо майка си, придружени с вандалски постъпки спрямо
покъщнината им.
Предвид изложеното, моли съда да отстрани ответника от съвместно
обитаваното им жилище, намиращо се в с. Г, Об.С. за срок от осемнадесет
месеца, както и да му наложи и забрана да я приближава жилището на
разстояние по-малко от петдесет метра за срок от осемнадесет месеца, както
и съдът да наложи на ответника минималната предвидена от закона глоба.
В проведеното по делото съдебно заседание молителката се явява лично
и с пълномощник, които поддържат молбата.
Ответното по молбата лице, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От разпита на свидетеля Г И Г – брат на молителката и вуйчо на
ответника се установява, че от 2-3 години, ответникът се е променил много,
като е станал агресивен, употребява наркотици и постоянно създавал
2
проблеми на майка си и вуйчото и дядото. Когато молителката е работила в
чужбина, ответникът е създавал непрекъснато проблеми на вуйчо си и
многократно се е налагало, същият да се обажда на телефон 112, за да търси
съдействие и помощ от полицията. Свидетелят е виждал през камерите
инсталирани в имота, как влизат цигани вътре, как той изпочупил стъклата на
колата му, вътре в къщата всичко изпочупил - врати, маси, столове, като това
негово държание продължавало и до ден днешен. Той играел хазарт, още от
по време на пандемията, имал приятелка, която работела в казино и му
влияела много лошо. Посочва, че всичко, което можело да се открадне от
вкъщи, вече било откраднато, нищо нямало. Свидетелят посочва, че
ответникът непрекъснато се саморазправял с молителката, като това ставало и
през месец януари преди около 20 дни. Свидетелят посочва още, че сестра му
се притеснявала от държанието и от поведението на синът си, тъй като той
вземал наркотици, употребявал алкохол и бил агресивен. Доколкото знае не я
е удрял, но тя се страхува от него.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел по делото, тъй
като от неговите показания, се установи, че Декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН кореспондира с истината, като молителката е подложена на
непрекъснат психически и икономически тормоз.
От показанията на свидетелят се установява, че изложеното в
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН кореспондира с истината. Молителката е
подложена непрекъснато на домашно насилие, като на конкретно посочени
дати в декларацията - 09.01.2023 година, 14.01.2023 година, 15.01.2023
година, 21.01.2023 година и на 22.01.2023 година същият е упражнявал
домашно насилие спрямо молителката.
На 09.01.2023 година, ответникът е изнудил своята майка да му даде
сумата от сто лева, като я заплашил, че ако откаже ще изпотроши всичко.
Молбата за защита е подадена в съда на 27.01.2023 г. и в същата
молителката твърди, че актът на домашно насилие е извършен на конкретно
посочени дати, в рамките на предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН едномесечен
срок, поради което е процесуално допустима.
Установи се, че ответникът по молбата е син на молителката, поради
което настоящата молба е допустима, тъй като е подадена от лице от
лимититативно изброените в нормата на чл. 3 на ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл.3 от
закона.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на
3
граждански правоотношения или т.нар. случаи на спорна съдебна
администрация, при които се развива едно производство пред съд между
молител (пострадало лице) и ответник (извършител) по смисъла на чл.12 от
ЗЗДН, в което производство са допустими всички доказателствени средства
по ГПК.
Твърдяното от молителката в молба и в съдебното заседание домашно
насилие се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По делото липсват представени преписки от РУ на МВР.
Следва да се държи сметка и за своеобразието на ЗЗДН, изразяващо се в
правилото на чл.13, ал.3 от закона, а именно, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3. Законодателят е улеснил доказването
на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-
голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при
които се извършва, е невъзможно доказването да се осъществи с
доказателствените средства, предвидени в ГПК.
С оглед на тази предвидена от законодателя възможност молителката е
представила Декларация по чл. 9 от ЗЗДН в която са посочени актовете на
домашно насилие, 09, 14, 15, 21 и 22.01.2023 година, с която молителката
заявява, че спрямо нея е налице актове на домашно насилие.
В молбата за защита и в съдебно заседание молителката иска съда да
наложи на ответника мерките, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, и
съда намира за основателно искането за налагане на тези мерки.
За да определи срока на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, съдът
съобрази, че молителят е майка и се нуждае от по-продължителен период от
защита, за да преодолее психическата и емоционална травма, причинени й от
ответното по молбата лице, както и че чрез посочената защитна мярка се
защитава нейното здраве. В контекста на посочените обстоятелства, съдът
намира, че необходимия срок на забраната на ответното по молбата лице да
приближава жилището, в които живее находящо се село Г, община Сливен, на
разстояние по-малко от 50 м. за срок от осемнадесет месеца.
С оглед императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, заедно с тези
мерки, съдът следва да наложи и глоба, чиито размер определя на
минималния такъв от 200 лв.
Ответното по молбата лице, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и на
основание, Глава Осма от ГПК, следва да бъде осъден извършителят да
заплати дължимата по настоящото производство държавна такса в размер
50,00 лв. по сметка на РС-Сливен, както и 5,00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН съдът следва да отправи
предупреждение спрямо извършителя Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г,
Об.С., че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от
4
полицейските органи, констатирали нарушението и уведомена
Прокуратурата.
Молителката, не е поискала присъждане на разноските, поради което
такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.15 от ЗЗДН във вр.
с чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Я. И., с ЕГН ********** от с.
Г, Об.С. Е ОСЪЩЕСТВИЛ на 09, 14, 15, 21 и 22.01.2023 година актове на
домашно насилие спрямо молителката Ж. И. Г. , с ЕГН ********** от с. Г,
Об.С., изразяващи се в заплахи, закани отправяне на обидни и нецензурни
изрази.
НАЛАГА на Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. следните мерки
за защита от домашно насилие на Ж. И. Г. , с ЕГН ********** от с. Г, Об.С.:
ЗАБРАНЯВА на Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Ж. И. Г. , с ЕГН
********** от с. Г, Об.С., за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца.
ЗАБРАНЯВА на Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. да
доближава жилището, в което живее Ж. И. Г. , с ЕГН **********,
находящо се в с. Г, Об.С., на разстояние по-малко от 50 м. за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на Х. Я. И., с ЕГН
********** от с. Г, Об.С. за извършената от него проява на домашно насилие
спрямо Ж. И. Г. , с ЕГН ********** в с. Г, Об.С., ГЛОБА в размер 200
(двеста) лева, които следва да бъдат внесени по сметка на РС – Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Ж. И. Г., с ЕГН ********** от с.
Г, Об.С., с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно
изпълнение
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН извършителя
Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С., че при неизпълнение на заповедта
на съда, ще бъде задържан от полицейските органи, констатирали
нарушението и уведомена Прокуратурата.
ОСЪЖДА Х. Я. И., с ЕГН ********** от гр. Г, Об.С., да ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт 50 (петдесет) лева за
държавна такса и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, които следва да бъдат внесени по сметка на РС – Сливен.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на
5
Началника на РУ на МВР-Сливен, при необходимост връчването на заповедта
на причинителя на домашното насилие, да стане със съдействието на
полицейските органи.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седмодневен срок, считано от днес – 23.03.2023 година.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6