Р Е Ш Е Н И
Е № 247
гр.Стара
Загора, 15.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№ 256 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.4, ал.1 от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка
с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от „Българо-американска
кредитна банка“ АД гр.София против АУЗД № 71640/11.02.2020г.,
издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора, потвърден с Решение № 71640/20.03.2020г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, с изложени
оплаквания за неговата нищожност и незаконосъобразност. Според жалбоподателя,
оспореният АУЗД е постановен при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Възразява срещу установените с него задължения за довнасяне
на данък при придобиване на имущество по възмезден начин и начислени лихви за
просрочие с твърдение, че при придобиване на имота е заплатен дължимият данък в
цялост. В жалбата са изложени съображения, че не е спазена формата и видът на
административното производство, както и че данъкът при придобиване на имущество
не се определя като размер, въз основа на подадена декларация, а е еднократен
данък. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на
оспорения АУЗД като нищожен, незаконосъобразен и постановен при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че при придобиване на недвижим
имот чрез участие в публична продан, основата за облагане с данък по чл.44 от ЗМДТ следва да се определя като по-високата измежду цената на придобиването на
имота и данъчната му оценка, в съответствие с приложение 2 към ЗМДТ.
Обосновава, че в случая е изпълнен целия фактически състав, предвиден в чл.107,
ал.3, изр.4-то от ДОПК, което е процесуална предпоставка, въз основа на която
да се издаде акт за установяване на задължението. По подробно изложени в
писмена защита съображения счита обжалвания акт за законосъобразен и моли да
бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък
на разноските.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка:
С
Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 44730/18.09.2019г. по описа
на ЧСИ Г.И., влязло в законна сила на 04.10.2019г, на „Българо-Американска
кредитна банка“ АД гр.София са възложени 476/2500кв.м. идеални части от
поземлен имот с площ 2500.00кв.м. и идентификатор 68850.516.462 по КККР на
гр.Стара Загора, находящ се в гр.Стара Загора, бул.“Славянски“ № 57, заедно с
построения в имота обект в сграда №1 на ет.3 с площ 521,42 кв.м. и
идентификатор 68850.516.462.1.5, с предназначение на самостоятелния обект за
обслужваща дейност за битови услуги, с брой нива на обекта – 1, за сумата от 279 820,80
лева (л.36-39).
С
декларации по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14009113БФ/27.11.2019г. (л.29-33) и вх.№ 10085БФ/31.12.2019г.
(л.44-48) жалбоподателят заявява пред Община Стара Загора, че е придобил
собствеността върху обект с площ 521,42 кв.м. и идентификатор 68850.516.462.1.5.
След
извършената проверка орган по приходите – старши инспектор в отдел „МДТ” при
Община Стара Загора, определен със Заповед № РД-25-152/23.01.2012г. на Кмета на
Община Стара Загора (л.27-28), на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с
чл.4 от ЗМДТ въз основа на собствени данни и данни, получени от трети лица и
организации относно задължение, за което по закон не предвидено подаване на
декларация, издава АУЗД № 71640/11.02.2020г. (л.25). С него на жалбоподателя са
определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019г. в размер
на 5 797,59лв и лихва за просрочие в размер на 236,56лв, изчислена към
датата на съставяне на акта. Като мотив за начисляване на данъка е посочено, че
към датата на придобиване на имота – 04.10.2019г, данъчната му оценка,
изчислена по нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ съобразно данните от подадените
декларации по чл.14 от ЗМДТ, е по-висока от цената при придобиване /уговорената
цена/. Затова като основа за определяне на данъка при придобиване на имущество
по дарение и възмезден начин се приема данъчната оценка в размер на 511 724,20лв.
На основание чл.37, ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните данъци на територията на Община Стара Загора (в редакцията, валидна
към 04.10.2019г.) е приета ставка в размер 2,5 на сто върху посочената данъчна
основа и е определено задължение за данък при придобиване на имущества по
дарение и по възмезден начин, дължимо от жалбоподателя, в размер на 12 793,11лв.
Приспадната е платена с банков превод от 18.10.2019г. сума в размер на 6 995,52лв
и разликата от 5 797,59лв е посочена като дължим остатък за довнасяне,
ведно с лихва за просрочие.
В
нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е оспорен с
жалба вх.№ 10-84-16/24.02.2020г. пред Началника на отдел „МДТ” при Община Стара
Загора с оплаквания за нищожност и незаконосъобразност. С Решение № 71640/20.03.2020г. актът е
потвърден изцяло като не е възприето възражението на жалбоподателя за
недължимост на определения размер за довнасяне на данъка, а жалбата в частта, с
която се иска обявяване нищожността на АУЗД е отхвърлена поради липсата на
правомощия за прогласяване нищожност на този вид административни актове
(л.18-19).
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предвид законовата уредба по ЗМДТ и с
оглед представените доказателства, съдът намира, че АУЗД № 71640/11.02.2020г. е
издаден от компетентен орган - старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси”
при община Стара Загора, упълномощен да осъществява функции на орган по
приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4, във вр. с ал.3 от ЗМДТ със
Заповед № РД–25–152/23.01.2012г. на Кмета на община Стара Загора.
Актът е постановен в изискуемата
писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е посочен периодът, за
който е начислена лихва за просрочие. Изрично в мотивите е отразена дата за
начало 04.10.2019г., а в диспозитива се съдържа крайният момент - 11.02.2020г.,
когато е издаден АУЗД.
От
фактическа страна не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят в
настоящото производство „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София е
придобил собственост върху недвижим имот, изнесен на публична продан от частен
съдебен изпълнител, и е задължено лице по смисъла на чл.46, ал.1, вр. чл.44,
ал.1 от ЗМДТ за данък върху недвижим имот, придобит по възмезден начин. Не е
спорно също, а и е отразено в обжалвания АУЗД, че е извършено плащане на този
данък в размер на 6 995,52лв в предвидения от закона срок. Спорният въпрос
се свежда до установяване на основата за определяне размера на данъка,
респективно налице ли е подлежащ на довнасяне данък.
В глава
ХIV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване,
което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация
по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. Административните производства за издаване на акт за
установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са
различни. Различен е и административният контрол върху тези актове. В първия
случай контролът се осъществява от ръководителя на звеното за местни приходи в
съответната община, а във втория контролът е от компетентността на кмета на
общината, предвид чл.4,
ал.5 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗМДТ основа
за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на
прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта,
удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. А според ал.2,
т.1 имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените
вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или
общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по
последната, съгласно приложение №2. Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗМДТ е неприложима, тъй като не е
налице нито една от предпоставките, предвидени в нея – не е налице уговорена
цена, нито цена, определена от държавен или общински орган. Случаите, в които
се прилага разпоредбата, са изброени изчерпателно и е недопустимо тя да се
тълкува разширително и да се прилага и по отношение на други случаи, които не
са уредени изрично. Целта на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗМДТ е да се
предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниска цена по
договорка на страните или по преценка на държавен или общински орган. Тази
опасност не съществува в случаите, когато се провежда публична продан, затова
приложението на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗМДТ в случая би довело и до
несъответствие с целта на закона. Начинът на придобиване се определя от жалбоподателя
и след като е придобил чрез възлагане на недвижим имот при публична продан
процесния обект, данък недвижими имоти се определя върху цената, по която е
възложен имотът при публичната продан. В този смисъл е и съдебната практика на
ВАС - Решение №966/23.01.2018г. по адм.д.№ 10864/2016г., Решение
№3120/13.10.2018г. по адм.д. № 11146/2017г.
На следващо място се констатира, че не са спазени
формата и видът на административното производство. В
случая безспорно е развито служебно производство за установяване на публични
общински задължения. След като е прието, че размерът на данъчната оценка на
процесния имот, изчислена на база данните в подадени от жалбоподателя
декларации по чл.14 от ЗМДТ и възприет от административния орган за основа при
определяне на данъка при придобиване на имота, е по-висок от цената на
придобиване, т.е. че е налице подлежащ на довнасяне данък, съдът счита, че е
следвало да бъде възложена ревизия за установяване действителния размер на
задължението на „Българо-Американска кредитна банка“ АД гр.София (аргумент от Решение № 9825 от 26.06.2019г.
