Решение по дело №1249/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от П. Т. М., [ЕГН], от гр. София, [улица], чрез адв. Ц. М. от САК, против решение № 505 от 15.04.2024г. на ВРС, постановено по НАХД 20243110200784 по описа на ВРС за 2024г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 7616076 издаден от ОД на МВР, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на касатора на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно. Счита, че процедурата по установяване на процесното административно нарушение е опорочена, тъй като не са спазени изисквания на Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и система за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди, че не са спазени нормативно разписаните изисквания в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 по издаване на Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система - не бил посочен начало и край на контролирания участък и направения снимков материал нямал идентификационен номер. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени електронния фиш. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, чрез юрисконсулт Л.-А. оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли, решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П. Т. М. против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7616076 издаден от ОД на МВР, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

За да потвърди процесния ЕФ, ВРС е приел, че на 07.06.2023г. в 22:43 часа в гр. Варна, по [улица]до спирка „Студентска“, в посока от центъра на града към к.к. “Зл. пясъци“, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Сеат Леон” с рег.№ [рег. номер] установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120ссd1, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 72 км./ч., като превишаването е 22 км./ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Системата била въведена в експлоатация на 07.06.23г., в часовия интервал от 21:00ч. до 23:00ч. обслужващия служител И. П.. Като собственик на превозното средство, регистрирано в масивите на МВР с рег. [рег. номер] бил установен П. Т. М.. Било констатирано, че срещу него е влязъл в сила на 02.12.22г. ЕФ серия К № 3634915, издаден от ОД на МВР-Хасково, поради което на 14.06.2023г. бил издаден електронния фиш, с който на М., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 200 лв. при условията на повторност.

За да потвърди електронния фиш, въззвния съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, като са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на всички законови изисквания. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която въвежда специален ред за издаване на ЕФ, въззивният съд е отхвърлил възраженията за допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и за липсата на задължителни реквизити в съдържанието му.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като споделя мотивите за потвърждаване на електронния фиш. Изводите на районния съд се основават на подробно, последователно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства. Въззивният съд е извел правилно фактите и ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност по основание и размер на наложеното наказание.

Неоснователно е възражение в касационната жалба, че в Протокол за използване на АТСС липсва начало и край на контролирания участък. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120ссd1. В Протокол за използване на АТСС, Приложение към чл. 10, ал. 1, се установява дата на използване – 07.06.2023г., а от попълнените в протокола данни по несъмнен начин се потвърждават данните за място за контрол – начало и край на участъка – бул. Княз Борис I, сп. „Студенска“, посока на задействане на контролираните МПС – приближаващ, съответно началния и крайния час на работа, при което не се констатират непълноти, противоречия или разминавания в съдържанието на протокола. За използваното АТСС е представено удостоверение, че е от одобрен тип съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Представен в преписката е и Протокол от проверка, с констатация в т. 9 - при проверката се установи съответствие с одобрения тип.

При установеното попълване на реквизитите в протокола по чл. 10 от Наредбата, както и представената снимка, която е и с изображение на номера на автомобила, няма обосновано съмнение относно извършеното нарушение. В снимката освен автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. В снимката има посочване на № 120ССD1/0185573. Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, доколкото е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на касатора, като от изложените възражения от жалбоподателя не се внасят съмнения относно съставомерните елементи на нарушението.

В административната преписка се съдържа снимков материал съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като е отбелязана датата, на която е извършено заснемането на поставеното АТСС – 07.06.2023г. и часовия диапазон 21,00 - 23,00 часа. С оглед на посочените вече реквизити в протокола, както и представеното изображение на автомобила при извършването на нарушението, то последното се явява ясно и недвусмислено установено. Изводите на РС – Варна за липса на допуснати процесуални нарушения са правилни и обосновани и се споделят от настоящата инстанция.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505 от 15.04.2024г. на ВРС, постановено по НАХД 20243110200784 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА П. Т. М., [ЕГН], от гр. София, [улица]да заплати на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.