Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 22.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА
и с участие на прокурора
изслуша докладваното от съдията гр.дело №3429 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, съединен с иск по чл.537,
ал.2 ГПК.
Ищцата Г.С.В. твърди, че с нотариален
акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ - Русе под №48, том 9, дело 1645,
вх. рег. №3750/15.03.2015г. е придобила собствеността на ½ ид.ч. от
поземлен имот №160004 в землището на с. Мечка, община Иваново, обл. Русе,
целият с площ 2.000 дка, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория на
земята при неполивни условия, в местността “Павлов бостан”, при граници и
съседи: имоти №№ 160005, 000176, 160003 и 160010. Предишният собственик на
имота П В Р (неин дарител) и А Т К са получили в общ дял описания недвижим имот
и са станали негови съсобственици, съгласно договор за доброволна делба. Като
собственик на ½ ид.ч. от описания имот е извършвала всички присъщи
действия, придобиването и упражняването на правото на собственост е заявила по
надлежния ред пред общинската администрация с. Иваново и пред Общинска служба
по земеделие – с. Иваново. За имот №160004 и за съседния имот 160003, който е
нейна собственост на основание покупко-продажба, на 19.12.2013г. е сключила
Договор за наем на земеделска земя с наемателя “Бодуров и синове” ООД, ЕИК
*********, за срок от три години и дружеството ги е заявявало за ползване,
подавало е заявления по схеми и мерки за подпомагане. На 14.11.2013г. е подала
заявление за трасиране на имот №160004, извършено на 18.12.2013г., във връзка с
което от Кметството на с. Мечка била сформирана комисия и били поставени четири
бетонни кола, съставен е Констативен протокол от 18.12.2013г. Ответникът
оспорва правото й на собственост върху имота и премахнал трасировъчните
елементи. Обжалвала действията му пред Районна прокуратура – Русе, но същата е
отказала да образува наказателно производство. Последвали поредица от
обжалвания, като последният отказ за
образуване на наказателно производство е бил потвърден с Постановление от
17.10.2016г. на ВКП. Твърди, че с предприетите от нея действия непрекъснато във
времето е отблъсквала владението от страна ответника Н.Р.К.. Същият се е
снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност за целия
имот №160004 с площ 2.000 дка. Втората ответницата М.Т.К. е негова съпруга.
Двамата ответници не са придобили правото на собственост чрез изтекла
10-годишна придобивна давност - не са налице предпоставки по чл.79, ал.1 ЗС.
Моли да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
½ ид.ч. от поземлен имот №160004 в землището на с. Мечка, община
Иваново, обл. Русе, целият с площ 2.000 дка, начин на трайно ползване – нива,
четвърта категория на земята при неполивни условия, в местността “Павлов бостан”,
при граници и съседи: имоти №№ 160005, 000176, 160003 и 160010, както и съдът
да отмени констативен нотариален акт за собственост на описания недвижим имот
за правата над ½ ид.ч., вписан в СВ гр. Русе под №66, том 43, дело
№8886/2018г., рег. №17289/28.12.2018г. Претендира за разноски по делото.
Ответниците
Н.Р.К. и М.Т.К. чрез процесуалния си представител заявяват, че искът по чл.124,
ал.1 ГПК е неоснователен. Описаният в исковата молба имот се намира в терен,
който преди възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е представлявал “ясаци”.
Ответникът Н.К. е имал ясак в тази част от местността “Павлов бостан”, който е
бил отграничен от останалите ясаци от всички страни с каменна ограда, по
наследство. Наследодателите му, както и той самият са го ползвали и
обработвали, както при наличието на ТКЗС, така и след реституирането на
земеделската земя в производството по ЗСПЗЗ, в същите граници го владее и
обработва и понастоящем, несмущавано от когото и да било. Подал е заявление за
възстановяване на имота в стари реални граници, но в решението на ПК е
допусната грешка, като вместо да бъде възстановена собствеността върху
процесния имот, е посочено, че се възстановява собствеността върху имот 160005,
собственост на негов братовчед. Независимо от това, от 1997г. до сега имотът е
бил в негово владение, бил е обработван и владян от дядо му и баща му. Ищцата
за пръв път е предявила претенции за собственост относно спорния имот във
връзка с трасирането на имота, а впоследствие сигнализирала прокуратурата за
евентуално самоуправство от негова страна. Счита грешката в решението на ПК за
несъществено и дори да се установи, че поради това имотът не му е бил
възстановен, то ползвайки и обработвайки го несмущаващо, го е придобил по
давност преди каквито и да било претенции от страна на ищцата или на нейния
праводател. Моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски.
По
делото са представени писмени доказателства, в т.ч. документите в приложената
кафява папка, разпитани са свидетели и е назначена техническа експертиза, чието
заключение и допълнително такова са приложени в писмен вид.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Ищцата се легитимира като собственик на
описания в исковата молба недвижим имот с нотариален акт за дарение на недвижим
имот №15/14.03.2013г., том ІV, рег. №1788, дело №240/2013г. на русенския
нотариус Адриана Филчева, вписан в Служба по вписванията гр. Русе с вх. рег. №3750/15.03.2013г.,
акт №48, том 9, дело №1645/2013г. От същия е видно, че П В Р й дарява ½ ид.ч.
от следния недвижим имот: земеделска земя (нива), цялата с площ 2.000 дка,
намираща се в землището на с. Мечка, община Иваново, област Русе, ЕКАТТЕ 47977,
местността “Павлов бостан”, четвърта категория, представляваща имот №160004 по
картата на възстановената собственост, при граници имот №160005, имот №000176,
имот № 160003, имот №160010.
Правният си интерес от предявяване на
установителния иск за собственост ищцата доказва с нотариален акт №183/27.12.2018г.,
том 3, рег. №4700, дело №462/2018г. на русенския нотариус Румяна Лечева, с
който ответникът Н.Р.К. е признат за собственик по давност на същата земеделска
земя (имот №160004) – ПИ с идентификатор 47977.160.4, съгласно скица на
поземлен имот №15-1133045-0412.2020г. (л.112).
От заключението на техническата експертиза,
потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. Г.И.Ф. в съдебно заседание на
21.01.2021г., се установява, че имот №160004 по стар регулационен план от
1932г., за който няма данни да е приложен, е част от имот №327, кв. 46, чиято
площ е 3307 кв.м. В приложения на л.119 Разписен списък имот №327 е записан на
Р К.Р., наследодател на ответника Н.Р.К. (Удостоверение за наследници
№191/10.07.1995г. – вж. кафява папка), без записан акт за собственост. От същия
разписен списък се установява, че Р П, който е наследодател на праводателя на
ищцата, е бил собственик на имот №328. Границите на имот пл. №328 на Р П са
заключени между цифрите 1, 2, 21 и 20. От допълнителното заключение на
техническата експертиза (л.122а) и от комбинираната скица на вещото лице се
установява, че между границите на имот №328 и на възстановения на наследниците
на Р П имот №160004 няма съвпадение, няма съвпадение между възстановения по
ЗСПЗЗ имот и имота, притежаван от Р П преди образуването на ТКЗС, съгласно
данните от кадастралния план от 1932г. Съгласно Протокол от 20.11.1945г. по ЧГД
№507/1945г. на Русенския околийски съд (л.85) братята Р и И Р получават в съсобственост
с равни права нива от 3.9 дка в същото землище, но през 1991г. при влизане в
сила на ЗСПЗЗ съсобственият имот №327 е извън регулация. При възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ същият имот е разделен на две части и са образувани два
нови имота: 160005 и 160006. С решение №34М/04.12.1995г. на Поземлената комисия
с. Иваново на Н.Р.К. е възстановено правото на собственост върху нива от 1.780
дка, четвърта категория, местност “Павлов бостан”, имот по картата на землището, а имот 160006 е
възстановен на В И К.. Възстановените имоти №№160005 и 160006, както и
процесният имот се намират в масив 160, чиито граници не са идентични с тези на
имотите по плана от 1932г., нито с отредените за тях парцели. След справка в
Общинската служба “Земеделие” с. Иваново вещото лице е констатирало, че имотите
на бившите собственици са възстановени, без да са спазени точните им места по
кадастралния план от 1932г., а са възстановени на принципа на план за
земеразделяне. Към момента на възстановяването на земята не е имало спор за
собственост между отделните собственици. Проблемът е възникнал след придобиване
от ищцата на ½ ид.ч. от поземлен имот 160004 и трасирането му на терена,
при което се е установило, че ответникът Н.Р. го обработва. След постъпило
искане до ОСЗ с. Иваново за преработка на влезлият в сила план за земеразделяне
на масив 160 по чл.26 ППЗСПЗЗ МЗХ, Дирекция “Поземлени отношения и комасации” е
отговорила на Н.Р. с писмо от 18.02.2015г. (л.78), че при съгласие на всички
собственици на масив 160 помежду си и за тяхна сметка следва да поръчат
кадастрално заснемане на имотите според границите, които те считат за
действителни и със заявление пак от тяхно име с нотариална заверка на подписите
им да поискат отразяване на кадастралното заснемане по реда на Наредба №49 за
поддържане на КВС. Поради несъгласие на всички собственици в масив 160 не е
извършвано кадастрално заснемане на същия. По приложената към заключението
комбинирана скица ясакът – имот №160004 по КВС на с. Мечка (сега ПИ с
идентификатор 47977.160.4), е заключен между числата 11, 12, 13 и 14 и попада
върху имот пл. №327, изобразен със зелен цвят и заключен между цифрите 1, 2, 3,
4, 5 и 6. Имот 160004 е съседен на възстановения на Н.Р.К. ***. Към момента Н.Р.К.
владее (обработва) поземлени имоти 160003 и 160004, последният от които е
предмет на констативния нотариален акт от 27.12.2018г.
Съгласно чл.14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ (изм.
ДВ., бр.45/16.05.1995г.), Общинската поземлена комисия се произнася с решение
за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и
категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията
на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага
скица на имота.
От приложената пълна история на имот
№160004 към 23.04.2019г. се установява, че Решение №34М от 04.12.1995г. за
възстановяване право на собственост в стари реални граници на ОСЗГ с. Иваново
на Р Д П е станало по реда на чл.14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ).
От приложеното в преписка №50160 за
възстановяване на земеделските земи на Н.Р.К. (кафява папка) Решение №34М от
04.12.1995г. за възстановяване правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива от 1.780 дка – имот №160005, също
се вижда, че решението е издадено по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Като съобрази заключението на
експертизата, че имотите на бившите собственици не са възстановени в стари
реални граници, а са възстановени в нови реални граници с план за земеразделяне,
съгласно чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, съдът намира, че решенията на ПК с. Иваново,
като административен акт, противоречат на разпоредбите на ЗСПЗЗ за
възстановяване на земеделската собственост при посочените в закона условия,
поради което гражданският съд не е обвързан с тези решения. При спор за
собственост на земеделски имот съдът по реда на косвения съдебен контрол зачита
само валидното – съобразено със закона, възстановяване на собствеността.
По изложените съображения и с оглед
установеното от фактическа страна и от заключението на експертизата, че
ответникът владее (обработва) имот, заключен между цифрите 22, 2, 23 и 24 от
комбинираната скица на вещото лице, както и че същият не попада в границите на
имот №328 по плана за земеразделяне от 1932г. на Р П, заключен между цифрите 1,
2, 21 и 20, притежаван от него преди образуваното на ТКЗС, съдът счита, че
искът по чл.124, ал.1 ГПК за установяване право на собственост на ищцата върху
имот №160004 е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора съдът не
обсъжда показанията на разпитания свидетел на ищцата В Ц В, които не са
конкретни и основно възпроизвеждат чужди оплаквания.
По
иска с правно основание по чл.537, ал.2 ГПК:
Ищцата
оспорва доказателствената сила на констативен нотариален акт №183/27.12.2018г., том 3, рег. №4700, дело №462/2018г.
на русенския нотариус Румяна Лечева, с който ответникът Н.Р.К. е признат за
собственик по давност на земеделска земя - имот №160004.
Нотариалният
акт е официален документ и като такъв има доказателствено значение. Тежестта за
доказване несъществуването на признатото от нотариуса право пада върху ищеца,
който го оспорва и за да защити правото си на собственост той следва да предяви
против лицето, което ползва нотариалния акт съответен иск за защита на правото
си на собственост. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Съгласно
чл.537, ал.2, изр.3 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена
претенцията на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. В т.см. съдът съобрази
тълкуването на закона, дадено в Тълк.
реш. №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г., ОСГК, ВКС.
Тъй като положителният
установителен иск за собственост на процесния недвижим имот се отхвърля, а отменяването на цит по-горе нотариален
акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск,
то съдът намира, че и този иск следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата
следва да заплати на ответниците 920 лв разноски по делото.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.В. ***, ЕГН **********, срещу Н.Р.К., ЕГН ********** и М.Т.К., ЕГН **********,***,
положителен установителен иск по чл.
124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Н.Р.К. и М.Т.К., че Г.С.В.
е собственик ½ ид.ч. от поземлен имот №160004 в землището на с. Мечка,
община Иваново, обл. Русе, целият с площ 2.000 дка, начин на трайно ползване –
нива, четвърта категория на земята при неполивни условия, в местността “Павлов
бостан”, при граници и съседи: имоти №№ 160005, 000176, 160003 и 160010, както
и иска за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за
собственост на описания в него недвижим имот за правата над ½ ид.ч.,
вписан в СВ гр. Русе под №66, том 43, дело №8886/2018г., рег.
№17289/28.12.2018г..
ОСЪЖДА Г.С.В. да заплати на Н.Р.К. и М.Т.К. сумата 920 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: