Решение по дело №1558/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2005
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20171100901558
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 1558 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно евентуално съединени искове, както следва: 1) главни установителни искове, предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/; 2) евентуално съединени с тях установителни искове, предявени от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД  вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН; 3) евентуално съединени с исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД  вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН конститутивни искове, предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност,  с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН; 4) евентуално съединени с исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН конститутивни искове, предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност,  с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Ищците - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 28.10.2013 г. е сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника, който е изменен и допълнен с подписани между същите страни два анекса. По силата на тази сделка на ответното дружество е предоставен кредит в размер на 5 000 000 евро, срещу поемане на насрещно задължение от кредитополучателя да върне получените парични средства. Към 21.07.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ размер от 4 349 338, 47 евро, от които 2 200 000 евро -  неплатена редовна главница, 2 100 000 евро – просрочена главница, 17 477, 78 евро - лихви върху редовна главница, 31 850 евро –лихви върху просрочена главница, 10, 69 евро– неустойка върху просрочена лихва.

Ищците посочват, че на 27.11.2013 г. е сключен втори договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника, който е изменен и допълнен с подписан между същите страни анекс. По силата на тази сделка на ответното дружество е предоставен кредит в размер на 30 000 000 щ.д., срещу поемане на насрещно задължение от кредитополучателя да върне получените парични средства. Към 21.07.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ размер от 34 277 900, 15 щ.д., от които 33 844 881, 50 щ.д. -  неплатена редовна главница, 162 865, 40 щ.д. – просрочени лихви върху редовна главница, 268 878, 78 щ.д. – текущи лихви върху редовна главница, 1 274, 47 щ.д. – неустойка върху просрочена лихва.

Ищците твърдят, че на 07.08.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от А.Б.Б.- Б., с което на банката е съобщено, че това лице е прехвърлило на ответника с договор за цесия свое  вземане, произтичащо от договор за депозит от 17.12.2012 г., за получаване на сума в размер на 277 866, 64 лв. Ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7853/ 07.08.2014 г. за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 27.11.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 07.08.2014 г.

На 07.08.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила и друго уведомление от „А.А.М.” АД, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия своето вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 27919 от 15.12.2013 г. за получаване на сума в размер на 265 000 лв. Ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7853/ 07.08.2014 г. за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 27.11.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 07.08.2014 г.

На 07.08.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от Договорен фонд „Аркус Динамичен”, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия своето вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 27.11.2013 г. за получаване на сума в размер на 200 000 лв. Ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7853/ 07.08.2014 г. за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 27.11.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 07.08.2014 г.

На 07.08.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от Договорен фонд „Аркус Балансиран”, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия своето вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 27.11.2013 г. за получаване на сума в размер на 100 000 лв. Ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 7853/ 07.08.2014 г. за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 27.11.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 07.08.2014 г.

На 22.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление, с което М.А.Д. е съобщила на банката, че е прехвърлила на ответника с договор за цесия своето вземане, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 35616 от 09.05.2008 г. за получаване на сума в размер на 31 319, 50 евро. Ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 11571/ 11.11.2014 г. за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 28.10.2013 г. и договора за кредит от 27.11.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 11.11.2014 г.

На 22.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила още едно уведомление, с което М.А.Д. е съобщила на банката, че е прехвърлила на ответника с договор за цесия своето вземане, произтичащо от рамков договор за платежни услуги от 26.03.2010 г. и анекс към него № 58600 за получаване на сума в размер на 26 447, 71 щ.д. Ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 11572/ 11.11.2014 г. за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 28.10.2013 г. и договора за кредит от 27.11.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 11.11.2014 г.

„К.т.б.“ АД е получила още едно уведомление, с което Фондация „Либертарианство” е съобщила на банката, че е прехвърлила на ответника с договор за цесия своето вземане, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 11423/ 05.01.2011 г. за получаване на сума в размер на 711 884, 31 евро. Ответникът е отправил до банката изявление с вх. № 11573/ 11.11.2014 г. за прихващане на така придобитото вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 28.10.2013 г. и договора за кредит от 27.11.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 11.11.2014 г.

Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че всички вземания, с които са извършени посочените прихващания, следва да се считат придобити от ответното дружество след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД. С оглед на това и доколкото прихващанията са способ за събиране на вземане срещу банката, твърдят, че те са извършени в нарушение на императивната законова норма на чл. 3, ал. 2 ЗБН, което ги прави нищожни. Ето защо молят съдът да прогласи по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката нищожността на описаните прихващания, извършени „А.” АД с изявления с вх. № 11571/ 11.11.2014 г., вх. № 11572/ 11.11.2014 г. и вх. № 11573/ 11.11.2014 г.

Ищецът - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сочи, че ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН и отхвърли предявените на това основание искове, то следва да съобрази, че прихващанията не са извършени в предвидената в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност, която е писмена форма с нотариална заверка на подписите. С оглед на това ищецът иска от съда да прогласи прихващанията, извършени от „А.” АД с изявления с вх. № 7853/ 07.08.2014 г., вх. № 11571/ 11.11.2014 г., вх. № 11572/ 11.11.2014 г. и вх. № 11573/ 11.11.2014 г., за нищожни поради липса на форма.  

Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност сочат, че ако съдът приеме, че прихващанията са действителни и отхвърли предявените искове по чл. 3, ал. 3 ЗБН и по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД  вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН,  следва да съобрази, че  прихващанията, извършени с изявления с вх. № 7853/ 07.08.2014 г., вх. № 11571/ 11.11.2014 г., вх. № 11572/ 11.11.2014 г. и вх. № 11573/ 11.11.2014 г., са осъществени след датата на поставяне на „К.т.б.“ АД под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от ЗКИ, както и след началната дата на неплатежоспособността на банката, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН искат от съда да ги обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.

Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сочат, че ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и отхвърли тези искове, то следва да съобрази, че в тяхна полза е възникнало правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента на придобиване на вземанията, с които са извършени прихващанията, ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД. С оглед на това те искат от съда да обяви процесните прихващания, извършени от „А.” АД с изявления с вх. № 7853/ 07.08.2014 г., с вх. № 11571/ 11.11.2014 г., с вх. № 11572/ 11.11.2014 г. и с вх. № 11573/ 11.11.2014 г., за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – „А.” АД, оспорва предявените искове. Твърди, че прихващанията, които са извършени с изявления вх. № 11571/ 11.11.2014 г., вх. № 11572/ 11.11.2014 г. и вх. № 11573/ 11.11.2014 г., са втори поред. Счита, че те не могат да породят правно действие, тъй като към датата, на която са направени тези изявления, насрещните вземания на страните вече са били погасени по силата на прихващания, извършени с изявления от 22.10.2014 г. Твърди, че ограниченията, предвидени в нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, не са приложими по отношение на извършени от кредитор на банката прихващания, тъй като тяхната недействителност е уредена в специални норми, които са тези на чл. 59 ЗБН. Посочва, че предвидената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност се отнася само за тези прихващания, които се извършват след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик, каквито не са процесните. Заявява, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало по отношение на процесните прихващания в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, , тъй като тази норма е неприложима към настоящия случай. Посочва, че приложима е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди изменението от 28.11.2014 г., в която е предвидено, че относително недействителни по отношение на кредиторите са прихващанията, извършени от длъжника, каквито не са процесните, които са извършени от кредитор на банката. Ответникът твърди, че не е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на „К.т.б.“ АД. Поради изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място, съдът счита, че трябва да отговори на въпроса в кои случаи синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// са легитимирани да предявяват пред съда искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на банката и следователно по кои от предявените в настоящия процес искове те са процесуалноправно легитимирани и по кои от тях процесуалнолегитимиран да участва като ищец в производството е самата банка.

Когато в закона е уредено правото на синдиците да предявят пред съда определени искове във връзка с открито производство по несъстоятелност на една банка, те не са носители на материалното право, чиято защита се търси. То принадлежи на други правни субекти, които са или кредиторите на несъстоятелната банка или самата банка. В тези хипотези синдиците действат като процесуални субституенти и предявяват пред съда чужди материални права.

В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. От тази правна норма, се налага изводът, че процесуалната субституция е допустима само, когато това е предвидено в закона, поради което и за да се приеме, че синдиците притежават процесуалното право да упражнят пред съда определени чужди материални права на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, както и на кредиторите на несъстоятелността, съществуването в тяхна полза на това процесуално право трябва да е изрично предвидено в закона.

В ЗБН се съдържат няколко правни норми, в които е уредено правото на синдиците да предявят пред съд определени материални права, които не им принадлежат. Съгласно чл. 60, ал. 3 ЗБН отменителните искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, както и исковете за установяване на нищожност по чл. 3, ал. 3 ЗБН или по чл. 22, ал. 2 ЗБН могат да се предявяват от синдика, както и от фонда при бездействие на синдика. В чл. 62, ал. 1 ЗБН е предвидено, че иск по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, както и исковете по чл. 60 ЗБН, по чл. 60а ЗБН и по чл. 135 ЗЗД могат да бъдат предявени освен от лицата по чл. 60, ал. 3 ЗБН, едно от които е синдикът на несъстоятелната банка, и от всеки кредитор на банката. Следователно синдиците, в качеството им на самостоятелни правни субекти, а не на представители на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, могат да предявят пред съда само иска по чл. 135 ЗЗД, специалния иск по чл. 60а ЗБН, специалните отменителни искове по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, с които се упражняват уредените в закона преобразуващи права, възникнали в полза на кредиторите на несъстоятелността, както и установителни искове за нищожност на определени сделки и действия при фактическия състав на чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН, както и на чл. 22, ал. 2 ЗБН, с които също се защитават интересите на кредиторите на несъстоятелността на банката. Те не са активно процесуалноправно легитимирани да предявят пред съда други искове различни от посочените, с които да търсят защита пред съда на чужди материални права, възникнали както в полза на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, така и в полза на нейните кредитори, включително не могат да предявят иск за прогласяване нищожността на определена сделка при твърдения за наличие на който и да е порок от тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД.

Предвид изложеното и при съобразяване на вида на предявените в настоящия процес искове, следва да се заключи, че синдиците на „КТБ” АД /н/ имат право да предявят установителите искове по чл. 3, ал. 3 ЗБН вр. чл. 3, ал. 2 ЗБН и конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН и по чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като сезирайки съда с тези искове те упражняват свое процесуално право, което е предвидено да възниква с изричните правни норми на чл. 60, ал. 3 ЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН, въпреки че не са носители на материалните права, чиято съдебна защита се търси с тези искове /носители на материалните права в тези случаи са кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н//.

За да се отговори на въпроса дали синдиците на „КТБ” АД /н/ имат процесуалната легитимация да предявят установителните искове за прогласяване за нищожни на прихващанията, извършени от ответника „А.“ АД, тъй като не са направени във формата за действителност, предвидена в императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН, следва на първо място да бъде съобразено това, че порокът, на който се позовават ищците не е сред специалните такива, които са предвидени в ЗБН, а е сред тези, посочени в общата норма на чл. 26 ЗЗД, която съгласно чл. 44 ЗЗД е приложима и спрямо едностранните сделки, какъвто характер има прихващането, а именно в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, съгласно която разпоредба нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма. С нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която се позовават синдиците, е уредена единствено форма за действителност на прихващането тогава, когато то е извършено след като по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност, като с нея не се регламентира специален фактически състав, водещ до нищожност на това едностранно волеизявление. При твърдения, че липсва форма, при която в закона е предвидено да се извършва прихващането, е налице позоваване на фактическия състав на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД и предявяваният иск за прогласяване на нищожност в тези случаи е подчинен на общите правила, от които в специалния закон не са уредени изключения. В ЗБН липсва норма, която да дава право на синдиците, които не са носители на материално право, което се твърди да е накърнено от извършени от кредитор на банката прихващания, да предявят в качеството си на процесуални субституенти иск за нищожност на тези прихващания поради липса на форма, с оглед на което следва да се приеме, че тези правни субекти не притежават правото на иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Такова право и то само при наличие на правен интерес могат да имат както страните по материалното правоотношение, възникнало на основание извършените прихващания, които са ответника и самата банка - „КТБ” АД /н/, така и всяко трето лице, чиито права са накърнени от него, например друг кредитор на несъстятелността. С оглед на изложеното, се налага изводът, че надлежен ищец по установителните искове за прогласяване на извършените от ответника прихващания за нищожни е „КТБ” АД /н/, от когото правен субект те са предявени.

На следващо място, съдът ще разгледа един въпрос, който е общ за всички предявени искове и който е спорен между страните по делото. Това е въпросът дали от представените по делото доказателства се установява, че описаните в исковата молба четири прихващания са извършени от ответното дружество „А.“ АД.

За да се приеме, че от „А.“ АД са извършени прихващанията, които са предмет на предявените установителни и конститутивни искове, следва да бъде установено първо, че в полза на това юридическо лице е възникнало правото да извърши прихващане при предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и кумулативно с това да бъде установено, че това право е надлежно упражнено по реда, предвидено в чл. 104, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 103, ал. 1 ЗЗД са регламентирани предпоставките, при които в полза на едно лице възниква преобразуващото право да прихване и те са следните: наличие на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, които две лица имат едно към друго. Ето защо съдът следва да разгледа въпроса дали такива вземания съществуват за „А.“ АД и за „К.т.б.“ АД към датата, на която се твърди, че всяко едно от процесните четири прихващания е извършено, която е тази на която изявленията за прихващане, които са отправени от ответника, са достигнали до насрещната страна, а именно 07.08.2014 г. по отношение на прихващането, извършено с изявления с вх. № 7853/ 07.08.2014 г. и 11.11.2014 г. по отношение на прихващанията, извършени с изявления с вх. № 11571/ 11.11.2014 г., вх. № 11572/ 11.11.2014 г. и вх. № 11573/ 11.11.2014 г.

По делото не се спори, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и „А.“ АД, от друга като кредитополучател, са валидно възникнали облигационни отношения по сключени два договора за банков кредит от 28.10.2013 г. и от 27.11.2013 г. Това е видно от представените по делото два писмени договора и анекси към тях, които обективират насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковата сделка за кредит. С договора за кредит от 28.10.2013 г. дружеството-кредитополучател е поел задължение да върне предадената му в заем парична сума, която е в размер на 5 000 000 евро. С договора за кредит от 27.11.2013 г. дружеството-кредитополучател е поел задължение да върне предадената му в заем парична сума, която е в размер на 34 000 000 щ.д.

Главното задължение на кредитополучателя да върне получените в заем парични средства, възниква от момента, в който те са предоставени от банката на кредитополучателя. Между страните в производството не е спорно, че към 21.07.2014 г. кредитополучателят „А.“ АД е усвоил парични средства в размер на 4 300 000 евро от уговорения с договора от 28.10.2013 г. кредитен лимит и следователно към този момент за него е възникнало задължение да върне на „КТБ” АД /н/ тази сума. По делото е безспорно и това, че към 21.07.2014 г. в тежест на кредитополучателя по договора за кредит от 28.10.2013 г. са възникнали и други задължения, както следва: задължение за заплащане на възнаградителна лихва върху редовна главница, което е в размер на 17 477, 78 евро, задължение за заплащане на неустойка върху просрочена главница, което е  в размер на 31 850 евро, както и задължение за заплащане на неустойка върху просрочена лихва, което е  в размер на 10, 69 евро.

В производството не е спорно и това, че към 21.07.2014 г. в тежест на кредитополучателя „А.“ АД са възникнали задължения по договора за кредит, сключен на 27.11.2013 г. да върне усвоените парични средства от отпуснатия кредит, които са в размер на 33 844 881, 50 щ.д., да заплати възнаградителна лихва върху редовна главница в размер на 268 878, 78 щ.д., да заплати неустойка върху просрочена главница в размер на 1 274, 47 щ.д., както и да заплати неустойка върху просрочена лихва в размер на 1 274, 47 щ.д.

Настоящият съдебен състав намира, че за да може ответникът да извърши прихващане със своите задължения по договорите за кредит, не е нужно те да бъдат изискуеми, поради което и не следва да се разглежда въпроса дали към датата, на която се твърди, че от длъжника са отправени изявления за прихващане, са настъпили уговорените в съдържанието на банковите сделки падежи за връщане на получените в заем от банката парични средства и за заплащане на възнаградителната лихва и на неустойката. Това се извежда по аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая, тъй като в договора за кредит няма уговорка в тази насока, то следва да се приеме, че той може и да прихване преди срока, доколкото прихващането има същия ефект като плащането, а именно погасяване на задължението.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че към 21.07.2014 г. в тежест на „А.“ АД са възникнали парични задължения към „КТБ” АД /н/ по договор за кредит от 28.10.2013 г. в общ размер от 4 349 338, 47 евро, както и парични задължения към „КТБ” АД /н/ по договор за кредит от 27.11.2013 г. в общ размер от 34 277 900, 15 щ.д.

В производството е безспорно и това, че наред с описаните задължения „А.“ АД е бил титуляр и на вземания към „КТБ” АД за получаване на парични суми по договори за паричен влог, сключени между трети лица – А.Б.Б.- Б., „А.А.М.” АД, Договорен фонд „Аркус Динамичен”, Договорен фонд „Аркус Балансиран”, М.А.Д. и Фондация „Либертарианство”, и банката, които са прехвърлени в неговия патримониум по силата на седем договора за цесия, сключени между влогодателите, като цеденти, и „А.“ АД, като цесионер, на следните дати: един от тях на 08.07.2014 г., три от тях на 29.07.2014 г., един на 04.08.2014 г., един на 20.10.2014 г. и друг на 21.10.2014 г.. Не е спорно между страните и това, че договорите за цесия са съобщени на банката – длъжник от цедентите по тях преди датите, на които са извършени прихващания с така придобитите вземания, поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянията са породили действие спрямо длъжника и считано от посочената дата „КТБ” АД /н/ дължи изпълнение на задълженията по договорите за влог на новия кредитор, който е ответникът.

Предвид горното, съдът счита, че по делото се доказа, че „А.“ АД и „КТБ” АД /н/ са имали насрещни парични вземания, които са тези, описани в исковата молба. Освен това доколкото тяхното с в посочения в изявленията за прихващане размер не е спорно между страните по това материално правоотношение, следва да се заключи, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване.

За да се направи извод дали всяко едно от процесните прихващания е извършено обаче съдът следва да отговори и на още един въпрос - дали към датата, на която се твърди, че ответникът е отправил всяко едно изявление за прихващане до банката, тези насрещни вземания все още са съществували и не са били погасени чрез някой от възможните способи за това – плащане, прихващане, опрощаване и т.н.

Едното от прихващанията, които се оспорват в процеса и за които трябва да се отговори дали е извършено е това, направено с писмено изявление, което се твърди, че е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7853/ 07.08.2014 г. От съдържанието на това писмо е видно, че с него „А.“ АД е направил едно единствено изявление, а именно уведомил е „КТБ“ АД /н/, че като приложения към него представя конкретно изброени документи, единият от които е изявление по чл. 104 във вр. с чл. 103 и 99 ЗЗД, касаещо конкретно посочени четири договора за цесия, сключени на 29.07.2014 г., между „А.“ АД, от една страна като цесионер, и А.Б.Б.- Б., „А.А.М.” АД, Договорен фонд „Аркус Динамичен”, Договорен фонд „Аркус Балансиран”, от друга като цеденти. В това писмо обаче не се съдържа изявление на ответника, че извършва прихващане, нито са посочени конкретни задължения, които има и които иска да погаси със свои вземания. В съдържанието на писмото липсва и някаква по общо заявена воля на „А.“ АД, че счита за погасени конкретни насрещни вземания, които имат това дружество и „КТБ“ АД /н/, за да може тя да се тълкува и да се направи извод, че е такава за извършване на прихващане.

От представените в производството доказателства е видно, че изявлението за прихващане, което е описано като такова, което се представя пред банката с писмото с вх. на „КТБ” АД № 7853/ 07.08.2014 г., е направено в съдържанието на отделен документ, на който също е поставен входящ номер в деловодството на „КТБ” АД - писмо с вх. на „КТБ” АД № 7854/ 07.08.2014 г. В това писмо е обективирано изрично изявление на ответника, че извършва прихващане между придобитите от него по силата на четири договора за цесия вземания, възникнали по договори за паричен влог, сключени между „КТБ“ АД /н/ и А.Б.Б.- Б., „А.А.М.” АД, Договорен фонд „Аркус Динамичен”, Договорен фонд „Аркус Балансиран”, и задълженията, които има към банката по договора за кредит, сключен на 27.11.2013 г. Съгласно изричните твърдения на ищците обаче прихващането, което е направено от ответника с изявление с вх. на „КТБ” АД № 7854/ 07.08.2014 г., не е предмет на нито един от предявените в процеса искове.

След като по делото не се доказа описаната в исковата молба едностранна сделка, която е тази, осъществена с волеизявление на „А.“ АД, съдържащо се в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7853/ 07.08.2014 г., изобщо да е извършена, то тя не може да бъде нищожна на нито едно от въведените в процеса основания, нито в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ може да възникне някое от потестативните права по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, които да имат за предмет обявяване на относителната недействителност на тази сделка. Следователно всички искове, които имат за предмет нищожността на това прихващане и обявяването на относителната му недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ трябва да бъдат отхвърлени, без да се разглежда въпроса дали по отношение на тази сделка са осъществени елементите от фактическия състав на приложимите материалноправни норми – чл. 3, ал. 3 ЗБН, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД и чл. 59, ал.3 и ал. 5 ЗБН.

Следващото от прихващанията, които се оспорват в процеса е това, извършено от „А.“ АД с писмено изявление с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г. От съдържанието му е видно, че с него „А.“ АД изразява воля да упражни потестативното си прави да извърши прихващане между своето вземане за получаване на сума в общ размер на 711 884, 31 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен между Фондация „Либертарианство” и „КТБ“ АД /н/, коeто вземане е прехвърлено на „А.“ АД с договор за цесия от 08.07.2014 г., срещу задълженията, които има към банката по договор за кредит от 28.10.2013 г. и по договор за кредит от 27.11.2013 г.

От представените в производството доказателства се установява, че преди това изявление от ответника е направено друго такова, с което също се упражнява правото да се извърши прихващане между насрещни вземания на „А.“ АД и на банката, част от които съвпадат с насрещните вземания, които са предмет и на процесното прихващане, а именно между придобитото от „А.“ АД по силата на договора за цесия вземане за получаване от „КТБ“ АД /н/ на сумата от 711 884, 31 евро, дължима по договор за влог, и задълженията, които това дружество има към банката по един от двата договора за кредит – по договора за кредит от 28.10.2013 г. То е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7501/ 22.07.2014 г. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че банката е осчетоводила това първо по ред на извършването му прихващане на 06.11.2014 г., като е отразила в счетоводството погасяване на задължението за редовна главница, възникнало по договора за кредит от 28.10.2013 г. до сумата от 519 739, 44 евро. Действията на „КТБ” АД /н/ по осчетоводяване на извършеното прихващане за сумата от 519 739, 44 евро по своята същност означава признаване на неговия погасителен ефект, което включва и признаване на факта на съществуване на активното вземане на „А.” АД към банката до този размер към датата, на която е извършено осчетоводяването, както и на факта на съществуване към същата тази дата на задължение на дружеството към банката по договора за кредит от 28.10.2013 г. до този размер. След като вземанията и задълженията на дружеството, което извършва оспорените в настоящия процес прихващания, са признати от „КТБ” АД /н/ с осчетоводяването им на 06.11.2014 г., то следва да се приеме, че към този момент, те са безспорни между страните по това материално правоотношение и следователно са ликвидни. С оглед на това се налага изводът, че към 06.11.2014 г. са настъпили всички предвидени в закона предпоставки, при които в полза на всяко едно от лицата, които взаимно си дължат пари, възниква правото да извършват прихващане между своите насрещни парични вземания, като това право е било и надлежно упражнено от „А.“ АД, с изявление с вх. на „КТБ” АД № 7501/ 22.07.2014 г. Така извършеното прихващане е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера от 519 739 евро считано от 06.11.2014 г.

Съдът счита, че изявлението за прихващане, направено с писмо с вх. на „КТБ” АД № 7501/ 22.07.2014 г., не е породило правни последици по погасяване на вземането на ответника по договора за паричен влог над сумата от 519 739, 44 евро до пълния размер, до който то е възникнало от 711 884, 31 евро. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че пасивното вземане, с което се прихваща, което е това на „КТБ“ АД /н/ по договора за кредит от 28.10.2013 г. вече не е съществувало към момента, в който от банката е осчетоводено направеното от ответника прихващане. От посоченото от вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в таблицата, намираща се на от стр. 6 до стр. 8 от заключението, е видно, че към 06.11.2014 г. всички задължения на ответното дружество по договора за кредит от 28.10.2013 г. са били изцяло погасени в резултат на няколко на брой прихващания, извършени от „А.“ АД с изявления от дати преди процесното, както и в резултат на процесното, с което е погасена последната част от задължението по тази кредитна сделка в размер от 519 739, 44 евро. Липсата на насрещно вземане на „КТБ“ Ад /н/ към „А.“ АД, с което да се прихване за разликата над сумата от 519 739, 44 евро до пълния размер, до който то е възникнало от 711 884, 31 евро, означава, че тази едностранна сделка изобщо не е била извършена в тази си част и следователно не е породила предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасително действие по отношение на тази част от вземането на ответника.

Доколкото в производството се установи, че вземането на ответника по договора за паричен влог, сключен между Фондация „Либертарианство” и „КТБ“ АД /н/, коeто е преминало в неговия патримониум по силата на договор за цесия от 08.07.2014 г., е частично погасено до размера на 519 739, 44 евро считано от 06.11.2014 г., то с него не може да се прихваща след тази дата. След 06.11.2014 г. за титуляра на вземането по договора за влог съществува правото да прихване само за непогасената част от него, която е в размер на 192 144, 87 евро. Следователно към 11.11.2014 г., когато ответникът е отправил последващото изявление за прихващане с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., което е процесното, за него вече не е съществувало правото да прихваща с тази част от вземането по договора за влог, която е погасена, поради което трябва да се приеме, че прихващане с това вземане изобщо не е извършено с цитираното едностранно изявление. Липсата на извършена едностранна сделка означава, че тя не може да бъде нищожна на нито едно от въведените в процеса основания, нито в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ може да възникнат потестативните права по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, които да имат за предмет обявяване на нейната относителна недействителност. Ето защо всички искове, които имат за предмет нищожност на прихващането, направено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г. в посочената част, както и обявяването на относителната му недействителност трябва да бъдат отхвърлени, без да бъде разглеждан въпроса дали се доказват останалите елементи от фактическия състав на приложимите материални разпоредби.

Към 11.11.2014 г., когато „А.“ АД е отправило до банката изявление за прихващане, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., за това дружество е възникнало правото да прихване с непогасената към този момент част от вземането му към банката, придобито с договора за цесия, сключен на 08.07.2014 г. с Фондация „Либертарианство”, която е в размер на 192 144, 87 евро и със своито задължения към „КТБ“ АД /н/ по договора за кредит от 27.11.2013 г., които също все още са съществували /към този момент са погасени само задълженията на ответника по договора за кредит от 28.10.2013 г., но не и тези по договора от 27.11.2013 г. видно от изводите на вещото лице, изготвило счетоводната експертиза/. Това означава, че в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващане между тези насрещни вземания, което той е и упражнил като е отправил изявления за това до „КТБ” АД /н/, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., което е достигнало до банката на 11.11.2014 г., на която дата му е поставен входящ номер за завеждането му в нейното деловодство и то е осчетоводено. Следователно по делото се доказа, че прихващането, направено с това изявление, е извършено и е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасително действие само в частта, с която то е направено между  вземането на ответника в размер на 192 144, 87 евро, което представлява част от сумата, дължима по договора за паричен влог, сключен между Фондация „Либертарианство” и „КТБ“ АД /н/, коeто е преминало в неговия патримониум по силата на договор за цесия от 08.07.2014 г., и задълженията на ответника към „КТБ“ АД /н/, които са възникнали по договора за кредит от 27.11.2013 г.

Следващото от прихващанията, които се оспорват в процеса е това, извършено от „А.“ АД с писмено изявление с вх. на „КТБ” АД № 11572/ 11.11.2014 г. От съдържанието му е видно, че с него „А.“ АД изразява воля да упражни потестативното си прави да извърши прихващане между своето вземане за получаване на сума в общ размер на 26 447, 71 щ.д., дължима по договор за паричен влог, сключен между М.А.Д. и „КТБ“ АД /н/, коeто вземане е прехвърлено на „А.“ АД с договор за цесия от 21.10.2014 г., срещу задълженията, които има към банката по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

От представените в производството доказателства се установява, че преди това изявление от ответника е направено друго такова, с което също се упражнява правото да се извърши прихващане между същото вземане на „А.“ АД, което е придобито по силата на договора за цесия, за получаване от „КТБ“ АД /н/ на сумата от 26 447, 71 щ.д., дължима по договор за влог, и задълженията, които това дружество има към банката по един от двата договора за кредит – по договора за кредит от 27.11.2013 г. То е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9634/ 22.10.2014 г. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че банката е осчетоводила това първо по ред на извършване прихващане на 06.11.2014 г., като е отразила в счетоводството си погасяване на задължението за просрочена главница, възникнало по договора за кредит от 27.11.2013 г. до сумата от 26 447, 71 щ.д. Действията на „КТБ” АД /н/ по осчетоводяване на извършеното прихващане по своята същност означава признаване на неговия погасителен ефект, което включва и признаване на факта на съществуване на активното вземане на „А.” АД към банката до този размер към датата, на която е извършено осчетоводяването, както и на факта на съществуване към същата тази дата на задължение на дружеството към банката по договора за кредит от 27.11.2013 г. до този размер. След като вземанията и задълженията на дружеството, което извършва оспореното в настоящия процес прихващане, са признати от „КТБ” АД /н/ с осчетоводяването им на 06.11.2014 г., то следва да се приеме, че към този момент, те са безспорни между страните по това материално правоотношение и следователно са ликвидни. С оглед на това се налага изводът, че към 06.11.2014 г. са настъпили всички предвидени в закона предпоставки, при които в полза на всяко едно от лицата, които взаимно си дължат пари, възниква правото да извършват прихващане между своите насрещни парични вземания. Това означава, че към 06.11.2014 г. прихващането, извършено от „А.“ АД, с изявление с вх. на „КТБ” АД № 9634/ 22.10.2014 г., е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера от 26 447, 71 щ.д.

След като вземането на ответника по договора за паричен влог, сключен между М.А.Д. и „КТБ“ АД /н/, коeто е преминало в неговия патримониум по силата на договор за цесия от 21.10.2014 г., е погасено считано от 06.11.2014 г. в резултат на извършеното прихващане, то с него не може да се прихваща отново след тази дата. Следователно към 11.11.2014 г., когато ответникът е отправил последващото изявление за прихващане с вх. на „КТБ” АД № 11572/ 11.11.2014 г. със същото това вземане, за него вече не е съществувало правото да прихваща с него, поради което трябва да се приеме, че с това едностранно изявление на „А.“ АД изобщо не е извършено прихващане. Както беше посочено, това е основание да се приеме, че предявените искове, които имат за предмет нищожност на прихващането, направено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11572/ 11.11.2014 г., както и обявяване на относителната му недействителност трябва да бъдат отхвърлени, без да бъде разглеждан въпроса дали се доказват останалите елементи от фактическия състав на приложимите материални разпоредби.

Последното от прихващанията, които се оспорват в процеса е това, извършено от „А.“ АД с писмено изявление с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г. От съдържанието му е видно, че с него „А.“ АД изразява воля да упражни потестативното си прави да извърши прихващане между своето вземане за получаване на сума в общ размер на 31 319, 50 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен между М.А.Д. и „КТБ“ АД /н/, коeто вземане е прехвърлено на „А.“ АД с договор за цесия от 20.10.2014 г., срещу задълженията, които има към банката по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

От представените в производството доказателства се установява, че преди това изявление от ответника е направено друго такова, с което също се упражнява правото да се извърши прихващане между същото вземане на „А.“ АД, което е придобито по силата на договора за цесия, за получаване от „КТБ“ АД /н/ на сумата от 31 319, 50 евро, дължима по договор за влог, и задълженията, които той има към банката по един от двата договора за кредит – по договора за кредит от 28.10.2013 г. То е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9633/ 22.10.2014 г. Съдът трябва да разгледа въпроса дали това прихващане е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях или то не е извършено, в който случай вземането на ответника не би било погасено и то би могло да бъде предмет на ново прихващане.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „КТБ“ АД /н/ не е осчетоводила това първо по ред прихващане на датата, на която изявлението за това e достигнало до нея, нито е направила това в периода до 11.11.2014 г., когато от „А.“ АД е извършено второ прихващане със същото вземане по договор за влог, което е прехвърлено в патримониума на дружеството от М.А.Д.. Липсата на извършено осчетоводяване на това прихващане от банката до 11.11.2014 г. означава, че до тази дата между страните не е било безспорно съществуването на посочените в изявлението насрещни вземания, поради което не може да се приеме, че те са били ликвидни и че е можело да се прихваща с тях. Наред с това от събраните по делото доказателства се установява и че към датата на отправяне на първото по време изявление за прихващане пасивното вземане, което е описано в него, вече е било погасено. От таблицата, намираща се на от стр. 6 до стр. 8 от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след извършване на поредица от прихващания от „А.“ АД, които са направени с изявления, които са отправени и достигнали до банката на 22.07.2014 г., т.е. преди това, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9633/ 22.10.2014 г., всички задължения на ответното дружество по договора за кредит от 28.10.2013 г. са погасени. След като всички задължения по този договор за кредит са били погасени с прихващания, направени преди процесното, то при извършване на последното вече е нямало  съществуващо задължение по тази сделка. Това означава, че към момента на отправяне от „А.“ АД на изявление за прихващане с вх. на „КТБ” АД № 9633/ 22.10.2014 г. за дружеството вече не е съществувало право да прихване между описаните в изявлението активно и пасивно вземане, и това едностранно волеизявление не е породило правните последици, предвидени в чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Следователно вземането на ответника по договора за паричен влог в размер на 31 319, 50 евро не е погасено с посоченото прихващане.

