Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........10.2018 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 215/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано предявени от И.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Витоша“89, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432
и чл.429 от КЗ за заплащане на сумите, както следва: 1/ в размер на 49 600
лв., представляваща претърпени от ищцата неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 11.12.2016г., с МПС „Б. ***“, рег.№В **** РВ, управляван от В.И.К., ведно
със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от
11.12.2016г. до окончателното й заплащане, 2/ в размер на 1350лв.,
представляваща закупено медицинско изделие за лечение на получените от
произшествието травматични увреждания, по фактура №27549/12.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016г. до окончателното
изплащане на сумата и 3/ в размер на 299,82 лв., представляваща заплатени
разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението
на получените от произшествието травматични увреждания, по касови бонове,
издадени за периода 11.12.2016г. – 24.08.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищцата излага в исковата си молба, че на
11.12.2016г. В.И.К.управлявал лек автомобил „Б. *** Д”, с рег.№ В **** РВ в
гр.Варна, кв.Виница. При управлението му, водачът нарушил правилата за движение
по пътищата, като не е пропуснал движещата се по пешеходната пътека на
булеварда И.Г.Д. и е предизвикал пътно транспортно произшествие със същата, при
което й е причинил средна телесна повреда представляваща: многофрагментно
счупване на дясната подбедрица - тибия и
фибула на трета, което обусловило трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник, за продължителен период от време – не по-малък от 3-3.5 месеца.
С влязло в сила на 24.01.2018г Решение №33/08.01.2018г по НОХД № 5707/2017г. по
описа на 23-ти състав на ВРС обвиняемият В.И.К.е признат за виновен в това, че
на 11.12.2016г. в гр.Варна кв.Виница при управление на МПС л.а.”Б. ***” с
рег.№В **** РВ нарушил правилата за
движение на ЗДвП по чл.25 и чл.119 ал.1
от ЗДП и е извършил престъпление е по чл.343 ал.1 б „Б” изр.2 вр. чл.342 ал.1
от НК, за което на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
След извършените прегледи, на пострадалата е поставена диагноза „счупване на
дясна подбедрица в горна трета и многофрагментни фрактури на тибията и фабула в
проксимална трета с дислокация на фрагменти”. За лечение на същите е извършена
операция, изразяваща се във вътрешна фиксация на счупване на дясна тибия и
фабула, като се е наложило поставяне на синтезиращ материал, с който да бъде
свързана костта на мястото на двете счупвания. В продължение на повече от шест
месеца ищцата се е придвижвала с фиксиращото устройство, но поради значителното
разместване на сегментите и непоносимите болки, се е наложила повторна
интервенция за премахването му. След операцията е извършена имобилизация, която
значително е ограничила движението на долната част на тялото. Това състояние е
продължило в период шест месеца, след което е свалена имобилизацията и е
започнало раздвижване на ръката на ищцата. Излага се още, че по време на лечението ищцата не можела да се придвижва и
обслужва в ежедневните си дейности и трябвало да има постоянно някой близък до
нея. Това състояние е продължило около седем месеца. Вследствие на преживяната
катастрофа ищцата изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай нея премине
автомобил или чуе мотор. Стресът се получава и при необходимост да се качи в
кола. Изпитва и панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили. Въпреки
изминалото време и възстановителния период и към настоящия момент, при
извършване на нормални движения и допир на болното място, изпитва спонтанна и
силна болка. След като е започнала да излиза, се е установил и друг проблем
прилошаване в превозни средства, който преди това не е имала. Предвид
ограниченията в движението на дясната подбедрица, не може да се справя с
ежедневните си нужди, което от своя страна поражда чувство на вина, че е в
тежест на семейството си, а споменът от случилото се не спира да я преследва. При
последния извършен преглед на 23.01.2017г. е установено, че има остатъчен
деформитет и ще може да се движи единствено и само с патерици. С оглед на
преживените болки и страдания се претендира заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени
вреди. Излага се още, че за проведеното лечение ищцата е направила
разходи за медицински изделия, такси за болничен престой, на обща стойност от
1 649,82лв., подробно описани по вид и стойност в приложената на л.13-22
от делото справка. Автомобилът е застрахован по риска „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №BG/06/116000998733 в „ДЗИ Общо- застраховане“ ЕАД,
гр.София. Твърди, че в законоустановения срок е предявила претенцията си пред
застрахователната компания, но представител на същата е заявил, че няма да
удовлетворият претенцията в пълен размер, което обосновава интереса от
предявените искове. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, гр.София, с писмен отговор, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове. Не оспорва факта на настъпване на ПТП
на 11.12.2016г., факта, че вина за същото има водачът на л.а.В. К., който е
управлявал л.а. с рег.№В **** РВ, застрахован при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Оспорва твърдението, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди от произшествието, както и че всички
увреждания са в причинна връзка с произшествието. По-голямата част от
оплакванията се дължат на здравословното състояние на ищцата, а не на
инцидента. Разходите за лечението им също са във връзка със здравето на ищцата,
а не са породени от произшествието. Оспорва предявения иск за неимуществени
вреди като завишен по размер. Претендираното обезщетение не съответства на
твърдените и описани от ищцата вреди. Обезщетението е завишено, както с оглед
начина на определянето му, по реда на чл.52 от ЗЗД, така и с оглед трайно
установената съдебна практика на съдилищата. Възразява по искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение, разноски и лихви с твърдения, че не е
станал повод за завеждане на иска. Дружеството е било поканено по доброволен
ред за уреждане на отношенията, но не са били спазени изискванията на чл.380 от ГПК, тъй като не е била посочена банкова сметка, ***.
В срока по чл. 372 ГПК, ищцата
депозира допълнителна искова молба, в която
репликира възраженията на ответника, в това число и твърденията за липса
на причинна връзка между деянието и вредите и прекомерност на претендираното
обезщетение. Поддържа изложените в исковата молба твърдения.
В срока по чл. 373 ГПК не е депозиран допълнителен отговор.
В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените
съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по приобщеното н.о.х.д. № 5707/2017г.
по описа на 23-ти състав на ВРС, че с влязло в сила на 24.01.2018г. Решение
№33/08.01.2018г. обвиняемият В.И.К.е признат за виновен в това, че на
11.12.2016г. в гр.Варна кв.Виница при управление на МПС л.а.”Б. ***” с рег.№В ****
РВ нарушил правилата за движение по чл.25 и чл.119 ал.1 от ЗДвП и причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на И.Г.Д., изразяваща се в
многофрагментно счупване на дясна подбедрица – тибия и фибула в горна трета,
което е обусловило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за
продължителен период от време – не по-малък от 3-3.5 месеца, за което на
основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Не е спорно между
страните, че л.а.”Б. ***” с рег.№В **** РВ, управляван от В.И.К., е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица
№BG/06/116000998733, сключена със „ДЗИ – Общо застраховане” АД, гр.София, със
срок на действие от 13.04.2016г. до 13.04.2017 г.
От заключението на
допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП
на пострадалата е причинено счупване на дясна подбедрица, обусловила трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за повече от шест месеца. Лекувана е
оперативно, счупената кост е съединена с метал, изписана е гипсова имобилизация
за 45 дни. След срастването на костта е провеждана рехабилитация. Срокът за
лечение е около година. Лечението е приключило, костта е зараснала и са
възстановени движенията в колянната става в обичайния за възрастта обем.
Металът не е отстранен, но и не се препоръчва отстраняването му. Ищцата е в
добро здравословно състояние с раздвижена колянна става, придвижва се с две
патерици поради страх от падане. Не е налице влошаване на здравословното й
състояние вследствие на претърпените увреждания, но както при всяко счупване и
това е свързано с болки при промяна на времето и при по-големи физически
натоварвания. Налице са деформации на коляното от предходни артрозни промени.
Констатираната от вещото лице деформация по дясното коляно е налице и по лявото
коляно и е резултат от артрозните промени. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че възрастта и предхождащите артрозни промени по ставите затрудняват
рехабилитацията и препятстват навременното възстановяване на травмата от пътния
инцидент. Обездвижването, което предшества травмата води до остеопороза и
намалена здравина на костта, което също допринася за удължаване на лечебния
процес. Ограниченията в движението на ставата се дължат както на предходните
артрозни заболявания, така и на самата травма. От друга страна травмата засилва
артрозните промени в ставата.
От заключението на
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищцата е с
клинична симптоматика на Разстройство в адаптацията – Генеразлизирана
тревожност, като това психично разстройство е налице към момента на
освидетелстването й и психичните й оплаквания са актуални. Психотравмата от ПТП
е нарушила психичния баланс на личността й, като е повлияла преживявания,
настроение и емоции, волева дейност, оказала е неблагоприятно въздействие върху
самооценката й, създала е малоценностови изживявания, повишила е страховата
готовност, затруднила е контактите и е стеснила интересите й. При невъзможност
за рационална преработка на психотравмата, тя може да доведе до хронифициране и
до други психични усложнения. Пострадалата не е провеждала специфично медикаментозно
лечение и консулти с психиатър.
За
установяване на твърдяните болки и страдания по делото е допуснато събирането
на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. Д. и С. Д. – съответно
съпруг и син на ищцата. От показанията им се установява, че след инцидента
ищцата не била в състояние да се обслужва сама и се нуждаела от чужда помощ за
всички елементарни действия от битов характер, включително за поддържане на
хигиената, от което ищцата изпитвала изключително неудобство. Придвижвала се
само с придружител и с помощни средства. След операцията кракът й бил
обездвижен с шини и не можела да го движи в продължение на един месец. По
лекарско предписание в този период не следвало да стъпва на увредения крак. Понастоящем
продължава да се придвижва с две патерици, защото кракът я боли и се подува, не
може да ползва обувки и се налага да се придвижва с чехли. Вследствие на
травмата се влошило качеството на съня на ищцата, страхът й от автомобили,
шумове, клаксони продължава и до настоящия момент, физическите болки
понастоящем също не са отзвучали и се налага да ползва болкоуспокояващи. Към
момента на инцидента ищцата се придвижвала с една патерица поради претърпяна
през 2011г. операция на дясна тазобедрена става. Точно когато ищцата се възстановила
психически и физически от претърпяната операция на тазобедрената става настъпил
процесният инцидент. Преди ПТП ищцата била в състояние да се придвижва
самостоятелно, но ползвала патерица за сигурност.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
В частта относно претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът намира производството за допустимо предвид
представените доказателства за предявена пред застрахователя претенция по
чл.498 от КЗ и предвид изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ в хода
процеса, което обстоятелство следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.3
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със
сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”,
застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към
трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе посочено
в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че
управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и
валидността й към датата на произшествието не са предмет на спор между страните
по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 11.12.2016г.,
както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановеното от
наказателния съд решение по чл.78а ал.1 от НК, приравнено на влязла в сила
присъда, е задължително за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана
на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може
да се изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, с каквото съдът не е сезиран от ответната страна.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във
връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът съобрази, че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самото деяние такива, а продължават
и след това. Съгласно заключението на вещото лице по СПсЕ получените увреждания
представляват психично разстройство, симптомите на което не са отзвучали и към
настоящия момент. От свидетелските показания, кредитирани от съда поради
тяхната непосредственост и непротиворечивост, се установяват претърпените от
ищеца болки и страдания поради извършените оперативни интервенции и
манипулации, както и наложилата се промяна в начина и качеството на живот на
пострадалата, причинена от невъзможността да се самообслужва и да води социален
живот в продължителен период от време. От друга страна следва да бъде отчетено,
че фрактурата на дясна подбедрица е единствената претърпяна травма с трайни
последици, както и че усложненията в оздравителния процес се дължат и на
физиологични възрастови фактори. Релевантно за индивидуализацията на
обезщетението е и обстоятелството, че понастоящем движенията в
колянната става са възстановени в обичайния за възрастта обем, костта е
зараснала, като ограниченията в движенията се дължат на настъпилите с възрастта
артрозни промени. Установи се също така, че понастоящем ползването на помощни
средства за придвижване не е наложително с оглед функционалното състояние на
ставата, а е резултат от субективното усещане на ищцата за несигурност –
симптом на преживяното психично разстройство, за което до момента не е
провеждано лечение.
При анализа на
всички обективни обстоятелства в конкретния казус и съобразявайки възрастта на
ищцата и конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът счита
иска за причинените неимуществени вреди за доказан в размер на 30000.00 лв.,
като за разликата до претендираните 40000.00 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За да се произнесе по претенцията за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение, съдът съобразява нормата на
чл.497, ал.1 от КЗ. От представената по делото застрахователна претенция,
отправена до ответника и получена на 30.01.2018г., е видно, че последният е бил
поканен да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея
вреди. По делото няма данни, а и не се твърди от страните, да е изисквано от
пострадалия представянето на допълнително документи по чл.106, ал.3 от КЗ за
установяване на основанието и размера на претенцията (посочването на банкова
сметка ***), поради което и съдът приема, че от този момент е започнал да тече
срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ и същият е изтекъл на 20.02.2018г. Следователно
ответникът дължи законна лихва за забава от 21.02.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, поради което и следва да се присъди за този период, като за периода
от датата на увреждането – 11.12.2016г. до 20.02.2018г. включително, искът следва
да бъде отхвърлен.
Що се отнася до предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на
получените при ПТП увреждания, съдът намира, че същият се явява процесуално
недопустим по следните съображения: Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по задължителна
застраховка ГО на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя. Нормата е императивна и за
спазването й съдът следи служебно. В разпоредбата на чл.378, ал.9 от КЗ изрично
е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл.378,
ал.2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Или изтичането на така
въведения рекламационен срок е предпоставка
за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя / така Определение №165/24.03.17г. по ч.т.д.№306/17г. на ВКС/. В
разглеждания случай няма данни по делото ищцата да е предявила пред
застрахователя претенция за имуществени вреди, нито да е представила
доказателства за техния размер, което безспорно е необходимо за произнасянето
на застрахователя по чл.496 ал.2 от КЗ. Не са представени доказателства дали
към поканата е имало приложения, както е посочено в нея и какво е било тяхното
съдържание. Предвид това, че по делото не е доказано отправянето на претенция
пред застрахователя, респ. изтичането на рекламационния срок по чл.498, ал.3 КЗ, то е налице недопустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ за
заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 1649.82лв., поради което
и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1209.96 лева
от общо 2067 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Релевираното от
ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатския хонорар съдът
намира за неоснователно, доколкото същият е в рамките на предвидения в Наредба
1/09.07.2004г. минимален размер.
По направеното от ответната
страна искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват
съобразно отхвърлената и прекратената част от исковете като в тежест на ищеца
следва да се възложи сумата от 248.78 лева от претендираните общо 600 лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал. 3 и 4 ГПК.
На основание чл.78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в
размер на 1200 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените
по делото разноски в размер на 500 лева – възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №215/2018г. по описа на ВОС В ЧАСТТА по предявените от И.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“89, искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1350лв., представляваща закупено медицинско изделие за лечение на
получените от произшествието травматични увреждания, по фактура №27549/12.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016г. до
окончателното изплащане и сумата от 299,82 лв., представляваща заплатени
разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението
на получените от произшествието травматични увреждания, по касови бонове,
издадени за периода 11.12.2016г. – 24.08.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, като недопустими.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“89, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 30000.00 лв. (тридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.12.2016г., по вина на В.И.К.при
управление на МПС „Б. ***“, рег.№В **** РВ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.02.2018г. до окончателното
й заплащане, на основание чл.432 и чл.429 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за
разликата над 30000.00 лв. до претендираните 49600 лв. и за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от датата на
увреждането - 11.12.2016г. до 20.02.2018г. вкл.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша“89, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1209.96 лева (хиляда двеста и девет лева и деветдесет и
шест стотинки), представляващи сторени в производството съдебно-деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша“89, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 1200 лева (хиляда
и двеста лева), представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Витоша“89, сумата от 248.78 лева (двеста
четиридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи
сторени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената и
прекратена част от иска, на основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в прекратителната му част в едноседмичен срок от връчването му
на страните, а в останалата му част – в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: