Решение по дело №1568/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационната жалба на И. Г. П. срещу решение № 705/03.07.2023 г., постановено по адм. д. № 179/2023 г. по описа на А. съд – Бургас, с което е отхвърлена исковата претенцията по чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 ЗИЗНС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.01.2023 г. до 23.01.2023 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилен анализ на доказателствата по делото. Счита за неправилни изводите на съда, че 7 дни са кратък период, за да се претърпят неимуществени вреди от безсъние, което е резултат на липсата на звукова сигнализация в килиите. Поддържа се, че не е установена обективната истина, отнасяща се за хранителното меню и неосъщественото свиждане. Изразява несъгласие с това, че е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на касатора също е подал касационна жалба, с която се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Счита за доказани сочените в исковата молба обстоятелства за неблагоприятно третиране на лишения от свобода. Въвежда се оплакване за допуснато процесуално нарушение, тъй като е отхвърлено искането за допускане на експертиза за установяване липсата на основни хранителни продукти в менюто. Пояснява, че химическият и калорийният състав на храната не отговаря на нормативните изисквания. Позовава се на свидетелските показания за наличието на лоша и недостатъчна храна. Счита за неправилни изводите за липсата на мухъл, дървеници и гризачи, както и за липсата на достъп до достатъчно светлина и чист въздух поради малките размери на прозорците. Поддържа, че е нарушена нормата на чл. 84, ал. 2, т. 2 ЗИЗНС, задължаваща осигуряването на непрекъснато време за сън не по – малко от 8 часа, тъй като липсва звукова сигнализация в килии. Изложени са оплаквания за нарушение на правото на свиждане по чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИЗНС и правото на получаване на хранителни продукти по време на свиждането. Счита за погрешни изводите за причините за непровеждане на свиждането, за което се позовава на свидетелските показания и наличието на противоречиви писмени доказателства. Развиват се доводи за недължимост на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпили са писмени бележки, в които се повтарят доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Подаден е отговор от ГДИН, с който се оспорва жалбата.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният състав, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадени в преклузивния срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на И. Г. П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за присъждане на сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (психологически неудобства), претърпени от 16.01.2023 г. до 23.01.2023 г. при престоя му в Затвора в гр. бургас, вследствие на следните нарушения: 1. Лоши санитарно – битови условия (наличие на хлебарки, дървеници, изронена мазилка по стените и неудобно за сън легло); 2. Липса на звукова сигнализация в килиите, което води до вдигане на шум, нарушаващ съня на ищеца; 3. Липсата на достатъчно естествена светлина и свеж въздух, дължаща се на малките размери на прозорците; 4. отсъствие на топла вода в килиите и невъзможността да се къпе поради горещата вода в банята; 5. Липса на условия за физическа активност и спорт на площадката на открито; 6. Неосигуряване на достъп до телефонен апарат, компютър и интернет и за невъзможността да пренесе своя телевизор; 7. Нарушаване правото на получаване на хранителни продукти (5 кг мандарини) по време на свиждането; 8. Нарушаване правото на свиждане; 9. Неосигуряване на основни хранителни продукти и осигуряване на храна, която е в отклонение в качествено и количествено отношение.

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Установил е от фактическа страна, че И. Г. П. се е намирал в Затвора Бургас за периода от 16.01.2023 г. до 23.01.2023 г. в хипотезата на „чужда делегация“. Приел е, че ищецът е обитавал помещение, разполагащо със санитарно помещение с достъп до течаща вода. Същото разполагало с двукрилни прозорци с размери 130/170 см., чрез които се осъществявал достъп до естествена светлина и чист въздух. Стаята била обзаведена с легла и шкафове. Осигурен бил спален инвентар. Налично било изкуствено осветление. Осигурявани били хигиенни материали. В килиите липсвала монтирана звукова система за сигнализация. Осигурена била възможност за къпане два пъти седмично. Н. територията на затвора редовно били извършвани мероприятия по дезинсекция и дератизация. Н. територията на затвора имало достъп до телефонен апарат. Осигурена била възможност за престой в зони на открито, разполагащи със съоръжения (пейки, фитнес уреди, тенис на маса) и спортна площадка за провеждане на мероприятия за поддържане и насърчаване на доброто физическо здраве.

По отношение на храненето, съдът е приел, че било утвърдено меню, съответстващо на таблица № 1 и № 2, съгласувани от министъра на правосъдието. Храната била разнообразна, като в менюто се включвало по един продукт от следните групи храни: зърнени, зеленчуци, зеленчукови консерви, плодове, млечни продукти, месо, яйца, риба и бобови храни.

Съдът е приел за наличието на подадена от ищеца молба за свиждане на територията на Затвора Бургас, но на 22.01.2023 г. липсвало регистрирано посещение за лицето Д. И.. Прието било, че затворническата администрация отказала да предаване на пратката от Д. И., тъй като не могло да се извърши справка дали ищецът имал право на такава. В резултат на това ищецът отказал свиждането.

Съдът е отхвърлил исковата претенция, приемайки за недоказани сочените в исковата молба оплаквания за нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. Приел е, че обитаваното от ищеца помещение отговоря на изискванията чл. 21 ППЗИНЗС, тъй като разполага с тоалетна, течаща вода и прозорци, позволяващи проветряване, както и са осигурявани оптимални условия за хигиенизиране, доколкото са раздавани почистващи препарати и пособия. Приел е за недоказано твърдението за липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване, тъй като редовно са извършвани ДДД услуги от външни доставчици. Отхвърлени са твърденията за нарушение на чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС, тъй като ищецът не е бил лишен от достъп до баня два пъти седмично. Също са отхвърлени оплакванията за липсата на условия за физическа активност на открито, доколкото са налице съответните съоръжения. Съдът е приел за липсата на звукова сигнализация в килиите, водещо до нарушаване на правилата за тишина, но е приел, че е много кратък периодът на поставяне в неблагоприятни условия и не е изяснен интензитетът на отрицателно въздействие. Изложени са мотиви, че ответникът не отговоря за невъзможността за пренасянето на вещи при транспортирането на лишените от свобода, тъй като тази преценка се извършва от ГД „Охрана“. Н. основание чл. 122 ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 ППЗИНС са отхвърлени оплакванията за липсата на достъп до интернет и компютър. Съдът е приел, че ищецът пребивава в Затвора Бургас в условията на „чужда делегация“, което ограничава възможността за извършване на преценка дали ищецът има право на получаване на пратка (5 кг. мандарини). Според съда получаваната от ищеца храна е съобразена с меню, съответстващо на нормативните изисквания по чл. 84 ЗИНЗС. Приел е за недоказани твърденията за недостатъчния калориен състав на получаваната храна.

Решението е валидно и допустимо

Решението е правилно в частта, с която отхвърлена предявената искова претенция.

Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка обжалваното съдебно решение е постановено след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства. Н. основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на първата инстанция, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на експертиза. Това искане е направено за установяване на калоричния състав на храната, която е раздавана на ищеца и дали посочените продукти в таблиците по чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИЗНС съответстват на посочения в тях калориен състав. Не е възможно изследването на хранителните продукти в минал момент, доколкото същите не са налични. Наред с това по делото не се ангажираха категорични доказателства, сочещи за отклонение на храната в качествено и количествено отношение. Свидетелските показания имат характер на лични впечатления и не дават конкретни данни за количеството и вода на храната, предоставяна на лишените от свобода през процесния период. По отношение на приетото в таблиците по чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИЗНС, съдът намира, че същите обвързват страните по делото и няма как инцидентно в настоящото производство да се оспори недостатъчността на химически и калориен състав на храната, доколкото това може да стане в отделен процес.

Неоснователни са оплакванията, че съдът погрешно е приел липсата на дървеници и хлебарки. Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация. Правилни са изводите на първата инстанция за липсата на нарушение, свързано с наличието на множество дървеници и хлебарки, доколкото по делото е установено редовно извършвани дейности по дезинсекция и дератизация, видно от протоколите за извършени услуги, а ответната страна не е доказала, че тези дейности са недостатъчни (в тази връзка правилно не се кредитирани показанията за неприемливо количество насекоми в килиите, обитавана от ищеца).

Неоснователни са оплакванията, че съдът не е отчел лошото осветление в спалното помещение, свързано с естественото осветлите. Споделят се изводите на първата инстанция за осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото помещението, в което е пребивавал ищецът, е снадено с отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Също така е осигурено изкуствено осветление в спалното помещение, а това как светлината се възприема от ищеца са лични възприятия и не представлява на нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС.

Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 2 ЗИЗНС лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по - малко от 8 часа на денонощие. Вярно, че килиите липсва монтирана звукова сигнализация, но липсва подобно нормативно задължение за ответника, поради което липсата на такова оборудване само по себе си няма как да се счита за нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, каквото е оплакването в исковата молба. Би могло да се постави на въпрос за липсата на ефикасни мерки, осигуряващи правото по чл. 84, ал. 2, т. 2 ЗИЗНС, но първата инстанция напълно правилно пояснява, че липсват данни за интензитета на отрицателно въздействие от шума, вдиган от обитателите на съседните килии. Недоказаността на това обстоятелство, съотнесено с краткия период на пребиваване (1 седмица), води до извод за липсата на нарушение на чл. 84, ал. 2, т. 2 ЗИЗНС.

Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗИЗНС лишените от свобода имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно. Правилно съдът, след извършен анализ на писмените доказателства (докладна записка), е приел, че ищецът сам се е отказал от провеждане на свиждането, което решението е продиктувано от невъзможността за получаване на пратката. В тази връзка ищецът не е оборил верността на изложеното в докладната справка, при което няма как да се приеме твърдението за неразрешено свиждане.

Съгласно чл. 82, ал. 1 ППЗИНЗС лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане. В случая е установено, че на ищеца не е позволено получаването на 5 кг. мандарини. Не всяко нарушение води до причиняване на неимуществени вреди. В случая се касае за единичен и незначителен случай, който съотнесен с обстоятелството, че на ищеца е осигурявана редовно храна, следва извод за липсата на претърпени неимуществени вреди, т. е. оборена е презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция, е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Решението е неправилно в частта за разноските.

Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, 3ИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца както разноски за производството, така и внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт, е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси. По тези съображения с чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, в които не се включва юрисконсултското възнаграждение. В този смисъл е Решение № 7516 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 765 / 2018 г. на ВАС, Решение № 12301 от 16.09.2019 г. по адм. д. № 14325 / 2018 г. на ВАС и Решение № 4885 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 9723 / 2017 г. на ВАС

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 705/03.07.2023 г., постановено по адм. д. № 179/2023 г. по описа на А. съд – Бургас в частта, с която отхвърлена предявената от И. Г. П. исковата претенцията по чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 ЗИЗНС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.01.2023 г. до 23.01.2023 г. в резултат на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

ОТМЕНЯ решение № 705/03.07.2023 г., постановено по адм. д. № 179/2023 г. по описа на А. съд – Бургас в частта за разноските, с която И. Г. П. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата в размер на 100 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.