№ 912
гр. Ловеч, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500530 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 5194/ 07.11.2022 година (клеймо 04.11.2022
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. „Петър Дертлиев" №
25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю., чрез юриск. И.
Николов Н., срещу Разпореждане № 2138/ 28.10.2022 г, постановено от Районен съд –
Тетевен по ч.гр.д. № 784/ 2022 г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата
над 303.30 лева до пълния претендиран размер от 635.06 лева, представляваща
обезщетение за забава, като неправилно и незаконосъобразно.
Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и
затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на
изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде
защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни
документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил
гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да
подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в
обжалваното разпореждане съдът е излязъл извън правомощията си, като е
преизчислил размера на претендираното обезщетение за забава. Изтъква, че този
въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято основна цел е да
провери дали вземането е спорно. Позовава се на съдебна практика.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
1
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника Г. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Тетевен, ул.
„Кардан“ № 10, за вземане в размер на 1354.59 лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 394078, сключен на 31.01.2020 година; 82.42 лева
договорна лихва за периода от 14.02.2020 година до 10.07.2020 година; обезщетение за
забава 635.06 лева за периода от 15.02.2020 година до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 394078,
сключен на 31.01.2020 година, между длъжника и „Сити кеш“ ООД, цедирано на
05.07.2021 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен по
реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба и предсрочна изискуемост от
името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „АСВ“ ЕАД с уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-СТК/ 394078 от 13.07.2021 година. Посочва, че съгласно договора на
длъжника е отпуснат паричен кредит в размер на 1 400 лева, която длъжникът е
получил.. Съгласно договора длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва в
размер на 144.93 лева. Общата сума, с която се е задължил да върне е в размер на
1 544.93 лева, платима на 23 анюитетни месечни погасително вноски, всяка от които в
размер на 67.17 лева, като първата е дължима на 07.02.2020 година, а последната на
10.07.2020 година, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Въз основа
на договора, при забава на плащанията е предвидено обезщетение за забава в размер на
законната лихва, изчислена върху просроченото задължение. В конкретния случай на
посоченото основание е начислено обезщетение за забава в размер на 635.06 лева за
периода 15.02.2020 година до датата на входиране на заявлението в съда, като за
периода 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислявана лихва за забава.
Твърдят, че заемателят не е заплатил дължимия паричен заем, поради което
претендират заплащане на сумата от 2072.07 лева, от които 1354.59 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 394078, сключен на
31.01.2020 година; 82.42 лева договорна лихва за периода от 14.02.2020 година до
2
10.07.2020 година; обезщетение за забава 635.06 лева за периода от 15.02.2020 година
до датата на подаване на заявлението в съда, законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в размер на 41.44 лева д.т. и възнаграждение в размер
на 50 лева.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 2052/ 20.10.2022 година е оставил
без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да посочи, дали длъжникът е получил съобщението за извършената
цесия.
С молба от 28.10.2022 година (клеймо 27.10.2022 година) заявителят е посочил,
че писмото е доставено, чрез Български пощи и получено от длъжника на 20.07.2020
година.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК с
Разпореждане № 2138/ 28.10.2022 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр.д. №
784/ 2022 г., в частта за сумата над 303.30 лева до пълния претендиран размер от
635.06 лева, като е приел, че обезщетението за забава е неправилно изчислено.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени подробно и изчерпателно остоятелствата, на които се основава
искането.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
3
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от Договор за
паричен заем № 394078, сключен на 31.01.2020 година, между длъжника и „Сити кеш“
ООД, цедирано на 05.07.2021 година от кредитора на заявителя. При действието на чл.
99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което
има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от
ЗЗД за извършената продажба и предсрочна изискуемост от името на „Сити кеш“
ООД, чрез пълномощника „АСВ“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/
394078 от 13.07.2021 година, без да е посочено лично ли е от длъжника или по друг
начин.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай, въпреки, че заявлението е
оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава
пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не
отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК. Неоснователно е възражението
на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали
длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се
основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде
4
възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът, сключен с потребител, ведно с
всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива,
с оглед нормата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК. В конкретния случай към заявлението не е
представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и
датата на уведомяване на длъжника, а от представения договор не се установява
активната легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид изложеното и с оглед забраната за влошаване положението на
въззивника, въззивният съд счита, че разпореждането в обжалваната част следва да
бъде потвърдено, макар и при други мотиви, с оглед крайния изход.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2138/ 28.10.2022 г, постановено от Районен
съд – Тетевен по ч.гр.д. № 784/ 2022 г., в обжалваната част, с която е отхвърлено
подаденото от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, срещу Г. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес:
град Тетевен, ул. „Кардан“ № 10, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумата 331.76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
15.02.2020 година до датата на подаване на заявлението в съда 01.09.2022 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5