РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20215300601332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 260086 от 15.04.2021 г., постановена по НЧХД №
3712/2021г. на Пловдивския районен съд, 16 н.с., е признал подсъдимите П.
ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М. М. ИВ. за НЕВИНОВНИ в това в това, чрез
писмена жалба подадена на 22.08.2019г., за която Е.С. е узнала на ***г. в гр.
П. да са разпространили по друг начин – писмено, чрез жалба до министъра
на праовсъдието обидни думи, че г-жа С. е необразована и психично болна,
поради което и на основание чл.304 от НПК ги е ОПРАВДАЛ по
повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
146, ал. 1 от НК.
Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от частната
тъжителка ЕМ. Д. С. против подсъдимите П. ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М.
М. ИВ. граждански иск в размер на 4 000 лева / по 1 000 лева срещу всеки
един от подсъдимите/, представляващ обезщетение за неимуществени вреди,
в следствие на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
1
Съдът е осъдил частната тъжителка ЕМ. Д. С. да заплати на
подсъдимите П. ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М. М. ИВ. сумата от по 125,00
/сто двадесет и пет/ лева на всеки един от тях разноски по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частната
тъжителка ЕМ. Д. С. чрез адв. Г.Б. с искане присъдата да бъде отменена и да
бъде постановена нова, с която подсъдимите П. ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и
М. М. ИВ. да бъдат осъдени по първоначално повдигнатото им с частната
жалба обвинение.
В съдебно заседание частната тъжителка Е.С. не се явява. Нейният
повереник – адв. Б. поддържа въззивната жалба с искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова осъдителна присъда. Същият развива
доводи за доказаност на обвинението и претендира разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.
В съдебно заседание подсъдимите П.Ч. и Г.П. не се явяват.
Подсъдимите Н.Н. и М.И. се явяват и поддържат казаното от защитника си. В
последната си дума те заявяват, че искат да се потвърди оправдателната
присъда по делото. Защитникът на четиримата подсъдими – адв. Г.П. иска да
бъде потвърдена оправдателната присъда на ПРС, а жалбата на частната
тъжителка да бъде отхвърлена като неоснователна. Същият претендира
присъждането на разноски пред въззивната инстанция общо в размер на 600
лева общо за четиримата подсъдими.
Въззивният съд, като обсъди направените с въззивната жалба
оплаквания, възраженията и становищата на страните заявени пред
настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за
процесуално допустима, но разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. ИВ. Ч. е роден на **** г. в П., живущ в П., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, трудово ангажиран, със средно
образование, с ЕГН **********.
Подсъдимата Н. ТР. Н. е родена на *** г. в с.Н. Г., живуща в гр.П.,
2
българка, с българско гражданство, разведена, със средно образование,
неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимия Г. П. П. е роден на *** г. в П., живущ в П., българин, с
българско гражданство, женен, със средно образование, трудово ангажиран,
ЕГН **********.
Подсъдимия М. М. ИВ. е роден на ****г. в с.Т., живущ в П., българин,
българско гражданство, женен, пенсионер, неосъждан, с висше образование,
ЕГН **********.
Подсъдимите П. ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М. М. ИВ. били във
влошени отношения със Е.С., тъй като помежду им се водело гражданско
дело за недвижим имот. През 2019г. г-жа С. пуснала жалба до РДНСК-
Пловдив за неправомерни действия от страна на подсъдимите свързани със
завладяване на чужд имот.Тъй като и гражданското дело било заведено от нея
подсъдимите решили да се оплачат пък г-жа С. и написали жалба срещу нея и
друга тяхна съседка до Министъра на Правосъдието.В жалбата освен факти
по имотния спор било написано, че г-жа С. и друга г-жа са нискообразовани,
като С. по думите на разпитвали ги по нейни жалби полицейски служители
била с психически проблеми.В жалбата се искало да се проверят твърденията
на г-жа С. в нейни жалби, тъй като тя с постоянните си жалби ги
тормозела.Жалбата била подписана от всички подсъдими и изпратена до
Министерство на правосъдието на *****г.След входирането и жалбата била
препратена по компетентност до Върховна касационна прокуратура, а от там
до Районна прокуратура-Пловдив.Там било разпоредено да се образувана
проверка във 2 РУ към ОД на МВР-Пловдив и г-жа С. била извикана в
сградата на полицейското управление на ****г. да даде обяснения по
случая.На място последната разбрала за самото съдържание на жалбата до
министъра на правосъдието.Така Е.С. преценила, че думите употребени в
тъжбата са адресирани до нея и че същите са обидни.Преценено било че
обидите били разпространени по друг начин, чрез жалбата до министъра на
правосъдието и пред РС-Пловдив е образувано настоящото производство по
твърденията на Е.С., че П. ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М. М. ИВ. са и
нанесли обида, разпространена по друг начин, а именно чрез жалба до
министъра на правосъдието.
3
Горната фактическа обстановка, първостепенният съд е приел за
безспорно установена от събраните по делото доказателства – от показнията
на свидетелката С. И. Б., от обясненията на подсъдимите, от представената
полицейска преписка, ведно със фигурираща в нея жалба от подсъдимите П.
ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М. М. ИВ. до министъра на правосъдието,
преписка на РДНСК, писмени доказателства удостоверяващи, че между
подсъдимите и тъжителката се води и гражданско дело за недвижим имот.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимите и другите доказателства по делото, първостепенният съд е
стигнал до извода, че подсъдимите П. ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М. М. ИВ.
не са осъществили състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
146, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е констатирал разлика между
изписаното в тъжбата и точните думи в жалбата, с която се твърди че е
осъществена неприсъствената обида. В тъжбата до ПРС се твърди, че
подсъдимите са нарекли тъжителката психично болна, а всъщност от жалбата
до министъра на правосъдието е видно, че твърдението е че С., по думи на
полицейски служители е с психически проблеми. ПРС е застъпил становище,
че има значителна разлика между двете твърдения, че частната тъжителка е
психично болна и че е с психически проблеми. ПРС е приел че липсва
повдигнато обвинение за думите, че С. е с психически проблеми, а
обвинението че е психично болна остава недоказано, тъй като такива думи не
фигурират в жалбата на подсъдимите до министъра на правосъдието. Що се
отнася до думата „нискообразована“, ПРС е приел, че категорично не може да
се счете това за тежка обида, степента на образованост е различно възприятие
преди всичко, но в никакъв случай няма как да се счете че това е тежка обида.
Първонистанционният съд е приел, че липсва умисъл у четиримата
подсъдими за извършване на престъплението, тъй като жалбата им е
адресирана до държавен орган и никой от тях не е знаел, че някога г-жа С. ще
разбере за тези думи. Според съда жалбоподателите са искали по-бързо и
безпристрастно разглеждане на жалбите от г-жа С. към тях, а не действия
спрямо нея.Ето защо според ПРС няма как жалбоподателите да са целели тя
да узнае за отправените от тях квалификации към нея. Обидата може да бъде
извършена само умишлено, не и по непредпазливост. Съгласно трайната
съдебна практика, изискването „обидата да е нанесена в присъствието“ на
4
адресата, следва да се разбира като изискване тя да е произнесена по време и
по начин, позволяващ същият да има обективна възможност да я възприеме,
като деецът цели именно това. В случая дейците не са имали такава цел,
поради което ПРС е приел че деянието им е несъставомерно и ги е оправдал
по повдигнатото им обвинение.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимите П.Ч., Г.П., Н.Н. и М.И. първата
инстанция е извършила необходимите процесуално-следствени действия,
изясняващи значимите факти относно инкриминираната обида. Изцяло се
приема анализа на доказателствата, направен от ПРС и няма да бъде
преповтарян.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимите П.Ч., Г.П., Н.Н. и М.И. не са осъществили от обективна страна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
146, ал. 1 от НК.
Според въззивният съд този правен извод е правилен, тъй като е
съобразен с приетата фактическа обстановка, която от своя страна се
подкрепя от събраните по делото доказателства. По безспорен начин е
установено, че липсва съвпадение между думите в жалбата до министъра на
правосъдието, с които се твърди, че е нанесена обида на частната тъжителка и
описаните в частната тъжба, инициирала настоящото наказателно
производство. По отношение на квалификацията „нискообразована“
правилно ПРС е приел, че тя не може да се счете за тежка обида, тъй като
5
степента на образованост е различно възприятие за всеки човек. Правилна е
преценката на първата инстанция, че липсва умисъл у подсъдимите да
отправят обида към частната тъжителка, тъй като целта , с която са написали
жалбата е да се обърнат към държавен орган за съдействие във връзка с
проблемите им със С.. Те нито са знаели, нито са целели описаното от тях да
стане достояние на С.. Същите не са имали представа, че жалбата им ще бъде
препратена от МП на ВКП и от там – на РП – Пловдив и че тъжителката ще се
запознае с жалбата. Липсата на умисъл у подсъдимите води до
нестъставомерност на деянието. Ето защо изцяло се възприемат изложените
от ПРС мотиви за оправдаването на четиримата подсъдими. Тези мотиви
освен подробни, логични и последователни са житейски справедливи и
изцяло се възприемат от въззивната инстанция.
С оглед постановена оправдателна присъда, правилно първата
инстанция е отхвърлила като неоснователен предявения от частната
тъжителка С. против подсъдимите граждански иск в размер на 4 000 лева
/по 1 000 лева срещу всеки един от подсъдимите/, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Правилно ПРС е осъдил частната тъжителка Е.С. да заплати на
подсъдимите П.Ч., Г.П., Н.Н. и М.И. направените разноски по делото за
упълномощаване на защитник в размер на сумата от по 125,00 /сто двадесет и
пет/ лева на всеки един от тях разноски по делото предвид оправдаването на
подсъдимите. С оглед изхода на делото неоснователно е искането на частната
тъжителка Е.С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Основателно е искането на четиримата подсъдими чрез адв. Г.П. за
присъждане на разноските за защитник пред въззивната инстанция общо в
размер на 600 лева. С оглед потвърждаването на оправдателната присъда
спрямо подсъдимите следва частната тъжителка Е.С. да бъде осъдена да
заплати на всеки от подсъдимите П.Ч., Г.П., Н.Н. и М.И. направените
разноски по делото за упълномощаване на защитник пред ПОС в размер на
сумата от по 150,00 лева.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
6
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата, с която подсъдимите П.Ч.,
Г.П., Н.Н. и М.И. са оправдани следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260086 от 15.04.2021 г., постановена по
НЧХД № 3712/2021г. на Пловдивския районен съд, 16 н.с.
На основание чл. 190 ал. 1 от НПК ОСЪЖДА частната тъжителка ЕМ.
Д. С. да заплати на подсъдимите П. ИВ. Ч., Н. ТР. Н., Г. П. П. и М. М. ИВ.
сумата от по 150,00 /сто и петдесет/ лева на всеки един от тях разноски по
делото за защитник пред въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да се изпрати съобщение на страните,
че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7