№ 111
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
Членове:Ваня Н. Иванова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500474 по описа за 2021 година
С Решение № 260018 от 04.03.2021 г. по гр.дело № 206/2020 г. по описа
на Районен съд гр. Костинброд, е отхвърлен искът на „М.-П.” ЕООД с ЕИК
**** за осъждане на ответника – Софийския районен съд – да му заплати
сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на гр. д. № 67/2012 г., по описа на СРС, 50 - ти състав, съгласно
чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба от „М.-П.” ЕООД срещу горното решение.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано. Оспорва решаващите изводи на районния съд за
неосъществяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, както и че негативните преживявания на членове на управителните
органи на търговско дружество нямали характер на неимуществени вреди за
самото юридическо лице. Цитира съдебна практика на ВКС, според която
юридическите лица могат да търпят морални вреди, поради което следва да
имат право да претендират и обезщетения за тях. Позовава се на практика на
ЕСПЧ (Comingersoll S.A. v. Portugal) в същия смисъл, като сочи, че основания
за присъждане на такова обезщетение биха могли да бъдат напр. накърнена за
репутация на дружеството, несигурност при взимането на решения, разрив в
управлението на дружеството и - макар и в по-малка степен - причинените на
членовете на управителните органи тревоги и безпокойство. Поддържа, че в
настоящия случай е налице именно последната хипотеза, тъй като, ако
търговско дружество не успява да събере вземанията си от своите длъжници в
продължение на дълъг период от време поради нарушаване на правото за
1
разглеждане и решаване на делата в разумен срок, се разколебавало доверието
на собствениците по отношение на членовете на избрания от тях управителен
орган и в качествата им да се справят с поставените задачи, а това води до
тревога и безпокойство у членовете на управителните органи да им бъде
търсена отговорност за невъзможността да се справят с поставените им
задачи и руши техния имидж и репутация, както и имиджа и репутацията на
самото дружество. Сочи, че според практиката на ЕСПЧ съществува
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
неимуществени вреди. Цитира конкретни разпоредби от националното
законодателство в този смисъл. Намира, че трудностите при оценяването на
този вид вреди не може да бъдат препятствие за обезщетяването на
увреденото лице. Счита, че в случая се е осъществил фактическият състав за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като посочва и
анализира отделни негови компоненти. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който жалбата се
оспорва и се споделят изводите на районния съд. Въззиваемият моли съда да
отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от адв. В., който оспорва отговора, поддържа жалбата и моли
съда да я уважи по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
не се представлява. От процесуалния му представител е постъпило становище
за даване ход на делото и за потвърждаване на обжалваното решение. Със
становището се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред Костинбродския районен съд доказателства, е
вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че обжалваното съдебно решение е недопустимо като постановено по
недопустим иск, поради следните съображения.
В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.
Така заявената претенция попада в приложното поле на чл. 2б от
ЗОДОВ.
Следователно, съгласно императивната забранителна разпоредба на чл.
8, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетението може да бъде претендирано само по реда на
този закон, но не и по общия ред.
Изключение от горното е налице, ако се претендира обезщетение за
вреди от съдебно производство, приключило повече от шест месеца преди
влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ – арг. от § 9 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ (ДВ
бр. 98/2012г.), но настоящият случай не е такъв, тъй като, видно от
2
изявленията на ищеца, причинилото му вреди производство е приключило с
влязъл в сила съдебен акт от 03.10.2016г., т.е. при действието на чл. 2б от
ЗОДОВ.
С оглед гореизложеното, дадената от съда правна квалификация по чл.
49 от ЗЗД е неправилна, а искът е следвало да бъде разгледан като такъв по
чл. 2б от ЗОДОВ, при спазване на особените изисквания на този закон,
касаещи напр. таксите, подсъдността, надлежния ответник и др.
От друга страна, обаче, по аргумент от т. 2 от Тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, неправилността на
дадената правна квалификация, сама по себе си, не обуславя недопустимост
на постановения съдебен акт. Констатирайки такъв порок на решението,
въззивният съд може и следва служебно да даде указания относно
релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест,
съответстващи на действителната правна квалификация на иска, както и да
укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства.
Ако дадената от въззивния съд нова правна квалификация не променя
релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, не е
необходимо да се дават указания и да се предоставя възможност на страните
да ангажират доказателства, а съдът се произнася по съществото на спора
съобразно наведените от страните фактически твърдения и въз основа на
събраните за тях доказателства.
В конкретния случай, въззивният съд намира, че не е било необходимо
да се дават такива указания и да се събират нови доказателства, тъй като
промяната на правната квалификация не променя предмета на доказване, а
наведените от страните доводи са изцяло относими и към новата такава.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, обаче, гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт,
по която няма постигнато споразумение.
В съдебната практика няма спор, че провеждането на тази процедура е
предпоставка за допустимостта на иска (Определение № 494 от 3.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 5234/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 215 от 27.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4584/2017 г., III г. о., ГК, Определение № 23 от 16.01.2020
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4706/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 60349 от
3.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2715/2021 г., IV г. о., ГК, и мн. др.).
Единствено изключение от това принципно становище е хипотезата на
предявяване на иск по чл. 2б от ЗОДОВ по висящо съдебно производство
(арг. от Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г.
о., ГК, Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г.
о., ГК), каквато, обаче, не е налице в настоящия случай. Вместо това, самият
ищец твърди (а и от доказателствата по делото се установява), че
вредоносното производство е приключило с влизане в сила на съдебното
решение от 03.10.2016г. Следователно, за да бъде допустим процесният иск за
обезщетение на неимуществени вреди от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, е необходимо да е била проведена административната процедура
по реда на глава IIIа от ЗСВл, и по нея да няма постигнато споразумение. В
случая такава не е проведена, а и самият ищец е заявил с молбата си от
13.12.2019г., че, поради пропускане на сроковете за инициирането й,
3
предявява иска по чл. 49 от ЗЗД. Както се обоснова по- горе, обаче,
законодателят не предоставя възможност за избор нито между различни
искове, нито между различен процесуален ред, за защита на това право.
Недопустимостта на исково производство по специалния закон (чл. 2б, ал. 1
от ЗОДОВ) поради непроведена административна процедура не означава, че
ищецът може на общо основание и по свой избор да ангажира отговорността
на държавата по реда на чл. 49 от ЗЗД, тъй като специалният закон изключва
приложението на общия (Определение № 10 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 2643/2017 г., III г. о., ГК). Обезщетение за вреди от нарушение на чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС може да се претендира само и единствено по реда на чл. 2б от
ЗОДОВ, като, ако нарушението е осъществено по приключило дело,
предпоставка за допустимост на иска е безрезултатно провеждане на
административната процедура по реда на глава IIIа от ЗСВл. Тъй като в
случая такава не е проведена, искът е недопустим и не следва да се разглежда
по същество, а постановеното по него първоинстанционно решение следва да
бъде обезсилено.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, на
основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 от ГПК и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. съгласно чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260018 от 04.03.2021 г. по гр.дело №
206/2020 г. по описа на Районен съд гр. Костинброд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на „М.-П.” ЕООД с ЕИК **** за
осъждане на ответника – Софийския районен съд – да му заплати сумата 5000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр. д. № 67/2012 г., по описа на СРС, 50 - ти състав, съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „М.-П.” ЕООД с ЕИК **** да заплати на Софийския
районен съд с ЕИК BG831462482 сумата 100 лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4