№ 299
гр. Плевен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430103148 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***, със седалище в
*** и адрес на управление: ***, ***, с ЕИК ***, чрез адв. К. И. И. от САК, преупълномощен
от ***, peг. по ф.д. *** по описа СГС, с ***, със съдебен адрес: *** против Н. Д. Г. с
ЕГН**********, с адрес: ***, в която се твърди следното : на 02.11.2020г. ищецът е
депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т.2 от ГПК от компетентния районен съд, като такава, ведно с ИЛ били издадени, а
именно за сумите : 1995,59 лева – главница по Договор за кредитна карта на физическо лице
№ 0105 от 12.02.2013г.; 43,47 лева - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит
за периода от 18.03.2014г. до 22.05.2014 г.; 2063.13 лева - лихва върху просрочена главница
по договора за кредит за периода от 22.05.2014 г. до 01.11.2020 г.; 72.00 лева - разходи за
връчване на Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ; ведно със
законна лихва върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските по делото в общ размер на 143,48 лева.
Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изпълнително дело № 612 по
описа на *** за 2021 г., с peг. №905. С оглед разпореждане на заповедния съд, ищецът е
уведомен, че Поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповедта за незабавно
изпълнение са връчени лично на длъжника на дата 01.04.2022 г., съгласно процедурата по
чл. 45 от ГПК. В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника е
1
подадено възражение срещу издаденото изпълнително основание, поради което на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК се предявява настоящият установителен иск, който се
обосновава със следното :
На 12.02.2013 г. между „*** - кредитор, от една страна, и Н. Д. Г. с ЕГН: ********** -
кредитополучател и оправомощен държател, е подписан Договор за кредитна карта на
физическо лице № 0105 от 12.02.2013 г. /договора/. По силата на сключения договори
ищецът е предоставил на оправомощения държател кредитен лимит в размер а 2000,00 лева.
От своя страна, същият се е задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по
договора в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната
погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните вноски зависят от това дали и колко
пари е усвоил оправомощеният държател. При този вид кредити, т.е. кредитни карти, няма
ясно дефинирани брой вноски, които следва да бъдат направени с цел погасяване на
кредита, те. не се изготвя погасителен план.
В чл.4.1. от договора е 4.1.1 от договора е определена единствено минимална
погасителна вноска (МПВ), в размер на не по-малко от 3% от отпуснатия кредитен лимит,
която оправомощеният държател се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си,
посочена в чл.4 и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл. 4.1.1 от
договора е посочен период на клиентски плащания (ПКП), т.е. периодът, в който
оправомощеният държател може да усвоява, т.е да ползва суми до размера на кредитния
лимит - всеки календарен месец от първо до последно календарно число. В чл. 4.1.2. от
Договора е посочен период на погасяване/издължаване (ПП), т.е. периодът, в който
задължително следва да бъде правена поне минималната вноска за погасяване на
използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ
периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. В чл. 3 от
Договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се
дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати просрочия.
Определен е краен срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по
кредитната карта суми договора, а именно 2 години, считано от датата на сключване на
договора. Освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка
регламентира и случаите, в които кредитът, в настоящия случай кредитния лимит, става
предсрочно изискуем - чл. 10 от договора.
Видно от приложената към настоящата справка „Информация за сметка за периода от
12.02.2013 г. до 19.05.2022 з.“съдържаща данни за извършваните с картата операции, в т.ч.
плащания, тегления, погасявания и др., кредитополучателят е използвал средства от
кредитния лимит, но не е погасявал изцяло и в срок ползваните суми, в т.ч. и МПВ.
С оглед неизпълнението, ищецът се е възползвал от правото си, съгласно чл. 7.1., във
вр. с чл. 7.1.1. от Общи условия към договора (Раздел I - т. III. "Общи правила за кредитни
карти за физически лица"), във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ, да обяви цялата непогасена част от
кредита за предсрочно изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на
изискуемите суми - главница и лихви, включително такси и разноски. Датата, на която
2
кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем - 22.05.2014 г., е посочена в документа по
чл. 417 ГПК (приложен в оригинал по ч.гр.д. 5821/2020 г. на Районен съд Плевен). Ищецът е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
настоящия иск /т.е. заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, за което е уведомил
кредитополучателя чрез покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявление по чл. 60
от ЗКИ (същите са приложени като доказателство към настоящата.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 03.11.2020 г. по ч.гр.д. 5821/2020 г. на Районен съд Плевен :
1. 1995.59 лева - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № 0105 от
12.02.2013 г.
2. 43.47 лева - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
18.03.2014г. до 22.05.2014 г.
3.2063.13лева - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от
22.05.2014г. до 01.11.2020 г.
4. 72.00 лева - разходи за връчване на Покана за доброволно изпълнение и уведомление
по чл. 60 ЗКИ
5.Законна лихва върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата
Претендират се разноски от исковото и заповедното производство.
По искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът приема, че следва
да се произнесе впоследствие, след извършване размяна на книжа във вр. с депозирания
писмен отговор от ответната страна и наведените доводи и направеното оспорване в същия
по реда на чл.193 от ГПК.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез пълномощника адв. Т. К. - АК - Плевен, с адрес за призоваване: ***, с който
предявеният иск се оспорва изцяло и се твърди следното : оспорва се наличието на
договорни отношения по представеното към исковата молба копие на Договор за кредитна
карта на физическо лице №0105 от 12.02.2013г. с „***. Ответникът заявява, че не е сключвал
такъв договор и не е страна по него;. не е подписвал този договор и не е присъствал на
подписването му; не е упълномощавал изрично което и да е лице за сключването на този
договор; не е получавал и не е виждал предоставената му кредитната карта - предмет на
сключения договор. Не е извършвал каквито и да било финансови операции - теглене на
суми, плащания и др., поради което и не дължи претендираните в исковата молба от ищеца
суми. В резултат на претърпяна злополука през 2005г. - изгаряне III. ст., на ответника са
ампутирани и двете му ръце. Към момента на сключване на процесния договор на
12.03.2013г. същият е инвалидизиран с ТЕЛК 100% нам. трудоспособност с чужда помощ и
реално не е могъл чисто физически, да положи „свободно“ своя подпис и да подпише
3
договора на всяка страница.
На следващо място, претендираните от ищеца суми са недължими и поради наличие на
изтекла погасителна давност. Съгласно чл.110 ЗЗД всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност, като давността
започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. Видно от исковата молба и
представените към нея доказателства, датата на която кредитния лимит е обявен за изцяло
предсрочно изискуем е 22.05.2014г., което изрично се посочва от ищеца в ИМ, и се
подкрепя от представените като доказателства към ИМ извлечения от „Информация за
сметката за периода 12.02.2013г- 02.11.2020г.“
Главница по ползвания кредит е била предсрочно изискуема на 20.05.2014г., от който
момент, съгласно чл.114 от ЗЗД, давността е започнала да тече, доказателства за спиране или
прекъсването й няма представени по делото. Ето защо, започналата да тече на 22.05.2014 г.
погасителна давност, е изтекла на 22.05.2019г. — преди датата на подаване в Районен съд -
Плевен на Заявлението по чл. 417 за издаване на заповед за изпълнение - 02.11.2020г. С
изтичане на 5-годишен период от време, правото на вземане за главницата е погасено, а
съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите
от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. погасени са и
акцесорните вземания за лихви претендирани от ищеца: договорна лихва от 18.03.2014 г. до
22.05.2014 г. в размер на 43.47 лева и лихва върху просрочена главница от 22.05.2014 г. до
01.11.2020г. в размер на 2063.13 лева. С оглед горното, недължими се явяват и претенциите
на ищеца за присъждане на разноски - за адв. възнаграждения, държавна такса както в
настоящото производство, така и в инициираното по чл.417 ГПК /ч.гр.дело №5821/2020г. на
PC Плевен/.
Излага се, че дори ищецът да не е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, то по силата на т.4.2. от Договора с изтичането на крайния срок за
окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредитната карта суми, а именно
2 години, считано от датата на сключване на договора - 12.02.2013г., то след 12.02.2015г. по
отношение на невъзстановените и непогасени суми по картата, автоматично по силата на
самия договор, би настъпила изискуемост на кредита, и спрямо този начален момент също е
налице изтичане на срока предвиден в чл.110 ЗЗД, поради което задължението се явява
платимо, но недължимо към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК.
В тази връзка се възразява относно изпратената до ответника Покана за доброволно
изпълнение от дата 06.07.2020г. - година след изтичането на общата погасителна давност, с
което действие ищецът прави опит за саниране на изтекъл вече давностен срок. От
приложените към исковата молба доказателства не става ясно защо кредиторът е
бездействал в този 6- годишен период от време, след като е обявил предсрочната
изискуемост на кредита, от една страна, а от друга, не е ясно, кое лице е получило/приело
поканата от негово име, дали е поело ангажимент да предаде съответния документ и не на
последно място достигнала ли е тази покана до знанието на ответника.
4
Съдът е сезиран с искане да отхвърли иска.
Оспорва се валидността на представения към ИМ Договор за кредитна карта на
физическо лице № 0105 от 12.02.2013г. с „***.
В о.с.з. не се явява представител на ищцовата страна. Съдът е дал неколкократно
възможност на ищеца да предсатви в оригинал оспорените от ответника писмени
доказателства – основание на исковата претенция, но задължението не е изпълнено. Съдът
е уведомен с писмено изявление, че оригинали не могат да бъдат представени.
В о.с.з. ответникът не се явява, представлява се ота адв.К., която поддържа доводите в
отговора и оспорва изцяло иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона ,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е допустим, но по същество изцяло неоснователен и недоказан. Следва да бъде
отхвърлен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, с отговора, е оспорил истинността на
представените от ищеца писмени доказателства - договор за кредитна карта от
12.02.2013год., като е заявил, че към датата на сключване на този договор не е могъл
обективно да подпише същия, т.к. е с ампутирани ръце. Видно от приложеното от същия
пълномощно по отношение адв.К. е, че е подписано от ответника с полагане ан отпечатък на
палец на крак. Оспорването е направено своевременно, а ищецът не е представил каквито и
да било доказателства в оригинал, от които да се установява наличие на валидна
облигационна връзка между страните. Не е поискано и допускане до разпит като свидетел
на лице, което видно от копието на представен документ от ищеца /приложен на л.8/ е
удостоверило полагането на подписите на лицата, подписали процесния договор. На
основание чл.183 ал.1, изрч.2-ро от ГПк представеният по делото договор №0105/
12.02.2013год. следва да бъде изключен от доказателствата по делото. При това положение
ищецът не може да докаже претенцията си, поради което искът следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските,
направени от ответника по делото, в размер 756лв. - представен е списък на разноските,
приложен на л.86 от делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, със седалище в *** и адрес на управление: ***, ***,
с *** чрез адв. К. И. И. от САК, преупълномощен от ***, peг. по ф.д. *** по описа СГС, с
***, със съдебен адрес: *** против Н. Д. Г. с ЕГН**********, с адрес: ***, с адрес за
призоваване: ***, адв.Т.К., иск на основание чл.422 от ГПК за признаване за установено да
дължи сумите 1995.59 лева - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице
5
№0105 от 12.02.2013 г., 43.47 лева - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит
за периода от 18.03.2014г. до 22.05.2014г., 2063.13лева - лихва върху просрочена главница
по договора за кредит за периода от 22.05.2014г. до 01.11.2020 г., 72.00 лева - разходи за
връчване на Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5821/2020год. и изпълнителен лист, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК„***, със седалище в *** и адрес на
управление: ***, ***, с ***, чрез адв. К. И. И. от САК, преупълномощен от ***, peг. по ф.д.
*** по описа СГС, с ***, със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Г. с
ЕГН**********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, адв.Т.К., разноски по делото -
756лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6