Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
05.07.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
тридесет и първи май година
2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Г.
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10581 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. XXII от ГПК с предмет два субективно съединени преки иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Л.С.С. ЕГН **********
и З.Д.С. ЕГН **********, чрез адв. Я.Д. - пълномощник,
с която срещу З. „Л.И.“ АД са предявени субективно съединени искове с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество, да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП настъпило на 17.01.2018 г. по вина на водача на автобус
„Ивеко Маго" с per. № *****, при
което е починал Д.П.С. – съпруг на първата ищца и баща на втория ищец, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 27.06.2018г. – датата на отказа
на застрахователя да определи застрахователно обезщетение до окончателното
изплащане на вземането. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2018 г., около 07:30 часа, МПС „Ивеко Маго" с per. № *****, управляван от И.И.М.се
е движел по път ПП-1-Е79 в с. Долна Градешница, с посока към с. Кулата и
блъснал преминаващият платното от ляво на дясно пешеходец Д.П.С., в резултат на
което ПТП последният е починал. Съставен е Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2018-1046-45/ 17.01.2018 г. на ОД на МВР Благоевград.
Твърди се, че ищцата Л.С. - съпруга на загиналия Д.С. понесла тежко смъртта
на мъжа си, загубила здравия си сън,
често изпадала в депресивни състояния. Мъката, скръбта и липсата на съпружеска
упора я съпътствали и ежедневно създавали усещане за невъзвратима загуба.
Твърди се, че в резултат на трагичния инцидент ищецът З.С. изпаднал в тежко
емоционално състояние. Приживе между баща и син е съществувала хармонична
връзка, основана на взаимна обич и уважение, която била прекъсната за секунди.
Ищецът загубил един от най- ценните хора
в живота си - своя баща. Липсата на бащина упора ще го съпътства през най-
важните периоди от живота му- отглеждане на деца и внуци, без да може да
разчита на помощ, съвет или подкрепа, каквито само баща би бил в състояние да
му даде. Сочи се, че загубата за него е непреодолима и безвъзвратна.
Наведен е довод, че към датата на ПТП увреждащият автобус „Ивеко"
модел „Маго" с per. № *****, имал сключена застраховка "Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/117000513264/
17 година, със срок на действие от 10.02.2017 г. до 10.02.2018г.
Ищците заявяват, че с претенция от 27.03.2018г. сезирали ответното
дружество за изплащане на обезщетение, по която била образувана щета №
0000-1000-01-18-7250, но липсвало произнасяне по същата. Съобразно изложеното
молят исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановен срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното З. „Л.И.“ АД, в който е изложено становище
за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва заявената пред дружеството
писмена претенция. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че е бил осъществен
контакт между пешеходеца С. и автобус „Ивеко Маго" с per. № *****. В условията на евентуалност навежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди,
че пешеходецът е нарушил правилата на чл.108 и чл.113 от ЗДвП вмненяващи му да
се движи само по тротоара и банкета на пътното платно и да пресича само по
пешеходни пътеки. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.
Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава, като поддържа, че
застрахователят дължи лихва за забава след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, който е определян от практиката на ВКС като рекламационен. Претендира
разноски.
В срока по чл.372 от ГПК не е
депозирана допълнителна искова молба.
В открито съдебно заседани ищците чрез адв. Л. поддържат
предявените искове.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 183 от делото/
В открито
заседание ответникът З. „Л.И.“ АД, чрез юрк. Ч.оспорва предявените искове. Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК. /л. 185 от
делото/
Софийски
градски съд, ГО,
І – 7 състав, като обсъди направените
от страните доводи и възражения, прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приета в заверен препис Присъда № 904374 от 02.12.2020г.,
постановена по н.о.х.д. № 279/2019г. по описа на Окръжен съд Благоевград, се установява, че И.И.М.ЕГН
********** е признат за виновен, за това, че на 17.01.2018 г. около 07.20 часа
на ПП 1 Е-79, на километър 404+700, в с. Долна Градешница, общ. Сандански, като
правоспособен водач, категория „СЕ“, управлявайки автобус марка и модел „Ивеко
Маго“, с per. № *****в посока от гр. Кресна за гр. Сандански, е нарушил
правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, а именно - като
водач не е спазил задължението да намали скоростта си на движение от 56,2 км/ч
и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението
/пресичащ пътното платно пешеходец/, в резултат на което е допуснал пътно - транспортно
произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на неправилно пресичащия от
ляво на дясно платното за движение пешеходец Д.П.С. ЕГН **********, като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с
което е осъществил състав на престъпление по чл. 343а, ал. 1,6. “б“ вр. чл.
343, ал. 1,6. ”в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК във вр. с чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП, поради което и на основание посочените по-горе разпоредби и член
54 НК, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. Присъдата
постановена по н.о.х.д. № 279/2019г. по описа на Окръжен съд Благоевград, е
влязла в сила на 05.01.2022г. /л. 176 от делото/
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда
№ 904374 от 02.12.2020г., постановена по н.о.х.д. № 279/2019г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между пътно – транспортното произшествие
и смъртта на Д.П.С. – съпруг на първата ищца и баща на втория ищец.
От
приетото Удостоверение за родствени връзки № 14/ 22.01.2018г. издадено от Община
Кресна, област Благоевград, се установява, че ищцата Л.С. е съпруга на Д.П.С.,
починал на 17.01.2018г., а ищецът З.С. е негов син. /л.9 от делото/
Приета е молба - претенция вх. № 4088 от 27.03.2018г.,
с която ищците Л.С.С. и Д.П.С. са предявили пред
ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Д.С. вследствие
процесното ПТП, причинено от водача на автобус марка „Ивеко“, модел „Маго“ с
рег. № *****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
застрахователно дружество. /лист
20-21 от делото/
По почин на ищеца е изслушана съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице доц. д-р М.Г., неоспорено от страните, чието заключение
съдът кредитира като обективно и пълно. Според заключението на СМЕ, че настъпилата
смърт на Д.П.С. е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Вещото лице обосновава, че причина на смъртта е тежката, открита
черепно-мозъчна травма с контузия на главния мозък довела до мозъчен оток и
подтискане на центровете на дихателната и сърдечно-съдовата дейност. Установените
травми са основно в областта на лицевата част и основата на черепа и главния
мозък. Довелата до смъртния изход тежка, открита ЧМТ, може да е резултат от
удар върху терена, при нанесена високоенергийна травма от удар с автобуса в
дясната задно- странична повърхност на тялото на пострадалия, като са описани
травми в областта на гърба и дясно рамо. В обясненията си в открито с.з. на
11.02.2020г., вещото лице доц. М. Г. пояснява, че контузионните
огнища на белия дроб се получават при травма на гръдния кош. Въз основа на
описаните при аутопсията изменения тези контузионни огнища може да се получат
при директен контакт в областта на гърба и рамото. Според вещото лице счупването
на основаната на черепа при пострадалия отговорят на транспортна травма, а не
на падане от собствен ръст.
За установяване на конкретния механизъм на ПТП по
делото е изслушана съдебна – автотехническа експертиза с в.л. инж. М.М.. Притето заключението на САТЕ не е оспорено от страните
и съдът го кредитира като компетентно, пълно и обективно. От заключението на САТЕ се установява следния
най – вероятен механизъм на ПТП:
На 17.01.2018 г. около 07:30 часа, водачът И.И.М., управлявал автобус марка „Ивеко“, модел „Маго“ с per.
№ *****. Автобусът се е движел по първокласен път ПП -1-Е79 62 в района на с.
Долна Градешница, общ. Кресна, по посока към с. Кулата със скорост около 56,84
km/h. При km 404+70, И.М.забелязва пешеходеца Д.П.С.,
който предприема пресичане на платното за движение от ляво надясно спрямо посоката
на движение на автобуса. Водачът реагирал на възникналата опасност със
закъснение, като предприел аварийно спиране и променя траекторията на движение
на автобуса леко вляво с цел да избегне сблъсъка с пешеходеца. Последвал е
удар, при който автобусът, движещ се вече със скорост около 33,5 km/h, блъска с
предния десен ъгъл на бронята в областта на дясната странична част пешеходеца Д.П.С..
При така реализирания удар, тялото на пострадалия е отхвърлено напред и в дясно
от мястото на удара на разстояние около 6,2 m и след плъзгане се установява в
десния край на асфалтирания банкет.
Вещото лице посочва, че ПТП настъпва в светлата част
на денонощието при облачно време с лека мъгла на прав пътен участък със суха
асфалтова настилка. Описва, че причините за настъпването на процесното ПТП са:
- поведението на
водача на автобус „Ивеко“, който е
реагирал на възникналата опасност със закъснение и не е предприел своевременно
спиране при навлизане на пешеходеца на пътното платно;
- поведението на
пешеходеца, който преди да предприеме пресичане не се е съобразил със скоростта
на приближаващия автобус.
Инж. М. пояснява, че на мястото на ПТП пътното платно
е отворено за движение в двете посоки с по една лента за движение в посока. Настилката
е гладък и чист асфалт. Пътният участък е прав с наклони, както следва: 1°
надлъжен наклон по посока от гр. София към гр. Сандански и 2° напречен наклон
отдясно наляво. Широчината на пътното платно е 7,50 м, като двете ленти са
разделени с непрекъсната разделителна линия - тип Ml, която в частта си при
отбивката вляво при OP 1 преминава в прекъсната разделителна линия - тип M3.
Пътната лентата, по която се е движел автобусът, е с широчина 3,50 м, а лентата
за движение в обратна посока е с широчина 4,00 м. Вдясно от дясната
ограничителна линия се намира асфалтиран банкет с неоформени краища и широчина
3,75 м. Вляво от лявата ограничителна линия е разположен тротоар с широчина
2,30 м и бордюр. Пояснява още, че в района на ПТП няма пешеходни пътеки. Сочи,
че автобус „Ивеко“ се е движил по посока от гр.София към гр. Сандански. Пътните
знаци в района на ПТП, които са предназначени за движещите се в посоката на
автобус „Ивеко“ са: В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" и В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“. Разрешената скорост
на движение в пътния участък е до 50 km/h. Видимостта в района на ПТП е била
около 90 - 100 м.
Вещото лице инж.М. обосновава, че пешеходецът е
предприел навлизане върху лентата за движение на разстояние около 6,40 м след
OP 1 /от протокола за оглед/, като траекторията му на движение е била
перпендикулярна на пътното платно. Следователно навлизането на пешеходеца в
лентата за движение на автобуса също е осъществено на разстояние около 6,40 m
след OP 1. Сочи, че няма данни, че към момента на ПТП върху пътното платно да са
се намирали други превозни средства, движещи се в която и да е от посоките и
ограничаващи видимостта на пешеходеца към приближаващия автобус. Следователно
видимостта на пешеходеца е била около 90 - 100 м. В проведеното открито с.з.,
инж. М. пояснява, че следите по процесното МПС имат отношение от конкретния
удар, защото над тях е отчетено и петното от забърсване, което е евентуално от
тялото на пешеходеца. Вещото лице посочва, че е определила скоростта на
автобуса по изчислителен път. Допълва, че в протокола за оглед няма отразени
конкретни парчета от бронята на автобуса. Няма отразено наличие на биологичен материал
по посочената контактна зона. Описано е само забърсване на наслоени стари
замърсявания. Сочи, че пешеходецът е прекосил цялата пътна лента вляво и
преминал коридора на автобуса и навлезнъл с около метър в лентата на автобуса. Обосновава, че от момента, в който
пешеходеца навлиза на пътната лента на автобуса удара не е предотвратим. Вещото
лице е изследвало всички възможни варианти, при различни скорости на
пешеходеца. Няма данни за спиране на пешеходеца преди удара.
За претърпени от ищците неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.А.Т.и Г.С.И..
Свидетелят С.Т./ 42г., племенник на ищцата/ сочи в показанията се, че познава семейството
на Л. и Д.и сина им З. от дете. За катастрофата разбрал от леля си – Л.С., която
му се обадила по телефона, била много
разстроена и нормален разговор бил невъзможен. Свид. Т.
се обадил се на братовчед си З. и той потвърдил за трагичния инцидент.
Свидетелят сочи в показанията си, че леля му Л. била в много тежко състояние.
Заявява, че взаимоотношенията и емоционалната връзка между членовете семейство С.били
много силни, били пример за семейство. Бащата Д.бил опората на семейството.
Макар и на зряла възраст бил деен, инициативен и работоспособен. Подкрепял
всички. Свид. Т. описва семейство С.като много
сплотено и задружно семейство, с много любов между членове на семейството, без
конфликти, живеещо в хармония и взаимна обич. Пояснява, че от след смъртта на
съпруга и Л. живее сама. Децата им са самостоятелни и имат собствени семейства.
Ищцата Л. не можела да преодолее загубата на своя съпруг. Имала нужда от помощ
и подкрепа.
Свидетелят Г.С.И./57 г., зет на ищеца/ посочва, че сестра
му е съпруга на З. от 35 години. След
трагичния инцидент с баща му З. постоянно плачел. Свид.И.сочи, че
работили заедно със З. в Белгия и тогава ищецът често се чувал по телефона с
баща си, поне два пъти седмично. Грижил се финансово за родителите си, като
всеки месец им пращал средства. След
загубата на баща си, З. останал в България два месеца.
Показанията на свидетелите С.А.Т.и Г.С.И.са последователни,
непротиворечиви и житейски логични, поради което съдът ги кредитира вкл. и след
преценка по чл.162 от ГПК.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на автобус марка „Ивеко“, модел
„Маго“ с рег. № *****, е бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е З. "Л.И."
АД, в качеството му на застраховател.
Видно от писмо изх. № 11429 от 19.10.2018г.
ответното застрахователно дружество е отказало изплащане на обезщетение за претърпените
от ищците неимуществени вреди. /л. 48 от делото/
При така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил
в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция на л. 20-21 от делото и липса на
възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 17.01.2018 г. С влязла в сила присъда № 904374 от 02.12.2020г.
постановена по НОХД №279/2019г. на ОС Благоевград, е признато, че на 17.01.2018
г. около 07.20 часа на ПП 1 Е-79, на километър 404+700, в с. Долна Градешница,
общ. Сандански, като правоспособен водач, категория „СЕ“, управлявайки автобус
марка и модел „Ивеко Маго“, с per. № *****в посока от гр. Кресна за гр.
Сандански, е нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на неправилно пресичащия от ляво
на дясно платното за движение пешеходец Д.П.С..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на автобус „Ивеко
Маго“, с per. № *****– И.М..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Л.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автобуса, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по основание. По
делото са установени и неимуществените вредите претъпени от ищци, както и
пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението:
Предмет на исковите претенции са единствено
неимуществените вреди, които ищците са претърпели вследствие смъртта на Д.С., който е
съпруг на ищцата Л. С.и баща на ищеца З. С.. Според
исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на морални
болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната и нелепа загуба на починалият.
Съпругата на загиналия Д.С. е загубила здравия си сън, често изпада в
депресивни състояния. В резултат на трагичния инцидент психическото състояние
на З.С. е твърде тежко. Приживе между баща и син е съществувала хармонична
връзка, основана на взаимна обич и уважение, която е прекъсната за секунди. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Ищците – първата съпруга, вторият низходящ
на поналия попадат в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 –
низходящи и възходящи роднини, които имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от ответника.
Установи се, че между Д.С. и синът му З.С. са
съществували пълноценни отношения на обич, привързаност и споделеност.
Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява
самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката
родител-дете няма само едно измерение и най –силна проява при низходящи в
детска и младежка възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост
могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В този см.
Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК / В случая
към датата на инцидента Д.С. е бил на 84 г., и независимо от възрастта бил
деен, инициативен и работоспособен, най – вече е бил моралната опора на
семейството. От събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалият Д.С.
и синът му са съществували отношения на близост и разбирателство. Ищецът е
полагал грижи за баща си, помагал финансово и въпреки, че живее в чужбина,
редовно се чували по телефона. При определяне на обезщетението съдът съобрази
обстоятелството, че след трагичния инцидент от 17.01.2018г. З.С. тежко понесъл
загубата на баща си, често плачел, предвид значимата му роля в неговия живот,
като баща, независимо, че вече има свое семейство, за което сочат кредитираните
показания на свидетеля Илиев.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че С.били много задружно и сплотено семейство, живеещо в хармония и
взаимна обич. Взаимоотношенията между членовете на семейството били много
близки, емоционалната връзка – много силна. Д.бил опора на семейството. Откакто
са съпруг и съпруга – Л. и Д.винаги са живели заедно, без конфликти помежду им,
отгледали заедно децата си и се радвали на внуци.
При определяне на размерът, е необходимо да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2018 г. обществено
икономическа обстановка в страната, с оглед
изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца З.С. за неимуществените вреди, причинени от смъртта на баща му, при установените релевантни
обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 100 000 лева, а
справедливо обезщетение на ищцата Л.С. – 150 000 лева. Съдът намира тези размери
за адекватни и обосновани с оглед
претърпените от ищците болки и страдания и отговарящи на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. В мотивите на приетата по делото
влязла в сила присъда № 904374 от 02.12.2020г., постановено по н.о.х.д. № 279/2019г.
по описа на ОС Благоевград, е прието за установено, че пострадалият Д.П.С. е
пресичал неправилно пътното платно от ляво на дясно. Нещо повече, от
заключението на приетата пред СГС и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза се установи, че причина за настъпване на процесното
ПТП е и поведението на пешеходеца, който преди да предприеме пресичане не се е съобразил със скоростта на приближаващия
автобус. Следва да се отбележи, че
пешеходецът е предприел пресичане на място, където липсва пешеходна пътека, на
международен път - ПП 1 Е-79, на километър 404+700, в с. Долна Градешница, при
това когато главния път обслужва натоварения трафик по шосе между Р България и
Гърция. Публично известно е, че АМ Струма – Лот
3.3 /гр.Кресна – гр.Сандански/ е
въведена в експлоатация на 17.12.2018г., 11 /единадесет/ месеца след процесното ПТП.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на
съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът възприема да е 30 %.
При отчитане на приетата степен на съпричиняване
от 30 % като причинен принос на пострадалия Д.С., обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 105 00 лева за първата ищца, и на 70
000 лева за втория ищец.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 -
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя.
С оглед гореизложеното, акцесорната
претенция за лихва следва да се уважи така, както и поискана с исковата молба,
а именно от 27.06.2018г.
По
разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
На
адв. Я.Д. - процесуален представител на ищците, на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 4 169, 50лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 225 лева, съразмерно отхвърлената част на
иска, както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, като общо сторените
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, са в размер на 400 лв. – по
200 лева депозити за СМЕ и САТЕ.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, поради освобождаване на ищците от внасяне на държавна такса по делото,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 7 000 лв., както и сумата от 175 лева, представляваща част от съдебно –
деловодни разноски платени от бюджета на съда за уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И." АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.С.С., ЕГН **********, чрез
адв. Я.Д., със съдебен адрес:***, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 105 000 /сто и пет
хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на съпругът й Д.П.С.,
починал на
17.01.2018г. в резултат от ПТП, настъпило на 17.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.06.2018г. до окончателното
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до предявения размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.Д.С., ЕГН **********,
чрез адв. Я.Д., със съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща му Д.П.С., починал
на 17.01.2018г. в резултат от ПТП, настъпило на 17.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2018г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до предявения размер от 200 000лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Л.И." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Я.Д. - САК на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 4169,50 лв.
ОСЪЖДА Л.С.С., ЕГН ********** и З.Д.С., ЕГН ********** и двамата, чрез адв. Я.Д., със съдебен
адрес:***, да заплатят на З. „Л.И." АД, ЕИК ****** разноски по
делото в размер на 225лв., на основание чл.78, ал.3 и ал.6 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
ОСЪЖДА З. „Л.И." АД, ЕИК ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 7000 лв. – държавна такса, дължима по
уважените срещу ответника искове, както и сумата от 175 лв. представляваща съдебно – деловодни разноски, съобразно
уважените искове.
Присъдените на
ищците суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***.5 от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: