№ 826
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110214796 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. М. М., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-000713 от 25.01.2024 г., издадено от началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
НП и се иска да не му бъде налагано наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
моли за отмяна на Наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По
делото са постъпили писмени бележки, с които се оспорват твърденията в
жалбата и считат, че издадените АУАН и НП са законосъобразни. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение
за прекомерност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
1
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.01.2024 г. около 21:00 часа, жалбоподателят Б. М. М. управлявал
лек автомобил „*********“, с рег. № *********, в гр. София, по улица без име
с посока на движение бул. „Ген. Никола Жеков“ към ул. „Петър Панайотов“,
преминаваща между бл. 42 и магазин „Лидл“ (номер 12 на бул. „Ген. Никола
Жеков“), като при блок 42, поради движение с несъобразена скорост с пътните
и атмосферни условия - заледен път, реализирал ПТП с паркирания пред него
лек автомобил „*******“ с рег. № *********, който от удара се изместил и
ударил бетонна стена пред него, находяща се на адрес бул. „Ген. Никола
Жеков“ № 10. След това жалбоподателят напуснал мястото с автомобила. Тъй
като при ПТП изпаднал регистрационния номер на управлявания от
жалбоподателя автомобил, след около 10-15 минути се върнал на място. В
22:13 ч. бил изпробван за алкохол, като резултатите от пробата са със стойност
0,00.
Били съставени Протокол за ПТП, декларация от Б. М., скица на ПТП.
Били взети сведения от свидетелите Е.К. и В.У..
Бил съставен АУАН Серия GА № 1176191 от 09.01.2024 г. от свидетеля Л.
на длъжност "младши автоконтрольор" при ОПП - СДВР. Актът бил съставен
в присъствието на свидетел Е.А.Л..
АУАН бил предявен на жалбоподателя на същата дата, който го подписал
без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения АУАН.
На база на него било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 24-4332-000713 от 25.01.2024 г. от началник сектор към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева
и лишаване от право да управлява МПС за един месец.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите Л.А., Е.К. и В.У.,
както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК:
сведения, декларация от Б. М., скица за ПТП, Протокол за ПТП № 1886066 от
09.01.2024 г., справка картон на водач, заповед № 513-7772 от 15.10.2018,
заповед № 8121к-13318 от 28.10.2019 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същият първи е
разбрал за процесното ПТП, видял е през прозореца на дома си ударените
автомобили, а впоследствие и как жалбоподателят се отдалечава.
Показанията на свидетеля са информативни и позволяват на настоящата
съдебна инстанция да възприеме релевантната фактическа обстановка,
2
доколкото разкриват мястото, времето и механизма на осъществяване на ПТП,
изразяващо се в удар на управлявания от жалбоподателя автомобил в
паркирания автомобил и съприкосновението на последния със стената
(оградата).
Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетелката Весела
Узунова, която е посетила мястото на ПТП след като била извикана от неин
съсед.
Свидетелят Л.А. не е очевидец на ПТП, не е присъствал на
местопроизшествието като същият излага, че той е съставил АУАН.
За изясняването на обстоятелствата по делото съществено значение имат
и Протоколът за ПТП № 1886066 от 09.01.2024 г., сведенията, и скица на ПТП,
в които са описани мястото на ПТП, водача и конкретните МПС.
Съществен принос за установяване на релевантната фактическа
обстановка има декларацията от Б. М., видно от която на 09.01.2024 г. именно
той е управлявал лек автомобил „*********“, с рег. № Е 0866 НМ, както и
изложените от него в открито съдебно заседание обяснения.
Цялостният анализ на доказателствения материал според съдебния състав
води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по
конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени
с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Наказателното постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност форма.
По първото нарушение (на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл.
179, ал. в. пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.):
Както в АУАН, така и в обжалваното Наказателно постановление, при
това при пълна идентичност, са посочени признаците от състава на
нарушението и обстоятелствата по извършването му, в това число и датата и
мястото на извършването му, както и нарушената законова разпоредба. От
обясненията на подсъдимия става ясно, че той се е движел „на първа“, но при
натискане на спирачката колата продължила да се движи поради заледения
участък. Както в АУАН, така и в НП, като причина за настъпване на ПТП е
описано, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост с пътните и
атмосферни условия – заледен път и поради това е реализирал ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, който
задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
3
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Именно поради движение с несъобразена със състоянието на пътя
скорост – заледена пътна настилка, жалбоподателят е изгубил контрол върху
управлявания от него автомобил, превозното средство е поднесло, и се е
ударило в паркирания лек автомобил. Произшествието е настъпило, тъй като
жалбоподателят не е управлявал автомобила с такава скорост, даваща му
възможност при натискане на спирачката безпроблемно да овладее
управлението на превозното средство и безаварийно да премина през
заледения участък, като избегне произшествие. Действително заледената
настилка е допринесла за загубата на контрол и настъпване на удара, но това
не може да доведе до отпадане на отговорността на водача, тъй като той е
трябвало да управлява с такава скорост, даваща му възможност при заледен
път да намали или да спре безаварийно, с цел избягване на произшествие.
Всяка една скорост, която след навлизането в заледения участък от пътя
не позволява да бъде овладяно превозното средство, се явява несъобразена със
състоянието на пътя и с атмосферните условия, независимо от това дали е
била разрешена за движение. Всяка неразрешена скорост за движение винаги е
и несъобразена, но може скоростта за движение да е разрешена и пак да е
несъобразена, тъй като трябва да бъдат отчитани и всички останали
обстоятелства, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Поради това съдът счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.
По второто нарушение:
В разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са предвидени три отделни
хипотези, обособени в отделни букви, реализирането на всяка една от които би
съставлявало отделно и самостоятелно административно нарушение.
В настоящия случай, съгласно АУАН и НП, отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на „чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП“, без
да е посочена конкретна буква.
Както в описателната част на НП, така и при посочване правната
квалификация на деянието, АНО не е посочил кое от задълженията, визирани
в чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП е приел, че не са изпълнени от нарушителя. Това
нарушение е съществено и е ограничило правото на защита на
санкционирания субект, тъй като същият не е могъл да разбере в какво
конкретно е обвинен и да организира защитата си. Следователно същото е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът намира за недопустимо в
хода на съдебното производство да се правят изводи за това коя хипотеза на
чл. 123, ал 1, т. 3 е нарушена, като по този начин да се попълват пропуски в
4
НП. Обвинението следва да е конкретно, точно и ясно както в словесното му
описание, така и в правната квалификация.
С оглед пълнота на изложението, настоящият състав счита, че описаното
от фактическа страна в АУАН и обжалваното НП не би могло еднозначно да се
подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 3 от ЗДвП, тъй като
задължението за уведомяване на органите на МВР е предвидено както в т. 2, б.
"а" на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т. 3, б. "в", но това задължение е
обусловено от различни предпоставки – вид на вредите, съгласие на
участниците за обстоятелствата, довели до ПТП - ясни и точни твърдения,
които в процесните АУАН и НП, както и в хода на делото не са изложени.
В този смисъл, непосочването за нарушение на коя конкретно законова
разпоредба, респ. за неизпълнението на кое негово задължение като водач на
пътно превозно средство е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което представлява основание за отмяна на обжалваното НП в
тази му част.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено в частта, отнасяща се до нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да
бъде отменено в частта, с която жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3 ЗДвП като незаконосъобразно в тази му част.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120
лева. Настоящият състав счита, че следва да се присъди възнаграждение в
минимален размер, съобразно вложените усилия, потвърдената част от
издаденото НП и фактическата и правна сложност на делото.
Тъй като жалбоподателят не е направил искане за присъждане на
разноски и не е представил доказателства за извършването на такива, съдът
счита, че въпреки изхода на настоящото производство (частична отмяна на
процесното наказателно постановление), на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани разноски.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от
5
ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 115 състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-000713
от 25.01.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“,
СДВР в частта, с която на Б. М. М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-000713 от
25.01.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“,
СДВР в частта, с която на Б. М. М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за един месец.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд
– София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6