№ 167
гр. Велико Търново, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20234001000030 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 104 от 14.10.2022г., постановено по т.д. №265/2021г., на
Окръжен съд-Русе е отхвърлен предявения от Е. Р., родена на 15.11.1977г.,
гражданин на Руска Федерация, с адрес в Република България: гр.София,
Район Камбаните, **********, срещу Виа Сити Строй ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район Лозенец,
ул.Сребърна №33, представлявано от Ю. Е. А. и Нипал Груп ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.Александровска
№100, представлявано от С. Д. И., с правно основание чл.135 от ЗЗД за
обявяване за недействителна спрямо Е. Р. извършената продажба на поземлен
имот с идентификатор 63427.2.421, УПИ VІ-421, с площ от 1140 кв.м., заедно
с намиращата се в имота сграда – паметник на културата – Мантова къща със
застроена площ 400 кв.м., с идентификатор 63427.2.421.1; сграда-постройка
допълнително застрояване от 44 кв.м., с идентификатор
63427.2.421.2, подробно описан в нотариален акт за покупко продажба №110
от 09.09.2020г. на нотариус от района на Районен съд-Русе, като
неоснователен.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Е. Р.,
подадена чрез процесуален представител адвокат М. Х. от Адвокатско
дружество Х., при Софийска адвокатска колегия.
1
Въззивницата моли в жалбата си Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд и вместо него да
постанови друго решение по съществото на спора, с което на основание
чл.135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо ищцата продажбата на ПИ с
идентификатор 63427.2.421, УПИ VІ-421, с площ от 1140 кв.м., заедно с
намиращата се в имота сграда – паметник на културата – Мантова къща със
застроена площ 400 кв.м., с идентификатор 63427.2.421.1; сграда-постройка
допълнително застрояване от 44 кв.м., с идентификатор 63427.2.421.2,
оформена в нотариален акт за покупко продажба №110 от 09.09.2020г. на
нотариус от района на Районен съд-Русе. В жалбата е формулирана така
наречената алтернативна молба по следния начин: „алтернативно в случай че
се приеме че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради факта че в
хода на производството по делото вземането на ищцата, установяващо
качеството й на кредитор в спора е било удовлетворено и това качество не е
налице, то предвид обстоятелството че ответникът Виа Сити Строй ЕООД е
станало причина за завеждане на горното дело, моля да отмените атакуваното
решение“
По същество се касае за едно и също искане от страна на въззивницата и
то е Апелативният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да
уважи предявения от нея иск по чл.135 от ЗЗД.
Изложени са съображения
Първоинстанционният съд бил приел, че в тежест на ищцата е да
установи всички елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД,
включително че има вземане по отношение на един от ответниците т.е. че е
негов кредитор, което вземане да е действително, без да е необходимо да е
изискуемо и ликвидно. Първоинстанционният съд бил приел, че след
предявяване на иска са настъпили факти, които са от значение за спорното
право и следва да бъдат съобразени с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от
ГПК и те са, че е налице изрично удостоверяване от ТБ Интернешънъл Асет
Банк, след постановено от съда разкриване на банкова тайна, че по банкова
сметка с титуляр Е. Р. е постъпила сума в размер на 202 000 евро – главница и
лихви по процесния договор за заем от 20.02.2020г. т.е. вземането на ищцата,
установяващо качеството й на кредитор в спора, е било удовлетворено и това
й качество не е налице, поради което е отхвърлил иска.
Въззивницата твърди, че е претърпяла увреждане поради невписването
й в търговския регистър като съдружник на Вия Сити Строй ЕООД, след като
е закупила 15 дружествени дяла от същото дружество, като Русенският
окръжен съд бил приел неотносимост на това нейно възражение по
настоящото дело.
Прави оплакване за противоречие на материалния закон на направените
от Русенския окръжен съд в първоинстанционното решение правни изводи.
Същото било постановено в нарушение на процесуалните правила, както и
било необосновано с оглед събраните по делото доказателства.
2
Управител и на двете дружества – прехвърлител и приобретател по
процесната покупко продажба, било едно и също лице, а именно С. Д. И.,
което доказвало факта на увреждането, както и знание за увреждането
С уведомление от 11.03.2021г. развалила договора за заем от
20.02.2020г. като на дружеството длъжник бил даден 7-дневен срок от
получаване на поканата да върне доброволно сумата от 200 000 евро, заедно с
дължимата лихва.
Имало признание от страна на С. И., че договорът с който са
прехвърлени на Е. Р. 15 дружествени дяла от капитала на Виа Сити Строй
ЕООД, представляващи 33% от капитала на дружеството, бил лишен от
транслативен ефект, тъй като самата С. И. била подписала този договор в
качеството й на физическо лице, а не като едноличен собственик, управител и
представляващ Вилипал ЕООД ЕООД, което е едноличен собственик на
капитала на Вия Сити Строй ЕООД.
Това обстоятелство имало съществено значение по делото и неправилно
първоинстанционният съд го бил игнорирал.
Във връзка с действията на С. И. имало заведено досъдебно
производство, до приключването на което настоящото съдебно производство
следвало да бъде спрямо.
Виа Сити Строй ЕООД не разполагало с друго имущество, поради което
увредата за ищцата била налице.
Били налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй
като Е. Р. била кредитор на първия ответник Виа Сити Строй ЕООД,
управител на дружеството прехвърлител и на дружеството приобретател по
процесната покупко продажба е едно и също лице – С. И., налице е доказана
увреда за ищцата – намалени са активите на дружеството длъжник на ищцата,
което не разполага с друго имущество освен с предмета на атакуваната
покупко продажба, както и е налице знание за увредата предвид това, че С. И.
представлява и дружеството прехвърлител, и дружеството приобретател.
В писмена молба вх.№6344/28.11.2023г., подадена от актуалният
процесуален представител на ищцата адвокат Й. Ц. Й., от Адвокатска
колегия-Велико Търново, с пълномощно, която молба е депозирана
непосредствено преди последното открито съдебно заседание, в което е даден
ход по същество, въззивницата подновява искането си настоящото съдебно
производство да бъде спряно до приключване на досъдебното производство
№336-Д335/2021г. на Районна прокуратура-Русе, както и моли предявеният
от нея иск да бъде изцяло уважен.
С две последователни определения Великотърновският окръжен съд е
оставил без уважение това искане за спиране на настоящото дело до
приключване на посоченото наказателно производство, като съдът е изложил
подробни мотиви поради какви причини отказва спиране.
Въззивницата претендира за присъждане на всички направени по делото
3
разноски, както в първата, така и във втората инстанция.
Въззиваемият ответник Виа Сити Строй Груп ЕООД-гр.София не
представя писмен отговор на жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
В молба-становище вх.№5579/24.10.2023г. актуалният процесуален
представител на Виа Сити Стой ЕООД адвокат Б. В. Ж., от Адвокатска
колегия-Русе, заявява че въззивната жалба е неоснвателна по изложените в
отговора на ответниците доводи и моли Апелативният съд да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение по изложените в същото мотиви.
Въззиваемият ответник Нипал Груп ЕООД-гр.Русе, чрез процесуален
представител адвокат Д. Р., от Адвокатска колегия-Русе, в писмен отговор,
моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба,, като
неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното с нея решение, като
правилно и законосъобразно.
Правилен бил направеният от Русенския окръжен съд извод, че към
момента на постановяване на обжалваното решение ищцата няма качеството
на кредитор спрямо длъжника, за когото се твърди че е извършил
увреждащата сделка, тъй като вземането й е било удовлетворено след
завеждане на делото и поради това правилно предявеният иск по чл.135 от
ЗЗД е отхвърлен – не са налице всички предпоставки и по-конкретно ищцата
не се легитимира като кредитор на длъжника.
Никога съществуването на задължение за връщане на заемната сума не е
било оспорвано нито от заемателя Виа Сити Груп ЕООД, нито от Нипал Груп
ЕООД – приобретателя на недвижимия имот и инвеститор в строителния
проект, като това дружество имало интерес да удовлетвори ищцата, за да
бъдела отразена претенцията по чл.135 ЗЗД, за да бъде вдигната наложената
обезпечителна възбрана и да бъде заличена вписаната искова молба.
В договора за паричен заем не била вписана цел, за която се дава
заетата сума. Нямало каквато и да било връзка между договора за паричен
заем и договора за продажба на дружествени дялове, който не бил нищожен,
но не е произвел прехвърлителен ефект доколкото посочената в договора за
продавач С. И. не е била собственик на дружествени дялове към момента на
сключване на договора.
Провеждането на наказателно производство за измама срещу С. И.,
заради договора за продажба на дружествени дялове, нямало преюдициално
значение спрямо настоящото дело, тъй като Илиева не е страна по настоящото
дело
Допълнителни съображения адвокат Д. Р. излага в писмена защита,
депозирана във въззивната инстанция, както и в съдебно заседание.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
4
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение, насочена е
против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.
Във връзка с преценка основателността на същата въззивният съд
приема, че Окръжният съд е възпроизвел в решението си подробно и
обективно съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба,
отговора по чл.131 ГПК и допълнителния отговор, поради което се
присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му
част.
Исковата молба подадена на 17.09.2021г. и е вписана на 11.11.2021г. в
Службата по вписванията-гр.Русе под вх.№ 13747.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от
законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е
изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е
подписано от съдията.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на
правилността на същото.
При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата
обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на
всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото
решение същата ще бъде посочена накратко, по следния начин:
На 22.02.2020г. в гр.Русе е сключен договор за заем, по силата на който
ищцата по делото Е. Р., като заемодател, предоставя в заем на първия
ответник Виа Сити Строй ЕООД, с адрес на управление в гр.Русе,
представлявано от управителя С. Д. И., като заемател, сумата в размер на
200 000 евро, по банков път, при лихва 1% годишно. Договорът е със срок на
действие две години, считано от датата на превеждане на заемната сума, като
банковият превод е извършен на 17.02.2022г., видно от бордерото, издадено
от Интернешънъл Асет Банк-София
5
Договорът е двустранно подписан и в него не е посочена конкретна цел,
поради която се предоставя заемната сума, а дори и да беше посочена такава,
тази клауза от договора не би породила правно действие, тъй като не е
съществен елемент от този вид договори – доворите за заем.
На 22.02.2020г. е оформен договор за покупко продажба на
дружествени дялове, в който е посочено че продавачът С. Д. И., като
физическо лице, прехвърля на купувача Е. Р. собствеността на част от
притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на Виа Сити Строй
ЕООД, а именно 15 дружествени дяла, равни на 33%, при продажна цена от
1 500 лева, която цена купувачката е изплатила на продавачката на същата
дата.
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове е без нотариална
заверка на подписите, поради което няма транслативен ефект.
На 09.09.2020г. с договор за покупко продажба, оформен с нотариален
акт №110 от 09.09.2020г. на нотариус Любен Шилков, от района на Районен
съд-Русе, продавачът Виа Сити Строй ЕООД-гр.Русе, представлявано от
управителя С. Д. И. продава на купувача Нипал Груп ЕООД-гр.Русе,
представлявано от управителя С. Д. И. следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор 63427.2.421, съставляващ УПИ VІ-421, с
площ от 1140 кв.м., заедно с намиращата се в имота сграда – паметник на
културата – Мантова къща със застроена площ 400 кв.м., с идентификатор
63427.2.421.1 и сграда-постройка допълнително застрояване от 44 кв.м., с
идентификатор 63427.2.421.2, за продажна цена в размер на 441 000 лева с
включен ДДС.
Върху същия имот е учредена договорна ипотека в полза на Българо
американска кредитна банка АД, с нотариален акт №054 от 13.11.2020г. на
нотариус Петя Трендафилова, от района на Районен съд-Русе.
Ищцата Е. Р., чрез пълномощника си адвокат М. Х., от Софийска
адвокатска колегия, е отправила до С. И., лично и като управител на Виа
Сити Строй ЕООД-гр.Русе уведомление за прекратяване на договора за заем
и покана за доброволно изпълнение, връчена на адресата чрез Куриерска
фирма Еконт на 11.03.2021г.
Видно от уведомлението-покана ищцата заявява че разваля сключения
между страните на 22.02.2020г. договор за заем, тъй като С. И. не е вписала в
търговския регистър прехвърлянето на 15 дружествени дяла от Виа Сити
Строй ЕООД на Е. Р. и тъй като с нотариален акт №110/09.09.2020г.
6
недвижимият имот, описан по-горе, върху който е трябвало да се осъществи
инвестиционно намерение, е прехвърлен от Виа Сити Строй ЕООД на Нипал
Груп ЕООД, с което са намалени активите на първото дружество, кредиторът
Р. е ощетена, поради което същата отправя тази покана за доброволно
изпълнение в 7 дневен срок от получаването й представляваното от С. И. Виа
Сити Строй ЕООД да върне на Е. Р. предоставения заем в размер на сумата от
200 000 евро по договора за заем от 22.02.2020г., заедно с дължимата
договорена лихва.
По делото е доказано, че на 31.01.2022г. от банковата сметка на Нипал
Груп ЕООД в Българо американска кредитна банка АД-София е излъчен
превод на стойност 202 000 евро към сметка на Е. Романова Р.,
конкретизирана, в Интернешънъл Асет Банк АД.
Този факт ответниците доказват с банково удостоверение от
23.03.2022г., издадено от Българо американска кредитна банка АД, при
Регион Северен-Централен, офис Русе.
Освен това Русенският окръжен съд е постановил разкриване на
банкова тайна, тъй като ищцата не признава факта, че й е върната заетата от
нея сума, по банковата й сметка
Видно от писмото на Интернешънъл Асет Банк АД-гр.София, изх.№
8802#1 от 25.08.2022г., на 31.01.2022г. по сметката на Е. Р. в банката, в евро,
IBAN BG58IABB*****, е постъпила сумата от 202 000 евро, с наредител
Нипал Груп ЕООД и посочено основание: връщане на заем по договора за
заем от 20.02.2020г.
Т.е. доказано е по убедителен и категоричен начин, че по искане на
кредитора Р. даденият от нея заем от 200 000 евро по договора от
20.02.2020г., на който същата основава качеството си на кредитор на
ответниците, е върнат, заедно с договорената лихва от 2 000 евро и
понастоящем ищцата няма качеството на кредитор спрямо първия ответник
Виа Сити Строй Груп ЕООД, както и не е кредитор на Нипал Груп ЕООД.
При тези приети за установени факти Апелативният съд, в настоящият
състав, приема от правна страна, че е сезиран с предявен иск по чл.135 от
Закона за задълженията и договорите за обявяване относителна
недействителност по отношение на ищцата Е. Р. на договора за покупко
продажба от 09.09.2020г., оформен с нотариален акт, с който първият
ответник Виа Сити Строй ЕООД прехвърля на втория ответник Нипал Груп
7
ЕООД недвижим имот, намиращ се в гр.Русе - поземлен имот с
идентификатор 63427.2.421, съставляващ УПИ VІ-421, с площ от 1140 кв.м.,
заедно с намиращата се в имота сграда – паметник на културата – Мантова
къща със застроена площ 400 кв.м., с идентификатор 63427.2.421.1 и сграда-
постройка допълнително застрояване от 44 кв.м., с идентификатор
63427.2.421.2, за продажна цена в размер на 441 000 лева с включен ДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената
обективно и подробно установена фактическа обстановка, в обжалваното
решение, първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи,
които Апелативният съд споделя.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд, че по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД следва да бъде
доказано кумулативното наличие на следните три предпоставки, а именно: че
ищецът да е кредитор на длъжника, извършил правното действие, чиято
отмяна се иска, извършеното действие от длъжника уврежда кредитора и е
налице знание за увреждането за прехвърлителя и за третото лице
приобретател по сделката, и тъй като ищцата няма понастоящем качеството
на кредитор, от което същата се е лишила по собствена воля, искът по чл.135
от ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен.
Искът по чл.135 от Закона за задълженията и договорите /Павлов иск/ е
правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на
длъжника, с които той намалява или обременява имуществото си,
предназначено съгласно чл.133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на
кредиторите, и така създава опасност за реализиране вземането на кредитора.
Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът с който това
право се упражнява, е конститутивен – насочен е към предизвикване на
правна промяна – като действителното правно действие на длъжника, с което
той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бива обявено за
недействително спрямо кредитора т.е. недействителността е относителна –
само спрямо кредитора ищец по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, а по
отношение на всички останали трети лица действието остава валидно.
Втората предпоставка за уважаване на иска е действието на длъжника да
уврежда кредитора. Третата предпоставка е длъжникът и третото лице, с
което длъжникът е договарял, да са знаели за увреждането. Задължително
условие за уважаване на предявен иск по чл.135 от ЗЗД е към момента на
8
постановяване на съдебното решение посочените три предпоставки да са
налице.
Безспорно е прието, както в правната теория, така и в съдебната
практика, че правото на иск по чл.135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което
има качеството на кредитор на длъжника, извършил правното действие, чиято
отмяна се иска. Качеството кредитор е обусловено от съществуването на
вземане към длъжника, което трябва да е действително. По начало вземането
трябва да е възникнало преди извършването на увреждащото действие от
длъжника и да съществува при извършването му, без значение дали е
изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на това разпоредително
действия.
В случая, в хода на делото, по волеизявление на ищцата, същата се е
самолишила от качеството кредитор.
Поради това следва да се приеме, че не съществуват всичките три
предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск, тъй като ищцата не е
кредитор на ответника, извършил разпоредителното действие и качеството
кредитор е изгубила по собствено желание и искане.
В обжалваното решение, законосъобразно и обосновано, Окръжен съд-
Русе е стигнал до същия краен решаващ извод за неоснователност на
предявения иск по чл.135 от ЗЗД.
С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК,
Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
обжалваното първоинстанционно решение, намира че въз основа на
правилно изяснената фактическа обстановка първостепенният съд е направил
правни изводи съответстващи на същата, поради което са обосновани,
подробни и обективни, както и Апелативният съд ги намира за съответстващи
на закона и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд,
поради което ги споделя изцяло.
Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на
въззивницата относно пороци на обжалваното решение, направени във
въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да
бъдат оставени без уважение.
Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
9
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението
на разноските.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК по начало
въззивницата ищца следва да заплати на въззиваемите ответници направените
от тях разноски в настоящата инстанция, но тъй като не са представени
документи да са направени такива, както и списък по чл.80 от ГПК, разноски
не се присъждат.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 14.10.2022г., постановено по т.д.
№265/2021г., на Окръжен съд-Русе.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10