Решение по дело №2162/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Производството по делото е образувано по жалба на Г. В. Т. и Р. С. Т., двамата от гр.Варна, [жк], бл. № **, вх. *, ап. ** против Заповед № КС-225А-33/21.08.2023г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал. 1 т.8 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: „Постройка“, с кадастрален идентификатор 38354.501.360.1, с административен адрес: с. Константиново, [улица]. Жалбоподателите считат заповедта за нищожна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат подробни съображения, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Сочат, че постройката е изградена още през 1973г. и отговаря на изискванията на пар. 127 от ПРЗ на ЗУТ. Твърдят, че същата е търпима, независимо от факта, че няма строителни книжа. Поддържат, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 от АПК. Поради изложените съображения молят съда да обяви заповедта за нищожна, а в условия на евентуалност да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържат жалбата. Позовавайки се на изслушаната съдебно – техническа експертиза сочат, че процесната заповед е нищожна, като молят съда да приеме, че Заповед № 2556/11.08.2021г., в т. 9, с която са делегирани правомощия на кметовете на районни е нищожна. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа депозираното становище и сочи, че възможността за делегиране на правомощия е изрично предвидена в закона. По същество на спора твърди, че категорично по делото е установено, че в имота на жалбоподателите е налице строеж без строителни книжа. Моли съда да приеме, че строежа не е търпим, предвид становището на гл. архитект на Община Варна. Моли заповедта да се потвърди като правилна и законосъобразна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с административната преписка [нотариален акт], том XXXIV, рег. № ***, дело **** от **.**.19**г. Г. В. Т. и Р. С. Т. са собственици на ПИ с идентификатор 38354.501.360 с площ от 291,37кв.м., ведно с построената жилищна сграда с навес, находящ се в обл. Варна, общ. Варна, с. Константиново, [улица]. Видно от приложена скица на процесния поземлен имот трайното предназначение на територията е урбанизирана, а начин на трайно ползване-ниско застрояване.

Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал, по който е образувана преписка УРИ №442000-10496/2022 . по описа на Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна. В сигнала са изнесени данни за опасно кръстовище в с. Константиново, общ. Варна, между [улица]и „Христо Ботев“. С уведомително писмо рег. № 442000-11164/08.08.2022г. Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е информирал Кмета на с. Константиново за постъпилия сигнал. Със сигнал – писмо рег. № РД22018525КНС_001ВН/29.08.2022г. сигналът е изпратен на Кмета на Община Варна.

С писмо рег. № РД220185525КНС_002ВН/31.08.2022г. преписката е изпратена на Кмета на Р. А., с оглед предприемане на действия по него.

При извършената на място проверка от служители на Район „Аспарухово“ на 20.09.2022г. е установено, че има разминаване в регулационните и имотните граници, както и че част от постройката с идентификатор 38354.501.360.1 попада частично в уличната мрежа на [улица]и [улица]в с.Константиново. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол /без номер/ от 20.09.2022г. /л. 44 от преписката/. Връчена е покана № 1 от 20.09.2022г. за представяне на строителни книжа по нотариален акт за собственост.

Със заявление рег. № РД22018525КНС_003АС/26.09.2022г. Г. Т. е предоставил изисканите документи /л. 30-42 от преписката/.

С писмо рег. № РД22015853КНС_003АС/14.10.2022г. кмета на Район „Аспарухово“ е поискал от главния архитект на Община Варна становище по отношение на търпимостта на строежи: „Къща“ и „Гараж“, изградени на границата между поземлени имоти с кадастрални идентификатори 38354.501.360 и 38354.501.356.

На 21.11.2022г. е извършена проверка по писмо с № РД22015853КНС003_006ВН_001КНС от 09.11.2022г. и на място в ПИ 38354.501.360 по КК на с. Константиново, обективирана в Констативен протокол от същата дата /л. 22 от преписката/. Комисията е установила, че в ПИ № 360 има изградени две сгради. След справка в КК са констатирали, че сграда 38354.501.360.1 е с предназначение – селскостопанска постройка на един етаж, а сграда 38354.501.360.2 е с предназначение жилищна сграда – еднофамилна на един етаж. На място комисията е установила, че има разминаване между действащата регулационна линия и имотната граница. Констатирано е, че строеж: „Гараж“ не е изпълнен в съответствие с одобрените книжа, по отношение на строеж: „Жилищна сграда/къща“ е констатирано, че има разминаване по отношение на изградения покрив на сградата. Към протокола са приложени комбинирана скица, извадка от регулационния план на с. Константиново и 3 бр. снимков материал.

По преписката е приложено мотивирано становище с рег. № РД22015853КНС_009ВН_001АС/21.02.2023г. от гл. архитект на Община Варна, в което е посочено, че строеж: „гараж“ е изграден с по – голяма площ от разрешеното и с различна покривна конструкция, както и че не попада в хипотезата на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУР или пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид местоположението му - не е допустимо строеж „гараж“ да бъде изграден в улицата или уличната регулация. По отношение на строеж „къща“ е посочено, че може същият да попада в хипотезата на пар. 127, ал. 1 и при съобразяване с пар. 53 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ или на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ при предоставяне на необходимите документи.

На 09.03.2023г. е съставен Констативен акт № 5 /л. 17-20 от преписката/, в който е посочено, че обект „Пристройка“ с кадастрален номер 38354.501.360.1, с функционално предназначение за селскостопанска сграда е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, от ЗУТ, както и чл.10 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В акта е посочено, че строежът е извършен преди 2001г. и попада в уличната регулация. Констативният акт е съставен в отсъствието на жалбоподателите, връчен им е на 28.04.2023 г. /л. 16 от преписката/.

От жалбоподателите е депозирано възражение рег. № РД22015853КНС_014АС/04.05.2023г.

На 21.08.2023г. Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка, издал процесната Заповед № КС-225А-33, с която разпоредил премахването на незаконен строеж: „Постройка“, изграден в поземлен имот с идентификатор № 38354.501.360.1.

От страна на ответника са представени Заповед № 2556/11.08.2021г., писмо рег. № РД21016549ВН/11.08.2021г., с което Областния управител е уведомен, че на 11.08.2021г. функциите на Кмет на Община Варна ще се изпълняват от П. П., Заповед № К-043/02.08.2021г., справка – дневник за ползване на платен годишен отпуск на кмета на Община Варна.

По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза заключението, по която съдът приема за компетентно и безпристрастно. Вещото лице е дали заключение, че съгласно очертаните граници на Район „Аспарухово“ в Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове, териториалният обхват е до северната граница на с. Звездица. Село Константиново е разположено на запад от с. Звездица и не попада в териториалния обхват на Район „Аспарухово“. Според вещото лице сградата, предмет на оспорената заповед се състои от две постройки – гараж и постройка – склад. Експертизата дава заключение, че гаражът е законно изграден. Вещото лице сочи, че от наличната информация не се установява дали навесът е съществувал преди приемането на ЗПИНМ. Не е отразен в същия вид в РП от 1931година. Вещото лице дава заключение, че към момента на изработване на КП от 1972г. е бил наличен и е отразен в плана. В момента навесът, посочен в РП от 1974г. не съществува на място. На негово място според вещото лице са масивна постройка и гараж, които са нанесени в РП от 1974г. при неговата актуализация. В съдебно заседание експертът прави следните уточнения: От приложената по делото виза се установява, че постройката е дадена да излезе от уличната регулация. В момента на огледа на място е наличен гараж по светли дължини. Вещото лице сочи, че дължината на гаража е същата, но не е изградена стена, тъй като е използвана тази от къщата, като не може да каже дали не е изградена или е премахната. Не е налице разлика във външните размери на гаража, независимо дали я има или не въпросната стена. Навес в момента на огледа е нямало. Там е била постройка, част от гаража по РС и склад.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, Административен съд – Варна достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването .

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 225а ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях. Установи се, че със Заповед № 2556/11.08.2021г. /л. 8 от преписката/ кметът на Община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях, като съгласно същата заповед териториалният обхват на компетентността на кмета на Район „Аспарухово“ да издава заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е за Район „Аспарухово“ и териториалния обхват на селата Звездица и Константиново. Действително Заповед № 2556/11.08.2021г. е подписана от Заместник – кмета на Община Варна, съгласно Заповед № К-043/02.08.2021г. /л. 83 от делото/, с която Кметът на Община Варна е наредил функциите на кмет на Община Варна да бъдат изпълнявани от П. П.. По делото е представено копие от справка – дневник за ползване на платен годишен по чл. 43а от Наредбата за работното време почивките и отпуските за периода 01.08.2021г. – 31.08.2021г., от което се установява, че на 11.08.2021г. И. П. е ползвал платен годишен отпуск. С оглед всичко изложено настоящият състав на съда приема, че оспорената заповед не е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Заповедта е издадена от Кмета на Район „Аспарухово“, поради което същата е издадена от компетентен орган.

При издаването на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти.

Според константната съдебна практика на ВАС незаконният строеж следва да е конкретизиран точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законни права на адресата; при липсата на конкретизация на обекта за премахване е налице съществен порок на заповедта, водещ до неяснота на волята на административния орган. В случая е налице такава неяснота в предмета на премахване, което обуславя незаконосъобразността на обжалвания акт дори само на това основание.

От изложените в мотивната част на заповедта факти и обстоятелства не може да се определи еднозначно какво точно е констатирано като незаконен строеж и в какъв обем подлежи на премахване. Строежът е определен за незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа. При така направеното описание е наредено премахването на незаконен строеж „Постройка“ с кадастрален идентификатор 38354.501.360.1, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор 38354.501.360. Както в Констативен акт № 5/09.03.2023г., така и в мотивите на обжалваната заповед, издадена въз основа на него, обектът е описан като: „Постройка“ с площ около 49 кв.м. , с кадастрален идентификатор 38354.501.360.1, която представлява масивна постройка от плътни зидове, разположена непосредствено до изградената в имота едноетажна жилищна сграда. Приблизителни размери на строежа – дължина около 13 м., средна ширина - 4,50м., височина – 2,30 метра. От заключението на вещото лице, което е прието от съда, без да е оспорено от страните, обаче се установява, че сградата, предмет на заповедта за премахване по чл. 225а от ЗУТ, се състои от две постройки: Гараж, построен с Разрешение за строеж № 61/12.06.1989г. на Главен архитект на Община Белослав, и Постройка – склад, която е разположена на мястото на съществуващ навес, отразен в РП на с. Константиново /отговорът на въпрос 2 от заключението/. Според заключението на експерта гаражът, обхванат от заповедта за премахване, е законно изграден /отговорът на въпрос 3 от СТЕ/. На място може да се индивидуализира и отговаря по светли размери на одобрените проекти от 19.06.1989 г. и издаденото разрешение за строеж № 61/12.06.1989 г. на Главен архитект на Община Белослав, освен това отговаря и на посоченото във визата за проектиране на място /петно/ за застрояване. Това се потвърждава и от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание. При тези данни настоящият състав приема, че оспорената заповед съдържа противоречие между мотивната и разпоредителната й част, което води до неяснота във волеизявлението на административния орган. От изложените от него факти и обстоятелства не става ясно какъв точно е обемът на разпореденото за премахване – незаконен строеж в цялост или само постройката, която е изградена на мястото на съществуващия навес.

Отсъствието на конкретизация относно частта на строежа, която е приета за незаконна, представлява неспазване на изискването за съдържание на издадения акт, в частност – за неговата мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отсъствието на мотиви е самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 от АПК за незаконосъобразност на административния акт.

Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект, който подлежи на премахване, с вид и размери, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж.

Определянето на незаконния строеж в заповедта като „Постройка“ сочи към нареждане за премахването му в пълен обем, в това число и законно изградения гараж. Несъответствието между мотивите и разпоредителната част на административния акт има за последица невъзможност да се определи предметът на изпълнение. Тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта /в този смисъл са Решение № 10323 от 07.08.2017г. на ВАС по адм. дело № 11378/2016г.; Решение № 9205 от 27.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 11362/2015г; Решение № 12883 от 20.10.2020г. на ВАС по адм. дело № 2310/2020г. и Решение № 120105 от 25.11.2021г. на ВАС по адм. дело № 4189/2021г./.

Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на пристройка, без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка дали целият или част от строежа ще бъдат премахвани, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая кметът на Район „Аспарухово“ не е изпълнил задължението си по чл. 225а от ЗУТ, да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение, след евентуалното й влизане в сила.

Издавайки процесната заповед, административният орган е нарушил основните принципи на административното право за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията и за съразмерност между защитаваните и засегнатите права и интереси, регламентирани в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

С оглед изложеното настоящият състав приема, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения, които обуславят отмяната му като процесуално незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно представените списъци на сторените разноски /л. 30 и л. 103 от делото/. Жалбоподателят претендира доказани разноски в общ размер на 2112лева, от които 12лв. - държавна такса, 1250лв. – адвокатски хонорар и 850лева – депозит за вещо лице, поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 2112лв., представляваща разноски по делото.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № КС-225А-33/21.08.2023г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1 т. 8 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: „Постройка“, с кадастрален идентификатор 38354.501.360, с административен адрес: с. Константиново, [улица].

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г. В. Т., [ЕГН] и Р. С. Т., [ЕГН], и двамата от гр. Варна, [жк], бл. № **, вх. *, ап. ** сума в размер на 2112лв. /две хиляди сто и дванадесет лева/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.