Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / …………….
2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
К. ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1181 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 1308 от 12.03.2020 г., постановено по
гр.д.№ 10706 по описа за 2019 г. на Районен съд – *****, тридесет и трети
състав, с което на основание член 422, алинея 1 във връзка с член 415, алинея 1
от ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на „Морски дюнер“
ЕООД – село Здравец, община Аврен сумата от 1 252,48 лева, платена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода 20.01.2019 г. – 19.04.2019 г. за обект, находящ се в ***, с абонатен
№ ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по член 410 от ГПК /20.05.2019 г./
до окончателното й
изплащане, която главница е цедирана от
К.Й.К.в полза на ищеца с договор за цесия от 09.05.2019 г. и за която сума е издадена заповед по член
410 от
ГПК по ч.гр.д.№7623 по описа за
2019 г. на ВРС;
както и е осъдено въззивното дружество да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД сумата 355,04 лева,
представляваща разноски в исковото
производство пред ВРС, формирана като сбор от 25,04 лева /държавна
такса/ и 330 лева /адвокатски хонорар/, на основание член 78 от ГПК.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи, че в
случая е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно: цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание член 48, алинея 1, точка 2, буква „б“ от
ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Отмяната на процедурата по член
47 от ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г./ не означава, че дружеството доставчик не
може да съставя частни свидетелстващи документи, в които да вписва установените
при проверка факти. Ред за това е предвиден в ОУ от 2014 г. на
електроразпределителното дружество. Правото на оператора за едностранна
корекция на сметки се основава на извършените констатаци в КП. Ето защо
изводът, че не е налице законово основание за прилагане на корекционна
процедура противоречи на материалния закон. Начислената сума представлява
стойност на реално доставена и потребена от ищеца електроенергия. Моли в тази
връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата „Морски дюнер“ ЕООД оспорва
доводите в нея. Излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на решението, което моли да се потвърди.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
излага, че праводателят на ищеца и ответникът са в договорни отношения за
продажба на електроенергия, тоест праводателят на ищеца има качество на
потребител. На 19.04.2019 г. бил сменен електромера на К.Й.К.и поставен нов, за
което бил съставен констативен протокол /КП/. При проверка разбрала, че е
издадена фактура на стойност от 1 252,48 лева. От страна на Донка Костова
на 03.05.2019 г. е извършено плащане на сумата, което е осъществено при
първоначална липса на основание поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребила. В рамките на корекционния
период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в
срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение
в точността на измервателния уред, като твърди, че абонатът не е разполагал с
техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна,
а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва
начина и методиката, по които е извършена корекцията; фактът на реално
доставяне на количеството електроенергия - предмет на корекцията; отчитането на
това количество от електромера. С договор за цесия от 09.05.2019 г. К.К.е прехвърЛ.в полза на ищеца вземането,
недължимо платено от ответника, в размер на исковата сума. За цесията длъжникът
е уведомен от стария кредитор с уведомление от 09.05.2019 г. по имейл с
електронен подпис.
В срока по член 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на количество
пренесена електроенергия. Твърди, че корекционната процедура е извършена на
база извършена проверка досежно изправността на електромера и измервателната
система и изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията корекционната
процедура да е лишена от основание и сочи, че такова е именно договорната
обвързаност между страните, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че в случая при
извършване на корекцията е спазена процедурата на общите условия. В този смисъл
излага, че на посочената дата е извършена проверка на изправността на СТИ, за
която е съставен КП. Въз основа на протокола е съставено становище за
начисление на доставеното количество електроенергия, с която е определено
допълнително количество електрическа енергия при спазване съответната методика
за изчисление, което впоследствие е остойностено с издадената фактура. Отделно
от това се оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на
твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата
сума, доколкото договорът за цесия от 09.05.2019 г. е нищожен, поради липса на предмет.
Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което
договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално,
навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от
представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт.
Въз основа на
заявление от 20.05.2019 г. е образувано ч.гр.д.№ 7623 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г., по
което е издадена заповед № 3901 от 21.05.2019 г., по силата на която е разпоредено длъжникът “Енерго-про продажби“ АД да
заплати на кредитора „Морски дюнер" ЕООД сумата от 1 252,48 лева – представляваща платена на 03.05.2019 г. без
основание стойност на корегирана потребена електроенергия на обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление в село
Константи5ново – местност Лазур № 261, за което е издадена фактура № ********** от 23.04.2019
г., като вземането е
прехвърлено от К.Й.К.на заявителя с договор за цесия от 09.05.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/20.05.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 325,05
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение на основание
член 78,п алинея 1 от ГПК.
Не е спорно между
страните по делото, че К.Й.К.е потребител на доставяна от ответното дружество
електроенергия за посочения обект на потребление и за посочения период.
От представения по
делото заверен препис от КП от 19.04.2019 г., съставен от служители на „ЕРП
север“ АД в присъствието на служители на дружеството и двама свидетели, се
установява, че е осъществено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, извършено чрез меден проводник ПВ1х10кв.мм и
оттам под земята влиза в имота на абоната и захранва инсталацията.
Със становище за
начисление на електроенергия от 22.04.2019 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 6 336 кВтч за периода 20.01.2019
г. - 19.04.2019 г.
Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество
електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на
която е издадена фактура от 23.04.2019 г. за сумата от 1 252,48 лева.
Предявеният иск е
положителен установителен с правно основание член 415, алинея 1 във връзка с
член 422, алинея 1 от ГПК, като правният интерес от търсената защита се извежда
от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д.№ 7623/2019 г. по
описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК
и срещу която ответникът надлежно е възразил. В тежест на ищеца е да докаже
релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно: валиден
договор за цесия с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения
размер; уведомяването от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането и момента на уведомяването; че абонатът - цедент е в договорни отношения с
ответника и е платена процесната сума по повод извършена корекционна процедура. Ответникът следва да докаже, че плащането е
на валидно правно основание, тоест в качеството си на доставчик на
електроенергия е доставил посоченото в справката корекция количество
електроенергия и че
същото не е отчетено поради вмешателство в СТИ, наличие на всички предпоставки,
довели до извършване корекция, като същата е изчислена по размер при спазване
на правилната методика.
На първо място
настоящият състав на съда намира, че следва да разгледа направените от
въззивното дружество възражения по договора за цесия.
Предмет на договор за
цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от
договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да
бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност
или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното е. В
този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е
годен предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на основание
вземането по член 55, алинея 1, изречение първо от ЗЗД е изискуемо от момента
на престацията, като от този момент възниква и е определено основанието за
връщане на даденото, както и размера на сумата, идентична на даденото. Поради
това и настоящият състав приема, че към датата на прехвърляне на вземането
цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена
надлежно на въззивника /ответник/ съобразно изискванията на член 99, алинея 3
от ЗЗД. Съобщаването следва да бъде извършено от цедента /предишния кредитор/,
като в настоящият случай е сторено от пълномощник на цедента по силата на
изрично упълномощаване и тъй като не се касае до лично и незаместимо действие,
няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Следва да се отбележи, че
съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост.
При това положение
следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е
носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на
ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Спорен в отношенията
между страните е въпроса доколко са били налице предпоставките за едностранно
извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания
период.
Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби” АД, издадени на
основание член 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и одобрени от ДКЕВР с решение
от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г., в
сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на проверката.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила
за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител без
изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на
член 298, алинея 1, точка 1 от Търговския закон, поради което следва да се
приеме, че ищецът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
Съобразно предвиденото
в член 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-про продажби” АД, ответникът по делото е
оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от
потребителите електроенергия за изминал период. Тези действия на ответника се
извършват въз основа на представени от “ЕРП север ” АД констативни протоколи и
справки за начислена енергия. Следователно единственото основание за корекцията
и за фактурирането на процесната сума представлява цитираният протокол от
проведената проверка.
Протоколът за
извършена проверка представлява частен документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации
не са обвързващи за съда. Изключение е налице единствено в хипотезите, в които
констативният протокол е подписан от адресата си /титулярът на абонатния номер/
или от упълномощен представител. В тези случаи с подписа си потребителят
удостоверява неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и
отчетената електроенергия. В настоящия
случай протоколът за проверката не е подписан от титуляра.
Дори при осъществена
по реда на ОУ ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността да бъде
едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да
породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя
характер, разпоредбата на член 38 от Общите условия предвижда ред за
санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение
на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.
Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие
единствено на законодателя. Нито в ЗЕ, нито в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за
извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на
сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за
търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно
съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по
член 9 от ЗЗД, а именно – императивните правила на закона. Обсъжданите правила
на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на член 82 от ЗЗД, която урежда
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в
цитирания текст. Поради изложеното и на основание член 26, алинея 1, изречение
първо от ЗЗД клаузите на ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна процедура
се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. В този смисъл е и
практиката на Върховен касационен съд.
Също така следва да се
отбележи, че в тежест на ответника е да установи основателността на така
претендираната от ищеца парична сума – че същата представлява точния размер на
дължимото обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на задълженията на
потребителя на електроенергия, свързани с необходимото съдействие за точно
изпълнение на задълженията на доставчика на стоката, вкл. и чрез надлежното
търговско мерене на количеството на потребяваната електроенергия. Както се
посочи и по - горе, едностранното определяне от ответника на срока за корекция
от 90 дни при липсата на точен момент на предходна проверка за този имот на
ищеца, се явява произволно, а това пък предопределя и невъзможността за
установяване на точния размер на вредите от неточното изпълнение на
задълженията от страна на потребителя. Нарушава се и цитираната преди
разпоредба на член 82 от ЗЗД, че обезщетението на вредите от виновното
неизпълнение на договорните задължения следва да съответства на обема на тези
вреди – дори и при недобросъвестност на длъжника. Последното определя и извода
за основателност на предявения иск.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на
отправеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да бъде осъден да му
заплати и направените пред настоящата инстанция разноски. Съдът, обсъждайки
направеното от въззивника възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5
от ГПК, намира същото за основателно – заплатеният от въззиваемия адвокатски
хонорар от 330 лева е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално
адвокатско възнаграждение в случая е 215,15 лева. При това положение съдът
намира, че тази сума съответства, както на фактическата и правна сложност на
делото, така и на нормативната уредба.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1308 от 12.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 10706 по описа
за 2019 г. на Районен съд – ****, тридесет и трети състав.
ОСЪЖДА
„Енерго-про продажби ”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в село ****, община **** област **** - ул****** представлявано от ***********,
сумата от 215,15 /двеста и петнадесет 0,15/ лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член
78 от ГПК.
Решението не подлежи обжалване на основание член
280, алинея 3, точка 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.