Решение по дело №231/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                             Р Е Ш Е Н И Е 

 

№  545                                              гр. Бургас                                 08.01.2020 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               Председател : Иво Добрев

Секретар: Ваня Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д. № 231 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Съдът е сезиран с искова претенция, предявена от Р.С., гражданин на Н роден на ***г. в гр.***, Норвегия чрез пълномощника си адв. Кремена Владимирова, с адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ 27 срещу „Брайтрест“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Любен Каравелов“  хотел „Мариета палас“ за осъждане на ответника „Брайтрест“ АД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 25 000 евро, получена от последния без правно основание, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищецът поискал от негов познат – М И М, да му съдейства за закупуването на апартамент в България. От предложените му оферти ищецът поискал да закупи апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. Свети Влас, общ. Несебър. М М го уверил, че е уговорил покупко – продажбата на имота със собственика – физическо лице, за цена в размер на 40 000 евро, която следвало да бъде изплатена на вноски, като след плащането и на последната вноски щяла бъде прехвърлена и собствеността. Михайлов посочил сметка за превеждане на вноските за апартамента, която сметка била на дружеството „Брайтрест“ АД. Поради приятелските му отношения с Михайлов и доверието, което имал в него, ищецът възложил на дружество, регистрирано в Н на което бил директор, да привежда сумите за заплащане на покупната цена за апартамента по сметка на „Брайтрест“ АД. До 18.09.2018 г. по посочената сметка били направени пет вноски, всяка от по 5 000 евро.

Ищецът поискал от М да му представи доказателства, че приведените от него суми са платени на собственика на апартамента, но въпреки многократно отправените покани, не получил такива. Впоследствие М прекъснал контактите си с ищеца. 

Твърди се в исковата молба, че между С. и дружеството „Брайтрест“ АД не е имало никакви контакти. Претендираните суми в настоящото производство са превеждани по сметка на ответника, единствено поради посочването й от Михайлов. Заявява се, че към момента на извършените плащания, М не е участвал в управлението на дружеството, но по-късно станал член на Съвета на директорите и започнал да го представлява.

Сочи се от ищеца, че след извършена проверка по партида на процесния имот, установил, че собственик на апартамента бил „Иве строй КП“ ЕООД, който на 13.02.2019 г. го продал на „Ню пейдж“ ЕООД. В тази връзка е направен извод, че с плащането на процесната сума по сметка на ответника е настъпило неоснователно разместване на блага в правните сфери на страните, поради което ответното дружество се е обогатило като е получило претендираната сума без правно основание.

            Ответникът в постъпилия отговор на исковата молба оспорва пасивната си материалноправна легитимация, както и основателността и размера на претенцията. Заявява, че между него и ищеца не е налице договореност и няма основание да му бъде търсена отговорност. Счита, че е налице договорна облигационна връзка между ищеца и трето лице - М И М, поради което престациите не са без основание. В тази връзка навежда доводи, че вероятно ищецът няма интерес да разкрие действителния обем и съдържание на породеното правоотношение, тъй като именно той е в неизпълнение на поетите от него ангажименти за заплащане на уговорената продажна цена и не може да черпи права от противоправното си поведение. Прави анализ на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, като счита, че в случая тя е неприложима.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

           За да бъде уважен иска по чл. 59 ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и обогатяването. В  тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.

            От съдържанието на представените по делото и неоспорени писмени доказателства (извлечения от сметка от интернет банкиране, проформа фактура и разписка) се установява, че по сметка на ответното дружество са постъпили пет броя преводи на обща стойност 25 000 евро. Сумите са постъпили както следва: на 20.06.2018 г. – сумата от  47 519 норвежки крони с равностойност на 5 000 евро; на 06.07.2018 г. – сума от 47 400 норвежки крони със същата равностойност в евро;  на 17.08.2018 г. - от  48 568,50 норвежки крони с равностойност на 5 000 евро; и на 03.09.2018 г. - от  48 5881,50 норвежки крони с равностойност на 5 000 евро Преводите са направени от чуждестранно търговско дружество Dreamtravel Ferie og Fritid AS, по поръчка на ищеца, за което е представен нарочен договор за поръчка от 20.06.2018 г. Като причина за извършване на преводите, ищеца сочи наличието на водени преговори между него и трето лице - М М, за закупуване на недвижим имот в страната. Третото лице посочило сметката на ответното дружество, по която да бъдат извършени преводите, във връзка с водените преговори. От находящите се в кориците на делото доказателства не може да бъде установено конкретното съдържание на твърдяната облигационна връзка между ищеца с М М, нито връзката на последния с ответното дружество. В разглеждания случай обаче, ищецът установява обедняването си с процесната сума, както и обогатяването на ответника с нея чрез превеждането й по сметката на последния. Получаването от ответника на преведените от ищеца суми е безспорен факт. В първото по делото заседание изрично процесуалният представител на ответника заявява, че плащанията са получени по сметка на дружеството. Доказателства извън тези за получаване на сумата от ответника, не са събирани, но с оглед на заявеното от него не е имало такава необходимост.

 Твърдението на ответника за наличието на основание за получаване на процесните парични преводи, поради наличието на предварителен договор между него и ищца, остана недоказано. Въпреки неколкократно предоставената му възможност за ангажиране на доказателства, за наличието на облигационна връзка между страните в настоящото производство, ответникът не е ангажирал такива. При това положение, предявеният иск е основателен. Ищецът не разполага с иск да търси договорно изпълнение, поради което не се изключва приложимостта на чл. 59 ал. 1 ЗЗД. По делото е установено, че ответникът се е обогатил със стойността на процесните преводи. В случая предпоставките на иска са обедняване и обогатяване, причинени от един юридически факт – превеждане на парични суми от ищеца по сметка на ответника, както и липсата на правно основание за разместване на блага. Налице е фактическият състав на посочената норма, включително и обогатяването да е настъпило за чужда сметка, като в случая се констатира пряко преминаване на активи от имуществото на ищеца в имуществото на ответника. Само за пълнота следва да се отбележи, че за да е налице елементът "за чужда сметка", не е необходимо да съществува пряко преминаване на актив от имуществото на обеднялото лице в имуществото на получателя. Последният може да се обогати, като получи нещо направо от трето лице, или като отпадне или се намали негов пасив, поради това, че трето лице даде нещо на другиго. В този смисъл, правна възможност на ищеца да се защити с иск на друго основание спрямо друго лице, не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него, т. е. получателят не се освобождава от задължението да заплати на обеднялото лице стойността на обогатяването, ако тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.

При така установените факти, неоснователно се явява твърдението на ответника за липса на материалноправна легитимация у него да отговаря по иска. Процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и тя се следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната, която изразява принадлежността на субективното материално право и подлежи на доказвне. Затова легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права засегнати от правния спор, предмет на процеса. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на правоотношението. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество. В настоящия случай, ищецът твърди, че е кретитор, който има изискуемо и ликвидно вземане от ответника, произтичащо от неоснователно разместване на блага в правната сфера на страните. С оглед на установените по делото факти това твърдение се явява доказано изцяло, поради което за ответника е налице материалноправна легитимация да отговаря по претенцията.

Предвид изложеното искът по чл. 59 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер 25 000 евро. Основателен е и искът по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

С оглед изхода на делото, отправеното в тази насока искане и предвидената в чл. 78 ал.1 ГПК възможност, на ищеца следва да бъдат присъдени направени от него съдебно-деловодни разноски, които съгласно представения списък на разноските възлизат в размер на 4 931.74 лева. В посочената обща сума са включени разноски за внесена държавна такса за разглеждане на делото, възнаграждение на ангажирания по делото адвокат и заплатена държавна такса, за обезпечаване на  настоящия иск. За всички претендирани разноски са представени доказателства, че са реално направени, поради което полежат на заплащане от ответника.

Воден от горното, Бургаски окръжен съд

                                     

                                     Р Е Ш И:

 

     

ОСЪЖДА „Брайтрест“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Любен Каравелов“  хотел „Мариета палас“, да заплати на Р.С., гражданин на Н роден на ***г. в гр.***, Н на основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД, сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ евро, получена без правно основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.04.2019 г. - до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА „Брайтрест“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Любен Каравелов“  хотел „Мариета палас“, да заплати на Р.С., гражданин на Н роден на *** г. в О, направените за настоящото производство разноски в размер на 4 931.74/четири хиляди деветстотин тридесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на  страните по делото и синдика.

 

 

СЪДИЯ: