Р E Ш Е Н И
Е
град София, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни състави,
II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и трети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА А.
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 5767 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби
на ЗЗДН, във връзка с чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
С Решение № 56463 от
02.03.2020 г., постановено по гр. дело № 62212 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 80-ти състав,
е оставил без уважение молба, вх. № 8000665/29.10.2019 г. по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена
от Г.В.Д., ЕГН **********, в лично
качество и като майка и законен представител на децата й А.А.Е., ЕГН **********
и Б.А.Е., ЕГН **********, срещу А.М.Е., ЕГН **********, като
неоснователна. Отказал е да издаде
заповед за защита в полза на молителите, с която спрямо ответника да бъдат наложени
мерки по чл. 5 ЗЗДН. Осъдил е Г.В.Д.
да заплати, на основание чл. 11, ал.
3 ЗЗДН, по сметка на СРС държавна такса в размер на 25.00 лева.
Осъдил е Г.В.Д. да заплати на А.М.Е. разноски по делото в размер на 504.40 лева, като е оставил без уважение искането
на ответника за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 800.00
лева, като неоснователно. Оставил е без уважение искането на молителите за присъждане на разноски по делото.
Молителката Г. В.Д. и молителите
А.А.Е. и Б.А.Е., действащи чрез тяхната майка и законен представител (въззивници в настоящото производство) са
останали недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвали с въззивна
жалба, вх. № 5046832 от 19.03.2020 г. по описа на Софийския районен съд. В
жалбата са наведени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като
се поддържа, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а Решението
е необосновано. Жалбоподателите изтъкват доводи, че по делото по безспорен
начин се установило, че ответникът нееднократно е имал недопустимо поведение
спрямо молителката Г.Д., осъществявано в присъствието на децата А. и Б.. Излага
се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели само в една част. Считат, че подписаното от молителката Д.
споразумение установило документално твърдението за осъществено психическо
насилие. Поддържат, че единственият сидетел - очевидец М.П.не се е явила в
съдебното заседание, тъй като била възпрепятствана по медицински причини. Съобразно
изложеното молят въззивния съд да отмени Решението и вместо него да постанови
друго, с което да уважи молбата за защита като постанови мерки за защита по чл.
5, ал. 1 ЗЗДН спрямо ответника. Заявяват искане за присъждане на разноски за
първата и въззивната инстанция. Поддържат въззивната жалба в съдебно заседание,
лично въззивницата, и чрез пълномощник. Въззивниците представят писмени бележки
от 29.09.2020 г.
Ответникът по молбата А.М.Е.
(въззиваем в настоящото производство) е депозирал писмен отговор
на така подадената въззивна жалба, в който е заявил становище за нейната
неоснователност по изложените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен
акт. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Поддържа
оспорването на жалбата в съдебно заседание, лично, и чрез пълномощник. Въззиваемият
представя писмена защита от 05.10.2020 г.
Въззивната жалба е допустима. Подадена
е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от легитимирани за това страни в първоинстанционното
производство при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният
съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по
делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд, III ГО, 80-ти състав е приел за установено, че молителката Г.В.Д. (С.
преди да сключи брак) и ответникът А.М.Е. са родители на децата А.А.Е. и Б.А.Е.
(удостоверения за раждане на л. 25 и л. 26 от първ. дело). Съдът е обосновал,
че представената към молбата за защита декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
негодно доказателствено средство, тъй като в същата твърдените с молбата актове
на домашно насилие не са индивидуализирани по време, място и начин на извършване.
Съдът е обсъдил подробно и прецизно събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.В. А. (сестра на
молителката и леля на молителите А. и Б.), И.Г.А.(съпруг на свидетелката И.А.),
В.Г.С.(баща на първата молителка и дядо на малолетните молители по майчина
линия) и Н.М.Е. (брат на ответника А.Е.). Първата инстанция е кредитирала
частично свидетелските показания, доколкото същите еднопосочно са установили,
че на 25.10.2019 г. около 2000 часа, ответникът закарал децата А. ***,
на който админситративен адрес се намирал домът на родителите на Г.Д..
Свидетелите И.и И.А., както и св. В.С.се намирали в постройка в двора на
къщата, където било и лицето М.П.. Ответникът и децата влезли в тази постройка,
като А.Е. дал на Г.Д. някакъв документ да подпише, като й казал “Хайде
подписвай”. Молителката Д., според заявеното от свидетелите, е подписала
документа. От тези показания е установено също, че по някое време децата са излезли
от постройката навън, след което били последвани от родителите им и М.П.. След
известно време навън излязъл и св. С., който видял молителката Г.Д. да стои
изправена до стената на къщата. Ответникът Е. не бил там. Свидетелят С. попитал
дъщеря си какво се е случило, а тя му отвърнала, че ще се оправят, той да вземе
децата. За инцидента от 25.10.2019 г. свидетелите са разбрали от молителката Г.Д.,
която звъняла на спешен телефон “112” и отишла в РУ – Панагюрище, заедно с М.П.да
даде показания.
От приета по делото справка от МВР – Дирекция “Национална система 112”, е видно,
че на 25.10.2019 г. в 20.27.59 часа е прието повикване от телефонен номер
********** от лице, представило се като Г.В.Д..
По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно - психологична
експертиза, което първоинстанционният съд е кредитирал изцяло. Вещото лице не е
установило при децата Б. и А. да се наблюдава симптоматика за преживян акт на
домашно насилие от страна на бащата - ответникът А.Е.. Молителите показвали към
баща им топли чувства на привързаност и се разстройвали при раздялата с него.
С молбата за защита молителите са твърдели и друг акт на домашно насилие от
24.09.2019 г., когато според соченото ответникът А.Е. е “отвлякъл децата”.
Независимо, че този акт излиза извън срока по чл. 10 ЗЗДН, първоинстанционният
съд е предоставил процесуална възможност на молителите за доказването му, като
е изискал от 04 РУ – СДВР справка дали за сочената дата е подаден сигнал от
лицето Г.В.Д., ако е подаден, образувана ли е преписка за това “отвличане. От
Писмо, рег. № 228000 – 13696/19 г. (л. 86 от първ. дело) се установи, че по
описа на РУ 04-СДВР за 24.09.2019 г. няма подаден сигнал от лицето Г.В.Д. във
връзка с отвличане на децата й.
Първата инстанция е приела, че и соченият акт на 24.09.2019 г. също е недоказан
по делото.
Въззивният съд
споделя така установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и
направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира
основания за изграждане на различни изводи въз основа на така приетата
доказателствена съвкупност. Освен това, първоинстанционният съд е събрал всички
поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло
делото от фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези
доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин
част от своя съдебен акт.
Във въззивната
инстанция не са ангажирани други допустими и относими доказателства.
Въззивният съд,
в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като
подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните
нормативни актове, приема следното от
правна страна:
Въззивният съд
следи служебно за валидността на обжалвания съдебен акт, за допустимостта в
обжалваната му част, а за правилността му – съобразно въведените във въззивната
жалба оплаквания.
Домашно насилие може да бъде
установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя
от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и
установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между тези лица на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. В
процесния случай втората предпоставка не е спорна между страните.
Визираният в молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло – по време, място, начин на извършване и авторство. Макар производството по ЗЗДН да има за основна цел защитата на
пострадалите лица, последиците от установяването на извършено насилие имат и
съответни санкционни последици. Поради това следва по правилата на ГПК и ЗЗДН
да бъде безспорно и категорично установено наличието на извършено домашно
насилие със съответните доказателства. Макар и с известни особености, в процеса
по ЗЗДН важат общите принципи на доказване в гражданския процес, като молителят
следва да докаже пълно и главно основателността на подадената до съда молба и
обуславящите това факти от обективната действителност. Невъзможността да
се установят по описания начин безпротиворечиво релевантните по спора факти
обосновава и отказ за издаване на исканата заповед за защита. Ето защо е в тежест на
въззивниците - молители пълно и главно да установят наличието на умишлено и
противоправно поведение, осъществено от въззиваемия - ответник спрямо тях на твърдяната
в молбата дата – 25.10.2019 г. и по посочения начин. Изслушаните в хода на
съдебното дирене свидетели, противно на оплакванията във въззивната жалба, не
установяват на датата 25.10.2019 г. в къщата, намираща се в град Панагюрище,
ул.“*****, ответникът А.Е. да е осъществил домашно насилие спрямо молителката Г.Д.
и в присъствие на молителите А.Е. и Б.Е., чрез някои от действията, твърдяни в
молбата. Безпротиворечиви са показанията на свидетелите, че молителката Г.Д. им
е споделила, че ответникът я е хванал за косата и я е блъснал в стената, но
нито едно от разпитаните лица не е очевидец на такива действия от страна на
настоящия въззиваем. Свидетелите са възпроизвели обстоятелства, които са им
преразказани от молителката, поради което възприятията им за събитията от
процесната дата не са годни да установят релевантни по делото факти. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е кредитирал гласните доказателствени средства
единствено в частите им, в които са преки и непосредствени, почиващи на лични
възприятия на свидетелите относно поведението на страните на сочената дата и
място.
Не са допуснати и процесуални нарушения при събиране на доказателствения
материал, както неоснователно се изтъква във въззивната жалба. Молителите, в
съдебно заседание от 05.02.2020 г., проведено по гр. дело № 62212/2019 г. по
описа на Софийския районен съд са заявили, че се отказват от допуснатия им
свидетел, за когото са твърдели, че е пряк очевидец на акта на домашно насилие
– М.П.. Изрично е заявено, че не се поддържа това доказателствено искане. Доколкото
не са били налице предпоставките на чл. 173 ГПК, съдът е отменил Определението,
с което е допуснал до разпит свидетеля П..
Във въззивната жалба се поддържа, че документът, който молителката е
подписала на датата 25.10.2019 г. установявал наличието на осъществено
психическо насилие спрямо нея от ответника, който факт, независимо, че бил документално
установен по делото, не е зачетен от първата инстанция. Въззивният съд не
споделя тези доводи на въззивницата Д.. От представеното към молбата за защита
Споразумение е видно, че същото има за предмет уговорки относно режим на лични
контакти на родителите Г.Д. и А. Е. с
децата А. и Б. в периода 25.10.2019 г. – 03.11.2019 г. Подобни уговорки не са
противоправни. Напротив - доброволното уреждане на споровете между родителите
винаги е в интерес на техните деца. По делото не се установи този документ да е
подписан след употреба на каквато и да е било принуда спрямо въззивницата Д.. Свидетелите
безпротиворечиво установяват, че А.Е. дошъл и дал на молителката Д. някакъв
документ да подпише, след което тя го е подписала. При това положение не може
да се направи извод за наличие на психическо насилие.
Недоказани са останали твърденията, че малолетните молители А.Е. и Б.Е. многократно
са възприемали осъществено спрямо молителката домашно насилие – психически и
физически тормоз, превръщайки се по този начин те самите в жертви на насилие (чл. 2, ал. 2 ЗЗДН). От приетото и неоспорено от страните по делото
заключение на съдебно – психологичната експертиза се установи по експертен път,
че при децата на страните – А. и Б. не се наблюдава никаква симптоматика – нито
поведенчески, нито психосоматични прояви, които да свидетелстват за преживян от
тях акт на насилие.
Съобразно изложеното въззивният съд намира, че описаните действия в молбата за защита,
които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН
не са установени пълно и главно от въззивниците - молители, а за съда
недоказаният факт е неосъществил се факт -
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Доколкото такова
доказване не е осъществено по делото изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на молбата за защита са обосновани и съответстват на събрания
по делото доказателствен материал.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била издадена
заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед обаче се
издава в закрито заседание на съда, без участието на страните и само въз основа
на твърденията в подадената молба, преценени от съда като съдържащи данни за
съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да предостави временна,
но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните опасности за молителите
през времетраенето на делото до окончателното му решаване. Издаването на
заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо действие за решаващия съдебен състав,
доколкото в хода на разгърналия се състезателен процес е напълно възможно
събраните доказателства да оборят твърденията в подадената молба. Затова и
изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й до издаването на заповедта за защита
или до отказа за такава.
Следователно, като е приел, че не се обосновава извод за обективно
извършен акт на домашно насилие от страна на ответника А.М.Е. спрямо
молителката Г.Д. и молителите А.Е. и Б.Е., и съответно е отказал да издаде
заповед за защита в полза на молителите, с която спрямо ответника да бъдат
наложени мерки по ЗЗДН, първоинстанционният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Въззивната жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за
въззивното производство.
С оглед оставянето на
въззивната жалба без уважение и съобразно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл.
18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата Г.Д. следва
да бъде осъдена да заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна
такса по въззивната жалба в размер на 12.50 лева, доколкото въззивниците А.Е. и Б.Е. не дължат държавна такса за
въззивно обжалване, тъй като не са навършили 18 - годишна възраст – арг. от 11,
ал. 3 in fine ЗЗДН.
С оглед изхода на спора в
настоящата инстанция на въззивниците не следва да бъдат присъждани разноски.
Въззиваемият е претендирал репариране на
разноски за заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна помощ (на л. 19 от
въззивното дело). С оглед изхода от спора въззивницата Г.Д. следва да
бъде осъдена да заплати на А.Е. сумата от 200.00 лева – припадащата й се част
от разноските за въззивната инстанция, предвид това, че малолетните въззивници
са освободени не само от задължението за държавна такса, но не дължат и
разноски в производството по ЗЗДН независимо от изхода на делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд, на основание чл. 17 ЗЗДН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56463 от 02.03.2020 г. постановено по гр. дело № 62212 по описа за 2019 г. на Софийския районен
съд, III Гражданско отделение, 80-ти състав.
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********, да заплати, по сметка на
Софийския градски съд, държавна
такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********, да заплати на А.М.Е.,
ЕГН **********, сумата от 200.00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСТАВЯ без уважение искането на Г.В.Д. и на малолетните А.А.Е. и Б.А.Е., действащи чрез тяхната майка и
законен представител Г.В.Д., за присъждане на разноски за въззивното
производство, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.