Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 17.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 03.12.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 567 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Ц.Г.В., чрез защитника си адв. Н.Г., против Наказателно
постановление № ……. на началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – София, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на МВР, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В
жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени
съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна.
От
фактическа страна:
На
11.06.2019 г. около 10.10 часа в община Ихтиман на автомагистрала „Тракия“ в
района около 33 км. свидетелите С. и Б. изпълнявали служебните си задължения по
контрол на движението по пътищата в качеството на полицейски служители към
ОДМВР -София. По същото време и място забелязали на около 500 метра от тях лек
автомобил марка „Киа“, модел „Мажентис“ с рег. № РВ4331ТА, който се движел в
лентата за принудително спиране с посока на движение от гр. София към гр.
Пловдив. Свид. С. подал сигнал на водача за принудително спиране. Извършил
проверка на водача, при която била установена неговата самоличност –
жалбоподателят Ц.В.. Полицейските служители попитали изрично водача, който бил
сам в автомобила, има ли същият здравословни проблеми и автомобилът му
технически изправен ли е, на което той отговорил положително. На свидетелите
направило впечатление, че автомобилът външно нямал никакви признаци на за
налична повреда.
За
това, че на горепосоченото място и време в качеството на водач на лек автомобил
марка „Киа“, модел „Мажентис“ с рег. № РВ4331ТА управлява лек автомобил на автомагистрала в лента за принудително
спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми
на водача свид. Н.С., в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДВМР – София,
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
за на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което при същата фактическа обстановка за
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, на основание
чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя В. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, които са
логични и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.
От показанията на двамата разпитани свидетели се установяват всички факти и
обстоятелства около поведението на жалбоподателя, което е предизвикало
процесната проверка. Те са логични, последователни и взаимнодопълващи се,
поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Достоверността на
показанията на полицейските служители не се разколебава от приложения лист за
преглед на пациент. Това е така, защото разпитаните полицейски служители са
категорични, че са поставили изрични въпроси към жалбоподателя относно
здравословното му състояние и същият е отговорил, че същото е добро. При това
положение нямат опора твърденията в жалбата, развити и в съдебните прения, че
здравословното състояние на жалбоподателя е било причина да управлява
автомобила си в лентата за принудително спиране. При преценка достоверността на
твърденията на жалбоподателя относно здравословни проблеми съдът съобрази, че
болничният лист е издаден един след деянието по анамнеза изготвена по изцяло данни
на жалбоподателя. Видно от констатациите на медицинския специалист, извършил
преглед, оплакванията не са довели като резултат до предприемане на някакво
специално лечение, доколкото здравословното състояние на пациента е било прието
за задоволително – контактен, адекватен, не е предписана никаква терапия и не е
била налице необходимост от болнично лечение. Следва за пълнота да се отбележи,
че е съдът по още една причина не кредитира твърдението на жалбоподателя, че от
няколко дни е страдал от тилно главоболие, главозамайване, тъй като съзира в
него вътрешно противоречие. Ако действително е страдал от посочените
оплаквания, е логично да не предприеме управление на МПС по толкова натоварена
пътна артерия и при извършена проверка да съобщи на полицейските служители за
оплакванията си. На следващо място, дори да се приеме, че жалбоподателят е
страдал от посочените в анамнезата оплаквания, те не са го възпрели да
предприеме управление на автомобила си по автомагистралата, въпреки че
давността им датира преди установеното поведение. Това сочи, че здравословното състояние на жалбоподателя
не е било влошено до степен, която налага управление на автомобила в лентата за
принудително спиране.
От правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно била
определена правната квалификация на деянието, представляващо нарушение на 58,
т. 3 ЗДвП, обстоятелствената част на АУАН отговаря на обстоятелствената част на
НП, като възприетото от фактическа страна деяние правилно било квалифицирано
като покриващо състава на административното нарушение. Законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че деянието, авторството, вината и
наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са безспорно
доказани.
Не се
споделят бланкетните доводи за наличие на двусмислици и неточности при
изложената фактическа обстановка в наказателното постановление. Напротив,
достатъчно ясно и конкретно е описано извършеното нарушение с всички негови
обективни елементи, както и нарушената правна норма.
При
това положение правилно жалбоподателят е наказан на основание чл. 178ж, ал. 1,
пр. 1 от ЗДвП.
От
обективна страна на 11.06.2019 г. около 10.10 часа в община Ихтиман на
автомагистрала „Тракия“ в района около 33 км. жалбоподателят Ц.В. управлявал
лек автомобил марка „Киа“, модел „Мажентис“ с рег. № РВ4331ТА, като се движел в
лентата за принудително спиране с посока на движение от гр. София към гр.
Пловдив, без да има повреда в автомобила или водачът да има здравословни
проблеми.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – жалбоподателят е
съзнавал, че управлява на автомагистрала лек автомобил, който не страда от
повреда, съзнавал е, че в качеството на водач няма здравословни проблеми, че
няма други пътници в автомобила и пряко е целял да управлява автомобила на
горепосоченото място.
Деянието
съставлява нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, поради което законосъобразно жалбоподателят
е наказан е наказан с наказанието предвидено в чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП –
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и
глоба в размер на 1000 лв.
Не
може да се твърди, че деянието не е безспорно доказано, тъй като полицейските служители
не са повикали екип на спешна медицинска помощ, за установяване на
здравословното състояние на водача, тъй като такова изискване не е поставено в
закона. На следващо място, доколкото жалбоподателят е заявил, че не страда от
здравословни проблеми, не е възникнала и необходимост от подобни действия от
страна на контролните органи.
Ето
защо съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ……… на началника на
група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София, упълномощен
със Заповед № ………. г. на МВР.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: