№ 7334
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20241110100799 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявени
„**************************“ АД против „********************** ЕАД
иск с пр. осн. чл. 411 КЗ, с който се ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1918,84 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от
изплатено застрахователно обезщетение по щета №
*************************/14.03.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е
заплатил сума в размер на 5614,77 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени на МПС марка „**********************“, с peг. №
*********************** щети, настъпили в резултат от ПТП, виновно
причинено от водач на л.а. марка „***********************************“,
с peг. № ********************************, реализирано на 23.02.2023 г., в
района на гр. София, ул. „*********************. Сторени са и 15 лв. ликв.
разноски. Сочи се, че нанесените имуществени вреди били описани в
протоколи за оглед и оценка на щети от 14.03.2023 г. и 21.04.2023 г. Въз
основа на изготвените протоколи за оглед било определено обезщетение в
размер на 5614,77 лв., което било е изплатена по банков път на
застрахованото лице на 04.07.2023 г. Твърди се, че след получена на
21.07.2023 г. покана, ответникът е одобрил да изплатил на ищеца, сумата в
размер на 3710,93 лв.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на
ищеца сумата от 1918,84 лв. – главница, представляваща непогасен остатък
от изплатено застрахователно обезщетение по претенция по щета № №
1
*************************/14.03.2023г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Не
спори да е застраховател по ГО на водача на МПС
„***********************************“, рег. №
********************************. Сочи обаче, че представените от ищеца
фактури, въз основа на които е изплатено обезщетение са издадени от
официален сервиз за марката „**********************“, в този смисъл
разходите които извършени излизали извън периода на гаранционното
покритие на увреденото МПС, предвид което се възразява по отношение на
размера на извършените разходи. С оглед изложеното се твърди, че ремонтът
е извършен при завишени стойности на услугите за отремонтиране. Оспорва
се твърдението на ищеца, че действителната стойност за репариране на
констатираните увреди по лек автомобил марка „**********************“,
модел „**************************“, рег. №
******************************, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, възлизат на 5
614,78 лева. Посочва се, че действителната стойност на увреденото МПС към
датата на настъпване на процесното ПТП, е следвало да бъде определена по
средни пазарни цени с алтернативни заместващи части.
Не се оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП. Не оспорва
наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер BG/06/123000518213,
сключен в „**************************“ ЕАД за лек автомобил
„***********************************“, рег. №
********************************.
Моли да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че „**************************“ ЕАД е изплатило на
ищеца „**************************“ АД следните суми: 3 695,93 лева –
обезщетение за възстановяване на действителните вреди по лек автомобил
марка „**********************“, модел „**************************“,
рег. № ******************************, причинени от ПТП, настъпило на
23.02.2023 г., както и 15,00 лева за ликвидационни разход.
Страните не спорят, че на 23.02.2023 г., в района на гр. София, ул.
„********************* е реализирано ПТП между л.а.
***********************************“, рег. №
******************************** и л.а. **********************“, модел
„**************************“, като вина за настъпилото ПТП има водачът
на л.а. ***********************************“, рег. №
********************************; че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на МПС „***********************************“,
рег. № ******************************** е била застрахована при
ответника; че МПС „**********************“, модел
„**************************“, рег. № ****************************** е
2
отремонтирано и ищецът е заплатил на пострадалото лице сума в размер на
5614,77; че ответникът „**************************“ ЕАД е изплатило на
ищеца „**************************“ АД 3 695,93 лева – обезщетение за
възстановяване на вреди по лек автомобил марка „**********************“,
модел „**************************“, рег. №
******************************, причинени от ПТП, настъпило на
23.02.2023 г., както и 15,00 лева за ликвидационни разходи, който
обстоятелства съдът на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК намира, че следва да
отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
По иска по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже вида и размера
на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си относно
прекомерността на определените от ищеца стойности.
Представените от страните писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Доказателственото искане на страните за назначаване САТЕ е
допустимо, относимо и необходимо за установяване на факти и обстоятелства
от предмета на доказване, поради което следва да бъде уважено.
Доказателственото искане на ищеца за събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване от
страна на ищеца, а именно лицето Юлия Георгиева за установяване на
обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП е относимо, допустимо, но не е
необходимо, с оглед обстоятелството, че няма спор относно механизма на
ПТП.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 24.04.2024г. от 10.20 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, ищеца да предостави
информация за конкретния период на действие на гаранционното покритие за
лек автомобил марка „**********************“, модел
„**************************“, рег. № ******************************
във връзка със сключената в ищцовто дружество имуществена застраховка
„Каско“ за същия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събирането на
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на
3
призоваване.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно автотехническа - техническа
експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото
да даде отговор на въпросите постановени в исковата и в отговора на
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ************************** и
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 лв., от
които 200 лв. - вносими от ищеца, и 150 лв. – от ответника, в едноседмичен
срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне по делото на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозита в срок делото ще
се разглежда без горепосочената експертиза.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал.
3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал.1, т.4 ГПК следните обстоятелства: че на 23.02.2023 г., в района на
гр. София, ул. „********************* е реализирано ПТП между л.а.
***********************************“, рег. №
******************************** и л.а. **********************“, модел
„**************************“, като вина за настъпилото ПТП има водачът
на л.а. ***********************************“, рег. №
********************************; че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на МПС „***********************************“,
рег. № ******************************** е била застрахована при
ответника; че МПС „**********************“, модел
„**************************“, рег. № ****************************** е
отремонтирано и ищецът е заплатил на пострадалото лице сума в размер на
5614,77; че ответникът „**************************“ ЕАД е изплатило на
ищеца „**************************“ АД 3 695,93 лева – обезщетение за
възстановяване на вреди по лек автомобил марка „**********************“,
модел „**************************“, рег. №
******************************, причинени от ПТП, настъпило на
23.02.2023 г., както и 15,00 лева за ликвидационни разходи.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Препис от определението да се изпрати на страните, както и на
третото лице помагач. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на
ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5