№ 52
гр. П. , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720200963 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №4678118, издаден от ОД МВР – П., на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ИВ. ЦВ. ИВ. с ЕГН ********** е
наложена глоба 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила жалба от И.И., в която се излагат
възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните
правила, както и че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието
му нарушение. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован.
В съдебното производство, жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник .
Въззиваемата страна – ОДМВР – П., не изразява становище по жалбата. В
съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.02.2021 г., 11.07 часа, в гр. П., по път I-6, се движело МПС – л.а. Мерцедес
С320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. №*******. В района на надлез Клон Мир, км.83+500 на
1
посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към град Радомир,
обхващайки приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на
пътните превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Преди мястото, на
което била установена системата за контрол на скоростта, на км.82+726 от пътя, имало
поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно
възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 11.07 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител, работил със
системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 98 км/ч. /получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ЮЛ „Джентълменс Ауто“ЕООД. Затова и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП срещу законния представител на
юридическото лице – собственик - управителя ИВ. ЦВ. ИВ., бил издаден електронен
фиш серия К, №4678118 на ОД МВР – П., с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП,
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, му била наложена глоба 400 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 02.06.2021 г. Същият не подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин
като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни –
КАТ, разписки, статично изображение от техническо средство – снимка №
11743D0/0332243, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-1752/22.02.2021г.,
снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с
приложение към удостоверението, извлечение от Търговския регистър, писмо, рег.
№20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка
№№248-ИСИ/11.12.2017г. и 01-С-ИСИС/05.02..2021г. на отдел „Изпитване на средства
за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, писмо, рег.
№ 115800-10996/01.07.2021г. от началник отдел ОП – ОДМВР – П., заповед № 313з-
310/14.02.2020г. на директор ОД МВР - П., както и писмо, рег. №11-00-
281/08.07.2021г. от директор ОПУ – П..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това,
тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с
№11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.
Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология
съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Документът
удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е
било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения
на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и
подписан от обслужващия го полицейски служител И. И., в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
3
АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, наличието на ПЗ
В26 и разположението му спрямо позиционирането на АТСС, режим на измерване,
посока на задействане, начален и краен час на работа с АТСС и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния
фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото
средство – гр. П., път I-6, км. 83+500, времето на работа с него, установеният
скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на
допустимата скорост от 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Въведения в пътния участък скоростен режим се установява и от сведенията,
предоставени от администрацията, стопанисваща пътя, обективирани в писмо, изх.11-
00-281/08.07.2021г. на директор ОПУ – П.. Посоченото писмено доказателство
установява, че нарушението е извършено в рамките на населеното място /гр. П./, както
и в зоната на действие на ПЗ В26 /60/ поставен на км.82+726 за посока Радомир -
София, въвеждащ различна скорост на движение от валидната за населено място,
съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. При това положение, именно с
въведеното с пътния знак ограничение на скоростта водачите е следвало да
съобразяват поведението си при управление на МПС.. Ето защо, относно разрешената
скорост на движение в конкретния пътен участък съдът кредитира протокола за
използване на АТСС .
Приетата по делото заповед №313з-310 от 14.02.2020г. на директор ОДМВР – П.
безспорно доказва, че полицейският служител, съставил протокола за използване на
АТСС е включен в списъка на служителите на ОДМВР – П., определени да
осъществяват дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по
пътищата с АТСС. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител, който с полагането на
подписа си е и декларирал, че автоматизираното техническо средство е разположено,
настроено и използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени
в инструкцията за неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е
годно за експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Същият се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за
изготвения и приложен снимков материал от записа на нарушението, както и за това,
че АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
4
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е
извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при
осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока
представлява приложената снимка №11743D0/0332243, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/,
скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила, визиран в
електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, поради което всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, превозното
средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на
изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен
в електронния фиш.
Посоката на движение на автомобила, неотразена в електронния фиш, не е
задължителен реквизит от съдържанието му, поради което непосочването му не води
до незаконосъобразност. Липсата му не съставлява и пречка за определяне точното
мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена с АТСС, както и за
решаване на останалите релевантни за казуса обстоятелства, свързани с точното
правно квалифициране на нарушението и елементите от обективната страна на
административнонаказателната норма. В случая, описанието на мястото на
нарушението в ЕФ съответства на събраните доказателства - протокола за използване
на АТСС и приложената снимка на заснетото нарушение. Същите дават достатъчно
информация за точното място на нарушението – км. 83+500 на път I-6 в град П..
Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане на автомобила при
приближаването му, съпоставени със записа, че СПУКС е насочено към гр. Радомир
води до логично заключение, че посоката на движение на жалбоподателя е била
противоположна.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието
на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен
режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение
разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е
извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани
са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
5
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
която норма забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с
пътния знак, когато е различна от посочената в ал.1. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и
предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта за
населено място е 50 км/ч. С ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на
скоростта от 60 км/ч., и както се посочи, именно с тази стойност е следвало да
съобразяват поведението си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на
нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188,
ал.2 от ЗДвП, в качеството си на законен представител на ЮЛ – собственик на
автомобила, с който е извършеното нарушението. И.И. не е упражнил възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за
установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения
със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец,
носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради
което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената
съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място И.И. е
управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш.
Възражението на жалбоподателя, че при връчването на електронния фиш не е
6
получил доказателства в подкрепа на описаното в него нарушение, не нарушава
процесуалните правила, тъй като в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано
задължение единствено за изпращане на електронния фиш на лицето по чл.188, ал.1
или 2 от с.з. На това лице са предоставени съответни законови гаранции за
осъществяване на защита, както по реда на чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на
съдебното производство, в т.ч. да се запознае с всички материали съдържащи се в
преписката, с доказателствата, събрани в подкрепа на обжалвания електронен фиш и
да направи съответни възражения и искания.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от
ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на
превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 38 км/ч.
/стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима
санкцията по т.4 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 31 до 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен
размер – глоба от 400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата
по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на И.И. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Разноски по делото не са доказани и не се претендират.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №4678118, издаден от ОД МВР –
П., с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на ИВ. ЦВ.
ИВ. с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ******, №3, вх. А, ет.4, ап.12, е наложена
глоба 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
7
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8