на ВАС по адм. д. № 3328/2019г., I о. на ВАС).
Установяването
на задължения за данъци, съгласно чл.108, ал.1 от ДОПК, се извършва само с
ревизионен акт след надлежно проведено ревизионно производство, а органът по
приходите недопустимо се е произнесъл с АУЗД.
Разпоредбата на
чл.107, ал.3 от ДОПК, послужила като основание за издаване на процесния
административен акт, предвижда АУЗД да се издаде служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица
и организации, след като е изчерпан редът по чл.103. По реда на чл.103 от ДОПК
се отстраняват пропуски, непълноти и грешки в подадена декларация, като същата
разпоредба дефинира понятието „несъответствие и съгласно законовия текст такова
е налице, когато съдържанието на подадената декларация не съответства на
изискванията за попълването й и когато данните в декларацията не съответстват
на данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации,
съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване
на декларации и информация.
Според
чл.107, ал.3, изречение трето от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, на които
изрично е акцентирано в АУЗД № 71640/11.02.2020г., акт може да се издаде и служебно, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация или задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия. В случая обаче не е налице нито една от
предпоставките на чл.107, ал.3 от ДОПК за издаване на АУЗД. За определяне на
данъка по чл.46 от ЗМДТ не е предвидено задължение за подаване на декларация.
Той се заплаща към момента на придобиване на собствеността съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗМДТ. В процесния АУЗД не се коментира наличие
на данъчна оценка на имота към момента на извършване на сделката и
несъответствие на размера й с подадените от жалбоподателя декларации по чл.14
от ЗМДТ след придобиване на собствеността. Оспореният акт се базира само на
тези две декларации и от административния орган не са събирани никакви други
данни, нито са ползвани собствени данни за определяне размера на данъка, а от
друга страна – данък е заплатен върху цената на възлагане на имота. Нормите,
уреждащи данъчни задължения и тяхното установяване, се тълкуват и прилагат стриктно
предвид конституционния принцип за законоустановеност на данъците, съответно
основанията по чл.103 от ДОПК не могат да се тълкуват разширително.
Изложеното обосновава извод, че издаденият по реда на чл.107 от ДОПК АУЗД № 71640/11.02.2020г. от орган по приходите в Община
Стара Загора, потвърден с Решение № 71640/20.03.2020г.
на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, е
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила
и неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което следва да бъде
отменен.
По отношение на
направеното в жалбата искане за обявяване на нищожност на издадения
административен акт съдът намира следното: при искане за прогласяване
нищожността на един административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща съществуването на правоизключващи юридически факти
спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на
доказване включва онези факти и обстоятелства, които
могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт,
обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма
легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание за обявяване (прогласяване) на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, издадени без каквото и да е нормативно
основание (т.е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки,
визирани в съответната правна норма) или при грубо нарушение на императивни
норми с характер на основни правни принципи. При издаване на оспорения акт не
се установиха такива пороци, които с оглед своята същественост да обуславят
неговата невалидност като административен акт, което предпоставя отхвърляне на
искането за прогласяването му за нищожен.
При този изход на спора на ответника, въпреки
своевременно направеното искане, не се
дължат разноски.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.2,
предложение първо и четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Българо-Американска
кредитна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“
№2, за прогласяване за нищожен на Акт за установяване на задължение по
декларация № 71640/11.02.2020г., издаден от старши инспектор в
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 71640/20.03.2020г. на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, като
неоснователно.
ОТМЕНЯ по жалба от „Българо-Американска кредитна банка“ АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ №2, Акт за
установяване на задължение по декларация № 71640/11.02.2020г., издаден от
старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора,
потвърден с Решение № 71640/20.03.2020г. на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, с който на „Българо-Американска кредитна банка“
АД гр.София са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019г.
в размер на 5 797,59лв и лихва за просрочие в размер на 236,56лв,
изчислена към датата на съставяне на акта, като
незаконосъобразен.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: