О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260162
гр.Пловдив,
18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 1675/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от «Електроразпределение Юг» ЕАД с ЕИК *********, чрез
процесуалния им представител юрисконсулт Р.Я. против определение от 26.06.2020г.
на Съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано да се
разпореди вписване на нотарилан акт за учредяване на сервитутни права за
прокарване на подземни електропроводи депозирана с молба с вх. №
14738/26.06.2020г. по входящия регистър на Служба по вписванията – гр.Пловдив
от нотариус Ваня Захариева с №640.
Жалбоподателят счита, че отказът е
незаконосъобразен. Твърди, че законът в чл.64 от ЗЕ е негоден да регулира
казуса и бавен като процедура и затова се пристъпва към договорно уреждане на
казуса, което не е забрането от закона.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в
законния срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Пловдивският окръжен съд намира
отказа на съдията по вписванията от 21.05.2018г. за законосъобразен по първите
две посочени от него основания. Квазиличния сервитут по чл.64 от ЗЕ учредявящ право на прокарване на линейни
енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект се отличава от сервитута по чл.192 от ЗУТ.
Горната норма касае договори сключени между собствениците на поземлените имоти
с нотариална заверка на подписите. При което става дума за поземлен сервитут в
класическата схема господстващ и служещ имот. В казуса жалбоподателя не е
собственик на имот, а е именно лице по чл.64 от ЗЕ, което ще изграждат и
експлоатира енергийния обект, предмет на сервитутни права. Тоест между двете
норми има съществени различия, които не могат да се игнорират. Доколкото се
касае за вещно право, следва да се има предвид и принципа изведен в чл.1 от ЗС,
че вещните права са ограничени по вид и начин на придобиване от закона и не са
предмет на свободно договаряне в оборота, което не следва да се бърка със
свободата на договаряне дадена по чл.8 и чл.9 от ЗЗД. Нормата на чл.64 от ЗЕ е
специална по отношение на нормите на чл.192 и 193 от ЗУТ. В тази насока е и
практиката на ВКС – Определение №471/18.10.2011г. по ч.гр.д. №499/2011г. на ІІ
г.о., Определение №422/10.10.2012г. по ч.гр.д. №345/2012г. на ІІ г.о. и
Определение №68/15.02.2016г. по ч.гр.д. №272/2016г. на ІV г.о. Поради което правилен е изводът на съдията по
вписванията, с който е отказано поисканото вписване, поради което и частната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран така съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на «Електроразпределение
Юг» ЕАД с ЕИК *********, чрез процесуалния им представител юрисконсулт Р.Я.
против определение от 26.06.2020г. на Съдия по вписванията при Районен съд
Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на нотарилан акт за учредяване
на сервитутни права за прокарване на подземни електропроводи депозирана с молба
с вх. № 14738/26.06.2020г. по входящия
регистър на Служба по вписванията – гр.Пловдив от нотариус В. З. с №640.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.