Решение по дело №52/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 178
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510200052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

11.06.2020г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

27.05

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

 52

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                                                           Р  Е  Ш  И:

                       

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0348-000810/12.12.2019г. на началник група към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200лв. за нарушение по чл.178д ЗДвП на К.П.Р. с ЕГН ********** *** като незаконосъобразно.        

            Решението подлежи на касационно обжалване и протест пред Кюстендилски административен съд на основанията,предвидени в НПК и по реда на гл.ХІІ от АПК.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ:  К.П.Р. обжалва НП №18-0348-000810/12.12.2019г. на началник група към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница, с което му  е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200лв. за нарушение по чл.178д ЗДвП. Прави оплакване за незаконосъобразност и моли да бъде отменено ,като излага доводи,че не е извършил горното нарушение.

             Административно наказващия орган  не изразява становище по жалбата.

             Съдът като прецени събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност,прие за установено следното:

              На 03.12.2018г. жалбоподателят паркирал лекия си автомобил в ж.к.“размесена върба“ в гр.Дупница. При обход на района- свид.К. *** установил,че автомобила е паркиран на място, определено за хора с увреждания- обстоятелство, служебно известно на свидетеля, доколкото върху паркомястото имало само остатъци от боя и същото не било обозначено с ПЗ Д21.На жалбоподателят била наложена глоба от 200лв. с фиш, съставен в негово отсъствие,при усл. на чл.186,ал.3 ЗДвП.

         След възражение срещу фиша, по реда на ал.2 на горния текст, на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено, предвиденото в чл.178д ЗДвП административно наказание.

     С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна поради следните съображения:

      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповед №8121з-515/14.05.2018г.на министъра на вътрешните работи. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН,като при издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на чл.57 ЗАНН.

Събраните по делото доказателства установиха,че жалбоподателят, като водач на МПС- лек автомобил, е осъществил обективната страна на нарушението по чл.179д ЗдвП. Същият е паркирал лекия си автомобил на място, определено за хора с увреждания, без да попада в тази категория, в нарушение на изричната забрана, визирана в чл.98, ал.2 ,т.4 ЗДвП.

В случая обаче не е налице субективната страна на нарушението, доколкото жалбоподателят не го е извършил умишлено..Показанията на актосъставителя установиха,че мястото, предназначено за паркиране на хора с увреждания,не е било обозначено със съответния пътен знак, а маркировката е била изтрита, като е имало остатъци от синя боя т.е. явно жалбоподателят не е съзнавал,че е паркирал в нарушение на забраната, визирана в чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП,поради което деянието се явява несъставомерно от субективна страна.

С оглед изложеното, съдът отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

По горните съображения, съдът постанови решението си.