Присъда по дело №8/2021 на Районен съд - Исперих

П Р И С Ъ Д А  № 260006

 

гр. Исперих, 12.04.2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ, в съдебно заседание при закрити врата на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при секретаря Наталия Тодорова, в присъствието на прокурора Пенчо Минков при Районна прокуратура – Разград, разгледа докладваното от председателя НОХД № 8 по описа на съда за 2021 година и въз основа на закона и събраните по делото доказателства,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.М. с ЕГН-**********, роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес:***, общ. Самуил, ул. „Места“ № 4, със завършено начално образование и незавършен седми клас (определя се като грамотен), неженен, във фактическо съжителство с М.М.М. и осъждан за ВИНОВЕН  в това, че на 12.08.2020 г. в с. Хърсово, обл. Разград, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Еспейс“ с регистрационен № Н8565АС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN0059, като деянието е извършено след като е бил осъден с влязло в сила на 07.08.2017 г. определение, с което е одобрено Споразумение № 70 по НОХД № 201/2017 г. по описа на Районен съд – Исперих, по което С.С.М. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал.  1 от НК, имащо според закона последиците на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 и при условията на чл. 54 от Наказателния кодекс му налага следните наказания: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 700,00 (СЕДЕМСТОТИН) ЛЕВА, последните платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Исперих. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.С.М..

ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.М., със снета по-горе самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 12.08.2020 г. в с. Хърсово, обл. Разград, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Еспейс“ с регистрационен № Н8565АС, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишния срок от наказването му по административен ред по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата за същото – за управление на моторно превозно средство без да е правоспособен водач, с влязло в сила на 30.10.2019 г. Наказателно постановление № 18-0275-000767, издадено на 21.01.2019 г. от Георги Д. Патриков на длъжност началник група при РУ – Исперих към ОДМВР – Разград, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 и при условията на чл. 54 от Наказателния кодекс му налага следните наказания:  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 600,00 (ШЕСТСТОТИН) ЛЕВА, последните платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Исперих. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.С.М..

На основание чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С.С.М., със снета по-горе самоличност, общо най-тежко наказание измежду посочените, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА  И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 700,00 (СЕДЕМСТОТИН) ЛЕВА, последните платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Исперих. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.С.М..

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати направените разноски по делото в хода на досъдебното производство в размер на 102,45 лв. (сто и два лева и 45 стотинки), същите в полза на републиканския бюджет по сметка на ОДМВР – Разград.

Присъдата подлежи на обжалване или протест по реда на Глава XXI от НПК пред Окръжен съд – Разград в петнадесетдневен срок, считано от днес за страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................................

Силвина Йовчева

МОТИВИ

РїРѕ РќРћРҐР” в„– 8 РїРѕ РѕРїРёСЃР° Р·Р° 2021 Рі.

на Районен съд - Исперих

 

 

Районна прокуратура - Разград е внесла обвинителен акт срещу С.С.М. с ЕГН-**********, роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, с основно образование, безработен и осъждан по обвинение за това, че на:

1. На 12.08.2020 г. в с. Хърсово, обл. Разградска, е управлявал МПС - л.а.

марка „Рено Еспейс” с регистрационен № Н****АС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 хиляда – 2,11 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 75**” с фабричен № ARDN 0059, след като е осъден с присъда на Районен съд - Исперих по НОХД № 201/2017 г., влязла в сила на 07.08.2017 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс;

2. На 12.08.2020 г. в с. Хърсово, обл. Разградска, е управлявал МПС - л.а.

марка „Рено Еспейс” с регистрационен № Н****АС, без съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с НП № 18-0275-000767/21.02.19 г. на Началник група към ОДМВР гр. Разград, РУ - Исперих, влязло в сила на 30.**.2019 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от от Наказателния кодекс.

Прокурорът поддържа обвинението.

В хода по същество държавният обвинител изразява становище за доказаност на обвинението предвид събраните по делото доказателства. Приема, че с действията си подсъдимият е извършил две деяния, осъществяващи различни престъпления - управление след употреба на алкохол и управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Моли съда да наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и кумулативно глоба в размер на 700 лева. По отношение на второто деяние, извършено от подсъдимия, преценява че целите на наказанието ще се постигнат с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и кумулативно глоба в размер на 700 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК предлага на съда да определи едно общо най-тежко наказание на обвинения.

Защитникът приема, че от събраните доказателства не може да се направи извод за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Изразява становище, че извършеният оглед от съда установява различни факти от посочените от свидетелите. Приема, че подзащитният му е осъществил деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК. Моли съда да наложи минимално наказание на подзащитния му, като да отложи изтърпяването му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

В осигуреното му право на последна дума подсъдимият посочва, че е управлявал автомобила, но после не е управлявал. Иска да бъде оневинен

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С.С.М. с ЕГН-********** e роден на *** ***. Той е български гражданин, с постоянен адрес:***, живущ ***, със завършено начално образование и незавършен седми клас (определя се като грамотен), неженен и във фактическо съжителство с М.М.М..

В подадената от него декларация е отразил, че не получава месечно трудово възнаграждение и няма доходи. Не притежава недвижими имоти или МПС.

Подсъдимият е осъждан:

Със Споразумение № 114 в сила от 03.11.2016 г. по НОХД № 613/2016 г. на Районен съд - Нови пазар подсъдимият се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим. 

Със Споразумение № 70 в сила от 07.08.2017 г. по НОХД № 201/2017 г. на Районен съд - Исперих подсъдимият се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при строг режим и глоба в размер на 200 лева.

Страните не спорят, а и предвид събраните писмени доказателства съдът приема, че подсъдимият М. не е правоспособен водач на МПС.

С влязло в сила на 30.**.2019 г. Наказателно постановление № 18-0275-000767, издадено на 21.02.2019 г. от Георги Д. П, началник група към РУ - Исперих при ОДМВР - Разград, на подсъдимият било наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание по чл. 150 от ЗДвП за управление на ППС без да е правоспособен водач.  

Свидетелят Н.Б.Р., съжителницата му свид. С.Р.Р., сина им свид. А.А.Р. и неговата приятелка свид. М.Б.А. ***. Вечерта на 12.08.2020 г. всички били в дома си. В двора на имота имало беседка, от която няма видимост извън имота. Свид. Р. влизала в дома си и шетала, носейки храна и напитки на масата отвън. Към 16:00 ч. пристигнал подсъдимият заедно със свид. Осман В.. Именно подсъдимият управлявал автомобила си до дома на свид. Р.. Още като го видели домакините преценили, че подсъдимият вече е  почерпен. Той продължил да пие бира и ракия в дома им. Около 17:30 ч. свид. В. си тръгнал, обяснявайки на домакините, че има работа в дома си. Подсъдимият се обадил два - три пъти по телефона на свид. Д.М.М. ***. Казал му, че се намира в дома на свид. Н.Р. и го приканил да отиде при другите от компанията. Свидетелят решил, че го канят да се уговарят за сватбата, тъй като дъщеря му вече живеела на съпружески начала със свид. А.Р.. Свидетелят М. пристигнал около 20:00 ч. и заварил всички почерпени. След известно време в дома на домакините пристигнали и други гости, между които свидетелите М.А. и М.Ч., т.е. синът и съжителницата на свид. М.. Всички продължили да употребяват алкохол. Свид. А.Р. видял подсъдимия да пие ракия и бира. Половин час по-късно между подсъдимият и свид. А. се разразил скандал. Повод бил съобщения на последния, които той изпратил на съжителницата на подсъдимия - свид. М.М.. Подразнен от отношението на свид. А. към жена му, подсъдимият се развълнувал. Двамата със свид. А. се изправили, почнали да блъскат по масата.  Виждайки какво се случва свид. С.Р. приканила учтиво подсъдимият да напусне дома и. Извън имота на домакините подсъдимият и свид. А. се сборичкали. Виждайки случващото се, свид. А.Р. се намесил и разделил биещите си. Веднага след това свидетелите видели как подсъдимият се качва в л.а. “Рено Еспейс” и потегля. Бил сам в автомобила си. Минути по-късно подсъдимият се върнал на мястото, управлявайки същия автомобил, в който пътници били жена му и децата им. Свид. Н.Р. бил седнал срещу отворената врата и видял, че именно подсъдимият шофирал пристигащия л.а. През отворената врата подсъдимият и придружаващите го влезли вътре, а подсъдимият се насочил към свид. М. А. и го призовал да повтори пред жена му думите си. Свидетелят А. отрекъл да е говорил за свид. М.. Свид. С.Р. отново призовала подсъдимия да напусне дома и. Свид. А.Р. също го приканил да напусне дома им. Подсъдимият и свид. А. излезли навън и започнали пак да се карат. Свид. А. Р. също излязъл навън и се опитал да се намеси. Ядосан подсъдимият хванал за врата свид. Р. и го стигнал с ръцете си. През това време свид. М. А. извикал на подсъдимия да остави А.. Подсъдимият пуснал свид. Р., качил се на л.а. “Рено Еспейс” и тръгнал, управлявайки автомобила в посока срещу свид. А. Р.. Тъй като последният решил, че ще го блъсне, за да се защити взел от земята камък и го хвърлил по предното стъкло на л.а., който подсъдимият управлявал. Стъклото се спукало, а подсъдимият спрял. Междувременно навън излязъл свид. Н.Р., хванал сина си и го прибрал вътре. Тъй като подсъдимият продължил да крещи, свид. Р. решил да се подаде сигнал на ЕЕН 112, който е снет на магнитен носител, а впоследствие е назначена техническа експертиза. Всички убедили подсъдимият, че трябва да остане до идването на полицейските служители. През това време свид. М. се приближила към автомобила и взела контактния ключ. Веднага след това заедно с децата си тя напуснала мястото и се прибрала в дома си. Там тя се обадила на полицейския служител, обслужващ района - свид. Д.Д.. Съобщила му, че са счупили предното стъкло на л.а. на подсъдимия. Свид. Д. се свързал с дежурния полицай, на когото предоставил номера на М.. Веднага след приключването на разговора, свид. М. отново му се обадила и му обяснила, че са се разбрали. Свид. Д. се обадил на дежурния, който обаче му съобщил, че е постъпил и друг сигнал по същия случай, поради което е изпратил полицаи да го проверят. Междувременно свид. М. се свързала със свид. В.. Последният разговарял със свид. М.А., която му разказала какво се е случило. Свид. М. занесла ключовете за л.а. на свид. В. и го помолила да се върне на мястото, тъй като тя изпитва страх.

         По подадения сигнал на ЕЕН 112 на място бил изпратен полицейски екип от двама служители, единият от които бил свид. Н.И.Б., служещ като мл. автоконтрольор, както и свид. С.Д.. Полицаите заварили пред дом № ** на ул. “Баба Тонка“ лек автомобил  „Рено Еспейс“ с регистрационен № Н****АС. До автомобила бил подсъдимият. Свид. Б. изпробвал с техническо средство „Алкотест Дрегер 75**“ с фабричен № ARDN0059 подсъдимия М. за установяване на алкохол в издишвания въздух. Техническото средство отчело наличие на алкохол в количество 2,11 промила. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, но той отказал да даде кръвна проба за изследване. След справка в РСОД полицейските служители установили, че подсъдимият М. е неправоспособен и че е управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа и било образувано настоящото наказателно производство.

При направеният оглед съдът установи, че беседката се намира в двора на къщата, непосредствено до плътна ограда, поради което няма видимост вън от имота от беседката.

ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Спорът по настоящото производство е обстоятелството дали подсъдимият е управлявал след употреба на алкохол. Събраните доказателства сочат, че след спор между подсъдимия и свид. М. А. домакините приканили подсъдимия да напусне дома им. Свидетелите А. Р., М. А., Н. Р. и С. Р. са видели подсъдимият да напуска мястото сам с автомобила си - л.а. „Рено Еспейс“ с регистрационен № Н****АС. Предвид факта, че непосредствено преди тръгването им, подсъдимият и свид. М. А. били излезли от имота на домакина, за да се разберат, а ги придружавал и свид. А. Р., който имал за цел да ги разтърве, е логично свидетелите да са видели как подсъдимият напуска мястото, управлявайки  л.а. “Рено Еспейс”. Всички свидетели са видели той да употребява алкохол преди да потегли с МПС. Десет минути по-късно се върнал със свид. М., като именно той управлявал л.а. “Рено Еспейс” с регистрационен №  Н8565АС. Единствено подсъдимият твърди, че не е напускал мястото, а свид. М. твърди, че тя сама е пристигнала пред дома на свид. Н. Р., чувайки виковете. Последното очевидно няма как да отговаря на истината, доколкото свидетелите твърдят, че жилището на подсъдимия и свид. М. е отдалечено на повече от километър. В този смисъл се опровергава версията, изградена от подсъдимия и подкрепена от показанията на свид. М.. Впрочем тя е и житейски неправдоподобна, тъй като всички свидетели са видели плачещите деца на подсъдимия на мястото. Абсурдно звучат показанията на свид. М., която твърди, че прескачайки дворове е пристигнала на мястото заедно с децата си. Впрочем свидетелите сочат обстоятелството, че е налице плътна ограда, без видимост към пътя. Въпреки това те сочат убедено, че подсъдимият си е тръгнал, управлявайки автомобил и се е върнал на мястото, отново управлявайки л.а. Пътници в л.а. били свид. М. и децата на последната и подсъдимия.

Предвид посоченото, преценката на съда е, че фактите в обвинителния акт се подкрепят от събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие.

РћРў РџР РђР’РќРђ РЎРўР РђРќРђ:

По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:

- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната

му квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация:

Обект на престъплението по чл. 3436, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс са обществените отношения, свързани с безопасността при управление на моторни превозни средства. Престъплението е формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние. За да е съставомерно деянието по ал. 2 от НК е необходимо деецът вече да е бил осъждан за деяние по ал. 1.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК са обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез недопускане на лица, които не притежават съответно свидетелство за управление, да управляват моторно превозно средство.

Според § 6, т. 11 от Закона за движение по пътищата “моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”.  Такова е и автомобила съгласно § 6, т. 12 от ЗДП.

Тъй като и двете деяния са формални, такива престъпления са довършени със самото осъществяване на изпълнителното деяние.

Подсъдимият С.М. е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от него с различни лостове за управление на МПС, в резултат на което са приведени в движение механизмите му.

За първото деяние това управление се характеризира с особеното състояние на водача. При управлението подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда. В конкретния случай употребата на алкохол е установена в съответствие с разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. С наредбата се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. На основание чл. 3, ал. 1 от наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Съгласно чл. За, т. 2 от наредбата, тъй като лицето е приело показанията на техническото средство, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта не се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Съответно съгласно чл. 6, ал. 9 от наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство.

Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно наказателно отговорно лице.

Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс със Споразумение № 70 в сила от 07.08.2017 г. по НОХД № 201/2017 г. на Районен съд - Исперих. Според чл. 28, ал. 1 от НК предвиденото в особената част на кодекса наказание за престъпление, извършено повторно, се налага ако деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда на друго такова престъпление. С оглед текста на чл. 30, ал 1 от НК правилото на чл. 28 от НК не се прилага, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по съответната присъда. Доколкото наказанието лишаване от свобода по НОХД № 201/2017 г. на Районен съд – Исперих е изтърпяно на 18.12.2017 г., посоченият в чл. 30, ал. 1 от НК петгодишен срок не е изтекъл. Съдът е запознат със съдебната практика, приемаща че по ал. 2 не е налице повторност в смисъла ѝ, посочен в чл. 28 от НК. Настоящият съдебен състав не е съгласен с тези изводи. В случая действително е налице квалифициращ признак повторност, което следва от привръзката с ал. 1. Всъщност няма как да бъде употребен израза „повторно“, тъй като по ал. 2 е установена по-ниска концентрация на алхокол при повторно управление след употреба на алкохол. В този смисъл, а именно че е налице повторност, съдът взе предвид следните решения на ВКС: Решение № 146 от 05.02.2020 г. по н.д. № 653 от 2019 г. на III Н.О. на ВКС и  Решение № 49 от **.04.2019 г. по н.д. № 1230 от 2018 г. на I Н.О. на ВКС.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно с форма на вината умисъл - съзнавал е, че след като е употребил алкохол, участва в пътното движение като водач на автомобил.

Предвид събраните по делото доказателства и горните разсъждения, съдът приема, че подсъдимия  е  извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 от Наказателния кодекс, тъй като на 12.08.2020 г. в с. Хърсово, обл. Разград,  управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Еспейс“ с регистрационен № Н****АС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство „Алкотест Дрегер 75**“ с фабричен № ARDN0059, като деянието е извършено след като е бил осъден с влязло в сила на 07.08.2017 г. определение, с което е одобрено Споразумение № 70 по НОХД № 201/2017 г. по описа на Районен съд – Исперих, по което С.С.М. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал.  1 от НК.

Освен това към момента на извършване на деянието подсъдимият нямал издадено свидетелство за управление на МПС. Такова не е било издавано изобщо на подсъдимия, видно от приложената по делото справка. Същевременно подсъдимия е наказван по административен ред за това, че управлява без да притежава СУМПС с влязло в сила на 30.**.2019 г. Наказателно постановление № 18-0275-000767, издадено на 21.02.2019 г. от Георги Д. П, началник група към РУ - Исперих при ОДМВР - Разград,  за същото деяние – че управлява моторно превозно средство като неправоспособен. Обективно изпълнителното деяние е осъществено и престъплението е довършено с управлението на МПС от подсъдимия без съответно свидетелство за управление и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.

Подсъдимият е извършил деянието по настоящото наказателно производство в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото.

Съгласно Решение № 588 от 20.01.2009 г. по н. д. № 570/2008 г., II н. о. на ВКС, текстът на чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП за управление без свидетелство - както в хипотезата, когато то не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето.

РћС‚ субективна страна  РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Рµ действал РїСЂРё форма РЅР° вината РїСЂСЏРє СѓРјРёСЃСЉР». РџСЂРё управлението РЅР° моторното превозно средство Рµ съзнавал, че РЅСЏРјР° издадено  свидетелство Р·Р° управление РЅР° РњРџРЎ, както Рё че СЃ влязло РІ сила наказателно постановление Рµ Р±РёР» наказан РїРѕ административен ред Р·Р° управление РЅР° РњРџРЎ без РЎРЈРњРџРЎ, като въпреки това участвал като водач РІ пътното движение, извършвайки същото деяние.

Предвид събраните по делото доказателства и горните разсъждения, съдът приема, че подсъдимия  е  извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, тъй като на 12.08.2020 г. в с. Хърсово, обл. Разград, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Еспейс“ с регистрационен № Н****АС, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишния срок от наказването му по административен ред по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата за същото – за управление на моторно превозно средство без да е правоспособен водач, с влязло в сила на 30.**.2019 г. Наказателно постановление № 18-0275-000767, издадено на 21.01.2019 г. от Георги Д. П на длъжност началник група при РУ – Исперих към ОДМВР – Разград.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЯТА:

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Причина за извършване на деянието се явява нежеланието на подсъдимият да се съобрази със законоустановената забрана за управление на МПС без да  е правоспособен и след употреба на алкохол, както и с подценяването от негова страна на общественоопасните последици от такова противоправно поведение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се възприеме съдебното минало на подсъдимия. Като отегчаващо следва да се приемат и други действия на подсъдимия - същият се е върнал на мястото, управлявайки л.а., а пътници в него били свид. М. и децата си. Спрямо подсъдимият вече е била реализирана наказателна отговорност и му е било налагано наказание лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 343б и чл. 343в от НК, изтърпени ефективно. Очевидно подсъдимият демонстрира упорито нежелание да се съобразява с установения правен ред за упражняване на тази дейност, поставяйки в риск всички участници в движението. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът възприема оказаното съдействие на полицейските власти в хода извършената му проверка, при разследването в ДП и процесуалното му поведение в хода на съдебното следствие.

Съдът прецени, че с оглед описаните по-горе обстоятелства не може да приложи чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода за срок от една до пет години и глоба в размер от 200 до **00 лева. Съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като съгласно чл. 78а, ал. 6 от НК и във връзка с Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 2/2007 г., институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 от НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 от НК са налице. Подсъдимият е осъждан. Освен това съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК не се прилагат алинеи 1 - 5 на същата разпоредба, ако деецът е бил в пияно състояние. В Наказателния кодекс не е дадено легално определение на понятието „пияно състояние”. С Постановление № 1/17.01.1983 год. по н.д. №8/82 год. на Пленума на Върховния съд се приема, че водачът на МПС е в пияно състояние, когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на хиляда. Пленумът възприема становището, че при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни белези на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство. Понятието „пияно състояние” е включено в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 6 от НК със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75/12.09.2006 г. в сила от 13.**.2006 г. и е основание, изключващо приложимостта на чл. 78а НК за престъпленията по чл. 3436 НК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 год. по тълк.н.д. № 2/2007 г. на ОСНК на ВКС, а именно, че при наличието на ограничението по чл. 78а, ал. 6 НК (ДВ, бр. 75/2006 год.) - „деецът е бил в пияно състояние”, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 3436, ал. 1 от НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 НК са налице.

Вземайки предвид обществената опасност на деянието и дееца, установеното отегчаващо и смекчаващо отговорността обстоятелство, ръководейки се от целите на наказанието на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът определи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът приема, че изтърпяването на това наказание ще изпълни целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. За това престъпление е предвидено и наказание глоба. Не са налице доказателства за доходите на подсъдимия, но от друга страна са налице данни с оглед заявеното от защитника му, че подсъдимият упражнява трудова дейност. Поради това съдът определи наказание глоба в размер 700,00 (седемстотин) лева, вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Исперих.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода за срок от една до пет години и глоба в размер от 200 до **00 лева. Вземайки предвид обществената опасност на деянието и дееца, установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, ръководейки се от целите на наказанието на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът определи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Съдът приема, че изтърпяването на това наказание ще изпълни целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. За това престъпление е предвидено и наказание глоба. Не са налице доказателства за доходите на подсъдимия, но от друга страна са налице данни с оглед заявеното от защитника му, че подсъдимият упражнява трудова дейност. Поради това съдът определи наказание глоба в размер 600,00 (шестстотин) лева, вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Исперих.

Доколкото с деянието си подсъдимият е извършил две престъпления, на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи  едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА в размер 700,00 (седемстотин) лева, вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Исперих.

- Да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода и какъв да бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:

Предпоставки за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. На подсъдимия вече е определяно наказание лишаване от свобода и към момента не е настъпила реабилитация, тъй като последното наказание е изтърпяно на 18.12.2017 г. Реабилитация може да настъпи на 19.12.2022 г. Поради това е невъзможно отлагане на изтърпяването на наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

- По първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимия:

Във връзка с чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс съдът определи изпълнението на наказанието да започне при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода.

По разноските:

Предвид осъдителната присъда, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото в хода на досъдебното производство в размер на **2,45 лв. (сто и два лева и 45 стотинки), същите в полза на републиканския бюджет по сметка на ОДМВР – Разград.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Силвина Йовчева