Решение по дело №303/2014 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 724
Дата: 10 юли 2014 г. (в сила от 23 януари 2015 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20143230100303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН  СЪД  ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ  десети състав в проведеното на десети юни  две хиляди и четиринадесета година открито съдебно заседание в състав:

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

         При участието на секретар  сложи за разглеждане гр.дело №303 по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от  „...” АД срещу „...”ЕООД  за заплащане на дължими суми за доставени стоки по 12 бр.фактури.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.Исковата молба е връчена по реда на чл.50 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.

    Твърди се в исковата молба, че ищецът доставил на ответника стока, описана в процесните фактури на обща стойност 6 944,96 лв. Сумата не била платена от ответника. Между страните съществували трайни  търговски отношения. Стоката била приета от представител на ответника, за което били съставени експедиционни бележки/стокови разписки/. След системно неплащане на дължимата цена по продажбите с нотариална покана  от 20.12.2013г. ишецът поканил ответника да плати дължимото. Поради неизпълнение въпреки многократните покани за плащане ищецът предявява настоящия иск.

     Иска се от съда присъждане на неплатената цена и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главните задължения от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

     Ответникът не изразява становище.

Предявен е иск по чл.79 ЗЗД във вр. с 327 ТЗ по отношение на главницата и по чл.86 ЗЗД по отношение на лихвата за забава.

Между страните са спорни обстоятелствата, на които се основава исковата молба.

По делото са събрани писмени доказателства.Извършена е съдебно-счетоводна експертиза.

След като обсъди доказателствата по делото и съобрази становищата на страните съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Установените факти: Според заключение на ВЛ по извършената съдебно-счетоводна експертиза и приета по делото като неоспорена от страните счетоводното отчитане при ищеца в периода на издаване  на процесните фактури е редовно водено. При ответника счетоводните записвания са извършвани в хронологичен ред. Стоките, описани във фактурите са заведени от ответника в складова програма на търговски обект „...” на стойност 5462,01 лв. и търговски обект на ул.”...” ... на стойност 2410,90лв. Стоките, заведени в програмата на обектите съответстват на тези, описани във фактурите. Посочените в исковата молба фактури са заведени в хронологичния регистър  на сметка 401 „Доставчици”, партида ... ЕАД. Съгласно счетоводните записвания на ищца задължението на ответника е 6944,33 лв., а според записванията на ответника 7477,35. Не са осчетоводени кредитни известия, издадени от ищеца. Експертизата дава заключение, че действителното задължение на ответника по процесните фактури е 6944,93 лв. Фактурите са вписани в дневниците за покупка и справка – декларация по ЗДДС.Ответникът е ползвал данъчен кредит.

   Правни изводи: Искът е допустим. В тежест на ищеца е да докаже валидно договорно правоотношение с ответника, както и че реално му е доставил стоката, за която е съставена процесната фактура. От правна страна фактурата представлява частен свидетелстващ документ и се ползва само с формална доказателствена сила, защото удостоверява материализирано изявление в нея. Поради това представените по делото фактури следва да бъдат съобразени с останалите доказателства по делото. Експертизата дава заключение въз основа на проверка на счетоводни документи на ищеца и ответника. Счетоводството при ищеца е водено редовно, поради което  следва да се приеме на осн.чл.55,ал.1 ТЗ, че е годно доказателство за осъществени търговски сделки между страните и извършена доставка от ищеца на ответника на описаните във фактурите стоки. Доставката на стоките се доказва и от заключението на вещото лице касателно заведени в програмата на обекти на ответника стоки, които съответстват на тези по фактурите. Допълнителен аргумент за това, че стоката по фактурите реално е доставена на купувача, е и факта, че той е ползвал данъчен кредит по фактурите. За да ползва такъв, следва да представи пред данъчните органи доказателства за наличие на реални доставки, откъдето следва извода, че след като ответникът е приспаднал определена сума от данъчните си задължения, е признал реалната доставка по процесните фактури. Съдът намира за доказано, че ищецът е доставил на ответника стока по 12 бр.фактури. Няма доказателства за плащане на цената. Експертът установява неплатена цена по фактурите на стойност 6944,93. До този размер искът като основателен и доказан следва да бъде уважен, а за разликата до 6944,96 лв.– отхвърлен. На осн.чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 29.04.2014г. до окончателното плащане.

Разноски: На осн.чл.78,ал.1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ДТ – 277,80 лв.; 195 лв.-депозит за  ВЛ в т.ч 175 лв.- възнаграждение и 20 лв. командировъчни разходи.; 678 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

        Доказателства за направени разноски в обезпечителното производство не се представят , поради което такива не се  присъждат в полза на ищеца.

        С тези мотиви съдът

Р Е Ш И :

         ОСЪЖДА „...” ЕООД ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя Б.И.М. ДА ЗАПЛАТИ на „....” АД ЕИК ..., представлявано от М.М.К. 6944,93 лв./шест хиляди деветстотин четиридесет и четири лева 93 ст./, представляваща сбор от неплатена цена на доставена стока по 12 бр. фактури с NN,  както следва:

-..../25.11.2013г. на стойност 43,02 лв.;.../30.11.2013г.- 162,40 лв., .../30.11.2011г. – 897,06 лв., .../30.11.2013г., .../06.12.2013г.-415 лв., .../11.12.2013г.-283,88 лв., .../11.12.2013г. -525,44 лв., .../16.12.2013г.- 82 лв., .../20.12.2013г.-1973,29 лв., .../20.12.2013г.-269,02 лв., .../20.12.2013г.-437,61 лв. и .../20.12.2013г.-1447,66 лв. заедно със законната лихва върху главницата от 6944,93 лв. от датата на исковата молба- 29.01.2014г. до окончателното плащане , както  и направените по делото разноски: ДТ – 277,80 лв.; 195 лв.-депозит за  ВЛ в т.ч 175 лв.-  възнаграждение и 20 лв. командировъчни разходи.; 678 лв.- юрисконсултско възнаграждение, общо 1150,80 лв./ хиляда сто и петдесет лева 8 ст. /

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ...” АД ЕИК ..., представлявано от М.М.К. срещу „...” ЕООД ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя Б.И.М. за разликата над 6944,93 лв. до първоначално предявения от 6944,96 лв. – цена на доставена стока по 12 бр. фактури , както и искането за разноски в обезпечителното производство  в размер на 324 лв./триста двадесет и четири лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: