Р Е Ш Е Н И Е
08.07.2019 година, град Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД ПАЗАРДЖИК, ІХ-ти граждански
състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 12.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря: Иванка Панчева
като разгледа докладваното от съдия Попова гражданско
дело № 116 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединение
искове иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 210 от ГПК,
и материалноправна квалификация: чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове при условията на евентуалност:
• Главен установителен иск с правна
квалификация: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, и материалноправна квалификация: чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 92, ал. 1 отЗЗЛ
• Евентуален осъдителен иск, с правна
квалификация: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 210 от ГПК, и
материалноправна квалификация: чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр.
с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано депозирана от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление; град София, район
„Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, ЕИК:
*********, представлявана от Ц.К.П. - Изпълнителен директор и М.Т.П.-
Прокурист, действащи чрез юрисконсулт Р.А.К., редовно упълномощена с нотариално
заверено пълномощно peг. № 1341/1342/2017 г. Съдебен адрес:***
против: Х.Г.П., ЕГН: ********** ***.
В
Исковата молба се твърди, че в законоустановения срок и на основание чл. 422,
ал. 1, във вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК се предявяват настоящите
установителни искове относно вземания в общ размер на 10718.37 лева, от които:
• изискуема
главница в размер на 8,076.36 лева, от която: Редовно падежирали главници в
размер на 5041.95 лева, начислена за периода от 1 5.03.201 5г. до 15.02.201 8г.
включително и предсрочно изискуема главница от 15.03.2018 г. в размер на
3034.41 лева, ведно във законна лихва за забава за периода от изпращане на
заявлението до окончателно изплащане на вземането;
• изискуема
редовна лихва в размер на 970.54 лева, начислена за периода от 15.02.2015 г. до
14.03.2018 г. включително;
• изискуема
наказателна лихва в размер на 1,671.47 лева, начислена за периода от 15.03.2015
г. до 30.07.201 8 г. включително.
Твърди се,
че иска е допустим, предви успешно проведено заповедно производство, в полза на
кредитора-ищец в настоящото производство. Издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Х.Г.П. е осъдена да
заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Договор за потребителски кредит от
08.09.201 1 г. сключен между кредитополучателя Е.К.П.и „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, и Договор за встъпване в дълг с дата 16.12.2013г., Анекс
№1 /16.1 2.201 Зг. към Договор за потребителски кредит от 08.09.2011г.,
сключени между Х.Г.П. (наследник на починалата Е.К.П.) и „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД суми.
Със
съобщение по ч. гр. д. № 3188/2018 г, по описа на Районен съд - гр. Пазарджик,
XVII с-в, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, заповедният състав е указал, на
заявителя да предяви иск за установяването на вземането в едномесечен срок.
Твърди се,
че иска е основателен, поради наличието на сключен на 08.09.201 1 г. между
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД от една страна и от друга -
кредитополучателя Е.К.П., договор за потребителски кредит от 08.09.2011 г., по
силата на, който банката й отпуска кредит в размер на 13000.00 лева. Кредитът е
напълно усвоен на 12.09.2011г, като съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е
отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок за погасяване 15.09.2019 г.
(съгласно чл. 2 от Анекс №1/16.12.2013г. към Договора),
Поради
смъртта на кредитополучателя Е.К.П., ЕГН **********, удостоверена с Акт за
смърт 1549/14.1 1.2012г., изд. от София 10, р-н Триадица София и искането на
наследниците й по закон Х.Г.П. (съгласно Удостоверение за наследници № 3901 от
19.1 1.2012 г. издадено от Община Пазарджик) за изплащане на дълга на своя
наследодател във връзка с Договор за встъпване в дълг с дата 16.12.201 Зг. и
Анекс №1/16.12.201Зг. по Договор за потребителски кредит от 08.09.2011г.
кредитополучател става лицето Х.Г.П., ЕГН **********.
Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл. 4 от Договора страните са
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. С
Анекс №1 /16.1 2.201 Зг. към Договора и след Договор за встъпване в дълг с дата
16.12.201 Зг. е изменен и допълнен договора с първоначалния кредитополучател.
Сочи се, че
съгласно чл. 4.1. от Договора, за първите 12 (дванадесет) месеца, считано от
първата падежна дата на Кредита, кредитополучателят заплаща фиксирана годишна
лихва в размер на 8.50 %, а след изтичане на срока, годишната лихва става в
размер на 3-месечен SOFIBOR + 5.50
пункта надбавка, като стойността на 3-месечния SOFIBOR е определена към
20.08.2012 г.
Съгласно чл.
2.1. от Анекс № 1, лихвата, в частта 3-месечен SOFIBOR се преизчислява и
променя от Банката два пъти в годината - на 15.03. и на 15.09., съгласно
стойността на 3-месечен SOFIBOR, обявена на страницата на БНБ. Редовната лихва
се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита, за ползване на всяка
сума по кредита на годишна база върху общия размер на вземанията.
Страните са
определили размера на обезщетението в случай на забава в заплащането на дължими
вноски по кредита - наказателна лихва, чийто размер се определя като към
размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 пункта (чл. 4.6. от Договора). Наказателната
лихва се начислява на годишна база върху забавената сума (вноска или част от
вноска), считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
Съгласно чл.
3 от Анекс № 1, след преструктурирането, кредитът следва да бъде погасен на 69
(шестдесет и девет) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число
от съответния месец, считано от 15.01.2014 г. до 15.09.2019 г.
Съгласно чл.
2 от Анекс № 1/16.12.201 Зг. към Договора, крайният срок за погасяване на
всички дължими суми по кредита е 15.09.2019 г.
Твърди се,
че ищцовото дружество е изпълнило всички свои задължения, съгласно подписания
Договор за кредит и последващите анекси. На кредитополучателя е отпусната
парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени
императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването,
изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.
Обстоятелства/
довели до настъпване на изискуемостта на вземанията на Банката по кредита:
Длъжникът Х.Г.П.
е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са
заплатени месечни погасителни вноски с падежни дати: 15.03.2015; 15.04.2015;
15.05.2015; 15.06.2015; 15.07.2015;15.10.2015; 15.11.2015; 15.12.2015;
15.01.2016; 15.04.2016; 15.05.2016; 15.06.2016; 15.07.2016; 15.10.2016; 15.11.2016;
15.12.2016; 15.01.2017; 15.04.2017; 15.05.2017; 15.06.2017; 15.07.2017;
15.10.2017; 15.11.2017; 15.12.2017; 15.01.2018; 15.02.2018 г., а неплащането
представлява противоправно неизпълнение и за него длъжникът отговаря.
Съгласно чл. 5.1. от Анекс №1 /16.12.201 Зг. към
Договора, просроченото плащане/неплащането на което и да е задължение по
Договора и анексите на съответната дата на дължимо плащане, представлява неизпълнение.
Съгласно чл. 6.2. от анекса, при неизпълнение, Банката има право едностранно да
обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
С оглед на
неизпълнението и в съответствие с изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до
кредитополучателя е изпратено писмо за предсрочна изискуемост на вземанията,
обявена на същия с писмо с изх. № ИЗХ-001 -9738, изпратено до постоянния и
настоящ адрес на същия.
Видно от
приложената обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на
кредитополучателя, посочен в титулната част на Договора, съответстващ на
постояния адрес на длъжника по лична карта, като на основание чл. 12.10 от
същия, във вр. с чл. 15 от Договор за встъпване в дълг с дата 1 6.1 2.201 Зг.,
се счита за надлежно получено. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в Договора
има силата на закон за страните. В допълнение към гореизложеното, се позовавам
на Решение № 229 от 03.04.20 14 г. на ВКС по т. д. № 956/2012 г., Н-ро т. о., в
което унифициращият съдебната практика съд е приел, че уговорка, че
волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до адреса
на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните (в този
смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г. на V
г.о.). Позовавам се и на Решение №40 от 17.06.2015г. по т.д. 601 /201 4г. I
т.о., в което ВКС приема, че неполучаването на дадено уведомление може да се
дължи на бездействие от страна на длъжника.
Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит и Анекса е
осчетоводена на 15.03.2018 г.
Твърди се,
че поради липса на изпълнение, в полза на ищцовото дружество възникнали
вземанията, посочени в петитума на исковата молба.
Твърди се,
че след настъпването на изискуемостта на вземанията по договор за потребителски
кредит от 08.09.201 1 г. сключен между кредитополучателя Е.К.П.и „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, и договор за встъпване в дълг с дата 1 6.1 2.201 Зг.,
Анекс №1/16.1 2.201 Зг. към договор за потребителски кредит от 08.09.201 1 г.,
сключени между Х.Г.П. (наследник на починалата Е.К.П.) и „Райфайзенбанк
(България)" ЕАЛ, до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не са постъпвали от страна на кредитополучателя плащания
на дължимите към Банката суми, поради което Банката предприе действия за принудителното
им събиране.
Банката е
предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като на 01.08.2018
г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
3188/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, XVII с-в.
Впоследствие,
по образуваното ч. гр. д. № 3188/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик, XVII с-в, ни бе издадена заповед за изпълнение, по силата на която: Х.Г.П.,
ЕГН **********, бе осъдена да заплати на "Райфайзенба нк (България)"
ЕАО дължимите по Договора за кредит и анексите суми, а именно: 10718.37 лева
(десет хиляди седемстотин и осемнадесет лева и тридесет и седем стотинки), от
които: изискуема главница в размер на 8,076.36 лева (осем хиляди седемдесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки), от която: Редовно падежирали главници в
размер на 5041 .95 лева, начислена за периода от 1 5.03.201 5г. до 15.02.2018г.
включително, и Предсрочно изискуема главница от 15.03.2018 г. в размер на
3034.41 лева, ведно във законна лихва за забава за периода от изпращане на
заявлението до окончателно изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в
размер на 970.54 лева (деветстотин и седемдесет лева и петдесет и четири
стотинки), начислена за периода от 15.02.2015 г. до 14.03.2018 г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 1,671.47 лева (хиляда шестстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от
15.03.2015 г. до 30.07.2018 г. включително; както и направените по частното
гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на 214.37 лева (двеста и
четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки) платена държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева) за
защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Оформен е
петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да приеме за установено, че
спрямо ответника Х.Г.П., ЕГН **********, съществува вземане произтичащо от Договор за потребителски кредит от
08.09.201 1 г., договор за встъпване в дълг с дата 1 6.1 2.201 Зг. и Анекс № 1
/16.12.201Зг. към договор за потребителски кредит от 08.09.2011 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3188/2018 г.
по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, XVII с-в, а именно:
• изискуема
главница в размер на 8,076.36 лева (осем хиляди седемдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки), от която: Редовно падежирали главници в размер на
5041.95 лева, начислена за периода от 15.03.2015г. до 1 5.02.201 8г.
включително, и Предсрочно изискуема главница от 15.03.2018 г. в размер на
3034.41 лева, ведно във законна лихва за забава за периода от изпращане на
заявлението до окончателно изплащане на вземането;
• изискуема
редовна лихва в размер на 970.54 лева (деветстотин и седемдесет лева и петдесет
и четири стотинки), начислена за периода от 15.02.2015 г. до 14.03.2018 г.
включително;
• изискуема
наказателна лихва в размер на 1,671.47 лева (хиляда шестстотин седемдесет и
един лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 15.03.201 5
г. до 30.07.201 8 г. включително;
• направените
по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на 214.37 лева
(двеста и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки) платена държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и
петдесет лева) за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист.
Отправена е
молба, при условията на евентуалност - в случай, че установителният иск по чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично или изцяло като
неоснователен (т. 1), поради липса на предсрочна изискуемост на кредита,
ответника да бъде осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по договор за
потребителски кредит от 08.09.2011 г., договор за встъпване в дълг с дата 16.1
2.201 Зг. и Анекс № 1/16.12.201Зг. към договор за потребителски кредит от
08.09.201 1 г., а именно: изискуема главница в размер на 8,076.36 лева (осем
хиляди седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), от която: Редовно
падежирали главници в размер на 6606.14 лева, начислена за периода от от
15.03.2015г. до 15.12.2018г. включително, и Предсрочно изискуема главница от
11.01.2019 г. в размер на 1470.22 лева, ведно във законна лихва за забава за
периода от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;
изискуема редовна лихва в размер на 731.86 лева (седемстотин тридесет и един
лева и осемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 15.01.2016г. до 10.01.2019г.
включително; изискуема наказателна лихва в размер на 1853.35 лева (хиляда
осемстотин петдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), начислена за периода
от 1 5.03.201 5г. до 1 0.01.201 9г. включително, съобразно с давностните
срокове за главница и лихви по чл. 1 10 и чл. 111 и сл. от ЗЗЛ, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното му изплащане.
Да бъде
прието,че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от който
момент длъжникът изпада в забава. Съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в TP
№4/2013 г. (т. 1 1 б.), въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. Съгласно Решение №32 1 -1968-111 на ВС, разглеждането на
евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото
неуважаване), тъй като макар и да е предявен евентуално, искът се смята за
висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени
към разглеждането му по същество (така и Решение №285-1977-11 на ВС).
Претендират се сторените по заповедното и исково
производство разноски в размер на 450.00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27, раздел IV, от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Отправена е
молба, в случай, че предявените искове бъдат уважени частично, разноските на
ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.
Представени
са писмени доказателства: Копие от договор
за потребителски кредит от 08.09.201 1
г. сключен между кредитополучателя Е.К.П.и „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ
и договор за встъпване в дълг с дата 1 6.1 2.201 Зг., Анекс №1/16.1 2.201 Зг.
към договор за потребителски кредит от 08.09.201 1 г., сключени между Х.Г.П.
(наследник на починалата Е.К.П.) и „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ; Копия
от писмо с изх. № ИЗХ-001-9738, с приложени копия от обратни разписки за
получаване на същото; Справка по чл. 366 ГПК; Копие от заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и копие от документ за първоначално
внесена държавна такса; Копие от съобщение от 03.1 2.201 8 г. на заповедния
състав по ч. гр. д. № 3188/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик,
XVII с-в, с което съдът ни е указал, че следва да се подаде иск по реда на чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК, получено на 11.12.2018 г.
Отправена е
молба за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу
ответниците в случай, че са на лице основания за това.
По делото е приета СИЕ, от заключението, на която се установява, че последната
вноска по кредита е направена на 08.06.2015 г. и е в размер на 397.49 лв., с
което плащане са покрити изцяло задълженията с падеж 15.01.2015 и 15.02.2015 и
частично тези с падеж 15.03.2015 г.
На 12.09.2011 г в сметката на кредитополучателя е отразено постъпление в
размер на 13 000 лв., с основание „ 393136 заем до 20.08.19"
Към 01.08.2018 г. не погасени са : 8076.36 лева - главница, 970.54 лева -
редовна лихва за периода 15.02.15-14.03.2018 1671.48 лева - наказателна лихва
за периода 15.03.2015-30.07.2018
Към 01.08.2018 г. не погасени са :8076.36 лева - главница /падежирала
5041.95 лв. е предсрочно изискуема 3034.41лв.; 970.54 лева - редовна лихва за
периода 15.02.15-14.03.2018; 1671.47 лева - наказателна лихва за периода
15.03.2015-30.07.2018г.
Начислени са допълнително и 214.37 лв. - съдебни разноски, 49.35 лв. - законна
лихва за периода 01.08.2018-19.12.2018
Наказателни лихви са начислявани от Кредитора върху сумата дължимата и не
погасена главница по месечна погасителна вноска
Процента на наказателната лихва е в размери 16.069%, 16.021%, 15.65%,
15.61%, 15.623%, и 15.505% подробно описани в Приложение 2.
Към 06.02.2018 г. са налице 1058 дни забава/от 15.03.2015/ Към 11.01.2019
г. са на лице 1397 дни забава/от 15.03.2015/
Към 03.06.2019 Няма данни за извършени плащания по кредита след 01.08.2018г.
Направено е от страна на ищцовото дружества искане по чл. 238 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата не се явява в съдебно заседание-редовно призована. Не се
представлява от процесуален представител.
Искът е допустим, като доказателствената тежест да установи основанието и
размера на дължимата от ответницата сума се носи от ищцовата страна.
Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба,
писмени доказателства.
Съдът констатира, че ответницата П. – редовно уведомен за образуваното
срещу нея гр.д. №116/2019г. по описа на РС Пазарджик не е
представила отговор на исковата молба в срока по член 131 от ГПК, не е
взел становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е изпратил процесуален
представител по делото за съдебните заседания и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Както се установява от събраните по
делото доказателства, искът е вероятно основателен.
Поради това, с оглед направеното от процесуалния представител на ищеца –
юрк. К. искане на основание чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено
решение по делото, с което да се уважи изцяло предявеният иск, а именно, че въз
основа на събраните по делото доказателства, ответника П. дължи на ищцовото
“Райфайзенбанк/България/“ЕАД -на основание
Договор за
потребителски кредит от 08.09.2011 г., договор за встъпване в дълг с дата
16.12.201Зг. и Анекс № 1/16.12.201Зг. към договор за потребителски кредит от
08.09.2011 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 3188/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, XVII с-в:
Главница в размер на 8,076.36 лева (осем хиляди седемдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки), от която: Редовно падежирали главници в размер на
5041.95 лева, начислена за периода от 15.03.2015г. до 15.02.201 8г.
включително, и Предсрочно изискуема главница от 15.03.2018 г. в размер на
3034.41 лева, ведно във законна лихва за забава за периода от изпращане на
заявлението до окончателно изплащане на вземането; Редовна лихва в размер на
970.54 лева (деветстотин и седемдесет лева и петдесет и четири стотинки),
начислена за периода от 15.02.2015 г. до 14.03.2018 г. включително; Наказателна
лихва в размер на 1,671.47 лева (хиляда шестстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 15.03.2015 г. до
30.07.201 8 г. включително в едно със законната лихва, считано от 14.01.2019.
до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с
оглед изхода на делото, длъжникът следва да бъде осъден да заплати сторените заповедно производство №3188/018г. по описа на
РС Пазарджик разноски в размер на 214.37лв. ДТ и 150.00лв заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
В случая се следва присъждане и на
направените в настоящото исково производство разноски по гр.д. №116/019г.,
които са за довнесената дължима държавна такса за образуване на дело в размер
на 214.37лв., 300.00лв. възнаграждение, изплатено на ВЛ и 450.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 250.00лв. по четирите
обективно съединени иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Х.Г.П., ЕГН: ********** ***, че дължи на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление; град София, район
„Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, ЕИК:
*********, представлявана от Ц.К.П. - Изпълнителен директор и М.Т.П.-
Прокурист, действащи чрез юрисконсулт Р.А.К., съгласно Договор за потребителски кредит от 08.09.201 1
г., договор за встъпване в дълг с дата 16.12.2013г. и Анекс № 1 /16.12.201Зг.
към договор за потребителски кредит от 08.09.2011 г., а именно: Главница в
размер на 8,076.36 лева (осем хиляди седемдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки), от която: Редовно падежирали главници в размер на 5041.95 лева,
начислена за периода от 15.03.2015г. до 15.02.2018г. включително и предсрочно
изискуема главница от 15.03.2018 г. в размер на 3034.41 лева, ведно със законна
лихва за забава за периода от изпращане на заявлението до окончателно изплащане
на вземането. Редовна лихва в размер на 970.54 лева (деветстотин и седемдесет
лева и петдесет и четири стотинки), начислена за периода от 15.02.2015 г. до
14.03.2018 г. включително. Наказателна лихва в размер на 1,671.47 лева (хиляда
шестстотин седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за
периода от 15.03.2015 г. до 30.07.201 8 г. включително в едно със законната
лихва, считано от 14.01.2019. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Х.Г.П., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и
адрес на управление; град София, район „Лозенец", бул. "Никола
Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, ЕИК: *********, представлявана от Ц.К.П. -
Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, действащи чрез юрисконсулт Р.А.К. сторени
в заповедно производство №3188/018г. по описа на РС Пазарджик, разноски в
размер на 214.37лв. ДТ и 150.00лв заплатено юрисконсултско възнаграждение,
както и направените в настоящото исково производство разноски по гр.д. №116/019г.,
които са за довнесената дължима държавна такса за образуване на дело в размер 214.37лв.,
300.00лв. възнаграждение, изплатено на ВЛ и 450.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Х.Г.П., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 250.00лв. по обективно
съединените искове.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: