№ 7099
гр. С, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20221110101740
по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл.422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и
Съвета, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с иск от ИС. Х., гражданин на И, роден на **********г. , чрез
адв. К.В. срещу „ф-ма“ АД, с ЕИК:******, за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата 250 евро, представляваща обезщетение за
закъснение над 3 часа на полет №FB6881 на 12.09.2018г., определен за достигане на
крайната дестинация в 02:55ч. и пристигнал в 06:13ч., по направление В-Т А,
изпълняван от въздушен превозвач „ф-ма“ АД, дължимо съгласно чл.7, апр.1, б. „а“ от
регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от
11.02.2004г., ведно със законна лихва за забава от 13.09.2021 г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумите. Претендира се и обезщетение за забава в размер на 102,15 лв. за
периода от 20.08.2019 г. – датата на изпратена до ответника извънсъдебна покана за
плащане до 06.09.2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Със становище, депозирано на 14.04.2022г. /извън срока за отговор/ „ф-ма“ АД
посочва, че по делото не е приложен билет, от който да се установява сключване на
договора за превоз, както и доказателства, че пътника се е явил на време за
регистрация. Направено е и възражение за погасяване на отговорността на превозвача
по давност.
От събраният по делото доказателствен материал, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
При очертания предмет на спора в тежест на ищеца е да докаже елементите на
обективната отговорност на ответника: наличието на сключен договор за въздушен
1
транспорт с конкретни параметри – дата, час на тръгване и закъснението му. По иска
по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на длъжника в забава. При установяване на посочените обстоятелства, ответникът
следва да докаже изплащане на обезщетение.
По делото е представен електронен билет, издаден на 28.06.2018г., от който се
установява, че ИС. Х. е закупил билет за полет №FB6881 на 12.09.2018г., определен за
заминаване в 00:40ч. и за достигане на крайната дестинация в 02:55ч., по направление
В-Т А, изпълняван от въздушен превозвач „ф-ма“ АД.
От извлечение от интернет страница на flightera.com се установява, че
процесния полет е изпълнен със закъснение от 3:18ч.
Доколкото от ответника не е подаден отговор на исковата молба и не са
направени възражения в срок, то възможността за оспорване на изложените в исковата
молба обстоятелства е преклудирана. Единствено електронния билет е представен след
изтичане на срока за отговор и възражения и оспорване по отношение на него са
допустими, но не са направени.
При гореустановената по делото фактическа обстановка приложим към
процесните отношения закон на основание чл. 1 и чл. 19 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. е
последният регламент. С чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от регламента са предвидени правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има
начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
процесният въздушен превоз.
По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент
/ЕО/ 261/2004 г.Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за
настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора
регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/
261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да
се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради
закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по – голяма от три
часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече
часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага ако пътниците
имат потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в
член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане.
С оглед представен и неоспорен Картограф по метода на дъгата на големия
кръг, следва да се приеме, че разстоянието между летище Варна и летище Тел Авив е
2
1391 км. В процесния случай разстоянието на полета, посочено от ищецът не е
оспорено от ответника, предвид на което дължимото обезщетение е в размера по б. "а"
на пар.1 на чл. 7, или 250 евро.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява
съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен
превоз. Не е направено своевременно оспорване на твърдението, че ищцата се е
представила на гишето за регистрация, за полет №FB6881 поне 45 минути преди
определения час на излитане, поради което следва да се приеме, че ИС. Х. се е явил
своевременно и е допуснат на борда.
Установява се и посоченото закъснение на полета, което също не е
своевременно оспорено.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото
доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент
и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер.
Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, съдът намира, че
следва да разгледа своевременно направеното от името на ответника възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца. Една от целите на Регламент (ЕО)
261/2004 г. е повишаване защитата на правата на пътниците в областта на въздушния
транспорт. Отказан достъп на борда, отмяната или дългото закъснение на полет, както
е посочено в съображение № 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно
безпокойство и неудобство на пътниците. Тези неимуществени вреди са в пряка
причинно[1]следствена връзка с неточното изпълнение от страна на въздушния
превозвач и не могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез обезщетение.
Увреждането засяга позитивния интерес на пътниците, свързан с правното и житейско
очакване техният полет да бъде осъществен при условията, при които са направили
своята резервация, т. е. при условията на сключения договор за превоз. В този смисъл
отговорността на въздушния превозвач за изплащане на обезщетенията, предвидени в
чл. 7 от Регламента, следва да се квалифицира като договорна, а не деликтна.
Аргументи в този смисъл съдържа Решение по съединени дела С[1]139/2011 на Съда
на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на компетентен съд по дела за
обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. В решението е
посочено, че тези дела за обезщетения представляват дела, свързани с договор по
смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22
3
декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела. Тази практика е напълно относима и към
действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от
12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела. Видът на претендираните вреди
също не е основание за квалифициране отговорността на превозвача по Регламент (ЕО)
261/2004 г. като деликтна. Напротив, в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по
тълкувателно дело № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди може да се присъди и в случаите на договорно неизпълнение,
"доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението". В Решение по дело С-139/2011
Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете за предявяване на исковете за
обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-
членка относно погасяване правото на иск. Съгласно разпоредбата на чл. 135 от Закона
за гражданското въздухоплаване /в редакцията й към процесния период/ урежда
специална двугодишна давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по
международни превозни договори. Посочената разпоредба се намира в Глава
единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност". При систематичното
тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване може да се заключи, че
тази кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство. А такова се провежда само при липси и
повреди на багажа или товара на правоимащия. Този извод се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 137 от Закона за гражданското въздухоплаване, според която
сроковете по чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване се спират със
започване на рекламационното производство. Следователно отговорността на
превозвача по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване. Отговорността
на въздушния превозвач за обезщетяване на пътник, чийто полет е закъснял с повече от
три часа, както бе обосновано по-горе, има договорен характер. Претендираните вреди
са пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение от страна на въздушния
превозвач. Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало
да бъде предявено в рамките на три години, считано от 12.09.2018 г. – датата, на която
полетът е бил изпълнен, т.е. при липса на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване течението на давностния срок, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено по съдебен ред до 12.09.2021 г., включително. Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /какъвто е настоящият
4
случай, доколкото ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си на 13.12.2021 г., а исковата молба е подадена на 13.1.2022 г. /.
Същевремено, в процесния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 10.09.2021 г., т.е. преди изтичането на 3-
годишния давностен срок, с който се погасява правото на принудително изпълнение на
претендираното в настоящото производство вземане. Следователно направеното от
името на ответното дружество възражение за погасяване по давност на претенцията на
ищеца е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
По иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Видно от имейл на стр.7 от делото Компенсер, по пълномощия от ИС. Х. е
поканило „ф-ма“ АД да заплати претендираното обезщетение. Писмото е изпратено на
20.08.2019 г. , като от страна на ответника не е оспорено неговото получаване.
Доколкото няма предвиден нормативно срок за заплащане на обезщетенията по
Регламент /ЕО/ 261/2004г., то с получаване на покана длъжникът е поставен в забава и
дължи заплащане на обезщетение върху дължимата сума от 250 евро. Поради
изложеното и след проверка с интернет калкулатор съдът намира претенцията за
основателна и по размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца, като следва да му се
присъдят такива за заплатена държавна такса в размер на 75лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Дължими са и разноските по ч.гр.д.№53283/2021г. по описа на СРС, 25
състав в размер на 25лв. за заплатена държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че „ф-ма“ АД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.“Б“ №1 ДЪЛЖИ на ИС. Х., гражданин на И, роден на **********г., със съдебен
адрес: гр.С, ул.“П“ №9, бл.1, вх.Б, ет.2, офис 4, чрез адв. К.В., сумата от 250евро,
представляваща обезщетение за закъснение над 3 часа на полет №FB6881 на
12.09.2018г., определен за достигане на крайната дестинация в 02:55ч. и пристигнал в
06:13ч., по направление В-Т А, изпълняван от въздушен превозвач „ф-ма“ АД,
дължимо съгласно чл.7, апр.1, б. „а“ от регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета на Европа от 11.02.2004г., ведно със законна лихва за забава от
13.09.2021 г. до окончателното плащане на сумите и обезщетение за забава в размер на
5
102,15 лв. за периода от 20.08.2019 г. – датата на изпратена до ответника извънсъдебна
покана за плащане до 06.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№53283/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „ф-ма“ АД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.“Б“ №1 да заплати на ИС. Х., гражданин на И, роден на **********г., със съдебен
адрес: гр.С, ул.“П“ №9, бл.1, вх.Б, ет.2, офис 4, чрез адв. К.В., разноски по ч.гр.д.
№53283/2021г. по описа на СРС, 25 състав в размер на 25лв. за заплатена държавна
такса, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски в исковото
производство в размер на 375лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6