ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 752 31.07.2020
година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
тридесет и първи юли 2020 година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1408 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следв. от ГПК и е образувано по жалба на П.И.П. –
длъжник по изпълнително дело №204/2018 г. по описа на ЧСИ Г.И.. Жалбоподателят сочи,
че оспорва разпореждането на ЧСИ, с което като взискател по делото е
конституиран „С. Г. Груп“ ЕАД. Излага, че липсва правно основание за
конституиране на дружеството като взискател, както и че към разпореждането не
са му били представени документи, от които да е видно на какво основание е
сторено това. Излага съображения, че изпълнителното дело е образувано по силата
на банков кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД, а той не е давал съгласие за
прехвърляне на задължения към банката на трети лица. Счита, че с извършена по
изпълнителното дело публична продан на негов недвижим имот вземането на банката
е изцяло удовлетворено, поради което изпълнителното дело е следвало да бъде
прекратено. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Иска от съда да
установи, че вземането на взискателя – „Първа инвестиционна банка“ АД – е било
изцяло и окончателно удовлетворено и да отмени разпореждането за конституиране
на „С. Г. Груп“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от
взискателя.
Приложени
са мотиви на ЧСИ, в които се взема становище за недопустимост на жалбата с
аргумент, че действието, което се обжалва, не е сред хипотезите на чл. 435 от ГПК. В допълнение се излага и становище за неоснователност на жалбата с
подробни съображения относно действието на цесията и легитимацията на
новоконституирания взискател като правоприемник на първоначалния такъв. По
отношение на възраженията на жалбоподателя във връзка с проведена публична
продан счита, че същите са недопустими в настоящото производство.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело №204/2018 г. по описа на ЧСИ Г.И., район на действие – ОС
Стара Загора, рег. №765, писмени доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело №204/2018 г. е било първоначално образувано под №20138240401239
по описа на ЧСИ К.П., с рег. №824 и район на действие – ОС Пловдив, по молба на
взискателя „Първа инвестиционна банка” АД, въз основа на изпълнителен лист от 16.04.2013
г. по ч.гр.д. №6312/2013 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.
№6313/2013 г., и двете по описа на РС Пловдив, с които П.И.П. в качеството му
на ЕТ „Бороджиев 54 – П.П.“ е осъден да заплати на взискателя суми в общ размер
на 63285.48 лева. По молба на взискателя от 16.01.2018 г. изпълнителното дело е
било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия в кантората на ЧСИ Г.И.
с район на действие – ОС Стара Загора (том II, л. 519 и 523 от изпълнителното
дело). На 18.02.2020 г. „С. Г. Груп“ ЕАД, в качеството му на универсален
правоприемник на „С. Г. Груп“ ООД, депозира молба за конституиране на
взискател, към която прилага договор за цесия с „Първа инвестиционна банка” АД,
приложение със списък на прехвърлените вземания, уведомление до длъжника и
пълномощно, с което „Първа инвестиционна банка” АД упълномощава „С. Г. Груп“
ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията им (том III, л. 732-732 от изпълнителното дело).
С обжалваното разпореждане ЧСИ е конституирала „С. Г. Груп“ ЕАД като взискател
по изпълнителното дело в правата на първоначалния взискател „Първа
инвестиционна банка” АД. До длъжника е изпратено уведомление изх.
№14828/28.02.2020 г. по пощата, като пратката се е върнала непотърсена.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Уредбата
на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите
за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица са изрично
посочени.
Според
чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на
съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.
Съгласно посочената разпоредба на ГПК, конституирането
на нов взискател по изпълнителното дело не е сред изрично и изчерпателно
изброените в процесуалния закон изпълнителни действия, които длъжникът може да
обжалва пред съда. На следващо място, на длъжника е призната активна
легитимация за обжалване на отказа да бъде прекратено или приключено производството
на принудително изпълнение. В конкретния случай обаче отправеното до съда
искане за прекратяване на изпълнителното производство и позоваването на изтекла
погасителна давност не подлежат на разглеждане в производство като настоящото. В
случай че между страните е налице спор за материалното право относно
погасяването му поради плащане (аргументите относно проведена публична продан
на недвижим имот) или изтичане на давностен срок (възражението за изтекла
погасителна давност), то този спор следва да бъде разрешен по исков ред. Законът
не е предоставил компетентност нито на
съдебния изпълнител, нито на съда в производство по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК да правят подобни констатации. Единствено влязлото в сила
съдебно решение и то в исково производство за установяване на факти като
посочените, ако е в полза на длъжника в изпълнителното производство, би било
основание за прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, т. 7 от ГПК.
При
тези съображения, като насочена срещу необжалваеми действия на съдебния
изпълнител, подадената жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност е
недопустима (така, Определение №155/05.04.2019 г. по в.ч.гр.д. №171/2019 г. по
описа на Апелативен съд Пловдив). Поради това същата следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на П.И.П. против действия на ЧСИ Г.И., район на действие ОС Стара Загора, рег.
№765 на КЧСИ, по изпълнително дело №204/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело №1408/2020 г. по описа на ОС Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.