№ 1742
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20241100900347 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от Гражданския
процесуален кодекс.
Ищецът Х. И. Х. твърди да е кредитор на М.С.Д., едноличен собственик на капитала
на ответника „Б.“ ЕООД. Твърди също така върху дяловете й в капитала на дружеството да е
насочено принудително изпълнение, да е наложен запор, вписан по партидата на
дружеството под номер 20230509145746 и да е овластен от съдебния изпълнител да предяви
иск за прекратяване на дружеството – длъжник. При тези обстоятелства ищецът иска
ответното дружество да бъде прекратено. Претендира и направените разноски в
производството и възнаграждение за един адвокат.
В отговор по исковата молба по същество на искането ответникът сочи, че
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло претенциите, а изпълнителният лист от
03.05.2023 г. приспадащият се дружествен дял за М.Д. е с отрицателна стойност, поради
което се извежда довод, че тя няма вземане към дружеството.
В допълнителната искова молба се навежда довод за неотносимост към предмета на
делото наличието на вземане на едноличния собственик към дружеството.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. К., поддържа иска.
Застъпва теза, че изпълнителният титул и овластяването от съдебния изпълнител са
достатъчни за уважаване на иска. Смята за неотносимо висящо производство пред
Върховния касационен съд. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника – адв. С., оспорва иска. Оспорва да са
1
представени доказателства за наложен и вписан запор по партидата на дружеството, както и
в полза на ищеца да е налице съдебно установено вземане. Претендира разноски – заплатено
възнаграждение за един адвокат като е представен и списък.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира следното:
От изпълнителен лист, издаден на 03.05.2023 г. по въззивно гражданско дело №
2028/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд М.С.Д. е осъдена солидарно с „Х.-М.“
ООД да заплати на ищеца сумата 113000 евро, представляваща частично изпълнено
задължение, произтичащо от сключен договор за встъпване в дълг от 16.05.2012 г. и
подписани към него споразумение от 03.02.2015 г. и погасителен план от 23.06.2016 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
16.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
С молба, депозирана пред ЧСИ М.Ц. на 04.05.2021 г. е поискано привеждане в
изпълнение на описаното в изпълнителния лист парично задължение включително и чрез
насоване на изпълнението върху дружествените дялове на М.С.Д. от капитала на ответното
дружество.
Нормата на чл. 7 ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел утвърждава удостоверителна сила на вписаните обстоятелства в
търговския регистър. Поради тази причина и позоваването на такова обстоятелство е
достатъчно, за да бъде отчетено в рамките на исковия процес. От данните по партидата на
ответното дружество в търговския регистър се установява, че на 15.05.2023 г. е вписан запор
върху дяловете на М.С.Д. в капитала на „Б.“ ЕООД за вземане на ищеца в размер от 290366
лв. и законна лихва. Видно от вписаните данни М.С.Д. е и едноличен собственик на
капитала на дружеството.
На 26.05.2023 г. е издадено постановление за овластяване на ищеца да предяви иск за
прекратяване на „Б.“ ЕООД. В постановлението се сочи предмет на изпълнителното
производство да е събиране на суми, присъдени с изпълнителния лист съответно 221008,79
лева главница, представляваща вземане по договор за встъпване в дълг от 16.05.2012 г.,
споразумение към него от 03.02.2021 г. и погасителен план от 23.06.2016 г., ведно със
законната лихва от 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, определена към
момента на постановлението на 51597 лв., 7450 лв. адвокатски хонорар по изп.дело, 658 лв.
авансови такси по изп.дело и 10585 лева с ДДС – такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ.
Не се установява вземанията по изпълнителното дело да са удовлетворени и към
датата на приключване на устните състезания – 27.11.2024 г.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът овластява кредитора да насочи изпълнение върху всеки елемент от
имуществото на длъжника (чл. 133 ЗЗД). С оглед спецификата на дружествения дял
осребряването му предполага усвояване на имуществените права, произтичащи от
членствено правоотношение в търговско дружество. Правовият ред разграничава режима на
2
принудително изпълнение при съвместно упражняване на търговска дейност чрез участие в
капиталово дружество при лимит на отговорността на съдружника длъжник (чл. 517 ал. 3
ГПК) от хипотезата на опосредено чрез търговско дружество еднолично осъществяване на
търговска дейност. С оглед гарантираната от закона свобода на стопанска инициатива в
хипотезата на съдружие прекратяване на дружеството е обусловено от 1) наложено от
кредитора прекратяване на участието и 2) неизплатен дружествен дял в предписан от
нормата тримесечен срок. В тази хипотеза именно съдебната практика е утвърдила
разбирането, че прекратяване на търговското дружество предполага съществуващо вземане
за съдружника. Понеже предмет на принудителна реализация не е задължение на
дружеството, а такова на съдружник, при наличие на вземане на съдружника (изводимо от
търговските книги), но останало неудовлетворено в указания срок, възниква правомощието
на кредитора да насочи изпълнението върху ликвидационния дял на съдружника,
предпоставка за което е прекратяване на дружеството. За разлика от дружествения дял,
съизмерим с чистия актив на търговското предприятие, поради което и обезпечаващ
съвместяване на легитимния интерес на съдружниците да съхранят дейността на
дружеството си, ликвидационният дял допуска удовлетворяване и чрез насочване на
изпълнението върху имуществото, формиращо вписания в търговския регистър капитал.
В случая обаче М.С.Д. – длъжник в изпълнителното производство, притежава всички
дялове в капитала на ответното дружество, поради което приложима е процедурата по чл.
517 ал. 4 ГПК. Легитимацията на кредитора произтича от насочено изпълнение върху
дяловете в търговско дружество. Това следва от вписания запор в търговския регистър. Без
значение в случая остава, че указаният при запора размер на сумата и валута на
задължението се различава от присъдените (указаната в постановлението е левовата
равностойност на присъденото задължение в евро при нормативно утвърдено съотношение
между валутите от 1,95583). Паричното задължение е такова за стойност. Затова и наличието
на неудовлетворено притезание обосновава принудителната му реализация като неговият
размер остава без правно значение. При очертания предмет на потестативното право по чл.
517 ал. 4 ГПК съдът дължи съдействие на съдебния изпълнител при установяване на
указаните в нормата предпоставки за възникване на потестативното право – 1) насочено
изпълнение върху всички дялове, 2) вписан запор и 3) липсващо удовлетворяване до
приключване на първото заседание по делото. Сред тези обстоятелства имущественото
покритие на дружествения дял не фигурира. Същевременно концентрираното притежание
върху капитала у длъжника не застрашава принципно защитената свобода на стопанска
инициатива, включваща и формата за осъществяването й посредством принципно зачетеното
сдружаване, за да му бъде придадено значение и по тълкувателен път. Нормата на чл. 133
ЗЗД ангажира длъжника да използва цялото си имущество, за да удовлетвори своите
кредитори, което включва и трансформация на наличното му имущество, ако това се налага
за изпълнението. Бездействието на длъжника (съвместяващ и качеството едноличен
собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност) да се възползва от дяловете
си легитимира кредитора, съвместяващ и качеството взискател, насочил изпълнението върху
този актив да наложи трансформиране на многокомпонентния дружествен дял във вземане
3
за ликвидационен дял. Фактът, че дружеството е функциониращо е необходимо, но и
достатъчно, за налагане на указаната трансформация. Освен че законът не държи сметка за
имущественото покритие на ликвидационния дял, то подлежи на определяне едва във фазата
по ликвидация, което определя за безпредметно изследването му в настоящото
производство.
Без значение в случая остава и висящността на спора досежно съществуването на
вземането, обект на принудителна реализация. В производството по чл. 517 ал. 4 ГПК
легитимацията на кредитора (съвместяващ и качеството взискател) произтича от призната
със закон възможност да наложи принудителна реализация на своето притезание. Такава
произтича от издадения му изпълнителен лист. По силата на чл. 406 ал. 1 ГПК
изпълнителният лист удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу указания в
него длъжник, а, както бе посочено вече, настоящото производство осигурява наложителна
трансформация на зачетен от правовия ред актив, за да послужи за удовлетворяване на
предявеното за събиране вземане. Легитимният интерес на длъжника да предотврати
евентуално материално незаконосъобразно принудително изпълнение е гарантиран от
възможността длъжникът да поиска спиране на изпълнението по невлязло в сила въззивно
решение (чл. 282 ГПК). Единствено Върховният касационен съд и то в рамките на
инициирано производство за институционален контрол върху изпълняваното въззивно
решение е овластен да прецени дали и доколко обичайното развитие на изпълнителното
производство застрашава легитимен интерес за длъжника. По аргумент от противното на чл.
282 ГПК паралелно развиващото се касационно производство (без оглед фазата на която се
намира – по допускане на касационно обжалване или разглеждане по същество на
касационна жалба) не е в състояние да противостои на произтичащия от чл. 517 ал 4 ГПК
законен интерес за кредитора да пристъпи към удовлетворяване на признатото му
притезание чрез изпълнение върху ликвидационния дял на едноличния собственик на
капитала.
Ответникът не твърди, а и от доказателствата не се установява удостоверените с
изпълнителния лист вземания да са погасени. Следователно, налице е и третата от указаните
в закона предпоставки за прекратяване на юридическото лице, обуславящо и уважаване на
предявения иск.
Нормата на чл. 266 ал. 1 ТЗ регламентира производството по ликвидация като
последица от прекратеното търговско дружество. Настоящият състав приема, че предвид
текста на чл. 266 ал. 1 ТЗ общото ръководство на последващото производство по ликвидация
е възложено на Агенция по вписванията. Съгласно чл. 266 ал. 4 ТЗ съдът е компетентен да
определя ликвидатор само при възникнал спор, провокиран от структуриран вече орган.
По разноските
При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови доказаните в
процеса разноски на ищеца – заплатена държавна такса.
4
Нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК задължава ответника да възстанови договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат. От доказателствата по делото не се установява да
е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. К.
процесуално представителство, поради което искането да бъдат присъдени и разноски за
адвокатско възнаграждение се явява недоказано.
Ответникът няма право на разноски като с оглед нормата на чл. 81 ГПК настоящият
състав приема, че така формираната воля следва да бъде огласена и с диспозитива на
съдебния акт.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517 ал. 4 ГПК "Б." ЕООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“
ул. **** по иск, предявен от Х. И. Х..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК "Б." ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Витоша“
ул. **** да заплати на Х. И. Х. с адрес по делото: гр. Банкя, ул. **** сумата от 50,00 лв. –
заплатена държавна такса в първоинстанционното производство.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК направените разноски „Б.“ ЕООД в
негова тежест.
Решението в частта, с която е постановено прекратяване подлежи на вписване в
търговския регистър.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София
в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по
вписванията, търговски регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5