Решение по дело №113/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция Инспекция по труда – Ямбол, подадена чрез пълномощник, против Решение № 182 от 13.12.2024 г., постановено по АНД № 371/ 2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 28-2200109/ 17.02.2023 г., с което на „Екопласт Файбър“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, за нарушение по чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ във вр. с чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие както с материалния и процесуалния закон, така и с установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Излага съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и потвърди наказателното постановление.

По делото е депозиран отговор на касационната жалба от ответната по касационната жалба страна, в който са изложени съображения относно правилността на обжалваното решение, като се иска от съда да потвърди решението, постановено по АНД № 371/2024 г. на Районен съд – Ямбол, с което е отменено процесното НП. При условията на евентуалност, в случай че се отмени решението и се потвърди наказателното постановление в неговата цялост, моли да се измени на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 от ЗАНН, като се намали размерът на наложената имуществена санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа касационната жалба на изложените в същата съображения. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Ямбол и да потвърди изцяло обжалваното НП като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, като прави възражение за прекомерност в случай, че насрещната страна направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - „Екопласт Файбър“ ЕАД, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Счита констатациите на Районен съд – Ямбол за правилни - процесът е рисков, създава опасност за здравето на работниците, която е намалена до минимум от работодателя със средствата, които предвижда Наредбата. Посочва, че Наредбата предвижда, когато рискът не може да бъде отстранен, той да бъде намален, което е било направено. Счита, че лицето, в нарушение на всички вътрешни правила, се е оказало в този процеп, като е опитало да влезе в момента, когато се е задействало съоръжението, което не е вина на работодателя и не е проблем на технологията, защото технологията не предполагала там да има човек. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 27.09.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол е постъпил сигнал за злополука в завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, находящ се в местността „Чатал могила“ в общ. [област], собственост на дружеството „Екопласт Файбър“ ЕАД - гр. София, при която е з.човек. На място била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ямбол, при която се установило, че злополуката е възникнала на работно място „Кристализация“ до кристализатор № 4, намиращ се на третия етаж в завода. При преглед на видеозаписи от камери се установило, че при спрян кристализатор, н.г. Р. Р. взима стол и дъска, к. се на стола, н. се над транспортната количка под кристализатора и с дъската започва да р. в количката. В този момент кристализаторът бил задействан от друго лице и Р. бил п. между барабана и количката, вследствие на което н.с. му. Актосъставителят приел, че в качеството на работодател дружеството е нарушило чл. 275, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, и му съставил АУАН № 28-2200109 от 22.12.2022 г. за това, че е „допуснал в експлоатация работното оборудване (количка за изпразване на кристализатор), която се движи по релсов път, да е в близост до движещи се части (барабан на кристализатор), което създава риск от злополуки за работещите“. В частта относно обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение, е посочено, че леталният изход е настъпил вследствие задействането на кристализатора от трето лице и поради факта, че разстоянието между фланеца на кристализатора в долно положение и количката е около 10-15 см. Актът бил съставен след отправена покана изх. № 22096848 от 15.12.2022 г. за съставяне на АУАН, в отсъствие на представител на дружеството.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Първоначално НП е обжалвано пред Районен съд - Ямбол, който с Решение № 214 от 06.12.2023 г., постановено по АНД № 450/2023 г., е изменил процесното НП, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 5000 лева на 1500 лева. В резултат на касационно обжалване от страна на „Екопласт Файбър“ ЕАД, посоченото решение е отменено с Решение № 547 от 18.04.2024 г., постановено по КАНД № 102/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с мотиви, че при разглеждане на делото Районен съд - Ямбол е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал всички допустими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, каквото задължение съдът има по чл. 13 от НПК, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Ямбол, за събиране на относими към правния спор доказателства.

При новото разглеждане Районният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка, като е установил противоречиви обстоятелства, свързани с твърдяното деяние, като е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - да се посочи по недвусмислен начин за какво деяние е ангажирана отговорността. Формирал е извод, че е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере за какво е привлечено да отговаря. Приел е, че дружеството не е извършило нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ вр. чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. С такива мотиви Районният съд е отменил НП като незаконосъобразно.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

С нормата на чл. 275, ал. 1 от КТ е въведено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Неизпълнението на посоченото задължение съставлява нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ, според който, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Конкретните задължения на работодателите за създаване на здравословни и безопасни условия на труд, от чието изпълнение зависи да се постигне целта на законовата разпоредба на чл. 275, ал. 1 от КТ, се съдържат в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване /Наредба № 7/23.09.1999 г./, и в други подзаконови нормативни актове, в зависимост от спецификата на осъществяваната работна дейност. В Раздел I на Глава VI от Наредба № 7/23.09.1999 г. са посочени общите изисквания за използване на работното оборудване. Съгласно нормата на чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., при използване на работното оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето на работещите, работодателят взима подходящи мерки за минимизиране на рисковете.

Не може да бъде споделен изводът на Районния съд, че не са спазени императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП нарушението е описано в достатъчна степен. АУАН и Наказателното постановление съдържат точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация; нарушението е конкретизирано, за да може санкционираното лице да разбере за какво точно му е наложено административното наказание. Посочено е, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснал в експлоатация работно оборудване /количка за изпразване на катализатор/, която се движи по релсов път да е в близост до движещи се части /барабан на кристализатор/, което създава риск от злополуки за работещите. Липсват доказателства от страна на работодателя да са предприети мерки по смисъла на чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. От доказателствата по делото, включително и според заключението на назначената от първоинстанционния съд инженерно-техническа експертиза, се установява, че се касае за дейност, характеризираща се с постоянна опасност за работещите и риск, който не би могъл да се изключи. Експертът е посочил, че количката за изпразване на кристализаторите представлява оборудване, с което се осъществява технологичната операция „транспорт на изсушеният материал“, и тази количка е необходима за технологичния процес, защото е част от него, като използването на винтовия транспортьор и на количката е невъзможно без човешка намеса, тъй като фланеца на кристализатора се отваря ръчно. Във всички случаи, и при използване на винтовия транспортьор, технологичният процес изисквал наличие на човек непосредствено под кристализатора, който да отвори/затвори капака, тъй като това се осъществявало по ръчен способ – завиване на болтове на ръка с гаечен ключ. Поради това е дал заключение, че опасност за работещите винаги съществува и тя не зависи нито от транспортното оборудване, нито от разстоянието между най-ниската точка на изходящия фланец на кристализатора и горния край на транспортната количка, а единствено от техните действия и поведение. Според заключението на експерта, наличната по делото документация за работа на кристализаторите в цех „Влакна“, участък „Предене“ в завода за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, стопанисван от санкционираното дружество, не дава информация как трябва да става изпразването на кристализаторите - къде и в какво. Металната количка е включена в работния процес след 21.03.2022 г. , като на експерта не му е известна информация кой е одобрил промяната в технологичния процес с допускането на тази количка в дейността.

От събраните пред Районния съд доказателства, се установява по несъмнен начин, че нарушението е извършено. Пострадалият е бил поставен в ситуация, в която е било възможно да пострада при извършване на работния процес без предприети мерки за намаляване на рисковете. При използване на работното оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето на работещите, какъвто е процесният случай, работодателят е задължен да вземе подходящи мерки за минимизиране на рисковете. Спецификата на технологичния процес, допускането в дейността на работно оборудване - количка за изпразване на катализатор, без включването й в техническата документация и без одобрена промяна в технологичния процес, водят до извод за извършено от страна на дружеството нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г.

Посоченото от експерта, че в периода м. април – м. септември 2022 г. при същите условия - посредством използване на транспортна количка, безинцидентно е осъществена производствена дейност - 2013 часа работа с произведени 2416 тона продукция, не освобождава работодателя от вменените му задължения - да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, съответно да вземе подходящи мерки за минимизиране на рисковете.

По отношение наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева, настоящата касационна инстанция приема, че при определянето му наказващият орган не е спазил изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За осъщественото нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание имуществена санкция от 1500 до 15000 лева. С оглед оказаното съдействие от страна на дружеството, липсата на предишна деятелност, извън констатираната при извършената проверка, в резултат на която е издадено процесното НП, определеният размер на имуществената санкция от 5000 лева е явно несправедлив и следва да бъде намален до законовия минимум, който се възприема като съразмерен и адекватен на санкционираното нарушение.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП, Районен съд – Ямбол е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който НП се измени по отношение размера на имуществената санкция, който се намали от 5000 лева на 1 500 лева.

При този изход на делото се явява неоснователна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 182 от 13.12.2024 г., постановено по АНД № 371/ 2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 28-2200109/ 17.02.2023 г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда - Ямбол, с което на „Екопласт Файбър“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, за нарушение на чл. 275, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 165, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението е окончателно.