С оглед на горното, следва да се заключи, че към 11.11.2014 г., когато ответникът е отправил последващото изявление за прихващане с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г., за него все още е съществувало вземане по договор за влог в размер от 31 319, 50 лв. и той е можел да прихване между него и задълженията му по договора за кредит от 27.11.2013 г., които също са съществували към този момент поне до размера от 31 319, 50 лв. Съществуването на описаните насрещни вземания на „КТБ” АД и „А.“ АД към 11.11.2014 г., до този размер не е спорно между страните по спора, поради което трябва да се приеме, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващане на своето парично вземане към банката по договор за влог с паричните задължения, които той има към нея по сключения на 27.11.2013 г. договор за кредит. „А.“ АД надлежно е упражнил извънсъдебно възникналото в негова полза право да извърши прихващане между насрещните парични вземания, като е отправил изявления за това до „КТБ” АД /н/, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г., което е достигнало до банката на 11.11.2014 г., на която дата му е поставен входящ номер за завеждането му в нейното деловодство и то е осчетоводено. Следователно по делото се доказа, че прихващането, направено с това изявление, е извършено и е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасително действие.

Предвид всичко изложено съдът трябва да се произнесе дали са нищожни и евентуално относително недействителни само следните прихващания, които се доказа, че са извършени и това са: 1) прихващане, извършено от „А.“ АД с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г. и 2) прихващане, извършено от „А.“ АД с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., само в частта, с която то е направено между  вземането на ответника в размер на 192 144, 87 евро, което представлява част от сумата, дължима по договора за паричен влог, сключен между Фондация „Либертарианство” и „КТБ“ АД /н/, коeто е преминало в неговия патримониум по силата на договор за цесия от 08.07.2014 г., и задълженията на ответника към „КТБ“ АД /н/, които са възникнали по договора за кредит от 27.11.2013 г.

 

По главните установителни исков, предявени от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН:

            Ищците твърдят, на първо място, че прихващанията, извършени от ответника „А.“ АД между придобитите от него по силата на сключени договори за цесия вземания към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// и задълженията, които той има към банката, възникнали по сключен между тях договор за кредит, са нищожни, тъй като са извършени в нарушение на забраните, установени с чл. 3, ал. 2 ЗБН. Ето защо и съдът следва да отговори на въпроса какви действия и сделки е забранено да се осъществяват по силата на посочената императивна правна норма от датата на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/, което е постановено на 06.11.2014 г.

            Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в случай, че такива сделки и действия бъдат извършени, то те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

            Прихващането по своята същност представлява едностранна сделка, чиито правни последици са изпълнение на насрещните задължения на страните по нея, които взаимно си дължат пари. Следователно, когато това действие е извършено от или по отношение на банка, чиято лицензия е отнета с решение на БНБ, то същото безспорно следва да се квалифицира като сделка, насочена към изпълнение на парични задължения на банката по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН. Настоящият съдебен състав обаче счита, че цитираната законова разпоредба не обхваща всички прихващания, имащи погасителен ефект по отношение на паричните задължения на банката, а само тези, които са извършени от самата банка след установения в нормата момент. Този извод се налага, на първо място, при тълкуване на разпоредбите на всички алинеи на чл. 3 ЗБН, с които законодателят е целял да определи, от една страна, кои права се включват в масата на несъстоятелността на банката и от друга, да посочи какви действия с имуществени права на банката, които са част от масата на несъстоятелността, не могат да бъдат извършвани. Доколкото разпореждането с определени имуществени права на банката може да става само чрез действия и сделки, извършвани от самата банка, която е техен титуляр, но не и в резултат на действия на кредитори на банката, то следва да се приеме, че забраните, установени в чл. 3, ал. 2 ЗБН, се отнасят само до действия и сделки, които извършва самата банка чрез нейните волеизявяващи органи, като чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗБН касае забрана за сключване на разпоредителни сделки с всякакви имуществени права на банката, а чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН, на която се позовават ищците в настоящото производство, касае забрана за извършване на действия, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания на банката, които също могат да доведат до разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността, когато се утежнява положението й като длъжник, както и забрана да бъдат изпълнявани парични задължения на банката, с които безспорно се стига до намаляване на масата на несъстоятелността с престираните парични средства или с размера на вземането, с което е извършено прихващане.

Посоченият правен извод се налага и при тълкуване на нормите на чл. 3, ал. 2, изр. 2 и ал. 3 ЗБН във връзка с разпоредбите на чл. 59, ал. 3 ЗБН и на чл. 59, ал. 5 ЗБН, които определят извършените от кредиторите на банката прихващания като относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не като нищожни. За да бъде обявена за относително недействителна една сделка, то това предполага на първо място да се установи, че тя е извършена, както и че е действителна. Само по отношение на действителна правна сделка, т.е. в случая на действително прихващане, направено с едностранно изявление на кредитор на банката, може да възникне правото на определен в закона кръг лица да поискат обявяване на относителната му недействителност по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Ако се приеме, че прихващането, извършено от кредитора след постановяване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/, е нищожно на основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН, то по отношение на него никога не може да възникне преобразуващото право по чл. 59, ал. 3 или това по чл. 59, ал. 5 ЗБН, което обезсмисля съществуването на тези норми и предявяване на уредените с тях конститутивни искове, които никога не биха могли да бъдат успешно проведени. С оглед на това съдът намира, че нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН следва да се тълкува във връзка с чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН и да се приеме, че тя не се прилага по отношение на прихващания, извършени от кредитор на „КТБ” АД /н/. В тази насока се е произнесъл Върховният касационен съд по реда на чл. 290 ГПК - решение № 239 от 15.05.2018 г., постановено по т. д. № 986/2017 г. по описа на ВКС, I т.о.

Предвид този краен извод и доколкото всички прихващания, които са предмет на предявените в настоящото производство главни установителни искове, се твърди и се установява, че са извършени от кредитор на банката, то трябва да се заключи, че те не попадат в приложното поле на забраните по чл. 3, ал. 2 ЗБН и следователно не са нищожни на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН. Това прави всички главни искове неоснователни  и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С отхвърлянето на главните искове за нищожност се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявените в процеса евентуални искове.

 

По евентуално предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД  вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН:

Ищецът основава предявените от него евентуални установителни искове на твърдението, че прихващанията, извършени от ответното дружество „А.” АД между придобитите от него по силата на сключени договори за цесия вземания към „КТБ” АД /н/ и задълженията, които той има към банката, възникнали по сключен между тях договор за кредит, са нищожни, тъй като не са осъществени в уредената с императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност.

В чл. 59, ал. 1 ЗБН са предвидени условията, при които един кредитор на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, може да извърши прихващане между своето вземане към банката и задължението, което има към нея, като в чл. 59, ал. 2 ЗБН са регламентирани и специални правила, при спазване на които този кредитор може да упражни потестативното си право да извърши прихващане, които се отклоняват от общите такива по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН прихващането трябва да се направи чрез едностранно изявление на кредитора, което е направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и е отправено до синдика на банката. След като в тази правна норма е посочено, че изявлението за прихващане трябва да бъде отправено до синдика на банката, а синдик се назначава едва след постановяване от съда на решение по чл. 13, ал. 1 ЗБН, с което се открива производство по несъстоятелност по отношение на банката, то трябва да се заключи, че специалните правила за извършване на прихващане от кредитор на банката, които са предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН, са такива, които важат при вече открито производство по несъстоятелност по отношение на една банка и след момента на решението на съда за това, защото едва от този момент от Фонда за гарантиране на влоговете в банките  се назначава синдик по реда на чл. 26 ЗБН и следователно съществува този орган, до който е предвидено, че изявлението за прихващане на кредитора трябва да бъде отправено, за да породи правни последици съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН.

Прихващанията, които са предмет на предявените в настоящото производство евентуални установителни искове, се твърди и се установява, че са извършени от кредитор на банката преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД /н/ - решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД е постановено на 22.04.2015 г., а процесните две прихващания се твърди и се установява, че са извършени на 11.11.2014 г., на която дата, направените от ответника „А.” АД две изявления, с които той упражнява правото си по чл. 103 ЗЗД, са получени от банката. Следователно за тези прихващания не важат правилата, предвидени в чл. 59, ал. 2 ЗБН за формата, в която изявлението за прихващане трябва да бъдат направено и за органа, до който то трябва да бъде адресирано, и те не могат да бъдат нищожни поради неспазването им. Това прави неоснователни предявените евентуални установителни искове, които следва да бъде отхвърлени.

С отхвърлянето на тези искове се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявените в процеса конститутивни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН.

 

По евентуално предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност конститутивни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН:

На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивни искове, с които ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ да обявят за относително недействителни по отношение на тях на прихващанията, извършени от ответника „А.“ АД с изявления с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г. и с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с този от предявените искове, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.

От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез предявените срещу „А.“ АД искове, се основава на следните факти: на извършено прихващане от кредитор на „КТБ” АД /н/, каквото качество се твърди да има ответното дружество, както и на това, че прихващането е извършено след датата на поставяне на банката под специален надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., в който е предвидено правото на кредиторите на несъстоятелността да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на процесните прихващания, направени от един от кредиторите с отправяне от търговеца до банката на описаните в исковата молба едностранни изявления.

На следващо място, съдът трябва да съобрази, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена, като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от това, което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба, която по изложените в предходния абзац съображения не е предмет на разглеждане в случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.

За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършени прихващания.

Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката те се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката, а не само на един от тях. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички такива, предвидени в чл. 59 ЗБН, възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №  7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Ето защо и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания, а това е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения и съдът следва да разгледа дали са се осъществили предвидените в нея факти, при настъпване на които възниква потестативно право в полза на кредиторите на несъстоятелността, което е предявено пред съда от синдиците, които съгласно чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН притежават процесуалното право да сторят това.

Изводът, че моментът, в който възникват преобразуващите права за кредиторите по несъстоятелността, които се упражняват със специалните отменителни искове, е този на откриване на производството по несъстоятелност и те се уреждат от действащите към този момент материалноправни норми, се налага и при анализ на разпоредбата на § 14, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./, с който закон са направени изменения във фактическите състави на преобразуващите права по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, които е предвидено да възникват за кредиторите в общата несъстоятелност и които са аналогични на тези, уредени в ЗБН, сред които и правото по чл. 59, ал. 5 ЗБН. С тази разпоредба се придава изрично обратно действие на новите материалноправни норми на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, като е посочено, че те ще се прилагат и за заварените от този закон производства по несъстоятелност, т.е. законодателят преценява действието във времето на тези норми към това дали е налице открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството-длъжник или не, а не към момента на извършване на съответните действия и сделки, за които те се отнасят, който не е определящ за това кога са възникнали специалните преобразуващи права за кредиторите на несъстоятелността. Следователно действието занапред на изменението на цитираните материалноправни норми, което е правилото, означава, че те се прилагат по отношение на правата на кредиторите по откритите след тяхното приемане производства по несъстоятелност, а обратното им действие, което е изключението и може да бъде предвидено само изрично от законодателя, както е в случая, означава, че те ще уреждат правата на кредиторите и в производства по несъстоятелност, които вече са били открити към приемането на новия закон и са все още висящи. Същият трябва да бъде и подходът при изменението на материалноправната норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН и да се приеме, че доколкото законодателят не е предвидил новата разпоредба да има обратно действие, то тя ще действа занапред и ще се прилага по отношение на правата на кредиторите на несъстоятелността, които са възникнали в производства по несъстоятелност на банка, които са открити след приемане на изменението.

В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, който е Обн. - ДВ, бр. 22 от 2018 г. е създадена нормата на § 8 от него, която впоследствие е допълнена с изменение на този закон през 2019 г. С тази разпоредба четири години след влизане в сила на закона, с който е въведена новата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, се регламентира специално правило, касаещо действието във времето на тази материалноправна норма, като се предвижда, че тя се прилага от 20 юни 2014 г. Съдът няма да обсъжда въпроса дали тази норма е противоконституционна или не, както и дали противоречи на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в каквато насока са заявените от ответника възражения, тъй като счита, че вече направеният извод, че чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложим към процесните правоотношения в новата си редакция съгласно изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., не би се променил в случай, че тази спорна разпоредба се приложи, като и в случай, че същата не се приложи поради противоречието й с норма, която има приоритет над нея.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в приложимата й редакция след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1)  извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/; 2) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.

Както вече беше посочено в мотивите на настоящото решение по делото се доказа, че две от процесните прихващания са извършени и са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие по погасяване на насрещните вземания на страните по тях и това са: 1) прихващане, извършено от „А.“ АД с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г. и 2) прихващане, извършено от „А.“ АД с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., само в частта, с която то е направено между  вземането на ответника в размер на 192 144, 87 евро, което представлява част от сумата, дължима по договора за паричен влог, сключен между Фондация „Либертарианство” и „КТБ“ АД /н/, коeто е преминало в неговия патримониум по силата на договор за цесия от 08.07.2014 г., и задълженията на ответника към „КТБ“ АД /н/, които са възникнали по договора за кредит от 27.11.2013 г.

Съдът трябва да отговори и на въпроса от кой момент следва да се счита, че ответникът „А.“ АД е извършил описаните прихващания, тъй като този факт е от значение при изследване на това дали се доказва да се е осъществил и вторият елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно процесното прихващане да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции.

От решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, се установява, че началната дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД е 20.06.2014 г. Същата е и датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ и наложена спрямо нея мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Следователно за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се докаже, че „А.“ АД е извършил процесните две прихващания след 20.06.2014 г.

За момент на извършване на прихващането по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпил неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на вземането и задължението на този от кредиторите, който го е извършил. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията между страните. С оглед на това и предвид установените в производството факти, то съдът приема, че процесните прихващания са извършени от „А.“ АД на датата, на която те са осчетоводени в счетоводството на „КТБ” АД /н/, която е 11.11.2014 г. съгласно изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Към този момент насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на прихващане се счита за надлежно упражнено. Това означава, че прихващанията, които са предмет на предявените в процеса конститутивни искове, са извършени от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/, след 20.06.2014 г., т.е. след момента, който е посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право.

Следователно по делото се доказа настъпването на всички факти от приложимата правна норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което трябва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ е възникнало предвиденото в нея потестативно право и прихващанията, извършени от „А.“ АД с изявления, обективирани в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г. и в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на тях.

В чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията, посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този, който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът е извършил прихващането. Това условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната банка в по-добро положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори на банката. С оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това, което той би получил, ако прихващането не беше извършено и вземането му следваше да се удовлетвори при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като той би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде обявено за относително недействително. Ето защо и в този случай законът не допуска обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане за тази му част, която кредиторът би получил и при разпределение на осребреното имущество на банката.

Установяването на това каква сума би получил при разпределение на осребреното имущество на банката кредитора, извършил прихващането, който има качеството на ответник в процеса, е поставено в негова доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154 ГПК, тъй като той е страната, черпеща благоприятни правни последици от настъпването на този факт, а именно извършеното от него прихващане не би било изцяло или поне в някаква част относително недействително. В случая от „А.“ АД не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за това какво е имуществото на „КТБ” АД /н/, което ще подлежи на осребряване, нито такива, от които да се установи каква част от това имущество би получил този кредитор при неговото разпределение и дали изобщо би постъпила някаква сума за удовлетворяване на процесните вземания, които са с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и ще се погасяват съразмерно с вземания на още голям брой правни субекти. Ето защо и прихващанията, извършени от „А.“ АД, които са предмет на предявените в настоящото производство конститутивни искове, следва да бъдат обявени изцяло за относително недействителни.

Предвид извода за основателност на исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН с предмет прихващанията, извършени от „А.“ АД с изявления, обективирани в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г. и в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., следва да се заключи, че в процеса не се е осъществило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа предявените в процеса евентуални конститутивни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН, които имат за предмет същите тези прихващания, и те трябва да бъде оставени без разглеждане.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват.

Синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност обаче не са представили доказателства за това, че реално са извършили някакви разходи за водене на настоящото съдебно производство, поради които и такива не могат да се присъдят в тяхна полза.

На „КТБ” АД /н/ се следват разноски за водене на делото в размер на 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на това и на размера на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски в размер на 56, 08 лв. Тези разноски следва да се присъдят в полза на масата на несъстоятелността.

Ответникът не е направил искане за присъждане на направени разноски за защита в производството, поради което такива не следва да му се присъждат съобразно на отхвърлената част от предявените искове.

На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 17 482, 33 лв., изчислена като 4 % от стойността на прихващанията, по отношение на които конститутивните искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН са уважени, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени насрещните вземания по тези прихващания и който е 437 058, 32 лв.

На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН останалата част от дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, която е в размер на 76 033, 55 лв. и е изчислена като 4 % от стойността на прихващанията, по отношение на които исковете са отхвърлени, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени насрещните вземания по тези прихващания и който е 1 900 838, 75 лв., трябва да се събере от масата на несъстоятелността.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 31 319, 50 евро, представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 09.05.2008 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 20.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.11.2013 г.

2) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11572/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 26 447, 71 щ.д., представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 26.03.2010 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 21.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

3) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 711 884, 31 евро, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 05.01.2011 г. между Фондация „Либертарианство“ и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност за прогласяване за нищожни на следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7853/ 07.08.2014 г., на вземания на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, възникнали по договори за паричен влог, сключени между „КТБ“ АД /н/ и А.Б.Б.- Б., „А.А.М.” АД, Договорен фонд „Аркус Динамичен”, Договорен фонд „Аркус Балансиран”, които вземания са прехвърлени на „А.” АД с договори за цесия, и задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

2) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 31 319, 50 евро, представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 09.05.2008 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 20.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.11.2013 г.

3) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11572/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 26 447, 71 щ.д., представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 26.03.2010 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 21.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

4) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 711 884, 31 евро, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 05.01.2011 г. между Фондация „Либертарианство“ и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

ОБЯВЯВА по искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявени при условията на евентуалност от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 31 319, 50 евро, представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 09.05.2008 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 20.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.11.2013 г.

2) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 192 144, 87 евро, представляваща част от общото вземане в размер от 711 884, 31 евро, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 05.01.2011 г. между Фондация „Либертарианство“ и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.11.2013 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11571/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 31 319, 50 евро, представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 09.05.2008 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 20.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.11.2013 г.

2) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 192 144, 87 евро, представляваща част от общото вземане в размер от 711 884, 31 евро, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 05.01.2011 г. между Фондация „Либертарианство“ и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 27.11.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7853/ 07.08.2014 г., на вземания на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, възникнали по договори за паричен влог, сключени между „КТБ“ АД /н/ и А.Б.Б.- Б., „А.А.М.” АД, Договорен фонд „Аркус Динамичен”, Договорен фонд „Аркус Балансиран”, които вземания са прехвърлени на „А.” АД с договори за цесия, и задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

2) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11572/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 26 447, 71 щ.д., представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 26.03.2010 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 21.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

3) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 519 739, 44 евро, представляваща част от общото вземане в размер от 711 884, 31 евро, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 05.01.2011 г. между Фондация „Либертарианство“ и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „А.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7853/ 07.08.2014 г., на вземания на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, възникнали по договори за паричен влог, сключени между „КТБ“ АД /н/ и А.Б.Б.- Б., „А.А.М.” АД, Договорен фонд „Аркус Динамичен”, Договорен фонд „Аркус Балансиран”, които вземания са прехвърлени на „А.” АД с договори за цесия, и задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

2) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11572/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 26 447, 71 щ.д., представляваща вземането, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 26.03.2010 г. между М.А.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 21.10.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г. и договор за кредит от 27.11.2013 г.

3) прихващане, извършено от „А.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11573/ 11.11.2014 г., на вземане на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 519 739, 44 евро, представляваща част от общото вземане в размер от 711 884, 31 евро, възникнало по договор за паричен влог, сключен на 05.01.2011 г. между Фондация „Либертарианство“ и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „А.” АД с договор за цесия, сключен на 08.07.2014 г., срещу задълженията на „А.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 28.10.2013 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, сума в размер на 56, 08 лв. /петдесет и шест лева и осем стотинки/, представляваща направени в производството разноски за възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „А.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 17 482, 33 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, съразмерно на уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 76 033, 55 лв. /седемдесет и шест хиляди тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, която сума трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни