№ 412
гр. Плевен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500566 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1028/07.07.2022 г., постановено по гр. дело № 1557/2022
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е изменил на основание чл. 150
от СК размера на определената по гр.д. №1571/2017 г. по описа на ПлРС
издръжка, дължима от Е. Я. М. с ЕГН **********, адрес: гр.София, *** в
полза на детето на детето E.E.M., с ЕГН **********, действащо чрез своята
майка и законен представител Я. Г. В. с ЕГН ********** и двете с адрес:
гр.Плевен, ***, посредством увеличаване на същата, от 200.00 лева /двеста
лева/ на 300.00 /триста/ лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.03.2022 г. до настъпване на причини за нейното отменяне
или изменяне, като е отхвърлил иска за горницата над присъдения размер от
300 лв. до претендирания размер от 350 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Е. Я. М. с ЕГН **********,
адрес: гр.София, *** да заплати в полза на Плевенски районен съд сумата от
401,14, представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на обявяването
му – 07.07.2022 г., пред ПлОС.
1
Постъпила е въззивна жалба от адв. В. П. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен – особен представител на Е. Я. М.. В жалбата се изразява становище
за незаконосъобразност и неправилност на постановеното
първоинстанционно решение на Плевенски районен съд.
Навеждат се доводи за това, че от датата на предходното изменение на
размера на издръжката на детето E. М.а в размер на 200 лв. месечно по гр.д.
№ 1571/2017 г. по описа на Плевенски районен съд до датата на предявяване
на исковата молба действително е изминал дълъг период от време. През този
период са се променили социално-икономическите условия в страната,
поради протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на
цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. Наред с това,
обаче, с исковата молба не са представени никакви доказателства относно
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания, а
именно доказателства за завишени потребности на малолетното дете за храна,
облекло, учебни помагала, културни потребности и др. или трайна
съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Нещо повече,
видно от представеното удостоверение за брутния доход на майката Я. В. е
видно, че за периода месец март 2021 г. до месец февруари 2022 г. размера на
заплатата й е два пъти над минималната за страната, като се е увеличавала за
сочения период.
Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство не е
представил доказателства, установяващи обстоятелства, които налагат
изменението на размера и нуждата от издръжка за детето и възможностите на
ответника да предоставя на детето издръжка чрез установяване на доходите
от труд или друго имущество. От изисканите служебно справки се
установява, че ответникът няма регистрирани търговски дружества на негово
име, няма декларирани движими и недвижими имоти на негово име, както и
няма декларирани имоти, МПС-та, патенти, куче или туристически данък.
Пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства, че
възможностите на бащата Е. М. обективно са нараснали, за да заплаща
месечна издръжка в увеличен размер. Няма нито едно доказателство по
делото, което да удостоверява реален месечен доход на бащата.
По делото не са представени документи за детето, досежно
обстоятелството в кой клас е, в кое училище учи, ако учи, документи за
2
посещаване на извънкласни мероприятия и т.н. Детето няма заболявания и
разходи за специални медицински нужди. Не следва да се приема като
основателна причина за увеличаване на размера на издръжката твърдението,
че детето има нужда от допълнителни уроци и то само платени, но е
невъзможно поради липса на средства, тъй като общоизвестен факт е, че във
всяко училище има занималня, свободно-избираеми дисциплини, които са
безплатни и дават възможност за допълнителни знания и опит.
Моли съда, да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло иска
и да уважи въззивната жалба с произтичащите от това законни последици.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
Я. Г. В. чрез защитника й – адв. Е. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в
която се излага становище, че първоинстанционното решение не страда от
посочените във въззивната жалба пороци, същото е правилно, допустимо и
законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират
изцяло със събраните по делото доказателства, поради което решението
следва да бъде потвърдено.
Наведените доводи в жалбата за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт са неоснователни. В своето решение, съдът е обсъдил пълно
и всестранно всички факти и доказателства, релевантни за спора. Водещ
мотив при постановяване на първоинстанционния съдебен акт е защита
интереса на детето, като са съобразени обичайните нужди на детето E., както
и промененото социално-икономическо положение в страната, свързано както
с показването на комуналните услуги, така и с покачването на цените на
всички хранителни и нехранителни стоки.
Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно и да остави въззивната жалба без
уважение, като неоснователна.
Претендират се направените във въззивната инстанция разноски за
адвокатски хонорар, съгласно приложен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
3
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата
цялост.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РС-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Безспорно е и видно от удостоверение за раждане на детето E.E.M., че
негови родители са страните по делото Я. Г. М.а и Е. Я. М..
Безспорно и и видно от представения по делото изпълнителен лист по
г.д. №1571/2017 г. по описа на ПлРС, че бащата Е. Я. М. е осъден да заплаща
в полза на детето си E. месечна издръжка в размер на 200 лева.
Спорен е въпросът настъпили ли са изменения в обстоятелствата, които
да налагат увеличаване размера на определената по гр.д.№1571/2017г.
издръжка за детето E.?
Видно е от представеното по делото Удостоверение за брутен доход ***
г., издадено от ***, че майката Я. В. е получила среден месечен доход от
1735.85.
От служебно изисканите справки за ТД на ответника се установява, че
няма регистрирани ТД на името на ответника. Установява се от постъпилото
по делото писмо от ТД на НАП София, че няма данни за декларирани
4
движими или недвижими имоти на името на ответника. Видно е от
постъпилата по делото информация от Столична община, Дирекция
Общински приходи, че на името на ответника: няма декларирани имоти; няма
декларирани МПС-та; няма декларирани патенти; няма декларирано куче или
туристически данък.
Представен като доказателство по делото е и изготвен социален доклад.
В същия се сочи, че с оглед изменение в социално- икономическите условия в
страната и нарастващите с възрастта на детето нужди за задоволяване на
ежедневните му потребности е необходим по – голям финансов ресурс с цел
пълноценното му развитие като личност. Прави се извод, че следва да се
постанови решение, което да защити по – най- добър начин интересите на
детето E..
При изслушването си детето E. споделя, че от четири години не е
виждало баща си и, че той живеел в Република Франция. Твърди, че рядко
общува с него. Излага, че същият не й изпраща подаръци или колети.
Разказва, че среща трудности с учебния материал, като за да може да се
справи трябвало да ходи на частни уроци, които майка й не може да си
позволи. Излага, че няколко пъти ходила на уроци по математика и 2
английски, които стрували по 20 лева на час. Сочи, че за да се справи с
учебния материал следва да посещава поне три пъти в седмицата частни
уроци. Твърди, че е споменавала на баща си, че има нужда от пари за уроци,
но че той й казвал, че няма пари.
При така установените факти, въззивната инстанция счита за изцяло
правилни и законосъобразни изводите на РС-Плевен, че следва да бъде
увеличен размера на издръжката на детето E..
На първо място налице безспорни промени в обстоятелствата, при
които е определен размера на предходната издръжка. Тогава детето е било на
7 години, не е посещавало още училище, а минималната работна заплата в
страната е била 460лв.
Понастоящем детето е навършило 12 години вече е ученичка и
посещава допълнителни занимания, които също изискват финансиране, а МРЗ
е нараснала на 710лв., т.е с повече от 50%.
Настоящият състав счита, тъй като е изминало време от близо 5 години
от предходното дело, детето е пораснало, посещава учебно заведение за
5
съответната възраст, нараснали са нуждите му от храна, облекло и учебни
помагала, а с оглед и на епидемичната обстановка в страната и от средства за
провеждане на дистанционно обучение.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен
начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън
целите на издръжката /така т. 4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания още с ППВС № 5/1970г, т. 5/. Според т. 6 от цитирания тълкувателен
акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че
усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат
под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител
дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му
положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи,
които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението.
Съгласно ал. 2 на чл. 142 СК минималният размер на издръжката е
определяем като една четвърт от размера на минималната работна заплата
/съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г./ от 710лв. или 177,50 лв. Този размер на
издръжката би се дължал дори когато родителят не реализира никакви
доходи, безработен е и не притежава никаква имущество.
С оглед социално-икономическите условия в страната, съдът, след като
пазарните цени на стоките и услугите, чието закупуване е в непосредствена
връзка с тяхното отглеждане (в т. ч. цени на хранителни стоки, лекарства,
6
медицински консумативи, дрехи и обувки, детски играчки, транспорт и др.), и
допълните дейности, се налага изводът, че нуждите на детето E. от месечна е
в размер от 450лв, от които бащата Е. М. следва да поеме издръжка в размер
на 300лв., като разликата до посочената сума се поема от майката, върху
която са преките и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето. Този размер на издръжката няма да съставлява особено
затруднение за въззивника предвид трудоспособната възраст; липсата на
данни за влошено здравословно състояние и на алиментни задължения към
други непълнолетни низходящи лица.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1028/07.07.2022г., постановено по гр.д.
№1557/2022г. по описа на Плевенски районен съд, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК Е. Я. М. с ЕГН **********, адрес:
гр.София, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски окръжен съд сумата от
300лв. – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280
ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7