Р Е Ш Е Н И
Е
№ 38
гр. Велико
Търново,12.02.2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с
участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по
касационно наказателно-административен характер дело № 10300 по описа
на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Областна дирекция по
безопасност на храните – Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***С.
от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №260009 от 14.08.2020 година,
постановено по НАХД №72/2020 година по описа на Еленският районен съд.
Оплакванията са за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2
от НПК.
Касаторът сочи, че неправилно е
приложена от районният съд разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като в
случая визираните в нея обстоятелства са налице и това обосновава издаването на
наказателното постановление. Всъщност не е налице сочената от съда липса на
дата на извършване на нарушението, тъй като това е датата, на която е извършена
проверката в обект на ответника по касация – 27.01.2020 година. Всъщност
разпитаният като свидетел ветеринарен лекар обслужвал две общини, като е
невъзможно ежедневното му 24 часово присъствие във всички регистрирани
животновъдни обекти с оглед проследяването на движението на животни в тях. Касторът сочи, че според разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6
от ЗВМД собственикът, ползвателят следва да обяви писмено движението на
животните, напускащи обекта поради транспортиране, промяна на собствеността или
клане и то на регистрирания ветеринарен лекар, който го обслужва, като това
обявяване се прави 24 часа до съответното обстоятелство. В конкретният случая е
било констатирано, че в деня на проверката 79 броя овце не се намират физически
в обекта, като собственикът на обекта не е подал уведомление до регистрирания
ветеринарен лекар за тяхното движение. Затова за актосъставителя
е невъзможно да установи точната дата, на която е възникнало задължението за
собственика на обекта за уведомяване на частния ветеринарен лекар, поради
невъзможността да се установи несигурно събитие – в кой именно момент
собственикът е решил да транспортира или заколи определени животни. Всъщност
ако в деня на проверката се установели липсващи животни в обекта, които не са
описани в ИИС на БАБХ, то нарушението е вече извършен, тъй като задължението за
уведомяване го предхожда с 24 часа. Именно датата на проверката е и дата на
нарушението, като от тази дата текат давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН според касатора. Що се касае
до липсващата индивидуализация на животните, то касаторът
сочи, че тази пълнота е попълнена чрез представена по делото справка по
идентификатори на овцете, които не са намерени в животновъдния обект и чрез
сравнителната таблица на идентификаторите на животните, която съдържа
идентификаторите на овцете, въведени в ИИС на БАБХ към датата на проверката и
идентификаторите на разчетените с четящо устройство, открити в обекта в момента
на проверката овце. Касаторът поддържа и неправилност
на решението на съда с оглед приетото за липса на административно-наказателен
състав. Неправилен е извода на съда за липса на местоизвършване
на нарушението. Неправилно, според касатора, най –
сетне съдът е приел, че правото на защита на ответника по касация, е нарушено. Никакви
съществени процесуални права на претендирания
нарушител не са били компрометирани по
време на производството пред АНО.
Ответникът
по касация „Агро Еко 2013“ ЕООД – Златарица не заема
становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно
чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С решението
на районният съд, което е предмет на касационен контрол, е отменено наказателно
постановление №********** от 29.04.2020 година на изпълняващия функцията
директор на ОБДХ – Велико Търново, с което, за претендирано
нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД и на основание чл.416,
ал.2 във връзка с ал.1 от същия закон на ответника по касация „Агро Еко 2013“ ЕООД – Златарица, е наложена имуществена
санкция в размер от 500 лв.
Коментирайки
обстойно събраните по делото доказателства – писмени и гласни – съдът е приел
за установено от фактическа страна, че на 27.01.2020 година е съставен АУАН от
главен инспектор в ОБДХ – Велико Търново в присъствието на управителя на претендирания нарушител и в присъствието на още двама
свидетели, като в обстоятелствената му част е било отразено, че на датата на
съставянето на този акт при проверка на животните в ЖО на ответника по касация
е установена липса на 79 броя овце от този обект, находящ
се в село Сливовица, община Златарица, като липсва уведомление до частния
ветеринарен лекар доктор Й.за продадени, умрели, заклани и напуснали обекта
животни. Според АУАН нарушена е разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД. Въз
основа на този акт според съда е издадено и процесното
пред него наказателно постановление. В обстоятелствената му част са посочени
същите обстоятелства, като освен това е прието, че в този ЖО се отглеждат общо
588 овце според справка от ИСС на БАБХ, а са констатирани при проверката едва
504 с пълен комплект идентификатории 5 броя с паднали
идентификатори, съответно не са намерени 79 броя овце. Всъщност тези
констатации се основават на обстоятелства, описани и в констативен протокол
№0000765 от 27.01.2020 година, в който накрая са дадени и две предписания,
адресирани към собственика на ЖО и на отглежданите животни.
От правна
страна съдът приема, че всички доказателства, събрани по делото, включително и
ветеринарномедицинските свидетелства за придвижване/транспортиране на животни,
съответно от дати 13.01.2020 година, от 12.01.2020 година, от 9.12.2019 година,
от 11.11.2019 година, от 23.10.2019 година и от
4.06.2019 година, не установяват извършването на нарушението, нито вината на
нарушителя. Съдът е аргументирал, че всъщност лисват субективните и обективни
признаци на състава, за да ес ангажира отговорността на ответника по касация. Най
– сетне съдът е посочил, че в АУАН и НП е посочено и, че липсват подадени
уведомления до ветеринарния лекар, обслужващ обекта за наличието на умрели
животни, което всъщност представлява нарушение на разпоредбата на чл.132ь,
ал.1, т.5 от ЗВМД и е наказуемо по състава на чл.417, ал.2 от този закон , а не
по състава на чл.416, ал.2 от ЗВМД.
Извън тези
лаконични изводи по приложението на визирания в НП административно-наказателен
състав, съдът е посочил, че както АУАН, така и НП са опорочени от формална
страна, а и са процесуално незаконосъобразни. Прието е в това отношение в
решението, че не са спазени изискванията на чл.43, т.3, 4 и 5, както и тези на
чл.67, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Този извод на съда е обоснован с липсата на пълно
описание на нарушението, на датата на извършването му. Не е ясно според съда
коя правна норма е нарушена и в какво именно се състои това нарушение, тъй като
посочената разпоредба на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД е конкретна и съдържа
правило за поведение, но в НП не са описани признаците на нарушението,
кореспондиращи с тази правна норма. Не е отразено в юрисдикционният
акт кои действия или бездействия на ответника по касация осъществяват състав на
нарушение, а и липсва посочване на съставомерно
поведение, за да се прецени кога и как е извършено. Всъщност липсва и описание
с посочване на предписано дължимо поведение, неспазването на което е довело и
до обективиране на нарушението. Съдът, в мотивите на
решението си е конкретизирал на плоскостта на посоченото, че при твърдение за
нарушаването на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД е трябвало да се посочи кои точно
изисквания на тази разпоредба са
нарушени – тези за транспортиране, за промяната на собствеността или за клане
на животни. Липсата на тези обстоятелства е довела и до компрометиране на
правото на защита на ответника. Посочено е, че както в АУАН, така и в процесното пред съда НП липсва индивидуализация на
животните чрез отразяване на номерата на ушните им марки, за да се прецени на
кого са собственост с оглед състава на чл.416, ал.2 от ЗВМД.
След като
изпълнителното деяние, съставляващо нарушаване на изискванията на чл.132, ал.1,
т.6 от закона се обективира чрез бездействие, то според съда началният момент е денят, следващ изтичането на
законовия срок за изпълнение на задължението, но в постановлението не е посочен
нито началния момент, от който следва да се счита възникнало задължението, нито
датата на извършването на нарушението, т.е. на довършването му. Според съда
това препятства както прилагането на разпоредбите на чл.3 от ЗАНН, така и
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Тези обстоятелства според съда са част от
обективния състав на съответното нарушение и липсата им неминуемо води до
формална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Решението е
правилно.
Видно от
съдържанието на процесното пред районният съд
постановление, в обстоятелствената част на същото е нарушението е описано по
следният начин: на 27.01.20202 година при извършена физическа и документална
проверка на основание на заповед №46/23.01.2020 година на директора на ОБДХ, от
двама изрично посочени инспектори в отдел „здравеопазване на животните“ в
животновъден обект с рег.№ 5157-0086 в село Сливовица, община Златарица, който
е стопанисван от „Агро Еко 2013“ ЕООД, в присъствието
на управителя на дружеството и регистрирания ветеринарен лекар д-р Илия
Йорданов, е установена липса на 79 броя животни, които не са открити в този
обект. Съгласно справка в ИИС /Интегрирана информационна система по чл.51, ал.3
от ЗВМД/ на БАБХ към 27.01.2020 година в обекта се отглеждат 588 броя овце,
като след проверката с четящо устройство на всички налични в обекта животни, са
констатирани 504 броя овце с пълен комплект идентификатори и 5 броя овце с
паднали ушни марки, като са поставени заместващи идентификатори. Не са намерени
79 броя овце, които са заведени по ИИС на БАБХ и липсват подадени от
дружеството писмени уведомления до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ
обекта – доктор Йорданов, за продадени, умрели, заклани или напуснали обекта
животни, които са основание за отписването им като местодомуващи
в обекта по ИИС на БАБХ. Посоченото е квалифицирано като нарушение на чл.132,
ал.6, т.2 от ЗВМД.
На първо
място следва да се отбележи, че в случая е ангажирана безвиновна
отговорност на дружество по реда на чл.83, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.416,
ал.2 от ЗВМД. Затова изводите на съда, които се основават на неточното описание
на деянието като волева дейност проявена чрез изпълнително деяние под формата
на действие и/или бездействие, характерно за правосубектно
физическо лице, са неправилни, макар и посоченото да не влияе на правилността
на съдебния акт.
На второ
място, санкцията по ал.2 на чл.416 от ЗВМД е приложена за описани в
разпоредбата на ал.1 нарушения /в смисъла, вложен в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН/. Видно от тази разпоредба, имуществената санкция се налага когато
собственик на селскостопански животни не изпълни нормативни задължения, които
са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.
132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 и 22.
За да е
формално законосъобразно в такъв случай постановлението, следва да се посочи
кое точно нормативно задължение, на което субекта на нарушението е адресат не е
изпълнено, и в какво именно се състои това неизпълнение. Правилно в този аспект
районният съд е приел, че в обстоятелствената част на постановлението не са
описани съответните съставомерни признаци на
нарушението, които да кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма. В процесният случай, дори и да се приеме тезата на касатора относно невъзможността да се установи за кое
именно обстоятелство съответният ветеринарен лекар не е уведомен писмено, то
това не означава, че в постановлението не следва изрично да се посочи, че става
въпрос за липсващи по някаква причина точно идентифицирани животни, които са
предназначени за лична консумация, каквото е изричното изискване на
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.6 от закона, което не може да се тълкува разширително или поправително. Извън това, правилно е най –
сетне становището на районният съд, че в постановлението липсва посочване за
това кои именно изисквания на посочената норма са нарушени от ответника по
касация, предвид съдържанието на тази норма, изискваща описанието на
неспазването на всяко от алтернативните и хипотези да е пълно, ясно и точно при
прилагане на санкционна последица. В този контекст е правилен извода на
районният съд, че при така описаното в обстоятелствената част на постановлението
не става ясно дали съответните животни са откраднати, умрели или убити /на
които обстоятелства съответства задължението по чл.132, ал.1, т.5 от ЗВМД/ или
са транспортирани, заклани, продадени или дарени, за които обстоятелства е
налице задължението по чл.132, ал.1, т.6 от с.з.
Следва
решението да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №260009 от 14.08.2020 година, постановено по НАХД №72/2020 година
по описа на Еленският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.