МОТИВИ по НОХ дело № 499/2015год. по описа на ВОС
Подсъдимият Н.А.П. *** е предаден на съд
въз основа на обвинителен акт, внесен от ВрОП за
престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", вр.
чл. 342, ал.1 НК затова, че на 28.04.2015год. около 16,50часа на Главен път
Е-79 между селата Люти дол и Ребърково, общ. Мездра, при управление на МПС -
л.а. "Фолксваген Поло" с рег.
№ ВР 5140 ВН, лична собственост е нарушил правилата за движение - на чл.5,
ал.1,пр.1 ЗДП; на чл. 21, ал.1 пр.1 ЗДвП, като е управлявал със скорост от
103км/час при законоустановена такава от 90км/час
извън населено място и на чл.43, т.1 и т.4 ЗДвП, като е предприел маневра
изпреварване при действие на пътен знак "В24" и на хоризонтална
забрана за това и при невъзможност безпрепятствено да се върне в напуснатата
пътна лента и е допуснал причиняване на смърт по непредпазливост на пътника на
дясна седалка в лекия автомобил - Л.С. П., на 17год., б.ж. на с. Бели извор,
починал на 28.04.2015год. в ОАРИЛ на МБАЛ гр. Враца.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа
обвинението така, както е внесено, като пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства и лишаване от право
да управлява МПС.
По делото в законоустановения срок - до даване ход на делото в първото
съдебно заседание е заявено искане за конституиране на пострадалите - М.П. и С.С.
- родители на починалия Л. П., в качеството им на частни обвинители. Граждански
иск от същите не е предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Съгласно чл. 76 и сл. от НПК, двамата пострадали са конституирани в качеството
им на частни обвинители. В съдебното производство същите се явяват лично и с преупълномощения повереник адв. К.С. от АК София. Същите поддържат държавното
обвинение, като в ход по същество, чрез повереника си
пледират за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, при превес на
отегчаващите вината обстоятелства и лишаване от право да управлява МПС за
максимално предвидения в закона срок.
В първото по делото
заседание подсъдимият П. се признава за виновен, признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дава
съгласие за същите да не се събират доказателства, а събраните такива на ДП да
се ползват и заявява искане за
разглеждане на делото по съкратената съдебна процедура на глава ХХVІІ в
хипотезата на чл. 371, т.2 НПК. Такова желание е заявено от договорните му защитници
- адв. М.Г. и А.К. *** още преди разглеждане на
делото, които в съдебно заседание поддържат искането на своя подзащитен за разглеждане на делото по глава ХХVІІ НПК.
В правото си на
лична защита и в последна дума подсъдимият изразява съжаление за смъртта на
своя приятел - пострадалия Л. П. и прави искане за по-леко наказание.
Съдът, като
съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, заключенията по допуснатите
специализирани експертизи и разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.П. е
правоспособен водач на МПС категория В и М от 14.04.2014год. и притежавал
собствен лек автомобил "Фолксваген Поло", с рег. № Вр 5140 ВН.
Същият имал
дългогодишно приятелство с пострадалият Л. П. и св. Н.Н.. На 28.04.2015год.
подсъдимият П. предложил на пострадалия
и на св. Н. да го придружат до гр. София, където имал лична работа. Двамата
се съгласили и заминали за гр. София със собствения автомобил на подсъдимия,
който бил управляван от него. След като подсъдимият си свършил работата, около
16,00часа тримата тръгнали обратно от гр. София за гр. Враца. Отново управлявал
подсъдимия П., пострадалият П. седял на
предна дясна седалка, а св. Н. - на задна дясна седалка. Около 16.50часа, при
облачно, мрачно време и мокър асфалт /след дъжд/, в района около 169.000 км на
Главен път І-І Е-79, между селата Люти дол и Ребърково, подсъдимият предприел
маневра изпреварване на движещата се пред него колона от четири броя автомобили
/един от които товарен/, при навлизане в десен завой и при наличие на изрична
забрана за изпреварване - наличие на хоризонтална и вертикална маркировка. В
този момент същият се движел със скорост от 103км/час, при законоустановена
такава извън населено място от 90 км/час. При излизане от завоя, подсъдимият
видял насрещно движещи се автомобили и възприемайки ги като опасност от
евентуален сблъсък, направил опит да се върне в лентата си за движение. В резултат
обаче на високата скорост и рязкото завъртане на волана, същият загубил контрол
върху автомобила, ударил се с предна челна част в мантинелата,
в резултат на което автомобила се завъртял неколкократно
в посока обратна на часовниковата стрелка. При това завъртане, автомобилът
навлязъл в насрещната лента, избегнал удара с първите два насрещно движещи се
автомобили, които отбили плътно вдясно, след което се ударил в лявата челна
част на ТИР влекач марка "Волво" с рег. №
СА **** ХТ, с водач и собственик В. Д.. Удара бил в дясната предна част на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия, обхващаща десен преден калник и
дясна предна гума, дясна предна врата и колона.
В резултат на удара,
подсъдимият П. изхвърчал през задното
стъкло и паднал на асфалта, св. Н. Н. излязъл сам от автомобила без
наранявания, а пострадалият Л. П., който бил на предна дясна седалка останал в
автомобила. Същият бил в изключително тежко състояние и бил изваден от
автомобила едва след пристигане на екипа на ЦСМП. Въпреки оказаната му
медицинска помощ от екипа на Спешна помощ и
ОАРИЛ при МБАЛ "Хр.
Ботев" гр. Враца, същият починал в
същия ден около 21,35часа.
Горната фактическа
обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а именно: от
показанията на св. В.Д., св. И.С. и св.А.С., св.Д.П., св. Н.Н., св. П.Г., от
които се установява начина и посоката на движение на подсъдимия с лекия
автомобил "Фолксваген Поло", отчасти механизма на ПТП и последващото поведение на участниците в ПТП. Тези
доказателства са безпротиворечиви. Описаният от
свидетелите и признат от подсъдимия механизъм на ПТП се потвърждава и от писмените доказателства и
в конкретност от протокола за оглед на местопроизшествие и приложеният към него
фотоалбум. Правоспособността на подсъдимия Н.П. се установява от приложеното на
л.91 от ДП СУМПС. Освен от гласните и писмени доказателства, възприетите
фактически констатации се потвърждават и от заключенията на вещите лица по
допуснатите и изслушани специализирани
експертизи.
От заключението на
вещото лице по СМЕ се установява, че при ПТП пострадалият Л. С.П. е получил
следните увреждания: открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване
на черепната основа, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, мозъчен оток с вклиняване; две разкъсно-контузни
рани в областта на брадата, повърхностни и дълбоки охлузвания на дясната лицева
половина; охлузвания в областта на долните крайници; кръвонасядане
на дясно рамо; аспирация на кръв в белия дроб, шокови бъбреци.
Съгласно
заключението на вещото лице по СМЕ, по механизъм получените от П. увреждания са
признинени, отговарят да бъдат получени от удари с
или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП -
травма в купето на лек автомобил. Причината за смъртта на П. е откритата ЧМТ,
довела до състояние, несъвместимо с живота, като смъртта е настъпила бързо.
От заключението на
вещото лице по САТЕ се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил
"Фолксваген Поло", управляван от подсъдимия в условията на
настъпилото ПТП е била около 103км/час, а в момента на удара в товарния
автомобил е била около 71,4км/час. При скоростта на движение на автомобила
преди удара, опасната зона на спиране е била 119,2 метра. В същото време,
скоростта на движение на товарния автомобил в условията на ПТП е била около
61км/час, а опасната му зона на спиране - 56м. Инициалния удар между двата
автомобила е станал в лентата за движение на ТИР-композицията и насрещна за
лекия автомобил, управляван от подсъдимия. В момента на удара лекия автомобил е
бил в направление по диагонал на осовата линия на
пътя, с дясна странична част в посока челна част на влекача на ТИР-композицията
и е бил навлязъл в лентата за насрещно движение, а ТИР-композицията с десните
си гуми е била изцяло в банкета, гледано в посоката на неговото движение.
Мястото на удара за водача на ТИР-композицията е попадал изцяло в опасната му
зона.
Според заключението
по тази експертиза, причината за настъпилото ПТП е предприетата от подсъдимия
маневра "изпреварване" на колона от четири автомобила, в условията на
десен завой, без необходимата видимост и без възможност при възникналата
опасност от насрещно движещи се автомобили да се прибере безопасно в
собствената лента за движение, при което е загубил контрол върху управляваното
от него МПС, ударил се с дясна предна дясна част в дясната мантинела,
в резултат на което се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и
движейки се диагонално на пътното платно, навлиза в насрещната лента, където се
е ударил в насрещно движещия се товарен автомобил - ТИР-композиция с предна
дясна част в областта на дясна врата.
Макар и да не е посочено
изрично в отговора на този въпрос, от цялостното заключение става ясно, че
освен предприетата маневра изпреварване, причина за настъпилото ПТП е и превишената
скорост, с която подсъдимият се е движил от 103км/час, в резултат на която не
успял да овладее автомобила и да се прибере безопасно в своята лента, а изгубил
контрол върху управляваното от него МПС.
Съдът възприема
заключенията по специализираните СМЕ и САТЕ за обективни, пълни и съответстващи
на останалите доказателства, приобщени по делото.
По делото са
приложени протоколи от химически изследвания на кръвта на двамата водачи на
МПС, участници в ПТП - подсъдимият П. и св. В. Д., от които се установява, че и
двамата не са били под въздействието на алкохол по време на произшествието.
Възприетите за
установени при условията на чл. 373, ал.3, вр. чл.
372, ал.4 НПК и изложени по-горе фактически констатации дават основание да се
направят следните правни изводи: На 28.04.2015год. около 16,50часа на Главен
път Е-79, между селата Люти дол и Ребърково, подсъдимият Н.П., при управление
на МПС - л.а."Фолксваген поло" с рег. № ВР
51 40 ВН, негова собственост и в нарушение на правилата за движение - чл. 21,
ал.1 и чл. 43, т.1 и т.4 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Л.С. П.
от с. Бели извор, починал на 28.04.2015год., с което от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1 НК. От обективна страна деянието е осъществено
от подсъдимия със съзнателно допуснатите от него нарушения на правилата за
движение, които са допринесли за ПТП. От една страна това е правилото, заложено
в разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП - управляването на лекия автомобил с
превишена скорост от 103 км/час, вместо със законоустановената
извън населено място от 90 км/час - обстоятелство, признато от подсъдимия и
установено със заключението на вещото лице по САТЕ. Това нарушение стои в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като по делото е безспорно установено,
че това нарушение на правилата за движение е довело до изгубването на контрол
над МПС и удара в дясната мантинела, последващото завъртане на автомобила и в крайна сметка до
ПТП. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че загубата на
контрол над лекия автомобил и удара в мантинелата се
дължи именно на превишената скорост, с която подсъдимия е навлязъл в завоя и изпреварил
останалите автомобили и при възникналата опасност е направил опит да се прибере
в своята лента. Ето защо, правилно в обвинението на подсъдимия не е включено
като нарушение и загубата на контрол над управляваното от него МПС, посочено от
вещото лице, което се съдържа в разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП. Другото
съществено и много грубо нарушение, което подсъдимият е допуснал при управление
на МПС и което стои в причинна връзка с ПТП, това е по чл. 43, т.1 и т.4 ЗДвП.
Въпреки указаната с пътен знак /"В24"/ и хоризонтална маркировка
/непрекъсната линия/ забрана за изпреварване, подсъдимият П., предприел изпреварване
и то на четири броя автомобили, единият от които товарен с посочената по-горе
скорост от 103км/час - т.1. Това нарушение е установено от една страна със
самопризнанието, направено от подсъдимия и събраните по делото гласни
доказателства, а от друга от
заключението на вещото лице по САТЕ. Освен това, същият е предприел
изпреварването в условията на десен завой, при който не е имал видимост, което
го е лишило от възможността да прецени дали може да се прибере безпрепятствено
в неговата лента - т.4. Тези две нарушения на правилата за движение, в
съчетание с превишената скорост, с която подсъдимият е управлявал МПС и
възникналата опасност от насрещно
движещите се автомобили несъмнено са довели до загубата на контрол, удара в
дясната мантинела, завъртането на лекия автомобил и в
крайна сметка до ПТП.
На следващо място,
от обективна страна деянието е осъществено с причинената в резултат на ПТП
смърт на Л.С. П. - на 17години, б.ж. на
с. Бели извор. Същата е настъпила в резултат на откритата ЧМТ, която П. е получил
при удара на лекия автомобил, управляван от подсъдимия в товарния автомобил,
управляван от св. В. Д.. Този удар е настъпил именно от страната, от която се е
намирал пострадалия - дясна предна врата. Това увреждане е довело до състояние
несъвместимо с живота, като за фаталния резултат е допринесла и аспирацията на
кръв в белите дробове. Този елемент от обективния състав на престъплението е
доказан с направеното от подсъдимия признание на този факт по реда на чл. 371,
т.2 НПК и се подкрепя от заключението на вещото лице по СМЕ, приложените
медицински документи и акт за смърт на П..
От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия Н.П. по непредпазливост,
при форма на вината несъзнавана непредпазливост или небрежност по чл. 11, ал.3,
пр.1 НК, като същият не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат. Тази
форма на вината се извлича от действията и цялостното поведение на подсъдимия,
описано по-горе. Нещо повече, отчитайки неговото поведение по време на
управление на МПС и характера на допуснатите от него нарушения на правилата за
движение, съдът приема, че поведението му почти граничи с другата форма на
непредпазливост по чл. 11, ал.3, пр.2 НК -съзнаваната непредпазливост или
самонадеяност. Същият е допуснал едно много грубо нарушение, изразяващо се в
предприетото от него изключително рисково изпреварване и то не на едно, а на
четири МПС едно от които товарен автомобил, при навлизане в десен завой, без видимост,
с изключително висока скорост. С обвинението срещу подсъдимия обаче е наведена
по-леката форма на непредпазливост - небрежност, която съдът приема за доказана
по несъмнен начин.
Не може да бъде
възприето виждането на обвинението, че като запълваща разпоредба в обвинението
следва да бъде включена и тази на чл. 5, ал.1, пр.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5 ЗДвП е обща такава и същата не вменява конкретни задължения за водачите на МПС.
Ето защо, съдът с присъдата си прие, че тази разпоредба не може да има характер
на запълваща такава бланкетната разпоредба на чл. 343 НК, същата не вменява на водачите на МПС конкретно задължение, което да е
нарушено и което да стои в причинна връзка с ПТП и с крайния вредоносен
резултат. По тези съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия Н.П. за
невиновен в това, да е извършил деянието и в резултат на допуснато нарушение на
чл. 5, ал.1, пр.1 ЗДвП.
При
определяне на правната квалификация на деянието, за което подсъдимият следва да
отговаря, съдът прие за неоснователно искането на защитата за прилагане на
смекчената наказателна отговорност по чл. 343а НК. От данните по делото се установява, че след
удара подсъдимият не е извършил нито едно действие, което би могло да се
квалифицира като оказана помощ на пострадалия П.. Последният е останал в
автомобила до пристигане на екипа на Спешна помощ, който го е откарал в МБАЛ
Враца, където е починал. От показанията на св. И.С. се установява, че именно
той се е обадил на тел. 112, а не подсъдимият. Поради това съдът прие, че не са
налице предпоставките за прилагане на привилегированата норма на чл. 343а НК, в
каквато насока се прави искане от защитата на подсъдимия.
Именно въз основа
на гореизложеното, съдът с присъдата си призна подсъдимия Н.П. за виновен в
извършено престъпление по транспорта - по чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание. С
присъдата си съдът призна подсъдимия П. за невиновен в това, да е извършил
деянието и в резултат на нарушение на чл. 5, ал.1, пр.1 ЗДвП и го оправда в
тази част от обвинението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
съдът наложи на подсъдимия Н.П. взе предвид от една страна смекчаващите вината
обстоятелства - чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,
неговата изключително млада възраст - едва на 20години, критичното му отношение
към деянието и изразеното съжаление за фаталния резултат, трудовата му
ангажираност, а от друга - отегчаващите вината обстоятелства, които са високата
обществена опасност на самото деяние, тежестта на допуснатите нарушения на ЗДвП
и неговото поведение при управлението на л.а., говорещи за грубо незачитане
правилата за движение, което даде основание за определяне на наказанието при
условията на чл. 54 НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства на три
години лишаване от свобода. Не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, което да налага определяне на наказанието при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, поради което искането на защитата в тази
насока се явява неоснователно. Отчитайки обстоятелството, че съдебното производство
протече по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК и императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК, съдът редуцира така определеното наказание
съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, като го намали с 1/3 - една година
лишаване от свобода, при което със съдебния акт наложи наказание на подсъдимия Н.П.
от две години лишаване от свобода. Така редуцираното и наложено наказание от
две години лишаване от свобода е съответно на обществената опасност на
извършеното от подсъдимия престъпление и в същото време справедливо. В тази връзка, съдът не възприема становището
на повереника на частните обвинители, че
справедливото и съответно на обществената опасност на дееца и на деянието
наказание следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината
обстоятелства - над средния размер, предвиден в закона. Настоящият състав не
съзира такива отегчаващи вината обстоятелства, освен посочените по-горе, които
да дават основание за определяне на наказанието по този начин. Безспорно, високата
концентрация на ПТП и многобройните жертви от този род престъпления повишава
обществената опасност на тези престъпления. Целите на чл. 36 НК обаче имат
предвид не само и единствено да се възпитат и предупредят останалите членове на
обществото, а и да се поправи и превъзпита самия деец, както и да му се попречи
да извърши друго престъпление. С редуцираното крайно наказание от две години
лишаване от свобода съдът намира, че ще бъдат постигнати тези цели на закона,
както генералната, така и личната превенция. Всяко по-тежко наказание би било
неоправдано репресивно спрямо подсъдимия.
За изпълнение на
горните цели, решаващият състав прие, че не следва да бъде постановено
ефективно изтърпяване на наказанието, поради което и на основание чл. 66, ал.1 НК отложи същото за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съображенията затова са от една страна, че е налице формалното изискване на
закона за отлагане на изпълнението - подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за тежко умишлено престъпление, а от друга, че целите на закона могат
да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието, което се
извежда от данните за личността на подсъдимия П.. Отчитайки неговото критично
отношение към деянието /същият изключително тежко преживява загубата на своя
приятел - пострадалия Л. П./ и неговата трудова ангажираност, съдът намира, че
изолирането на подсъдимия в пенитенциарно заведение и
откъсването му от трудовата среда която има, по-скоро би оказало негативно
влияние върху развитието му, отколкото положително такова. Всичко това даде основание на съда да отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години
от влизане на присъдата в сила.
Съобразно
разпоредбата на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи и другото наказание - по
чл. 37, т.7 НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от три години от
влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание, съдът
отчете както високата обществена опасност на деянието и грубото нарушаване на
правилата за движение от подсъдимия, допуснатите от него нарушения на правилата
за движение, за които има влезли в сила НП преди настоящето деяние, видно от
справката за нарушител/водач - л. 164 ДП, вида и характера на тези нарушения, така
и неговата възраст, краткия му стаж като водач на МПС /само една година преди
деянието е придобил правоспособност/, при което и съобразно изискванията на чл.
49, ал.2 НК определи наказанието на три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
На основание чл.
189, ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени направените деловодни разноски
от ДП общо в размер на 511,74лв., които П. следва да заплати по сметка на ОД на МВР Враца.
При горните
съображения съдът постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: